№ 84
гр. Свиленград, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100269 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш., че Й. П.
СТ. и съпругът й СТ. АТ. СТ. са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда и
условията на ЗУЖВГМЖСВ на част от УПИ XV-108 в кв. 15 по регулационния план на
с. Михалич, общ. Свиленград, одобрен със Заповед № 455/19.07.1968 г., съответстваща
на УПИ XII-98 в кв. 15, с площ от 1500 кв. м., при граници и съседи: улица, УПИ XIII-
99, УПИ IX-97, УПИ XI-95, ведно с построените в него жилищна сграда и
второстепенна постройка. Направено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да
бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 55/20.12.2018 г., том V, рег. № 6497, нот. дело № 726/2018 г. по
описа на нотариус Митко Митев, с район на действие РС Свиленград, с който
ответниците АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. са признати за собственици на основание
давностно владение на същия този недвижим имот.
Също така са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено по отношение на АТ. АНГ. АТ., че Й. П. СТ. и
съпругът й СТ. АТ. СТ. са собственици на гореописания недвижим имот и за
осъждането му да предаде на ищците владението върху него.
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
1
недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ от 11.04.2005 г. били
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на УПИ XII-98 в кв. 15, по
регулационния план на с. Михалич, общ. Свиленград, с площ от 1500 кв. м., ведно с
построената в него жилищна сграда и всички подобрения, трайно прикрепени към
имота. През есента на 2020 г. с изненада установили, че за гореописания имот
ответниците АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. се снабдили с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, съставен на 20.12.2018 г. Считат, че първите двама
ответници не биха могли да придобият на основание давностно владение спорния
имот, тъй като никога не го били владели. В тази връзка ищците заплащали данъците
върху недвижимия имот и дължимите такси за битови отпадъци. Отделно от това,
майката на първата от тях – А.Г.И., живяла в процесния имот над половин век до
лятото на 2017 г., когато отишла да живее в гр. Свиленград. Поддържат още, че на
20.12.2018 г. първите двама ответници продали на третия АТ. АНГ. АТ. процесния и
още няколко имота. Впоследствие се досетили, че през пролетта или лятото на 2020 г.
третият ответник бил изявил желание пред сина им да закупи имота. Също така от м.
март 2020 г. той бил поискал от сина им да му разрешат да ползва двора, а от м. май
2020 г. – и къщата, за да осигури място за приспиване на лице, което отглежда
добитъка му. Ищците не се противопоставили, тъй като обещал да се грижи за
поддръжката на имота. След подаване на исковата молба установили, че процесният
имот заедно с още няколко имота били обединени в новообразувания УПИ XV-108. По
тези съображения молят да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците АТ. АНГ. Ш., В. АТ. Ш. и АТ. АНГ. АТ., с които изразяват становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. били
придобили процесния имот въз основа на необезпокоявано и постоянно давностно
владение, продължимо повече от десет години. От своя страна, третият ответник АТ.
АНГ. АТ. бил придобил имота от първите двама ответници на основание сключената
придобивна сделка.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв. Ерк. Ал.
Р., поддържат предявените искове.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.,
признават основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
2
владение № 26 от 11.04.2005 г., т. IV, рег. № 3277, нот. дело № 425/2005 г. по описа на
нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград майката на ищцата Й. П.
СТ. – А.Г.И., е призната за собственик на УПИ XII-98 в кв. 15 по регулационния план
на с. Михалич, общ. Свиленград, одобрен със Заповед № 456/19.07.1968 г., целия с
площ от 1500 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда и паянтова постройка.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ, обективиран в Нотариален акт № 27 от 11.04.2005 г., т. IV, рег. № 3278,
нот. дело № 426/2005 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград, А.Г.И. се е разпоредила в полза на ищцата Й. П. СТ. с гореописания
недвижим имот. Не се спори, че към момента на придобивната сделка последната е
била в граждански брак с ищеца СТ. АТ. СТ..
Представени са писмени доказателства, от които се изяснява, че на 21.07.2005 г.
ищцата Й. П. СТ. е декларирала процесния имот в Общинска администрация – гр.
Свиленград като придобит в режим на съпружеска имуществена общност с ищеца СТ.
АТ. СТ.. Не е налице спор, а и от приложените писмени документи се установява, че
двамата ищци са заплащали дължимите местни данъци и такси за имота. Отделно, от
това до м. август 2017 г. са заплащали ел. енергия за този имот по партидата, открита
на името на майката на ищцата Й. П. СТ..
На 20.12.2018 г. съпрузите АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. са се снабдили с
Нотариален акт № 55, т. V, рег. № 6497, нот. дело № 726/2018 г. по описа на нотариус
Митко Митев с район на действие РС Свиленград, по силата на който са признати за
собственици на спорния имот на основание давностно владение. С Нотариален акт №
58, т. V, рег. № 6500, нот. дело № 729/2018 г. последните двама са се разпоредили с
този и още пет имота посредством договор за покупко-продажба в полза на ответника
АТ. АНГ. АТ..
Не е налице спор и че към настоящия момент УПИ XII-98 не съществува, като
имоти с пл. № 105, 104, 98, 99, 102, 103 и 104 са обединени в УПИ XV-108.
От показанията на свидетеля Кольо Колев – съпруг на сестрата на ищцата,
преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се
установява, че е роден в с. Михалич, общ. Свиленград през 1957 г. Посочил е, че живял
там до двадесетата си година, като след това посещавал селото почти всяка седмица.
Разказал е, че в процесния имот били живели единствено родителите на ищцата и
нейните баба и дядо. Майката на ищцата пребивавала там до 2017 г., когато починал
съпругът й. При последното му посещение видял, че в спорния имот и съседните се
отглеждали крави. Тези крави били на ответника АТ. АНГ. АТ., който се бил настанил
в имота.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В мотивите на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012
г. на ОСГК на ВКС е прието, че оспорването на нотариалния акт по чл. 587 ГПК може
да се изразява както в доказването на свои права, противопоставими на тези на
титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаването на акта. Прието е също, че когато и двете страни
в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху
имота (било констативни, било за правна сделка), оспорването ще се извърши по
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право, т. е. фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС осъществяваното давностно владение в продължение
на 10 години е основание за придобиване на право на собственост върху недвижима
вещ. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт,
подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в
съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително.
Съотнасяйки всичко това към конкретния случай и съобразявайки показанията
на свидетеля Колев, съдът намира, че майката на ищцата – А.Г.И., е станала собственик
на процесния имот на основание упражнявано давностно владение. Поради това е
породил вещно-прехвърлителен ефект договорът за покупко-продажба, по силата на
който тя се е разпоредила в полза на ищцата Й. П. СТ. с процесния имот. Тъй като към
този имот последната е била в граждански брак с ищеца СТ. АТ. СТ., спорният имот е
станал на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) съпружеска имуществена
общност.
Доколкото и ответниците също разполагат с титули за собственост, следва да се
установи дали не са придобили права, изключващи тези на ищците. Както беше
изяснено по-горе, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От това следва, че за
да се приеме, че ответниците АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. са започнали да своят имота, те
трябва да докажат, че са завладели спорния имот и по този начин са отблъснали
владението на ищците. В тази връзка от събраните доказателства се установява, че до
2017 г. в имота са живели единствено родителите на ищцата Й. П. СТ.. Не са
ангажирани доказателства до датата на снабдяване с констативен нотариален акт –
4
20.12.2018 г., ответниците АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. да са упражнявали фактическа
власт върху процесния имот. Предвид изложеното съдът счита, че те не се
упражнявали явно и непрекъснато владение върху процесния имот за период от 10
години преди снабдяването им с констативен нотариален акт. Поради това съдът
намира, че са опровергани твърденията на свидетелите, които в производството по
обстоятелствена проверка пред нотариуса са заявили, че ответниците от 20 г. ползвали
имота. С оглед всичко изложено, съдът приема, че ищците са провели успешно
оспорване на нотариалния акт, с който ответниците АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. се
легитимират като собственици на процесния имот. Те са установили в съответствие с
разясненията на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, че
последните никога не са осъществявали фактическа власт върху процесния имот.
Поради това за тях не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на
имота по давност. В тази насока е и направеното в хода на настоящото производство
признание от страна на ответниците. Тъй като стана ясно, че праводателите на
ответника АТ. АНГ. АТ. не са собственици на имота, следва, че сключеният с тях
договор за покупко-продажба не е породил вещно-прехвърлителен ефект. С оглед
факта, че към момента последният ползва процесния имот, съдът намира, че упражнява
фактическа власт без наличие на правно основание.
