Определение по дело №93/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 637
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100500093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 637

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на седемнадесети февруари

през две хиляди и деветнадесета година                                              в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Таня Русева-Маркова

                                                            Членове:  Елеонора Кралева

                                                                             мл.с. Красен Вълев

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                                                     гражданско дело  № 93  по описа

за   2020   година.

                   С Решение № 3100 от 19.11.2019г., постановено по гр. дело № 1239/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр. София да заплати на В.М.Ш., представляван от законния си представител Г.Н.В. сумата от 5 000 лева, представляващо дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди поради смъртта на брат му Митко Атанасов Василев, настъпила на 24.09.2015г. вследствие на ПТП от същата дата между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 8068 КВ и товарен влекач „МАН ТГА“ с рег. № В 4298 ВВ, дължимо съгласно застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност № 02115000922963, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 24.09.2015г. до окончателното й изплащане.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Бул Инс“ АД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде изцяло отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се да бъде осъден ищеца да заплати и направените по делото разноски. В жалбата се посочва, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и несъобразено със събраните по делото доказателства. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като по делото се доказва, че пострадалият е бил без предпазен колан и по този начин се е поставил в значителен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките за настъпване на вредоносния резултат. В жалбата се изразява несъгласие с твърденията на първоинстанционния съд, че по делото са доказани претърпени мъки, болка и страдания, преживени от ищеца, а напротив – може да бъде направен извод, че обезщетение на В.Ш. не се дължи, тъй като не се установяват по никакъв начин особено близки взаимоотношения с пострадалия и действително претърпени от ищеца вреди от загубата. Изразява се и несъгласие със становището на съда относно справедливия размер на търсеното обезщетение, като се сочи, че са налице основания за намаляване на претендираното обезщетение, като то следва да бъде определено при условията на чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД. В жалбата се посочва, че не следва да бъде присъждана и лихва по претенцията за неимуществени вреди от 24.09.2015г., тъй като лицето, търсещо обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, включително доказателства, удостоверяващи особено близките отношения с пострадалото лице и действително претърпените вреди.

                   В жалбата е отправено искане да бъдат приети като доказателство по делото редица писмени доказателства – статия от интернет сайт, декларация за отказ от права върху дете, социален доклад, удостоверение за раждане на дете, документ от Община Бургас, четири съдебни решения и копие от молба за отмяна на влязло в сила решение. 

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, подадена е от лице, което има правен интерес да атакува решението, жалбата е постъпила в преклузивния срок, заплатена е дължимата държавна такса и лицето, което я е подписало разполага с валидна представителна власт за това.

                   Ответната страна по въззивната жалба – В.М.Ш. – малолетен – действащ чрез своя родител и законен представител – Г.Н.В. депозира по делото писмено становище чрез процесуалния представител на малолетното дете – адвокат С.П., в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че правилно съда е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по делото се установява, че дори да е бил с поставен колан, при настъпилия удар, за пострадалия Митко Василев леталния изход е бил неизбежен. В жалбата се посочва, че безспорно се установява по делото претърпяната мъка и страдания от страна на ищеца – В.М.Ш. от смъртта на неговия брат Митко Василев и съдът много точно е прецизирал тези доказателства, които се обосновават на родствената връзка и предвид ниската възраст на ищеца, тъй като децата трудно възприемат смъртта като факт от живота, а още по-малко и на техните близки. Посочва се и обстоятелството, че съдът правилно е приел, че обезщетението от 5 000 лева отговаря на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и не надвишава претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и правилно е приел, че на тази сума се дължи законна лихва от датата на увреждането, която е датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Претендира се да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.  

                   По отношение на искането да бъдат приети като доказателства редица писмени доказателства, съдът намира, че то следва да бъде оставено без уважение, тъй като представените документи касаят лице, което не участва в производството, а исканите да бъдат приети като доказателства статия от интернет сайт и четири съдебни решения по съществото си не представляват писмени доказателства и не следва да бъдат приемани като такива.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба с вх. № 56059 от 06.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас от „Бул Инс“ АД със седалище гр. София против Решение № 3100 от 19.11.2019г., постановено по гр. дело № 1239/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивното дружество - „Бул Инс“ АД със седалище гр. София да бъдат приети като доказателства по делото - статия от интернет сайт, декларация за отказ от права върху дете, социален доклад, удостоверение за раждане на дете, документ от Община Бургас, четири съдебни решения и копие от молба за отмяна на влязло в сила решение. 

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.   

 

 

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.