Решение по КНАХД №556/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Чайна сити“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк] І част, [адрес], ап. 108, представлявано то У Дзиенчън – управител и съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 3 чрез адв. Л. Д., САК, срещу Решение № 284/ 27.06.2025 г., постановено по АНД № 478/2025 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 804122-[рег. номер]/23.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба Н-18) на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспореното решение като „неправилно и незаконосъобразно поради допуснато нарушение на закона в резултат от неправилното му приложение и допуснато съществено нарушение на процесуални правила“. Иска се още обжалваното решение да бъде отменено и с него да бъде отменено процесното наказателно постановление „като незаконосъобразно поради липсата на извършено нарушение, алтернативно поради допуснати съществени нарушения на производствените правила.“. Алтернативно е заявено и друго искане – наказателното постановление да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН поради наличие на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски. Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се представлява, ангажира писмено становище по оспорването чрез процесуален представител.

Ответникът по касация – началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ (ДОД) в ГД „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като защитава тезата, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение и посочва, че наложената имуществена санкция е правилно определена по размер. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Чайна сити“ ООД, [ЕИК] против Наказателно постановление № 804122-[рег. номер]/23.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ДОД-ГДФК при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че същото е издадено при спазване на процесуалните норми и правилно приложение на материалния закон, като установеното нарушение е безспорно доказано и не е налице маловажен случай.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.

На първо място следва да се посочи, че възраженията в жалбата се отнасят само до твърдяни пороци на спорното наказателно постановление, а не на обжалваното съдебно решение.

Също така е необходимо да се изясни, че с минимални корекции пред настоящия съд е представена касационна жалба, почти идентична с тази, представена пред въззивния съд.

Касационният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на касатора във връзка с извършеното нарушение. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние.

Касационният съд не споделя въведеното оплакване, че е налице нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (а не както е посочено в касационната жалба чл. 57, т. 5), тъй като описанието е достатъчно ясно – посочени са датата и мястото на нарушението и са анализирани всички събрани по делото доказателства. Касационният жалбоподател се опитва да установи пороци в съставения протокол за извършена проверка, което е недопустимо, защото както правилно е посочил въззивния съд, същият не поставя началото на административнонаказателното производство – актът, с който се образува този вид производство е съставения акт за установяване на административно нарушение

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Няма спор между страните, че „Чайна сити“ ООД е лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Необосновано е тълкуването на разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18, дадено в касационната жалба, като в случая фразата „информация за текуща сметка“ е приравнена на такава, свързана с банкова или разплащателна сметка. Касае се за закупуването на няколко стоки/артикули, за които продавачът е длъжен да издаде на купувача фискален бон. Видно от представения на л. 23 от първоинстанционното дело документ (разположен в горния ляв ъгъл на листа) се установява, че действително същия наподобява (това е и термина, използван от законодателя) фискален бон. Въведеното оплакване, че в този документ „Лисва изписване на каквито и да било названия или думи от порядъка на „сметка", „бон", „бележка", „системен бон", „служебен бон" или каквото и да било друго подобно. Документът също така няма пореден номер, баркод, QR код или каквото и да било друго означение за поредност и номерация.“ е несъстоятелно. При наличието на подобни реквизити същият след преценка, можеше да се възприеме и за фискален бон, като в зависимост от извършеното нарушение щеше да се прецени доколко липсата на някой реквизит е основание за налагане на санкция на търговеца.

Без връзка с действителното съдържание на наказателното постановление е твърдението за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН поради „Липса на обвинение /посочени законови разпоредби/“. Ако процесуалният представител на жалбоподателя се беше запознал подробно със съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП, щеше да установи че в съставения АУАН № [рег. номер]/25.11.2024 г. (л. 16 от първоинстанционното дело), ред трети отдолу нагоре ясно е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18. Аналогично, в процесното НП (л. 12 от първоинстанционното дело), ред втори отдолу нагоре, е посочено, че е допуснато нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18. По изложените причини не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Фактът, че нарушението не оказва влияние върху отразяването на приходите, които търговецът получава, не води до извод за маловажност на същото. В конкретния казус не е възможно да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН най-малкото по причина, че документът, наподобяващ фискален бон, всъщност е специално създаден предвид външния му вид, а не е случайно деяние. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. При съобразяване на цитираната норма, административнонаказващият орган в условията на обвързана компетентност следва да санкционира търговеца, извършил нарушението, като в конкретния случай правилно е наложен минимума на имуществената санкция в размер на 1 500 лева. Установеното административно нарушение е формално и на просто извършване, като не е необходимо от него да настъпят ефективни правни последици. Предвид обществените отношения, които се охраняват с нарушената правна норма, настоящият съд намира, че не е възможно приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН към конкретния спор.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Касационният жалбоподател е заявил искане за присъждане на разноски, а в съдебно заседание процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, ХV състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/27.06.2025 г., постановено по АНД № 478/2025 г. на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА „Чайна сити“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк] І част, [адрес], ап. 108, представлявано то У Дзиенчън – управител и съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 3 чрез адв. Л. Д., САК, да заплати в полза на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.