Решение по дело №19134/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260042
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330119134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

     

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260042

гр. Пловдив, 05.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.12.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19134 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Теленор България” ЕАД против Н.Г.Т., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1464.68 лева, от които:

1. 137.33 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г.

2. 63.64 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г.

3. 55.77 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Договор за мобилни услуги № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г.

4. 24.73 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Договор за фиксирани услуги № ***, изм. с Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г.

5. 82.96 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Договор за мобилни услуги № ***, изм. с Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г.

6. 983.76 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.02.2017 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Black за периода 15.02.2017 г. до 15.02.2019 г.;

5. 116.49 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.02.2016 г. за мобилно устройство Huawei Y6 Black за периода 15.02.2017 г. до 29.01.2018 г.;

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който не се оспорват исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете

Видно от приложеното ч. гр. д. № 10373/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си, както и възраженията си за наличие на неравноправни клаузи по договорите, както и че процесните договори не са подписани от него.

По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД           

          От Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № *** /л.46/ се установява, че същият е сключен между ответника, в качеството на потребител и  ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер. Не се оспорва, че договорът е подписан от ответника.

По този договор се претендира сума в общ размер на 137.33 лева, абонаментни такси и потребени мобилни услуги за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г.  За всеки един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер, в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лева /съгласно Допълнителното споразумение/, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги. Видно от фактурите по този договор /л.60 67/ се претендират месечните абонаментни такси за посочения период и ползван мобилен интернет и текстови съобщения.

От Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ***  /л54/ се установява, че същите са сключени между ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер. Не се оспорва, че договорът е подписан от ответника. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лева, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.

По този договор се претендира сума в общ размер на 63.64 лева, абонаментни такси и потребени мобилни услуги за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г. За всеки един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер /л.60-67/, в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата.

От Договор за мобилни услуги № *** /л.51/ се установява, че същите са сключени между ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер. Не се оспорва, че договорът е подписан от ответника. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с отстъпка 40 %, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.

По този договор се претендира сума в общ размер на 55.77 лева, абонаментни такси и потребени мобилни услуги за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г. За всеки един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер /л.60-67/, в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата.

От Договор за фиксирани услуги № ***, изм. с Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** /л.12 и л.25/ се установява, че същите са сключени между ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер. Не се оспорва, че договорът е подписан от ответника. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 4.90 лева, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.

По този договор се претендира сума в общ размер на 24.73 лева, абонаментни такси и потребени мобилни услуги за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г. За всеки един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер /л.60-67/, в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата.

От Договор за мобилни услуги № ***, изм. с Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** /л.18 и л.36/ се установява, че същите са сключени между ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер. Не се оспорва, че договорът е подписан от ответника. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лева - промоционална, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.

По този договор се претендира сума в общ размер на 82.96 лева, абонаментни такси и потребени мобилни услуги за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г. За всеки един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер /л.60-67/, в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата.

Срокът за заплащане на задълженията се урежда от Приложенията към договорите, а именно в срок указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й. Във всяка една от фактурите, приложени към исковата молба е посочен падеж на плащане, като всяко едно от вземанията по посочените договори е с настъпил падеж.

По така обсъдените договори ответникът не доказа плащане, което е разпределено в негова тежест за доказване, като същият носи неблагоприятните последици от неустановяването на това обстоятелство. Ответникът не е оспорил и така обсъдените вземания.

Предвид което, съдът счита исковете за потребени и незаплатени услуги по посочените договори за доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Като законна последица от уважаване на исковете за главница по договорите за услуга следва да бъде присъдена законната лихва върху главниците от датата на заявлението в съда – 21.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането, каквото искане е направено своевременно от ищеца.

 По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ

От Договор за лизинг от 15.02.2017 г./л.56/ се установява, че същият е сключен между ответника, в качеството на лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с предмет финансов лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Black. Ответникът не е оспорил, че договорът е подписан от него. По договора лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 942.77 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 40.99 лева за периода 15.03.2017 г. до 15.01.2019 г. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал, че му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.

Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на договора до дата на подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната вноска по договора за лизинг – 15.01.2019 г..

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната сума в общ размер на 983.76 лева, съдът намира, че иска е доказани по основание и размер и следва да бъде уважен за сумата в размер на 942.77 лева за периода 15.02.2017 г. до 15.01.2019 г, съгласно дължимите вноски по погасителния план. Не се доказва ответникът да има задължения по този договор за лизингови вноски за горницата над уважения размер и до дата 15.02.2019 г., поради което искът в тази част ще бъде отхвърлен.  

Същото се установява и от Договор за лизинг от 29.02.2016 г. /л.48/, с който на ответника е предоставено мобилно устройство Huawei Y6 Black. Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 243.57 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 10.59 лева за периода 31.03.2016 г. до 31.01.2018 г. И по този договор устройството е получено, настъпил е падежа на всички лизингови вноски на 31.01.2018 г. Ответникът не доказа плащане, поради което съдът приема, че същият има задължение по този договор към ищеца за сумата в размер на 116.49 лева, дължими лизингови за периода 15.02.2017 г. до 29.01.2018 г. Сумата представлява сборът на лизинговите вноски, дължими за посочения период общо 12 броя, които изчислени служебно от съда възлизат на сумата от 127.08 лева, с оглед диспозитивното начало ще се присъди търсената от ищеца сума в общ размер на 127.08 лева.

Като законна последица от уважаване на исковете за главница по договорите за услуга и договорите за лизинг следва да бъде уважена и претенцията за законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането, каквото искане е направено своевременно от ищеца и фигурира в заповедта по чл.410 ГПК..

            По отговорността за разноските: 

            С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.

Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 29.29 лева – платена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Общо разноски в заповедното производство в размер на 329.29 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете на ищеца ще се присъди сума в размер на 320.07 лева.

В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 200 лева – платена държавна такса,  

Ищецът доказа следните разноски: 70.71 лева – платена държавна такса, 300 лева – платен депозит за особен представител на ответника /л.77/ и 399.03 лева с ДДС.– адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.6-гръб/. Общо разноски за ищеца в размер на 769.74 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му бъде присъдена сума в размер на 748.20 лева, с оглед уважената част от исковете.

Ответникът не доказа направа на разноски в производството.  

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. – И. д. сумата в общ размер на 1423.69 лева, от които 137.33 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г., 63.64 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г., 55.77 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Договор за мобилни услуги № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г., 24.73 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Договор за фиксирани услуги № ***, изм. с Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г., 82.96 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги  по Договор за мобилни услуги № ***, изм. с Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** за периода 15.02.2017 г. до 14.05.2017 г., 942.77 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.02.2017 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Black за периода 15.02.2017 г. до 15.01.2019 г., 116.49 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.02.2016 г. за мобилно устройство Huawei Y6 Black за периода 15.02.2017 г. до 29.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10373/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за признаване за установено дължимостта на горницата над уважения размер от 1423.69 лева до пълния предявен размер от 1464.68 лева, представляваща разликата между уважената претенция от 942.77 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.02.2017 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Black за периода 15.02.2017 г. до 15.01.2019 г. до пълния предявен размер от  983.76 лева - лизингови вноски за периода 16.01.2019 г. до 15.02.2019 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. – И. д., сумата в размер на 320.07 лева– разноски по ч.гр.д. № 10373/2019 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 748.20 лева – разноски в исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