№ 183
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503645 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от Д. В. Д., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Елин Пелин“ № 92 срещу решение № 261117 от
10.11.2020 г. постановено по гр.д. № 7575/19 г. по опис на ВРС , 47 – ми състав с което е
прието за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК в отношенията между М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ № 2, община
Белослав, област Варна и Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Елин Пелин“ №
92, че следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 21587.9.116 по
КККР на с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
570/26.10.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност Голямата
Мара, с площ от 35002 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 000016, съседи: 21587.9.109, 21587.9.117,
21587.9.115, 21587.9.111; 2/ поземлен имот с идентификатор 21587.9.117 по КККР на с.
Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се местност Голямата Мара, с площ от 36003 кв.
метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 000017, съседи: 21587.9.116, 21587.9.111, 21587.9.52, 21587.9.51,
21587.9.109; 3/ поземлен имот с идентификатор 69763.501.161 по КККР на с.
Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015
г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 2, с площ от 576 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план 161, квартал 14, парцел XIX, съседи: 69763.501.465, 69763.501.160, 69763.501.162,
69763.501.463 ведно със сграда с идентификатор 69763.501.161.1 по КККР на с.
Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г.
1
на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161,
със застроена площ 93 кв.м., предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор 69763.501.161.2 по КККР на с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, разположена
в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 24 кв.м., брой етажи:
един предназначение: хангар, депо, гараж са лична собственост на М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ № 2, община
Белослав, област Варна и Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Елин Пелин“ №
92 да заплати на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети
Кирил и Методий“ № 2, община Белослав, област Варна е осъден да заплати сумата от
2930,40 лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК
Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост на съдебното решение, и
твърдения, че е постановено в нарушение на приложимите материално правни норми и
допуснати съществени съдопроизводствени правила. С въззивната жалба се иска, съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който
да отхвърли предявения иск и присъди разноски в полза на въззивния жалбоподател.
Насрещната страна е депозирала писмен отговор в който оспорва жалбата като
неоснователна. Моли, съдът са постанови въззивнен съдебен акт , с който да потвърди
обжалваното решение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 16.02.2020 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора, чрез съдебна спогодба или
медиация.
УКАЗВА на страните, че постигането на спогодба взаимни отстъпки ще доведе до
бързо и ефективно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба, съдът връща
2
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3