Определение по дело №40/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на С. Н. К., със С. А.:гр.С., ул.”Хр.Б.” №25, против решение №1510/26.02.2010г на РС-Благоевград, постановено по гр.д.№2189/08г по описа на с.с.,подадена Ч. процесуален представител, с пр. осн. чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваният акт е отхвърлен, като неоснователен, иска по чл.108 ЗС, с който се претендира признаване на ищеца за собственик на УПИ V, кв.12 по плана на с.Ж., общ.С., одобрен със заповед№50/90г и изменен със заповеди №№46/94г и 57/95г, целият от 693кв.м., като се иска предаване собствеността и владението върху 75/693кв.м.

Недоволен от атакуваното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно.Поради това иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което се уважи така предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за оставянето му в сила, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт №82/08г на 24.11.08г, жалбоподателя придобива Ч. дарение от своя баща-Н К., следния имот:УПИ V, пл.№173 в кв.12 по регулационният план на с.Ж., общ.С., одобрен със заповед №50/90г и изменен със заповеди №№46/94г и 57/95г, целият от 693кв.м.,при подробно посочени съседи, който имот е посочено че е образуван от разделянето на поземлен имот с пл.№173, кв.12, целият от 3 141дка. При съставянето на цитирания нотариален акт е отразено, че е представен нотариален акт №89/04г.Според последния Н.К. е признат по реда на чл.483, ал.1 ГПК за собственик на горния имот, придобил го по силата на възстановяване чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ.

От представената преписка от ОСЗГ-С. се установи, че с влязло в сила решение №32346/22.03.99г на ПК-С. на наследниците на С К. е признато в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 4,719дка в м.”Л”, находяща се в строителните граници на с.Ж. и представляваща им.пл.№173 по плана от 1990г, заявена с под №11 в размер на 3,5дка(вж. заявлението) и установена с данъчен регистър №251. От тях са им възстановени само 3,141дка от описания имот, докато за останалите 1,578дка възстановяването е отказано, поради попадането на имота в п.п.ІV,VІ,VІІ, застроени и в улица.

Видно от заповед №146/24.07.1985г на председателя на ОбНС-С. в полза на А.Г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя в п.ІV, кв.12 по плана на с.Ж., с площ от 650 кв.м., за което на 06.08.1985г е сключен и договор за отстъпено право на строеж.Според заключението на вещото лице ответниците са изградили жилищна сграда, гараж и ограда(вж. разрешенията за строеж).

С влязло в сила решение №977/01.08.2008г по гр.д.№4350/07г ВКС е отменил решението на БОС и вместо това е отхвърли иска по чл.108 ЗС, предявен от Н.К. срещу Е.Г. за предаване владението на недвижим имот, съставляващ реална част от 394,55кв.м. от им.пл.№172 от кв.12 по плана на с.Ж. при съседи:от север – п.ІІІ и им.пл.№172 от кв.12, от запад-п.ІV на Г.Г., от юг-място от им.пл.173 н-ци на К, от изток-бряг,бивше корито на р.С; както и ревандикационният иск, предявен срещу В.К за предаване собствеността и владението на 320 кв.м., съставляващи реална част от им.пл.№173, кв.12 по плана на с.Ж. при съседи:място на н-ци на С.К., от запад-п.VІ,кв.12, от юг – п.VІІ и от изток – бряг на р.С.

На 08.12.08г между Община-С. и А.Г. е сключен договор за покупко-продажба нан имот частна общинска собственост – УПИ ІV, пл.№92 в кв.12, с площ 650кв.м. по РП на с.Ж., одобрен със заповед №50/90г, изменен със заповед №46/94г.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице е проследило регулационната история на УПИ ІV и УПИ V, подробно описвайки извършените изменения. Със заповед №50/90г е одобрен Общ застроителен, регулационен и кадастрален план на с.Ж., в който имота на ответниците е заснет и отразен с им.пл.№92, за който е отреден п.ІV, в кв.12.

Във връзка с реституцията в полза на ищцовата страна, вещото лице сочи че е изготвен помощен кадастрален план, който е одобрен със заповед №57/95г, след което върху аткуализираната основа са нанесени границите на бившите земеделски имоти, като е отразен им.пл.№173, за който е отреден УПИV, идентичен с дарения на ищеца.

От измерванията на място, справка с материалите по делото и в Общината, експерта констатира несъответствие между установените понастоящем на място имотни граници на им.пл.№92 и действащият регулационен план, одобрен със заповед №50/90, изменен със заповед №46/94г. Разликата в спорната част експерта заключава, че е в резултат от неприложената регулация от 1990г откъм УПИ ІІІ и в дъното към р.Струма.

В показанията на разпитаните по делото свидетели се съдържат подробни данни относно разположението на оградата между парцелите на страните, респ. материализиращите я белези във времето.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Първоначално РС е сезиран със собственически иск по чл.108 ЗС, с който ищеца(жалбоподател пред настоящата инстанция)претендира признаването му за собственик на УПИ V, кв.12 по плана на с.Ж., като настоява да му се присъди владението върху 75кв.м от същият, които счита за неправомерно завладени от ответниците. До този резултат се стигнало в поправената искова молба(л.18), след съответни указанията на решаващият съд, дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК. Вместо да съобрази така коригираната искова молба и приключи по нея производството, с приемането в с.з. от 22.12.09г под формата на „корекции в петитума”, РС на практика е допуснал изменение на предявеният иск, приемайки за разглеждане претенция за предаване владението върху идеална част, вместо първоначалният заявеният реален обект на собственост.Последното е в разрез с изискванията на чл.214 ГПК, тъй като едновременно е изменен, като основанието, така и петитума, в каквато насока са и твърденията на ищцовият представител адв.П. в с.з. от 25.11.09г, а също и тези на адв.Т, досежно УПИ ІV, вместо УПИ V(вж. с.з. от 22.12.09г). Въведен е съвършено нов предмет на делото, различаващ се от първоначално заявеният, който извод се обосновава от различието между същността на идеална и реална част, като правни фигури, режима на който се подчиняват, последиците от придобиването им и пр. По тези съображения съда намира, че приемайки изменението без да са налице и останалите предпоставки на чл.214 ГПК и произнасянето в съответствие с него, РС е постановил недопустим С. акт.Ето защо и по арг. на чл.270, ал.3 ГПК същият ще следва да се обезсили, като въззивня състав ще следва да се произнесе по предявеният с поправаната искова молба на л.18.

Горните изводи не се променят дори да се приеме, че действията на първата инстанция са били насочени към отстраняване на твърдените от адв.П. нередовности по предявената искова молба.Това е така, понеже първоначалната, поправената на л.18, а също и позицията на ищеца, достатъчно ясно и категорично индивидуализират субективните права, чиято защита се търси, а от там и предмета на делото, Ч. посочване на правопораждащият факт, съдържанието на правоотношението с неговите субекти и пр. белези.Следователно, липсвали са каквито и да е основания, налагащи поправяне на исковата молба.

С оглед изложеното по-горе, въззивната инстанция ще следва да отстрани констатирания порок, като разгледа ищцовата претенция отпреди представяне на последната искова молба, а именно - иска за признаването му за собственик на УПИ V, им.пл.№173, кв.12 по плана на с.Ж., общ.С., одобрен със заповед №50/90г и изменен със заповед №46/94г и заповед №57/95г, целият от 693кв.м., при подробно посочени съседи, като търси ревандикация на 75 кв.м. площ от горния имот, откъм УПИ V. В тази насока настоящият състав съобрази следното:

Разпоредбата на чл.108 ЗС предвижда възможността собственикът да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание.За целта е нужно да докаже правото си на собственост върху веща, че тя се намира у ответника и че последният я държи без основание(вж.Р2419/60г на ВКС и др.).Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на претенцията.

Събрания доказателствен материал обаче не установи материално-правната легитимация на ищеца. Дарението от неговия баща, на което се позовава и което е материализирано в нотариален акт №82/08г, не е достатъчно за да го легитимира като собственик на УПИ V, им.пл.№173 в кв.12 по плана на с.Ж., общ.С.. Това е така, понеже не се доказа прехвърленият имот да е притежаван от баща му, за който поддържа, че го получил Ч. реституирането по реда на ЗСПЗЗ, от който не се спори че е образуван УПИ V, им.пл.173, кв.12, ведно със спорните 75 кв.м.(вж. констатациите на вещото лице).

Оспорената от въззиваемите материална законосъобразност на решение №32346/22.03.99г на ПК-С. относно възстановяването на имота, както и реалните граници в които е реституиран, е изисквало от жалбоподателя провеждането на пълно и главно доказване принадлежност на имота към патримониума на общият наследодател в момента на обобществяване на земята. В представената преписка от ОСЗГ-С. липсват доказателства за придобиване правото на собственост по някои от известните придобивни способи, от С К. върху 3,5 дка нива в м.”Л”. Декларирането й от последния към момента на кооперирането не е достатъчно в тази насока, понеже не материализира съответния фактически състав. Свидетелските показания също не променят горните изводи, тъй като разкриват отношенията между страните понастоящем и не третират вещноправни такива отпреди и към момента на кооперирането. При това положение признаването с решение №32346/22.03.99г на ПК на собственически права в полза на н-ците на Ст.К. върху 4,719 дка в м.”Л” и възстановяването им в съществуващи стари реални граници до размера на 3,141дка, и то при положение че са поискани само 3,5дка(вж. заявлението)не намира опора в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

Впредвид незаконосъобразността на така извършената земеделска реституция, цитираният акт на ПК-С., а от там и нотариален акт №89/04г, не са в състояние да легитимират ищцовият баща – Н.К. за изключителен собственик на описаният в тях имот.Още повече, че освен него по делото са налице данни и за други наследници по закон на Ст.К.(вж.у-нията за наследници). Ето защо с извършеното на 24.11.08г дарение, материализирано в нотариален акт №82/08г, Н.К. не е могъл да прехвърли права, които не притежава. Поради това настоящият състав счита, че жалбоподателя не може да черпи права от дарението, поради което и собствеността му върху УПИ V, им.пл.173, кв.12 по плана на с.Ж., общ.С.,се явява недоказана.

В тази насока са констатациите на ВКС досежно доказателствените и правнорелевантните факти, обусловили извода за незаконосъобразност на административната реституционна процедура по ЗСПЗЗ, ведно с крайният й акт – решение №32346822.03.99г на ПК-С., а оттам и неоснователността на ревандикациононият иск на Н. К. срещу Е.Г. за друга част от реституирания имот(вж.решение №977/01.08.08г по гр.д.№4350/07г). Доказателствената сила на подробно изложените в тази връзка мотивите на ВКС не се обори от жалбоподателя, въпреки осигурената му правна възможност и принципа за разпределение на доказателствената тежест.

Впредвид отсъствието на първата предпоставка от фактическия състав на ревандикационият иск, исковата претенция за признаването му за собственик на УПИ V, им.пл.№173, кв.12 по плана на с.Ж., общ.С., одобрен със заповед №50/90г и изменен със заповед №46/94г и заповед №57/95г, целият от 693кв.м., при подробно посочени съседи, и предаване владението върху 75 кв.м. площ от горния имот, откъм УПИ V, се явява неоснователна.

При това разрешение обсъждането на останалите предпоставки от иска по чл.108 ЗС се явява безпредметно.С оглед наложеното обезсилване на атакувания акт по изложените по-горе съображения ще следва да се постанови ново, с което първоначално заявената искова претенция(на л.18) се отхвърли изцяло, като неоснователна.Независимо от установените на място от вещото лице несъответствия в границите на УПИ ІV,им.пл.№92, в резултат на неприложена регулация от 1990г и пр.

За пълнота следва да се отбележи, че първоинстанционното решение действително не е мотивирано съобразно изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК. Съда се е ограничил лаконично да изложи фактическите си констатации и правни изводи, като е използвал общи фрази и формулировки, без да е подложил за задълбочена преценка всички доказателства, респ. да е отговорил конкретно на направените искания и възражения на страните.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

Въззивника дължи на ответниците направените по делото разноски пред двете инстанции, възлизащи общо на 1500лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1510/26.02.2010г на РС-Благоевград, постановено по гр.д.№2189/08г по описа на с.с., като НЕДОПУСТИМО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, иска на С. Н. К., със С. А.:гр.С., ул.”Хр.Б.” №25, против А. С. Г. и Е. Б. Г., живущи в с.Ж., общ.С., за признаването му за собственик на УПИ V, им.пл.№173, кв.12 по плана на с.Ж., общ.С., одобрен със заповед №50/90г и изменен със заповед №46/94г и заповед №57/95г, целият от 693кв.м., при подробно посочени съседи, и предаване владението върху 75 кв.м. площ от горния имот, откъм УПИ V.

ОСЪЖДА С. Н. К. да заплати на А. С. Г. и Е. Б. Г., всички с посочени по-горе адреси, сумата от 1 500лв, представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: