Р Е Ш Е Н И Е № 1468
гр.
Сливен, 16.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 695 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземанията на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2018 г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 619 лв., като е
превел тази сума на Продавача на стоката на основание Фактура № **********/27.01.2018
г. В чл. 7, ал. 1 от Договора било уговорено, че към кредита се включва и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 74,28 лв., която се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. Твърди се, че в договора бил уговорен годишен лихвен процент от 15,45 %,
като ответникът се задължил да заплаща кредита на 12 месечни вноски, всяка
включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че ответникът не заплатил
вноските с падежи 05.03.2018 г., 05.04.2018 г. и 05.05.2018 г., като в чл. 16,
ал. 2 от договора било уговорено автоматично настъпване на предсрочна
изискуемост върху непогасеното задължение. Ищецът отправил до ответника
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, което останало непотърсено
от ответника.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 693,28 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение
по Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2018 г., формирана като
сбор на сумите от 619 лв. отпуснат кредит и 74,28 лв. такса за оценка на риска;
сумата от 59,35 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2018 г.
до 06.05.2018 г. и сумата от 32,35 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.03.2018 г. до 16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 3737/2018 г. по описа на СлРС, до
окончателното изплащане на задължението. Ищцовото дружество претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с
който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва истинността на
представените от ищеца документи, а именно Договор за потребителски кредит №
**********/27.01.2018 г., Заявление - декларация за установяване на договорни
отношения и Фактура № **********/27.01.2018 г., с твърдения, че документите не
са подписани от ответника. Оспорва реалното предаване на заемната сума, както и
настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит. Възразява и относно
начина на формиране на размера на претендираната главница, като оспорва
включената в нея такса за оценка на риска в размер на 78,24 лв., тъй като такава
оценка не е била изготвена от банката.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, поддържа предявените
искове чрез своя пълномощник - юрисконсулт и моли да бъдат уважени.
Ответникът,
чрез назначения си особен представител - адвокат, предоставя преценката по
съществото на делото на съда с оглед събраните по делото доказателства.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства
по делото „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И.Д.Щ. сключили Договор за потребителски кредит
№ **********/27.01.2018 г., по силата на който ищцовото дружество предоставило
на ответника кредит в размер на 619 лв., представляващ стойността на закупена
от кредитополучателя прахосмукачка „Rowenta“, като кредитодателят превел тази сума на същата дата на
продавача на стоката „Технополис България“ ЕАД гр. Стара Загора на основание
Фактура № **********/27.01.2018 г.
В чл. 7.1 от Договора за кредит била
уговорена дължимостта на еднократна такса за оценка на риска в размер на 74,28
лв., а в чл. 9 от договора страните уговорили договорна лихва в размер на 15,45
% ГЛП. Общата дължима сума по кредита, формирана като сбор от главница, такса
оценка на риска и договорна лихва била в размер на 752,63 лв., като
погасяването й било уговорено, съгласно обективирания в договора погасителен
план, на 11 равни месени вноски от по 62,72 лв. и последна 12-та вноска от
62,71 лв. с падежи съответно от 05.03.2018 г. до 05.02.2019 г.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно-графическа експертиза, подписите на всяка страница на договора
за кредит и на фискалния бон от 27.01.2018 г. са положени от ответника И.Щ..
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът не е
заплатил никакви суми по договора за кредит, като предвид неплащането на три
последователни погасителни месечни вноски с падежи 05.03.2018 г., 05.04.2018 г.
и 05.05.2018 г., е обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора,
считано от 05.05.2018 г. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
- 31.07.2018 г., дължимите от ответника суми са в размер на 693,28 лв. -
главница, 59,35 лв. - договорна лихва и 32,35 лв. - обезщетение за забава.
Съдът кредитира и двете заключения на
допуснатите по делото експертизи като обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните.
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 3737/2018 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2041/03.08.2018 г. и
изпълнителен лист срещу ответника за сумите от 693,28 лв. - главница, 59,35 лв.
- договорна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 06.05.2018 г. и 32,35 лв. -
обезщетение за забава за периода от 05.03.2018 г. до 16.07.2018 г., както и
сумата от 175,00 лв. разноски. Заповедта била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за
установяване на вземанията на ищеца.
Предявените
установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявените искове за изцяло основателни и доказани.
Установи се от събраните по делото писмени
доказателства, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ **********/27.01.2018 г., по който ответникът се е задължил да върне сумата
от 752,63 лв., формирана като сбор от главница, такса оценка на риска и
договорна лихва. Договорът е валиден и действителен, сключен в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Безспорно се установи по делото, че
подписите в договора за кредит са положени от ответника, както и че същият не е
извършвал никакви плащания, като ищцовото дружество е доказало изцяло и
претендираните размери на своите вземания.
Предвид основателността на предявените
установителни искове, същите следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото съобразно
представения списък на разноските (л. 120 от делото) в общ размер на 1175,00
лева, от които 175,00 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 3737/2018 г. по описа на РС -
Сливен, както и 50 лева - държавна такса, 450 лева - депозит за особен
представител, 200 лева - депозит за съдебно-икономическа експертиза и 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, в
настоящото исково производство.
На основание чл. 77 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -
Сливен сумата от 500 лв., представляваща направени разноски - възнаграждение на
вещо лице по допуснатата съдебно-графическа експертиза, заплатено от бюджета на
съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.Щ., ЕГН:
**********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 693,28 лв. /шестстотин деветдесет и три
лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********/27.01.2018 г., формирана като сбор на сумите от 619 лв.
отпуснат кредит и 74,28 лв. такса за оценка на риска, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.07.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 59,35 лв. /петдесет и девет лева и тридесет
и пет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 05.03.2018 г. до 06.05.2018 г. и на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 32,35 лв. /тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава
за периода от 05.03.2018 г. до 16.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 2041/03.08.2018 г. и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 3737/2018 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Д.Щ., ЕГН:
**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата от общо 1175,00 лв. /хиляда сто седемдесет и
пет лева/, представляваща направени разноски по делото, от които 175,00 лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч.
гр. д. № 3737/2018 г. по описа на СлРС и 1000,00 лв., представляваща разноски, направени в
исковото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 ГПК И.Д.Щ., ЕГН: **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Сливен сумата от 500,00
лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски - възнаграждение на
вещо лице по съдебно-графическа експертиза, заплатено от бюджета на съда, както
и сумата от 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: