Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 25.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6137
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” №
15, представлявано от Александер Викторов Грилихес, твърди, че на 18.02.2015г. е бил сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата договор за потребителски кредит №
*********, по силата на
който първия предоставил на втората паричен кредит в размер на 850.00 лева,
която тя се задължила да върне на 60 погасителни месечни вноски. Месечните
вноски включвали изплащане на главницата от 850.00 лева, 167.65 лева – фиксирана
договорна възнаградителна лихва, 42.50 лева – такса за оценка на досие; 665.53
лева – такса за услугата „Домашно посещение”. Последната такса била уговорена в
чл.25 от договора и представлявала домашна доставка на заетата сума в брой и
седмично събиране на вноските по местоживеене на кредитополучателя. Така
размерът на погасителните седмични вноски станал в размер на 28.77 лева, а
последната вноска в размер на 28.25 лева с краен срок за погасяване на
задължението 15.04.2016г. Ответницата
не е изпълнила задължението си по договора за заплащане на седмичните вноски,
на договорените падежи. По силата на сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и
“Фронтекс
интернешънъл” ЕАД договор за цесия на 21.03.2016г. вземанията на първия по
договор за потребителски кредит № *********/18.02.2015г. били прехвърлени на
ищцовото дружество. „Провидент Файненшъл България” ООД
упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия.
Ищцовото дружество няколкократно изпратило уведомление на ответницата на
посочения от нея в договор адрес чрез „Български пощи” ЕАД, но същите били
връщани като непотърсени. Ищцовото
търговско дружество за дължимите парични суми от страна на ответницата по договор за потребителски кредит №
*********/18.02.2015г.,
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС.
Ответницата не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес,
поради което е прието от съда, че заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумите от 814.46 лева, представляваща дължима главница
по договор за
потребителски кредит № *********/18.02.2015г.; 152.43 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 12.03.2015г. до
15.04.2016г.; 79.39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 13.03.2015г. до 19.04.2018г. и 668.79 лева, представляваща такси за
периода от 12.03.2015г. до 15.04.20016г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата Й.В.В. призована по регистрираните й
постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен представител
оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че ответницата не е била редовно
уведомена за извършената цесия, поради което и тя не поражда действие спрямо
нея и ищцовото дружество не се явява нейн кредитор.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2015г. е бил сключен между
„Провидент Файненшъл
България” ООД и
ответницата договор
за потребителски кредит № *********,
по силата на който първия предоставил на втората паричен кредит в размер на
850.00 лева, който тя се задължила да върне на 60 погасителни месечни вноски с
краен срок за погасяване на задължението 15.04.2016г.
По силата на сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и
“Фронтекс
интернешънъл” ЕАД договор за цесия на 21.03.2016г. вземанията на първия по
договор за потребителски кредит № *********/18.02.2015г. били прехвърлени на
ищцовото дружество. С
пълномощно „Провидент
Файненшъл България” ООД
упълномощило “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД да уведоми от негово име, в качеството му на нов кредитор,
всички длъжници по вземанията посочени в Приложение № 1 към договора за цесия
за извършеното прехвърляне на вземания по сключените договори за потребителски
кредит. Видно от представеното към договора за цесия Приложение № 1 фигурира и
ответницата по процесния договор за потребителски кредит №
*********/18.02.2015г. Представени са 3 броя известия за доставяне, от които е
видно, че на ответницата са били изпратени уведомления за извършената цесия – 2
броя на адреса й посочен в договора гр.Русе, ул.”Кърджали № 1 и 1 брой на
регистрирания й постоанен и настоящ адрес също посочен в договора – гр.Русе,
бул.”Липник” № 64, бл.”Явор”, вх.Б, ет.1, ап.3, но и трите са били върнати като
непотърсени.
Към исковата молба е представено
уведомление, съгласно което ищцовото търговско дружество уведомява Й.В., че по силата на сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и
“Фронтекс
интернешънъл” ЕАД договор за цесия от 21.03.2016г., вземанията на първия по
договор за потребителски кредит № *********/18.02.2015г. срещу ответницата са
били прехвърлени на ищцовото дружество.
