Решение по дело №759/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 81
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20207240700759
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                               гр. Стара Загора, 05.03.2021г

                             

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

       

при секретар   Николина Николова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 759 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:                                                    

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба от „МЕГАЛАНД“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Загоре общ.Стара Загора  против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-582-0075064/ 07.10.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект автомивка, находяща се в гр.Стара Загора, кв.Индустриален, стопанисван „МЕГАЛАНД“ ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради постановяването й в противоречие с принципа за съразмерност.  Твърди се, че контролната покупка, за която да не е издадена фискална касова бележка, е извършена в почивен ден и услугата е предоставена без знанието на управителя на дружеството. Наличието на касова разлика между наличните парични средства и маркираните във фискалното устройство се обяснява с оставени лични средства на управителя. Относно продължителността на ПАМ са изложени оплаквания за липса на конкретни мотиви съобразно обстоятелствата по случая. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед. 

 

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 27.09.2020г. служители на ЦУ на НАП в 12:30ч са извършили проверка на търговски обект автомивка, находяща се в гр.Стара Загора, кв.Индустриален, до месокомбинат „Родопа“–южен портал, стопанисван от жалбоподателя „МЕГАЛАНД“ ