№ 539
гр. Враца, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200598 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Г. Т. К.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за
остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода".
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата.
Излага доводи, че лишения от свобода К. търпи наказание в размер на 10 месеца
лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. По същата присъда е приведено
в изпълнение и наказание в размер на 5 месеца "лишаване от свобод"а, което е
изтърпяно за времето от 13.01.2022 г. до 18.05.2022 г. Изтърпял е законно
определеният минимум, който в случая е 1/2. Риска от вреди е среден, риска от
рецидив - нисък. В условията на по-слабо контролирана среда л.св К. се стреми да
спазва установените правила и до момента няма извършени дисциплинарни нарушения
и наложени наказания. Не е награждаван, поради липсата на системни положителни
1
прояви. Сочи, че от 21.03.2022 г. е ангажиран с полагането на доброволен неплатен
труд на основание чл.80 ЗИНЗС на РО "Земеделско стопанство" като общ работник,
изразяваща се в обща работа и грижи при отглеждането на животни. До момента не е
постъпвала информация от служителя, възлагащ и контролиращ изпълнението на
възложените му задачи за нарушаване на трудовата дисциплина за периода на
ангажираност от 7 месеца. При л.св К. е налице формиращ се модел на извършване на
престъпления - шофиране на МПС след употреба на алкохол, което индикира
вероятност от рецидивиране на подобни прояви. С налагането на по-леко наказание, а
именно условна присъда за същото деяние не е постигнат необходимият коригиращ
ефект върху поведението на осъденото лице. Злоупотребата с алкохол е фактор,
обуславящ бъдещи прояви на рисково и безразсъдно поведение и е пречка за вземане
на адекватни и законосъобразни решения. Проявеният интерес към предложените
възможности за смислено оползотворяване на престоя в затвора чрез ангажиране с
работа, липсата на деструктивни прояви в контролирана среда са положителна
тенденция при пенитенциарното третиране, но не са достатъчни доказателства за
трайни промени в нагласите на личността на осъдения и за реализиране целите на
наказанието лишаване от свобода. Счита, че не отговаря на условията на чл.439а НПК,
поради което предлага съда да не уважава молбата му.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Изтъква,
че съобразявайки законовите изисквания следва да се отбележи, че той е изтърпял по-
голямата част от наказанието си. Що се касае до второто изискване - до колко са
налице доказателства за неговото поправяне, съобразявайки становището на
затворническата администрация, се отбелязва, че към настоящият момент
действително има положителна тенденция в поправянето на лишения от свобода,
изразяваща се в трудова ангажираност. Полага доброволен труд. Липсват каквито и да
е наказания към настоящия момент. Като основен проблем, обаче, се отчита, че при
него е налице и привеждане в изпълнение на условни наказания, касаещи еднотипни
деяния, а именно шофиране на МПС след употреба на алкохол, които деяния не са в
достатъчна степен критично осъзнати от лишения от свобода. В момента не
предполагат устойчива тенденция при неговата бъдеща ресоциализация. По тази
причина счита, че молбата му не следва да бъде уважена.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 06.01.2022г., постановено по НОХД № 1/2022г.,
състав на РС Враца е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното
производство и е признал Г. Т. К. за виновен за извършено от него престъпление по
2
чл.343б, ал.2 НК, като му е наложено наказание от 10 месеца "лишаване от свобода",
при първоначален "общ" режим на изтърпяване. В производство по реда на чл.383,
ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.3 НПК на основание чл.68, ал.1 съда е привел в изпълнение
наказание, постановено по НОХД №53/2019г. по описа на РС – Враца, "лишаване от
свобода" в размер на 5 месеца, което да бъде изтърпяно отделно при първоначален
"общ" режим. Същото е изтърпяно за времето от 13.01.2022г. до 18.05.2022г.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание по НОХД № 1/2022г. по
описа на РС Враца на 18.05.2022г., като до момента фактически е изтърпял 5 месеца и
22 дни, от работа е зачетен 2 месеца и 16 дни или общо до момента е изтърпял 8 месеца
и 8 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 22 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се стреми
да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи за
промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е с ниски стойности - 33 т.
Причините и детерминиращите фактори за извършване на престъплението са
ниско правно съзнание и некритично отношение към предишните си криминални си
действия.
Рискът от вреди е отчетен в средни стойности спрямо обществото, с оглед
криминалната история на л. св. К. и характера на правонарушенията, които носят риск
от вреди за членовете на обществото. Рискът от бягство, укривателство и
самоувреждане на този етап е нисък, поради липсата на предпоставки. Рискът от вреди
е нисък за служителите и за останалите лишените от свобода по време на изтърпяване
на присъдата. Има толерантно отношение към длъжностните лица и изпълнява техните
разпореждания, но не е склонен да съдейства за разкриване на нарушения и
притежаване на неразрешени вещи.
Като цели в плана на присъдата са заложени формиране на самокритичност и
възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на последствията от престъпните
действия и формиране на трайни трудови навици, чрез включване в трудов процес.
Включване в корекционна програма за подобряване уменията за мислене и за
осъзнаване вредите от системната употреба на алкохол и изграждане мотивация за
промяна.
Междинна оценка на риска не е изготвяна, съгласно вътрешни правила в
затворническата администрация. Лишеният от свобода К., не счита употребата на
алкохол и шофиране в пияно състояние за проблем. Не е наясно с негативното влияние
на алкохола върху концентрация при шофиране на автомобил. Не разбира, че това
3
представлява опасност за живота, както на самия шофьор, така и за пътниците и
останалите участници в движението.
Предишното осъждане за идентично престъпление, показват, че л .св. К.
представлява сериозен обществен проблем, поради факта, че продължава с
противоправното си поведение. Налице са самооправдателни нагласи и омаловажава на
престъплението.
След преминаване на адаптационния период, от 21.03.2022 г. л./св. К. е назначен
на работа на РО "Земеделско стопанство" като овчар.
Не е награждаван поради липсата на констатираната устойчива тенденцията на
цялостно позитивно поведение.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към престъпните му
действия и неосъзнава тежестта на извършените закононарушения, които са от
идентичен характер. Не са налице доказателства за действителното поправяне на
осъдения, поради което е посочено в доклада, че възпитателното въздействие следва да
бъде продължено, в посока изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно
поведение и формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.Посочва се в доклада,
че л.св. К. не е проявил желание за включване в организираните ресоциализиращи
мероприятия от администрацията на ЗО. Посочва се, че е необходимо продължаване на
поправителната работа с л. св. К., която да доведе към затвърждаване на постигане
положителните промени. Не са изпълнени целите, заложени в плана на присъдата и
фактически той не е реализиран. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в
нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в
следствие преживените ограничения в затворническото общежитие. Не са налице
убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради което
индивидуалната и възпитателна работа с него трябва да продължи в посока на трайно и
устойчиво поправяне.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. К. първата предпоставка формално е налице. Не е налице
обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК. В случая са налице
4
източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не
се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати
за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда.
Констатираните частични положителни промени по отношение участието му в
трудовия процес и включването му на работа в РО "Земеделско стопанство" като общ
работник по работа с животните, съдът намира, че все още не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения.
В случая, корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен,
поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода К. не е завършен към момента.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. Т. К., роден на *** в гр.Враца,
понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода, с остатък 1/един/ месец и 22/двадесет и два/
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5