Въз основа на подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК е било образувано ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС, била издадена
такава заповед, но ответницата не е била открита на регистрираните й постоянен
и настоящ адрес, поради което е прието от съда, че заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно чл.27 от договор за потребителски кредит №
*********/18.02.2015г., с подписването на договора кредитополучателката е
потвърдила получаването на сумата, посочена на първата страница от него, в
раздел „А”. Към датата на образуване на заповедното производство 04.05.2018г.
дължимите и неплатени парични суми от ответницата по договора са както следва:
814.44 лева – главница; 152.30 лева – договорна лихва за периода 12.03.2015г.
до 13.04.2016г.; 668.94 лева такси, от които 40.37 лева – такса за оценка на
досие и 628.57 лева – такса „Кредит у дома” и 203.32 лева – лихва за забава за
периода 13.03.2015г. до 19.04.2018г. Ответницата е направила три плащания на
задълженията си по процесния договор на обща стойност 90.00 лева, като след
12.03.2015г. е прекратила изцяло плащанията, като такива няма и към момента. С
платената от ответницата парична сума, кредитодателят е приел за погасени
задълженията по погасителни вноски от № 1 с падеж 25.02.2015г. до № 3 с падеж
11.03.2015г. изцяло и част от вноска № 4 с падеж 18.03.2015г. в размер на 3.69
лева. С платената сума от 90.00 лева са били погасени следните задължения:
35.56 лева – главница; 15.35 лева – договорна лихва и 39.09 лева такси, в това число
2.13 лева – такса за оценка на досие и 36.96 лева – такса „кредит у дома”.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в
производството, по който ищеца цели да установи, че ответницата му дължи
парични суми по договор
за потребителски кредит № *********/18.02.2015г. въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС. Предявеният
иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е и сторил.
Разгледан по същество,
същият се явява частично основателен.
По делото е доказано, че на
18.02.2015г. е бил сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и
ответницата договор
за потребителски кредит № *********,
по силата на който първия предоставил на втората паричен кредит в размер на 850.00
лева, който тя се задължила да върне на 60 погасителни месечни вноски с краен
срок за погасяване на задължението 15.04.2016г. Било уговорено и че
кредитополучателката ще дължи на кредитодателя и 167.65 лева – фиксирана
договорна възнаградителна лихва за целия период на договора.
По силата на сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и
“Фронтекс
интернешънъл” ЕАД договор за цесия на 21.03.2016г. вземанията на първия по
договор за потребителски кредит № *********/18.02.2015г. били прехвърлени на ищцовото
дружество. С пълномощно „Провидент Файненшъл България” ООД упълномощило “Фронтекс интернешънъл” ЕАД да
уведоми от негово име, в качеството му на нов кредитор, всички длъжници по
вземанията посочени в Приложение № 1 към договора за цесия за извършеното
прехвърляне на вземания по сключените договори за потребителски кредит. Видно
от представеното към договора за цесия Приложение № 1 фигурира и ответницата по
процесния договор за потребителски кредит № *********/18.02.2015г. Представени
са 3 броя известия за доставяне, от които е видно, че на ответницата са били
изпратени уведомления за извършената цесия – 2 броя на адреса й посочен в
договора гр.Русе, ул.”Кърджали № 1 и 1 брой на регистрирания й постоанен и
настоящ адрес също посочен в договора – гр.Русе, бул.”Липник” № 64, бл.”Явор”,
вх.Б, ет.1, ап.3, но и трите са били върнати като непотърсени. Към исковата молба е представено
уведомление, съгласно което ищцовото търговско дружество уведомява Й.В., че по силата на сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и
“Фронтекс
интернешънъл” ЕАД договор за цесия от 21.03.2016г., вземанията на първия по
договор за потребителски кредит № *********/18.02.2015г. срещу ответницата са
били прехвърлени на ищцовото дружество.
Съдът намира за неоснователно и
направеното възражение от назначения особен представител на ответницата, че
ищеца нямал качеството на кредитор спрямо нея, тъй като не е била надлежно
уведомена за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо нея.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в процесния договор за за кредит – чл.22, съгласно която
договорна разпоредба кредиторът има право да прехвърля изцяло или частично,
провата си по договора за кредит без съгласието на клиента, като впоследствие
информира за това същия.
Няма законова пречка първоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно, с което „Провидент Файненшъл България” ООД упълномощили ищцовото дружество да
уведоми всички длъжници по вземанията, които са били прехвърлени, за
извършената цесия на вземанията, включително и ответницата. Представено е уведомление от ищеца
до ответницата, с което първия уведомява втората за извършената цесия на
вземанията по договора за
потребителски кредит
от „Провидент Файненшъл България” ООД на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД. Това уведомление е
приложено към исковата молба, като същото е било връчено на назначения на
ответницата особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея,
видно от съобщението на л.43 от делото. Уведомление приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело №
1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния
чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление да се връчи на назначен
от съда особен представител на длъжника, тъй като получаване на уведомлението
не е разпореждане със спорното право и влиза в обема на представителната власт
на същия по чл.29 от ГПК, като за него не се и изисква изрично пълномощно.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има
качеството на кредитор спрямо ответницата, последната е била надлежно уведомена
за извършената цесия и тя е породила действие спрямо нея.
При главница в размер на 850.00
лева, в б.”Е” от сключения договор за потребителски кредит е уговорена такса за
услугата „Кредит у дома” в размер на 665.53 лева. Посочено е, че тази услуга се
предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната доставка на заетата сума
в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по
кредита. В разпоредбите на чл.25 и чл.26 от договорните условия е посочено,
тази такса се дължи, макар и в намален размер от 30 %, дори и в случаите на
пълно предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от услугата.
Действително, договорената
такса за услугата „Кредит у дома”, доколкото е свързана с извършването на
плащанията по договора и е отделно уговорена, не се включва в размера на годишния
процент на разходите – чл.19, ал.3, т.3 от ЗПК, поради което за нея принципно
не намират приложение ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Според тези
разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат
на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не
означава, че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с извършването на
плащанията, не може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За тази
клауза на общо основание (чл.24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл.143 –
148 от ЗЗП.
Според чл.143, т.14 вр.
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е и тази клауза в
потребителския договор, която налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
По тази причина съдът
намира, че чл.25 и чл.26 от договорните разпоредби (с характер на общи
условия), чието тълкуване налага извода, че таксата за услугата „Кредит у дома”
се дължи, дори и когато тя не е била предоставена на клиента, съставляват
неравноправни и следователно нищожни клаузи, за което съдът е длъжен да следи и
служебно.
Няма спор, че кредиторът има
право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси. Трябва
обаче да се държи сметка за естеството на конкретното вземане – то е именно
такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която
се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по
договора. Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за
която се дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не
съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен
източник на печалба за него. При положение, че ответницата е заплатила само три
пълни вноски, то очевидно е, че и услугата по тяхното събиране от дома на
последната не е била извършвана. Въпреки разпределената му тежест да установи,
че първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора за кредит
съобразно уговореното, и от който факт ищецът черпи права, в които задължения
се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира
доказателства за това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена
на ответницата. Ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно
изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответницата, каквито твърдения
липсват, за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира
посещения на негов служител на адреса, включително ако при тези посещения
кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска.
Доказателства за предаване на сумата по кредита на адреса на ответницата, както
и такива за ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на
последната за събиране на вноските, не са ангажирани по делото. Предвид това
ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това
обстоятелство.
Съдът намира, че таксата
за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в
годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че на ищеца не
се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в годишния процент на
разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценката
на досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл.19, ал.4
от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл.19, ал.5 от
същия закон. По тези съображения искът за таксата за услугата „Кредит у дома”
следва да бъде отхвърлен.
Според чл.5 от ЗПК преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2 към закона. В чл.2, ал.1 от
процесния договор е споменато, че е сключен на основание предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя и стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Посочените в договора и
изискуеми от ЗПК документи не са приложени към исковата молба, липсват и данни
в нея въобще да са били подписвани, както и да са били налице условията на
чл.5, ал.13 от ЗПК.
Не са представени и
доказателства за предоставяне на услугите „оценка на досие” и „администриране
на кредита“ от страна на първоначалния кредитор - в какво конкретно се
изразяват тези услуги, от кого и кога са предоставени, поради което и
претенциите за тяхното заплащане също се явяват недоказани. На основание
чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто
характер имат уговорените. По тази причина и съдът намира, че ответницата не
дължи начислената й такса за оценка на досие в размер на 42.50 лева, поради
което и искът в тази му част също следва да бъде отхвърлен.
