РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Кюстендил, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520101962 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано с подаването на искова молба от „Моят Кредит“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П., със съдебен адрес в гр. С., ул. „П. П.“
№**, против С. М. Н., ЕГН **********, с адрес в село Ж., общ. К., ул. „П. Р.“
№***. С молбата е предявен иск, с който се иска да бъде установено от съда,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 902,01 лева - вземане по
издаден запис на заповед от ответника в полза на ищеца, без протест, платим
на предявяване, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по заповедното производство до момента на издължаване.
В исковата молба се твърди, че ответникът издал на 07.09.2022г. в
гр.К. запис на заповед, с който безусловно се задължил да заплати на ищеца
„Моят кредит“ ЕООД сумата в размер на 1433,10 лева на предявяване, без
протест. Записът на заповед бил предявен за плащане на 13.12.2022г., но
погасяване на задължението не настъпило.
Ищецът, в качеството си на заявител, депозирал заявление по реда на
чл.417, ал.1, т.10 от ГПК, като било образувано ч.гр.дело № 493 от 2023
година по описа на Районен съд – Кюстендил. Съдът издал заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 902,01 лева – вземане
въз основа на записа на заповед. Поради подадено възражение от ответника,
съдът е дал указания за предявяване на установителен иск за сумите, предмет
на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от
1
ГПК.
Иска се от съда да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 902,01 лева, произтичаща от издаден запис на заповед от
ответника за ищеца, без протест, платим на предявяване, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по заповедното
производство до момента на издължаване.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба. Посочва, че процесния запис на заповед обезпечавал договор
за кредит, сключен между страните по делото. Според чл.12 от договора за
кредит, обезпечен със записа, следвало да бъде обезпечен с друг вид
обезпечение – поръчителство. При непредставяне на обезпечението,
получателят на заема дължал и неустойка в размер на 897,22 лева.
Неустойката се калкулирала с възнаградителната лихва (по същността си била
добавка към нея) и следвало да бъде заплащана разсрочено, с всяка анюитетна
вноска. Уговорената неустойка не притежавала присъщата за нея
обезщетителна функция и водела до неоснователно обогатяване на кредитора.
Нарушени били императивните изисквания на ЗПК, като ответникът не бил
запознат изначално с клаузите на договора и с действителния размер на ГПР,
посочен в чл.1 от договора като обща сума за погасяване.
Иска се отхвърляне на предявените искове. В случай, че съдът уважи
иска за дължимост на главницата по договора за кредит, се прави възражение
за прихващане, което с молба от 14.03.2025г. е конкретизирано по размер.
Иска се от съда да осъществи прихващане на главницата от 800 лева със
сумата от 102,01 лева – получена без правно основание въз основа на
нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва.
Претендират се и от ответника сторените разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът
намира следното от фактическа страна:
Ищецът „Моят кредит“ ЕООД подал срещу ответника С. М. Н.
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.
418 от ГПК, във вр. с чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 493/2023 г. при Районен съд-Кюстендил. Със
заявлението ищецът е представил редовен от външна страна оригинал на
менителничния ефект – запис на заповед от 07.09.2022 г., с който длъжникът-
издател С. М. Н. безусловно и неотменимо се е задължила да плати на
поематела „Моят кредит“ ЕООД на предявяване сумата от 1433,10 лв., като
записът на заповед е предявен на 13.12.2022г., а на гърба на ценната книга
липсват отбелязвания за плащане на суми или за осъществени джира. В
съответствие с изискването на чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК със заявлението по
чл. 417 от ГПК заявителят – ищец представил освен записа на заповед от
2
07.09.2022 г., така и договора за потребителски кредит с всички негови
приложения, вземанията по който са обезпечени със записа на заповед, а
именно - Индивидуален договор за заем код: 73342 от 07.09.2022 г., Договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за
паричен заем код: 73342 от 07.09.2022 г. и погасителен план. Изискването на
чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК е свързано със задължението на заповедния съд
служебно да прецени дали искането не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Видно от представения договор и приложенията към него, на
07.09.2022 г. между „Моят кредит“ ЕООД като заемодател и С. М. Н. като
заемател е сключен Индивидуален договор за заем код: 73342, при следните
параметри на отпуснатия заем - размер на заема – 409,03 евро или тяхната
левова равностойност по курса на БНБ от 1.95583 лв. (800 лв.); общ размер на
всички плащания по заема – 461,24 евро – 902,10 лв.; лихвен процент по заема
– 40,05 %; ГПР – 42,18 %; брой погасителни вноски – 15; размер на месечната
погасителна вноска – 30,75 евро (60,14 лв.). Съгласно чл. 12 от Договора,
заемателят се задължава в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури
действието на трето физическо лице или търговско юридическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки,
или да предостави надлежно издадена банкова гаранция или надлежно
учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като
обезпечения на задължението. Третото физическо или търговско юридическо
лице следвало да отговарят на изискванията на чл. 12, ал. 3 от Договора. По
силата на чл. 12, ал. 4 от Договора страните се съгласяват, че в случай, че
заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 12, ал. 1, същият
дължи на заемодателя неустойка в размер на 271,50 евро (531 лв.). Видно от
представения погасителен план към договора, кредитът следвало да бъде
погасен на 15 вноски с определен падеж през две седмици, като всяка вноска е
в размер на 95,54 лева и включва – дължимата главница и договорна лихва в
размер на 60,14 лв., неустойка по чл. 12, ал. 4 – в размер на 35,40 лв.
Представени са доказателства, че заемната сума от 800 лв. е усвоена
от заемателя, като е получена от последния лично и в брой, видно от Разписка
№ 73342/07.09.2022 г.
Заповедният съд е уважил заявлението частично и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 301/27.03.2023г. по
ч.гр.д. № 493/2023 г. по описа на Районен съд-К., за сумата в размер на 800 лв.,
представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден от ответника
на 07.09.2022 г. в гр. К., предявен за плащане на 13.12.2022г., ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК до окончателното плащане на всички суми и 102,01 лева
договорна лихва. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът и
настоящ ответник С. Н., чрез процесуален представител, е подала възражение
в срока по чл. 414 от ГПК, като със същото претендира разноски за адвокатско
3
възнаграждение.
В хода на съдебното дирене е допусната и изготвена по инициатива на
ответника съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило и
отразило в своето заключение, че стойността на начислената неустойка не е
включена в ГПР. С нейното включване, размерът на ГПР става 207,5049 %.
След осъществена справка при съдебния изпълнител, вещото лице посочва, че
са събрани принудително 1867,97 лева, като отделните плащания са както
следва: 800 лева заплатена главница, 102,01 лева заплатена лихва и 965,96
лева разноски в съдебно и изпълнителното производство. Плащането е
станало във времевия период от 03.11.2023г. до 10.04.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Съгласно т.17 на ТР № 4/2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната
книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на
това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно
каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис
на заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни
възражения, а именно за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение.
В случая записът на заповед съдържа изискуемите от чл. 535 от ТЗ
реквизити, поради което същият е редовен от външна страна и удостоверява
вземане на ищеца в посочения в ценната книга размер. Страните не спорят, че
записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземания по договор заем, т.е.
не спорят за наличието на посоченото каузално правоотношение. Длъжникът
е навел правоизключващо възражение за недействителност на каузалното
правоотношение - договора за заем. С оглед обезпечителната функция на
4
записа на заповед, съдът е длъжен да изследва дали договорът за заем е
действителен, предвид наведените доводи от ответника, както и служебното
задължение на съда.
Процесният договор има характеристиките на потребителски такъв по
смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП – страни по него са потребител - физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди, и небанкова финансова
институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. По отношение на
заемите, отпускани на потребители, приложим е ЗПК, който предвижда
приложимост на правилата за неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. от ЗЗП, за
които съдът следи служебно и които клаузи са нищожни на основание чл. 146
от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в
настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 изисква в договора за потребителски кредит задължително
да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 договорът следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. С
въвеждането на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК законодателят
цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с
финансовата тежест, която ще понесе. В настоящия случай горните законови
изисквания не са спазени, като посоченият в договора ГПР от 42,18% не
отговаря на действително прилаганият в отношенията между страните, като
по делото е установена действителната стойност на ГПР, която е в пъти по-
висока от обявената. Видно от представения погасителен план още при
сключването на договора на кредитополучателя е начислена неустойка по чл.
12, ал. 4, платима с вноската по кредита. Според съда обаче неустойката
представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при
изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Неустоечната клауза в процесния договор за потребителски кредит,
предвиждаща задължение за кредитополучателя да плати неустойка при
непредоставяне на обезпечение, е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
доколкото не се доказа клаузата да е индивидуално уговорена. Съгласно
5
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит,
кредиторът има задължение да оцени кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България
за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че
е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се
предостави обезпечение (чл. 18 от ЗПК). Недобросъвестно е поведението на
кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си
задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с
тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да
не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез
кумулирането и на неустойка се цели неоснователното обогатяване на
кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да
получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било надлежно
обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил
допустимия от закона праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид изложеното, посочената клауза в договора следва да се
окачестви като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 5
и т. 19 от ЗЗП и като нелоялна търговска практика – уговорката е във вреда на
потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, който е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора,
поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради
невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Според съда,
уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението цели да
постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел
начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са
6
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на
ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените
цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява
реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР,
което право ЗПК му признава и гарантира.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на
основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита – в случая 800 лв., но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№4/2014 г., ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес, като съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. В случая е налице именно принудително събиране
на сумите по издадения в заповедното производство изпълнителен лист,
поради което и съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, съдът не
следва да взима предвид осъщественото погасяване.
При това, след като се установи, че по недействителния договор се
дължи плащане, макар и на основание чл. 34 от ЗПК, установителният иск по
записа на заповед следва да бъде уважен до размера на дължимата сума от 800
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, а над тази сума до пълния предявен размер от 902,01
лв. – да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението за прихващане,
направено от ответника и прието за разглеждане в настоящото производство.
Резултатът, който ответникът цели с предявяването му е, че при основателност
(пълна или частична) на предявения от ищеца иск, съдът следва да извърши
прихващане на това вземане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца до
размера на по-малкото. Наличието на недействителен договор по смисъла на
7
ЗПК и дължимост само на получената сума по договора от длъжника-ответник
не води автоматично до извод за наличие на вземане в полза на ответника
поради липса на основание. Както се посочи по-горе, факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не следва да се взема
предвид в настоящото производство. За недължимо платеното от ответника
същият има правата по чл.422, ал.3 от ГПК. Поради тази причина, настоящият
състав на съда намира, че не е налице вземане в полза на ответника срещу
ищеца, което може да се установи в настоящото производство и с което да се
осъществи прихващане. С оглед мотивите на т.2 от ТР №2 от 2020г. на ОСГТК
на ВКС, съдът не следва да се произнася по неоснователното възражение за
прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика
на защитно средство срещу предявения иск.
По разноските:
Съдът следва да се произнесе по разноските направени както в
исковото, така и в заповедното производство – т.12 от ТР №4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Ищецът е направил следните разноски в заповедното производство –
28,67 лв. за платена държавна такса, 444 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, 15,00 лева за въззивно обжалване и 400,00 лева адвокатско
възнаграждение по в.ч.гр.дело № 274/2024г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил. От тях по съразмерност с оглед уважената част от иска и
претенцията в заповедното производство в общ размер на 1433,10 лева му се
следва сумата в размер на 495,52 лева. Ищецът е направил следните разноски
в исковото производство – 32,65 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. От тях по съразмерност с оглед уважената част от иска му се
следва сумата в размер на 383,72 лева.
Ответникът е заплатил по настоящото дело 400 лв. депозит за вещо
лице, като с оглед отхвърлената част от претенцията му се дължи заплащане
на сумата от 45,24 лева. Ответникът е останал задължен и за сумата от 127,66
лева (остатък от определеното възнаграждение за вещото лице), която не е
заплатена към момента на постановяване на решението. Съгласно
разпоредбата на чл. 77 от ГПК, ако страната остане задължена за разноски,
съдът постановява определение за принудителното им събиране. Тъй като са
налице незаплатени дължими разноски до постановяване на крайния акт по
делото, същите не могат да бъдат включени в частта от решението, с която
съдът разпределя дължимите разноски между страните, доколкото
разпоредбата на чл.78 от ГПК е приложима само при вече направени разноски
от страните.
Ответникът е упълномощил адвокат в исковото производство по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – оказване на безплатна
адвокатска помощ на материално затруднени лица. Принципът на чл.36, ал.1
от ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът
8
му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 от ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл.38, ал.2 в рамките на предвидения в Наредба
№ 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради наличието на посочените предпоставки, минималният размер
на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ответника с оглед размера на исковите претенции, е 480,00 лева с ДДС. Въз
основа на отхвърлената част от претенцията, ищецът дължи на процесуалния
представител на ответника сумата в размер на 54,28 лева.
В заповедното производство ответникът-длъжник е подал възражение
чрез адв. Е. И., упълномощена отново по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С оглед
осъществената работа – попълване и подаване на възражение по образец,
съдът определя възнаграждение в размер на 240,00 лева с ДДС съобразно чл.6,
ал.1, т.5 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От тях по съразмерност с оглед отхвърлената част от иска,
неуважената част от претенцията в заповедното производство и цялостната
такава в общ размер на 1433,10 лева, на пълномощника се следва сумата в
размер на 106,02 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, че ответникът С. М. Н., ЕГН
**********, с адрес в село Ж., общ. К., ул. „П. Р.“ №***, дължи на ищеца
„Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., район В., бул. „Ал. Ст.“ №**, ет.*, представлявано от С. Анд., сумата в
размер на 800 лв. (осемстотин лева) - представляваща част от задължение по
Запис на заповед от 07.09.2022 г., с място на издаване – гр. Кюстендил,
предявен за плащане на 13.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -
02.03.2023 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 301/27.03.2023 г.
по ч.гр.д. № 493/2023 г. по описа на Районен съд-Кюстендил, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 800
лв. (осемстотин лева) до пълния предявен размер от 902,01 лв. (деветстотин и
два лева и една стотинка).
ОСЪЖДА С. М. Н., ЕГН **********, с адрес в село Ж., общ. К., ул.
„П. Р.“ №*** да заплати на „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., район В., бул. „Ал. Ст.“ №**, ет.*,
представлявано от С. Анд., сторените разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от претенцията в размер на 495,52 лв.
(четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), както и
сторените разноски в исковото производство съобразно уважената част от
9
исковата претенция в размер на 383,72 лв. (триста осемдесет и три лева и
седемдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район В., бул. „Ал. Ст.“ №**, ет.*,
представлявано от С. Анд., да заплати на С. М. Н., ЕГН **********, с адрес в
село Ж., общ. К., ул. „П. Р.“ №***, сумата от 45,24 лв. (четиридесет и пет лева
и двадесет и четири стотинки) - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район В., бул. „Ал. Ст.“ №**, ет.*,
представлявано от С. Анд., да заплати на адвокат Е. И., АК-Пл., БУЛСТАТ
*********, с адрес в гр. Пл., ул. „Б.“ №*, сумата от 160,31 лв. (сто и шестдесет
лева и тридесет и една стотинки) – адвокатско възнаграждение съобразно
неуважената и отхвърлената част от претенцията в заповедното и исковото
производство.
ОСЪЖДА С. М. Н., ЕГН **********, с адрес в село Ж., общ. К., ул.
„П. Р.“ №*** да заплати на основание чл.77 от ГПК по сметка на Районен съд -
Кюстендил сумата от 127,66 лв. (сто двадесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща остатък от дължимо възнаграждение за вещо лице
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза до изплащане на пълния
размер на присъденото, както и сумата от 5,00 лв. (пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10