№ 34424
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110136348 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.118 и сл. ГПК .
Ищецът С. Ф. М. е предявил пред Софийски районен съд оъсдителен иск по чл.
405,ал.1 КЗ против ответника ЗК“Л.И.
Образувано е настоящото гр.д. № 36348/2023г. по описа на СРС , 68 състав.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени предпоставките, определящи
местната подсъдност на предявения иск, намира за установено следното от правна страна :
Предявеният иск по чл. 405 КЗ имат за предмет вземане на увредено лице за
обезщетение на имуществени вреди на застрахованото имущество (автомобил).
Според действащата редакция на чл.115,ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.65/2018г./ исковете
за обезшетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застрахователи ,
Гаранционен фонд и НББАЗ се предявяват пред съда , в чийто район към момента на
застрахователното събитие се намира настоящия или поС.ния адрес на ищеца или по
местонастъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл.119,ал.3 /нова - ДВ, бр.65/2018г. ГПК възражение за неподсъдност
на делото по чл.115,ал.2 ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на
първото заседание по делото.
В конкретния случай относно местната подсъдност на предявения иск е приложима
разпоредбата на чл.115,ал.2 ГПК , а не на чл.105 ГПК , тъй като предявеният иск по чл.
405,ал.1 КЗ има за предмет вземания на застраховано увредено лице, произтичащи от
договор за застраховка за обезщетение на имуществени вреди , причинени от
застрахователно събитие.
В ГПК няма легална дефиниция на израза „увредено лице“, използван в чл.115,ал.2
ГПК. При езиково тълкуване на този текст е видно , че се касае за всяко лице (физическо или
1
юридическо) , което е увредено , т.е. е претърпяло вреди – имуществени или неимуществени
, за обезщетяване на които има иск против застраховател.
Законът в чл.115,ал.2 ГПК не разграничава правата на увредените лица– ищци
според вида на застрахователния договор , въз основа на който възниква упражненото от
тях право на иск – дали е по риска „Гражданска отговорност“ , по договор за застраховка на
имущество или друг вид.
Законът в чл. 115,ал.2 ГПК не разграничава увредените лица – ищци според това
какви правни субекти са - дали са физически лица или юридически лица.
Законът в чл.115,ал. 2 ГПК не разграничава увредените лица-ищци и според това от
какъв конкретен правопораждащ фактически състав произтичат материалните права –
предмет на предявените искове по КЗ срещу застраховател. По–конкретно : В редакцията
на чл.115,ал.2 ГПК няма изискване за включване на непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 и сл. ЗЗД във фактическия състав на претендираното от ищеца право на обезщетение.
Освен това във всяка застрахователна претенция за обезщетяване на вреди се включва по
дефиниция акт на осъществено непозволено увреждане , т.е. на причиняване на вреди върху
обекта на застраховката от някакъв правен субект. Всяко застраховано лице (страна по
застрахователен договор) при настъпване на съответното застрахователно събитие става
увредено лице, доколкото претърпява вреди– имуществени или неимуществени и поради
тази причина за него възниква вземането за застрахователно обезщетение на тези вреди
срещу насрещната страна по застрахователното правоотношение- застрахователя.
Поради посочените причини систематичното тълкуване на чл.115,ал.2 ГПК във
връзка с чл.115,ал.1 ГПК (на което се позовават отделни съдебни определения- б.с.) не
съответства на езиковата редакция и на юридическия смисъл на чл.115,ал.2 ГПК и
неоправдано стеснява приложното поле на тази законова норма , което не е в
съответствие с целта на законодателя, която е ноторно известна- осигуряване на
равномерно разпределяне на застрахователните дела сред всички съдилища в страната , а не
само концентрирането им в съдилищата в София-град, където са седалищата на всички
застрахователни дружества-ответници по тези искове. Целта на законодателя с приемането
на чл.115,ал.2 ГПК не е да се създаде привилегия на лицата , пострадали от непозволено
увреждане, спрямо лицата , които са се застраховали , проявявайки надлежна грижа за
правата си, до какъвто резултат се стига при систематичното тълкуване на чл.115,ал.2 ГПК
във връзка с чл.115,ал.1 ГПК. Целта на законодателя с приемането на чл.115,ал.2 ГПК е да
се въведе правило за местна подсъдност на застрахователните дела , което да доведе до
равномерното им разпределяне между всички съдилища, за да могат тези дела да се
разглеждат от всички съдилища в страната , а не само от софийските съдилища, като по този
начин се осигури качествено и бързо правосъдие за всички увредени лица (пострадали),
независимо дали те са страна по застрахователния договор, от който произтича правото на
иск за застрахователно обезщетение, предмет на предявения иск.
Видно от представените по настоящото исково производство документи към датата
на застрахователните събития адресът на ищеца е бил в град Долна баня , който е и
2
настоящия му адрес. Следователно компетентен да разгледа предявените искове е
Ихтиманският районен съд с оглед правилото на чл.115,ал.2 ГПК. Поради тази причина и
на основание чл.119,ал.3 ГПК настоящото съдебно производство пред СРС следва да бъде
прекратено и делото на бъде изпратено на Районен съд – гр. Ихтиман по реда на чл.118,
ал.2,изр.1 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 36348/2023г. по описа на СРС,68
състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК на
Районен съд-гр. Ихтиман.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от съобщението до
ищеца (чл.121
ГПК)
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3