Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, ………………… г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на десети март, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТООИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1928 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК.
Цена на иска: 617.85 лв.
Ловешки районен съд е сезиран с искова молба, подадена от БОЯН АСЕНОВ БОЯНОВ – ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ – ЛОВЕЧ, ЕИК 1210825210115, гр.Ловеч, бул.”България”№44 против „МОСТ ЕНЕРДЖИ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№118, БЦ „АБАКУС”.
Ищецът излага в ИМ, че от 31.10.2017 г. с ответника имат сключен договор на основание чл.112 от ЗОП с предмет: доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за сгради на ТП на НОИ – Ловеч с обект в гр.Ловеч, бул.”България”№44, адм.сграда и обект в гр.Тетевен, ул.”Вършец”№30, Архивен център. Посочва, че съгласно чл.8, ал.2 от договора ответникът, в качеството на Изпълнител, се задължил месечно да издава единна фактура на Възложителя, включваща консумираната активна ел.енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на съответната измервателна точка, по определената в чл.7, ал.1 от договора единична цена за един МWh, акциз по чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото”, всички мрежови услуги, ДДС, както и нормативно определени добавки съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка. Датата на издаване на фактурата е до 10 календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще се извършва плащането, а отчетният период е един календарен месец. Изтъква, че предложената от „МОСТ ЕНЕРДЖИ”АД цена за 1 /един/ МWh е 84.93лв. без включен ДДС.
Ищецът твърди, че с писмо с изх.№ 5594 от 12.07.2019 г. с „Мост Енерджи“ АД го уведомило, че в резултат на трайно повишаващата се цена на електрическата енергия на свободния пазар, КЕВР със свое решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. е определила нова „цена за задължения към обществото“, като разликата в тази компонента от цената на електрическата енергия за крайните потребители на свободния пазар е с цел да се компенсира тежестта от високата пазарна цена на електрическата енергия. Изпълнителят им указал също, че считано от 01.07.2019 г. крайната цена за снабдяване на обектите се запазва и остава непроменена, като разликата в цената за задължения към обществото ще покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия.
Посочва, че в отговор на горното писмо, уведомили ответното дружество с писмо с изх.№ 1030-10-145#1/17.07.2019 г., че стойността на добавката „задължение към обществото“ е по действащо решение на КЕВР за одобрена „цена за задължение към обществото“ и в договора не е предвидена възможност компонент от цената на електрическата енергия да компенсира по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а именно разликата в цената за задължение към обществото да покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия.
Наведени са твърдения, че до 01.07.2019 г. фактурите, които дружеството представяло за плащане, съдържали подробна разбивка на крайната цена, съобразно клаузите на сключения договор и относимото законодателство, а след тази дата в последните две фактури: № **********/01.08.2019 г. за продажба на ел.енергия за периода от 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. и фактура № ********** / 01.09.2019 г. за продажба на ел.енергия за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. до обект: гр.Ловеч, бул.”България№44, адм. Сграда и обект: гр.Тетевен, ул.”Вършец”№30, Архивен център не са посочени цените на отделните компоненти,които формират общата цена на доставената електрическа енергия, а именно:активна енергия, акциз и задължения към обществото. В общата цена и на двете фактури е включено прогнозиране и балансиране, което счита, че е в противоречие с клаузи на договора и приложенията към него.
Ищецът счита, че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е формирана сумата и поради това не е изяснено каква методика е използвана от негова страна за определяне на паричния еквивалент. Предвид на това намира, че не може да се направи обосновано заключение, че именно претендирания размер от ответника е дължим от страна на ТП на НОИ – Ловеч, съгласно договора.
Излага още, че с писмо изх.№ МЕ – 5780 от 27.09.2019
г. на „Мост Енерджи”АД гр.София ответникът ги уведомил, че поради неизпълнение
от страна на ТП на НОИ – Ловеч на задължение о изплащане на дължими суми по
фактури за м.юли и август
Ищецът твърди, че на 30.09.2019 г. е извършил плащане по установените задължения, като преведените суми били до размера на реално дължимото, след приспадане на по-високо отразената от изпълнителя „цена на задължения към обществото”, а именно: по ф-ра № ********** / 01.08.2019 г. за отчетен период от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. е платена сума в размер на 2967.03 лв. и по ф-ра № ********** / 01.09.2019 г. за отчетен период от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. е платена сума в размер на 3076.82 лв, като наред с това е платена и лихва в размер на 8.06 лв..
Ищецът посочва, че сумата в размер на 617.85 лв. представлява неплатената от тяхна страна разлика по описаните по-горе фактури и счита същата за недължима, поради факта, че доставчикът на електроенергия при измерването, отчитането и фактурирането на потребената от тях електроенергия умишлено не е съобразил действията си с утвърдената с решение на КЕВР нова „цена за задължения към обществото“ в размер на 19.57 лв./MWh, без ДДС. Изтъква още, че „цената за задължения към обществото“ се определя от КЕВР и е част, компонент от единната фактура, която доставчикът предоставя на крайния клиент т.е. доставчикът „инкасира“ съответната сума, която е константа и не подлежи на промяна от негова страна. В договора, а и в относимото законодателство не била предвидена възможност компонент от цената на електрическата енергия да компенсира автоматично по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а именно: разликата в „цената за задължение към обществото“ да покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия. Според ищеца, извършването на действия по нерегламентирано прихващане и компенсиране на отделните компоненти от крайната цена, представлява грубо погазване на правата на крайните потребители и неспазване решенията на компетентния регулатор - КЕВР.
Ищецът изтъква, че не оспорва количествата изразходвана електрическа енергия, а претендира, че фактурираните от „Мост Енерджи“ АД стойности не отговарят на договора, както и на държавно регулираните цени.
В петитумната част на ИМ ищецът прави ИСКАНЕ съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ТП на НОИ – Ловеч не дължи на „Мост Енерджи”АД гр.София сумата в общ размер на 617.85 лв. по фактура № **********/01.08.2019 г. за продажба на ел.енергия за периода от 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. и фактура № **********/01.09.2019 г. за продажба на ел.енергия за периода от 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Заявил е, че оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен. Счита, че исковата молба е нередовна, с оглед разпоредбата на чл.105 от ГПК и неправилно е подадена в РС – Ловеч, предвид факта, че седалището на ответника „Мост Енерджи”АД е в гр.София. От друга страна, намира исковата молба за недопустима, като предявена от ненадлежна страна лице, което не притежава юридическа и в честност процесуална правосубектност. Навежда довод, че териториалните подразделения на НОИ не са самостоятелни юридически субекти и следователно не притежават права самостоятелно да предявяват искови претенции, още повече в нарушение на правилата за местна подсъдност. По същество, оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че в процесния договор са уговорени параметри на цената, които не са нарушени от страна на „Мост Енерджи”АД и в този смисъл не е налице нарушение от дружеството на договорни клаузи.
С определението по подготовка на делото, постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е приел исковата молба за редовна и допустима и е счел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е отхвърлил възражението на ответника за липсата на активна легитимация на ищеца. Позовал се е на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ГПК, според която законодателят е предвидил процесуална правоспособност за държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Съобразил е, че съгласно чл.30, ал.2 от КСО, първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт/ал.2/, а второстепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители. Следователно, макар и да е предявен от учреждение, което не е ЮЛ – ТП на НОИ, представлявано от неговия директор Боян Боянов се явява надлежна страна, която съгласно чл.27, ал.2 от ГПК разполага с процесуална легитимация, доколкото ръководителят на поделението е разпоредител с бюджетни кредити.
В о.с.з. ищецът се представлява от юрисконсулт Кирилова. Поддържа предявения иск, като подробни фактически и правни доводи са развити в писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не е изразява становище.
Страните не спорят, че между ищеца ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ – ЛОВЕЧ, като възложител, и ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, като изпълнител, на основание чл. 112 от Закона за обществените поръчки, е сключен Договор № 1005-10-20 от 31.10.2017 г., с предмет: „Доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за сгради на ТП на НОИ – Ловеч“, с обект в гр. Ловеч, бул. „България" № 44, адм. сграда, итн: 32Z1030022899962 и обект в гр. Тетевен, ул. „Вършец" № 30, Архивен център, итн: 32Z182100052987S.
Съгласно постигнатата договореност с клаузата на чл. 7 ал. 1 в Раздел III „Цена и начин на плащания“ от сключения договор, че цената за доставка на 1(един) MWh нетна активна електрическа енергия за ниско напрежение е 84.93 лева без включен ДДС, предложена от участника в ценовото предложение. В ал.2 са предвидени компонентите, които включва посочената цена, като съгласно ал.4, че същата не включва цената за акциз по чл. 20 ал. 2, т. 17 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, определената с решение на КЕВР такса „задължение към обществото“, мрежови услуги /такси за пренос и достъп към електроразпределителната и електропреносната мрежа/, ДДС, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ /чл. 7 ал. 4 от договора/. В клаузата на чл. 8 ал. 1 от договора е предвидено, че възложителят следва да заплаща на изпълнителя реално потребените количества нетна активна електрическа енергия в лева за MWh, а съгласно ал. 2 изпълнителят следва ежемесечно да издава единна фактура на възложителя, включваща консумираната активна електрическа енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на съответната измервателна точка, по определената в чл. 7, ал. 1 от договора единична цена за един MWh, акциз по чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото“, всички мрежови услуги, ДДС, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка. Датата на издаване на фактурата е до 10 (десет) календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще се извършва плащането, а отчетен период е един календарен месец. В чл. 25 т. 12 от договора е предвидено задължение за изпълнителя да издава оригинални фактури за реално потребените количества нетна активна електрическа енергия на ниско напрежение, отчетена от средствата за търговско измерване в обектите на възложителя, в съответствие с чл. 8 от договора.
С Решение № Ц-11/01.07.2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране на РБ /КЕВР/ е утвърдила, считано от 01.07.2018 г., цена за задължения към обществото в размер на 36.75 лв./MWh, без ДДС. В решението е посочено, че цената за задължения към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на електрическа енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, крайните снабдители и електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената електрическа енергия за покриване на технологични разходи.
По делото е представена
фактура № **********/31.07.2018 г., издадена от доставчика – ответник „Мост
Енерджи“ АД относно продажба на електрическа енергия за отчетен период от
01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., в която са посочени поотделно мярка, количество
и цена на активната енергия, акциз по чл. 20 ал. 2, т. 17 от ЗАДС и на
„задължения към обществото“, като цената на последния коомпонент
е 36.75 лв./MWh
и е съобразен с посоченото по-горе Решение №
Ц-11/01.07.2018 г. на КЕВР.
С Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР, считано от 01.07.2019 г., е утвърдена нова цена за задължения към обществото в размер на 19.57 лв./MWh, без ДДС. С оглед това решение, ответникът „Мост Енерджи“ АД е изпратил до ищеца ТП на НОИ-Ловеч писмо с изх.№ МЕ-5594 от 12.07.2019 г. /вх.№ 1030-10-145/15.07.2019 г./, в което посочил, че за новия регулаторен период 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., в резултат от трайно повишаващата се цена на електрическата енергия на свободния пазар, КЕВР с решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. е определила нова „цена за задължения към обществото“, като разликата в тази компонента от цената на електрическата енергия за крайните потребители на свободния пазар е с цел да се компенсира тежестта от високата пазарна цена на електрическата енергия. Във връзка с горното, дружеството – изпълнител уведомило ищеца, че считано от 01.07.2019 г., крайната цена за снабдяване на обектите му с електрическа енергия се запазва и остава непроменена, като разликата в цената за задължения към обществото ще покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия.
С писмо с изх.№ 1030-10-145#1/17.07.2019 г. ищецът отговорил на ответното дружество, че съгласно ценовото предложение на дружеството, неразделна част от сключения между тях договор, стойността на добавката „задължение към обществото“ е по действащо решение на КЕВР за одобрена „цена за задължение към обществото“ и в договора не е предвидена възможност компонент от цената на електрическата енергия да компенсира по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а именно разликата в цената за задължение към обществото да покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия. В писмото си ищецът е изразил мнение, че описаният от ответното дружество начин за формиране на цената, считано от 01.07.2019 г., е различен от договорения и представлява неизпълнение на поетите от дружеството договорни задължения.
Представена е фактура № **********/01.08.2019
г , издадена от доставчика „Мост Енерджи” и получател – ТП на НОИ – Ловеч, от
която е видно, че за отчетен период от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. за
потребената ел.енергия от обектите на ищеца: гр. Ловеч, бул. „България" №
44, адм. сграда, итн: 32Z1030022899962
и обект: гр. Тетевен, ул. „Вършец" № 30, Архивен център, итн: 32Z182100052987S, е начислена обща стойност на сделката 3 269.42
лв. с ДДС. В частта „продажба на електрическа енергия“ са посочени общото
количество и общата цена на доставката на електрическа енергия, включваща
активна енергия, прогнозиране, балансиране, ЗО и акциз.
По идентичен начин е оформена и фактура № **********/01.09.2019 г. , издадена за следващия отчетен период / 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г./, видно от която общата стойност на сделката 3 392.28 лв. с ДДС. Констатира се, че в частта „продажба на електрическа енергия“ отново са посочени общото количество и общата цена на доставката на електрическа енергия, включваща активна енергия, прогнозиране, балансиране, ЗО и акциз.
След получаване на фактурите ищецът е изпратил до доставчика „Мост енерджи” писма с изх.№ 1030 – 10 – 163 от 12.08.2019 г., изх.№ 1030 – 10 – 183 от 10.09.2019 г. и изх.№ 1030-10-197 от 27.09.2019 г, с които е уведомил ответника, че във фактурите не са посочени цените на отделните компоненти, които формират общата цена на доставената електрическа енергия, а именно: активна енергия, акциз и задължения към обществото и е отбелязал, че същите не отговарят на изискванията на чл.7, ал.1-4 и чл.8, ал.2 , раздел ІІІ от Договор № 1005-10-20 / 31.10.2017 г. С писмата е определен 3 - дневен срок за представяне на фактура, която да отговаря на условията, посочени в договора.
По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че в отговор на искането на ищеца, доставчикът/ответник е издал нови коригирани фактури, надлежно оформени според заложените изисквания в чл.7, ал.1 – 4 и чл. 8,ал.2 от договора.
От приложените 3 бр.платежни нареждания с дата на превода 03.10.2019 г. и справки към процесните фактури е видно, че ищецът е извършил плащане на задълженията си, като по банковата сметка на ответника са преведени суми до размер след приспадане на по-високо отразената от него „цена на задължение към обществото”, а именно: по фактура №**********/01.08.2019 г. – сумата от 2967.03 лв. и неплатен остатък 302.39 лв., а по фактура № **********/01.09.2019 г. – сумата от3076.82 лв.и неплатен остатък от 315.46 лв. Извършено е още и плащане на лихви за просрочие в размер на 8.06 лв.
В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - за установяване по отношение на ответника „Мост енерджи”, че поради липса на основание за начисляването й, ищецът не дължи сумата от 617.85 лв. - неплатен остатък от цената за доставена електрическа енергия за обектите на ищеца в гр.Ловеч и гр.Тетевен, за отчетен период от 01.07.2019 г. до 31.08.2019 г.
С оглед дадената и неоспорена от страните правна квалификация на предявения иск,с доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на ответника, че именно той носи същата и негово задължение е да установи наличието на основанието за начисляване на исковата сума по силата на обвързваща страните договорна клауза.
Съдът приема за безспорен факта, че между ищеца ТП на НОИ - Ловеч и ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ”АД са налице валидни облигационни отношения, които произтичат от сключения между тях Договор № 1005-10-20/31.10.2017 г. за доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за сгради на ТП на НОИ - Ловеч. Ищецът изрично е заявил, че не оспорва количествата изразходена електрическа енергия за процесния период.
Между страните е налице спор единствено по отношение на размера, в който доставчикът е следвало да начисли дължимата такса за „задължения към обществото“ и приложимо ли е към спорните отношения Решение на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г. относно определения размер на тази такса.
Съдът приема за усстановено, че съгласно постигнатата между страните договореност /чл.7 от договора/, цената за доставка на 1(един) MWh нетна активна електрическа енергия за ниско напрежение е 84.93 лева без включен ДДС, като според изричното предвиждане на ал.4 в тази цена не се включва определената с решение на КЕВР такса „задължение към обществото“.
Установено е, че в периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. е било в сила Решение № Ц-11/01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране на РБ /КЕВР/, с което считано от 01.07.2018 г. е утвърдена цена за задължения към обществото в размер на 36.75 лв./MWh, без ДДС.
С Решение на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г. е утвърдена новата цена за задължения към обществото, която е в по-нисък размер от 19.57 лева/MWh, без ДДС и следва да се начислява, считано от 01.07.2019 г. В конкретния случай, процесния период на доставка на ел. енергия обхваща периода от 01.07.2019 г. до 31.08.2019 г., от което следва, че относимо в отношенията на страните е второто решение на КЕВР от 01.07.2019 г, определящо цена за такса „задължения към обществото“ в по-нисък размер. Именно това е размерът на таксата, който е следвало да бъде начислен при фактуриране на доставката на ел. енергия. В изпълнение на задълженията си по договора, заложени в чл.25, т.12 , за отчетния период ответникът е следвало да издаде оригинални фактури за реално потребените количества нетна активна електрическа енергия на ниско напрежение, отчетена от средствата за търговско измерване в обектите на възложителя в съответствие с чл.8 от договора. Същата следва да включва освен консумираната активна електрическа енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на съответната измервателна точка, по определената в чл. 7, ал. 1 от договора единична цена за един MWh, акциз по чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото“, всички мрежови услуги, ДДС, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка. Датата на издаване на фактурата е до 10 календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще се извършва плащането, а отчетният период е един календарен месец.
По делото е установено, че последната фактура с дата 31.07.2018
г., издадена преди процесния период, е оформена според изискванията на чл.8,
ал.2 от договора. в която поотделно са посочени
количеството и цената на всеки от тези компоненти. Копие от същата е приложено
по делото, като се установява, че като част от съдържанието й поотделно са
посочени количеството и цената на всеки от отделните компоненти.активна
енергия, акциз по чл.20, ал.2, т.17 и задължения към обществото. Процесните две фактури за отчетния период от 01.07.2019 г.
до 31.07.2019 г. и от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. не съдържат такава
подробна разбивка.В частта „ Продажба на електрическа енергия по приложение”
е посочено общото количество и общата
цена на доставка на електрическа енергия, включваща активна енергия, прогнозиране,
балансиране, ЗО и акциз. В случая ответникът не
е изпълнил точно поетите с договора задължение, тъй като процесните фактури са
оформени в отклонение с изискванията относно тяхното изискуемо съдържание и
поотделно посочване на цените на всеки от компонентите, които формират общата
цена. При този начина на посочване на цената на доставка за потребителя не е
ясно по какъв начин е формирана общата стойност на сделката и каква е методика
е използвана при формиране на цената, в т.ч. и каква е цената на всеки от
отделните компоненти и на каква база същата е начислена.
По отношение размера на таксата „задължения към обществото“ страните са постигнали съгласие същият да съответства на размера, определена с решение на регулаторния орган – КЕВР. В рамките на процесния период приложима е цената, утвърдена с Решението на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г., считано от 01.07.2019 г. в размер на 19.75 лв. Съдът намира, че начислената от доставчика на ел.енергия такса”задължения къъм обществото” разлика над сумата от 19.75 лв. до размера от 36.75 лв. без ДДС, действащ до 01.07.2019 г. съгласно Решение № V – 11 от 01.07.2018 г. на КЕВР, се явява недължима от потребителя. В случая ответникът е действал незаконосъобразно, прилагайки действащата в предходен период по-висока цена, с аргумента, че крайната цена за снабдяване се запазва и остава непроменена, като разликата в цената за задължения към обществото ще покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия. В този смисъл съдът намира за основателен довода на ищеца, че от страна на „Мост енерджи”АД е извършено нерегламентирано прихващане и компенсиране на отделни компоненти от крайната цена за доставена нетна активна ел.енергия, доколкото липсва изразено съгласие от потребителя за такова.
При така изложените съображения съдът приема, че ответникът незаконосъобразно е начислил по-висока цена на такса„задължения към обществото“, като не е приложил утвърдената от компетентния регулаторен орган актуална цена. Следователно, начислената такса за разликата над реално дължимата цена по този компонент в общ размер от 617.85 лв., неплатен остатък по фактура №**********/01.08.2019 г. и фактура № **********/01.09.2019 г., се явява недължима.
Съобразявайки
всички изложено дотук, съдът счита, че предявеният от БОЯН АСЕНОВ БОЯНОВ
– ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ – ЛОВЕЧ, ЕИК 1210825210115, гр.Ловеч, бул.”България”№44
против „МОСТ ЕНЕРДЖИ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”България”№118, БЦ „АБАКУС”отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищеца разноски по делото – 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Ловешки РС държавна такса в размер на 50.00 лв., съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното съдът:
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „МОСТ ЕНЕРДЖИ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№118, БЦ „АБАКУС”, че ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ – ЛОВЕЧ, ЕИК 1210825210115, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№44, представлявано от Директора Боян Асенов Боянов НЕ ДЪЛЖИ сума в общ размер на 617.85 лв./ шестстотин и седемнадесет лева и 85ст/ , представляваща неплатен остатък по фактура № ********** / 01.08.2019 г. за продажба на ел.енергия за периода от 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. и фактура №**********/01.09.2019 г. за продажба на ел.енергия за периода от 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, „МОСТ ЕНЕРДЖИ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№118, БЦ „АБАКУС ДА ЗАПЛАТИ на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ – ЛОВЕЧ, ЕИК 1210825210115, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България” №44, представлявано от Директора Боян Асенов Боянов сумата от 100.00/ сто/ лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „МОСТ ЕНЕРДЖИ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№118, БЦ „АБАКУС ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС държавна такса в размер на 50.00 лв., съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.259 от ГПК,решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: