Решение по дело №3038/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1175
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20192120203038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                       РЕШЕНИЕ  

№ 1175, 01.10.2019г., гр.Бургас.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                       

                                                                       Председател: Петя Георгиева                       

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ……………………

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 3038 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

          Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Ц.б.“ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.************* против наказателно постановление № 400921-F391069/24.10.2018г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за наличие на маловажен случай.

   Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

    Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 15.06.2018г. в 15:35 часа е извършена проверка в търговски обект – магазин за цветя и сувенири, находящ се в гр.********“, * стопанисван от „Ц.б.“ЕООД, ЕИК *******. При извършената проверка е установено, че общо наличните суми са в размер на 96,19 лева, съгласно междинен дневен отчет № 000959/15.06.2018г., изведен от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел „DAISY PERFEKT S-KL“ с номер на фискалното устройство DY 303037, номер на фискалната памет 36549321. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 122,60 лева, съгласно „Опис на паричните средства в касата към момента на проверката“, попълнен саморъчно от Й.Д.Т., ЕГН ********** в качеството и на управител. Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като за деня са отразени 87,69 служебно въведени суми. Установената положителна промяна в касовата наличност е в размер  на 26,41 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. От горното е видно, че „Ц.б.“ ЕООД, ЕИК ******** не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

   Констатациите от проверката са обективирани  в протокол за извършена проверка сер. АА № 0343642/ 15.06.2018г, съставен на основание чл.110, ал.4 вр. с чл.50, ал.1 ДОПК.

    На 24.07.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. При съставянето на акта представляващия дружеството е получил препис от него, но не е дал обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.

   Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000 лева.

   Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а  издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП.

   Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

    Няма спор, че процесния магазин за промишлени стоки е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, копие от приложения отчет фискална памет, фискален бон, както и показанията на свидетелката Т. – Т., които съдът кредитира изцяло. Същите доказват по безспорен начин от обективна страна констатираното нарушение.

   Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

    За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Съгласно посочената норма, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118  от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. В чл.185, ал.2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно:  глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. От цитираната разпоредба се налага извода, че за да се наложи на санкцията в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл обаче, не се съдържат нито в акта, нито в обжалваното постановление, поради което съдът приема, че след като констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията е следвало да се определи по реда на чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Административно-наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция от 3000 лева при положение, че не е установил нарушението да е довело до неотразяване на приходи, поради което е приложил неправилно материалния закон. Субсидиарното приложение на чл.337, ал.1, т.1 и 2 от НПК дава възможност на съда да приложи разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС и определи по-нисък размер на имуществената санкция в пределите предвидени в чл.185, ал.1 от ЗДДС. Изложените съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция, като същата бъде намалена от 3000 лева до предвидения минимум по чл.185, ал.1 от ЗДДС от 500 лева, предвид обстоятелството, че  нарушението е извършено за първи път.

   Предвид гореизложеното Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН

                                                                    Р  Е  Ш  И :

   ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 400921-F391069/24.10.2018г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „Ц.б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.************** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС намалява размера на имуществената санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева.

   Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.                                                                                                                                

                                                                                         Председател:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.