Относно реда за погасяване
на вземанията по договора приложение намира уговорената между страните в чл.9
от същия поредност при погасяване на задълженията - първо законна лихва за
забава, възнаградителна лихва и след това и главницата, доколкото съдът намери
за недоказана претенцията относно начислените такси. С извършените в периода
от 25.02.2015г. до 12.03.2015г. плащания в общ размер на 90.00 лева
(изчислени от съда на основание чл.162 от ГПК въз основа на сумите, уговорени в
договора, признанието за частично плащане от страна на ищеца и размера на
претенциите) ответницата е погасила част от задължението си за възнаградителна
лихва до размера от 54.46 лева и остава да дължи 113.19 лева и част от
главницата в размер на 35.54 лева /съобразно заключението на вещото лице/ и
остава да дължи 814.46 лева. Главницата по договора се дължи на основание чл.23
от ЗПК, дори ако договорът е обявен за недействителен, както в случая чл.25 и
26 от него. Лихвата за забава ще се дължи върху непогасения размер на
главницата от 814.46 лева за периода 13.03.2015г. до 19.04.2018г., която след
служебно изчисляване от съда на основание чл.162 от ГПК и ползване на програма
за изчисляване на лихви възлиза в размер на 256.95 лева, но искът в тази му
част следва да се уважи до претендирания от ищеца размер – 79.39 лева. Върху
незаплатената главница от 814.46 лева се дължи и законна лихва от депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 04.05.2018г. до изплащане на
задължението. Тук следва да се има предвид, че по отношение на претендираната
мораторна лихва не намира приложение правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД и сумите
по извършеното от ответницата частично плащане не могат да се прихващат с тази
лихва, доколкото до влизане на настоящото решение в сила същата не представлява
признато обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумите от 814.46 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
*********/18.02.2015г.; 113.19 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода
12.03.2015г. до 15.04.2016г. и 79.39 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 13.03.2015г. до 19.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС.
Искът в частта да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит №
*********/18.02.2015г. договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода 12.03.2015г. до 15.04.2016г. в частта от 113.19 лева
до пълния предавен размер от 152.43 лева и такси за периода 12.03.2015г. до
15.04.2016г. в размер на 668.79 лева,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС, разноски съразмерно
с уважената част от иска. Съразмерно с последната по заповедното производство
следва да се присъдят разноски в размер на 25.00 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. “Фронтекс интернешънъл” ЕАД са
направили по делото разноски в общ размер на
711.22
лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждения на
вещото лице по експертизата и назначения особен представител на ответницата.
Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 417.61 лева, които ответницата бъде осъдена да му заплати.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Й.В.В., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че
дължи на “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, представлявано от Александер
Викторов Грилихес, сумите
от 814.46 лева /осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит № *********/18.02.2015г.; 113.19 лева /сто и тринадесет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода 12.03.2015г. до 15.04.2016г. и 79.39 лева /седемдесет и
девет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 13.03.2015г. до 19.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” №
15, ЕИК *********, представлявано от Александер Викторов Грилихес, против Й.В.В., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск в
частта да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца по договор за
потребителски кредит № *********/18.02.2015г. договорна възнаградителна лихва
върху главницата за периода 12.03.2015г. до 15.04.2016г. в частта от 113.19 лева /сто и тринадесет лева и
деветнадесет стотинки/ до пълния предавен размер от 152.43 лева /сто петдесет и
два лева и четиридесет и три стотинки/ и такси за периода 12.03.2015г. до
15.04.2016г. в размер на 668.79 лева /шестстотин шестдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки/,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.В.В., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” №
15, ЕИК *********, представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева –
направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 2929/2018г. по описа на
РРС, разноски.
ОСЪЖДА Й.В.В., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, представлявано от Александер
Викторов Грилихес, сумите от 417.61 лева /четиристотин и седемнадесет
лева и шестдесет и една стотинки/ - направени по настоящото дело разноски
съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: