№ 45
гр. Айтос, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100566 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, против А. М. О., ЕГН **********, с адрес:
***. Твърди,че дружеството завело ч.гр.д. № 243/24 г. пред РС Айтос, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. Твърди, че ответникът имал разкрита
партида, с кл.номер **********, за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН 2692903, в
който се осъществявали доставки на електрическа енергия. Поддържа, че за исковия период от
23.10.23 г. до 22.12.23 г. паричното задължение за доставената електроенергия възлизало на сумата
от 193,90 лева, за което били издадени фактури - с период на доставка, падеж и стойности на
главницата и съответно начислена лихва, както и че ответникът изпаднал в забава, претендирайки
сумата от 5,20 лв. за периода от 12.12.23г. до 21.03.24г. Въпреки издадената заповед по чл.410 ГПК
ответникът не извършил плащане. Моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца описаните суми. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ чрез назначения му особ.представител. Оспорва
основателността на иска, молейки за отхвърлянето му. Счита, че не било доказано изпълнение на
дог.задължения на ищеца – по доставяне и отчитане на ел.енергия. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното: Искът е допустим, т.к. е предявен с
законоустановения срок по чл. 415, ал.4 ГПК, по повод на който е образувано настоящото
производство.
От приложените писмени доказателства по делото се установява, че ответникът има
разкрита партида кл.номер **********, за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН 2692903.
Доказателствата по делото установяват доставянето на ел.енергия за битови нужди в имота през
процесния исков период; количествата на доставената ел. енергия, отчетени по електромера;
единичната и обща цена на доставените количества ел. енергия и другите оказани услуги.
Дефиницията за потребител на ел. услуги се извлича от §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която
"битов клиент" е този, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, като бъде
съобразен и чл. 4 от ОУ на ищеца, съгласно който потребител за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната му мрежа и което
ползва ел. енергия за домакинството си. Съдът намира, че по делото се установява, че ответникът
се явява съсобственик на процесния обект, притежаващйки 1/10 ид.ч. от собствеността /л.53 от
1
делото/. В производството не бяха ангажирани доказателства от ищеца, че ответникът притежава в
пълен обем собствеността върху електроснабдения имот. Съгласно чл.13, ал.7 от Общите условия
на ищеца "Когато в един обект има няколко лица с право да бъдат Клиенти, заявлението за
присъединяване се подава при условията на чл.6, ал.3", а съгласно чл.6, ал.3 "В случаите, когато
правата на Клиента се притежават от няколко лица, то те се упражняват от всички тях заедно или
чрез пълномощник". В чл.6, ал.2 от ОУ са уредени хипотези, при които собственик или ползвател
носят солидарна отговорност за заплащане на задълженията към ЕВН ЕС, но настоящия случай не
попада в обхвата на разпоредбата, т.к. ответникът се явява съсобственик на жилището, в което е
доставена ел. енергия през претендирания период.
С оглед представените по делото доказателства, които установяват, че ответникът е
собственик на 1/10 ид. част от процесния електроснабден обект и при отсъствието на доказателства
за отношенията между съсобствениците, според състава ответникът дължи 1/10 (10 %) от
стойността на доставената услуга, доколкото на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си /в т. см. Р. № 81 от 10.02.2025 г. по в. гр.
д. № 1831/2024 г. на ОС Бургас/. По делото не се доказа от ответника частично или пълно плащане
на дължимата част от главницата, поради което исковете следва да бъдат уважени за 1/10 от
претендираните вземания – респ. за 19,39 лева - главница, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 0,52 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 12.12.23г. до 21.03.24г. За горниците до пълния размер на
претендираните в ИМ суми исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно (10 % от) направените от него разноски в настоящото производство – 57,50 лв., както
съразмерно и разноските в заповедното производство - в размер на 7,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. О., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 19,39 лева – главница за доставена от ищеца електроенергия за обект на потребление
кл.номер **********, за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН 2692903, за период от
23.10.23 г. до 22.12.23 г.; сумата от 0,52 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от
12.12.23г. до 21.03.24г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.03.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 243/24 г.
на РС Айтос, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в за горницата над горепосочените суми – за
главница над сумата от 19,39 лева до 193,90 лв. и за мораторна лихва над сумата от 0,52 лв. до
5,20 лв.
ОСЪЖДА А. М. О., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
общо 65 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
Да се изплати на възнаграждение на особения представител в размер на 200 лв. от
внесения депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2