Поради тези съображения следва да бъде уважен предявеният установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като бъде признато по отношение на
ответниците АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш., че ищците са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на основание договор за покупко-продажба на
недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ на част от УПИ XV-108 в кв. 15
по регулационния план на с. Михалич, общ. Свиленград, одобрен със Заповед №
455/19.07.1968 г., съответстваща на УПИ XII-98 в кв. 15, с площ от 1500 кв. м., ведно с
построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка. Когато
удостоверяването на факта, че лицата са собственици на недвижимия имот, е станало в
едно охранително производство, протекло едностранно, а в исковия процес по спора за
собствеността се установяват права и на една трета страна за това нотариално
производство, каквито са ищците, издаденият нотариален акт подлежи на отмяна на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Поради това като законова последица от уважаването на
иска за собственост констативният нотариален акт № 55, т. V, рег. № 6497, нот. дело №
726/2018 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград, с
който ответниците АТ. АНГ. Ш. и В. АТ. Ш. са признати за собственици на имота,
следва да се отмени. Съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 29.11.2012 г. по
тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Ето защо, Нотариален акт
5
№ 58, т. V, рег. № 6500, нот. дело № 729/2018 г. по описа на нотариус Митко Митев, по
силата на който първите двама ищци са се разпоредили в полза на третия с процесния
недвижим имот, не би могъл да бъде отменен в настоящото производство.
Предвид липсата на основание, въз основа на което ответникът АТ. АНГ. АТ.
упражнява фактическа власт върху процесния имот, съдът намира, че следва да бъде
уважен и предявеният срещу него ревандикационен иск, като бъде признато за
установено по отношение на него, че ищците са собственици на гореописания
недвижим имот и се осъди да им предаде владението върху същия.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените разноски в размер на 1241 лв. Съдът,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид разпоредбата на чл. 7, ал.
5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая следва да се съобрази, че всеки от тях има право на
самостоятелна защита и при упълномощаване на адвокат, независимо от това дали той
защитава само него или и друг ищец, има право да получи платените разноски в пълен
размер, когато те не превишават значително законоустановения минимум.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. АНГ. Ш., ЕГН:
**********, и В. АТ. Ш., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Михалич, общ.
Свиленград, по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. П. СТ., ЕГН:
**********, и СТ. АТ. СТ., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ************, са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ,
обективиран в Нотариален акт № 27 от 11.04.2005 г., т. IV, рег. № 3278, нот. дело №
426/2005 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград, на
част от УПИ XV-108 в кв. 15 по регулационния план на с. Михалич, общ. Свиленград,
одобрен със Заповед № 455/19.07.1968 г., съответстваща на УПИ XII-98 в кв. 15, с
площ от 1500 кв. м., при граници и съседи: улица, УПИ XIII-99, УПИ IX-97, УПИ XI-
95, отразен в тъмнозелен цвят на намиращата се на л. 61 скица, ведно с построените в
него жилищна сграда и второстепенна постройка.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение, № 55/20.12.2018 г., т. V, рег. №
6497, нот. дело № 726/2018 г. по описа на нотариус Митко Митев, рег. № 420, с район
на действие РС Свиленград, вписан в Служба по вписванията при РС Свиленград под
вх. рег. № 4044, дв. вх. рег. № 4024/21.12.2018 г., акт № 30, том 14, дело № 1904.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. АНГ. АТ., ЕГН:
6
**********, адрес: ************, по исковете с правно основание чл. 108 ЗС, че Й. П.
СТ., ЕГН: **********, и СТ. АТ. СТ., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
************, са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
основание договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ, обективиран в Нотариален акт № 27 от 11.04.2005 г., т. IV, рег. № 3278,
нот. дело № 426/2005 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград, на част от УПИ XV-108 в кв. 15 по регулационния план на с. Михалич,
общ. Свиленград, одобрен със Заповед № 455/19.07.1968 г., съответстваща на УПИ
XII-98 в кв. 15, с площ от 1500 кв. м., при граници и съседи: улица, УПИ XIII-99, УПИ
IX-97, УПИ XI-95, отразен в тъмнозелен цвят на намиращата се на л. 61 скица, ведно с
построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, и ОСЪЖДА АТ. АНГ.
АТ. да предаде на Й. П. СТ. и СТ. АТ. СТ. владението върху гореописания недвижим
имот и сгради.
ОСЪЖДА АТ. АНГ. Ш., ЕГН: **********, и В. АТ. Ш., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: с. Михалич, общ. Свиленград, и АТ. АНГ. АТ., ЕГН: **********,
адрес: ************, да заплатят на Й. П. СТ., ЕГН: **********, и СТ. АТ. СТ., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: ************, сумата от 1241 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7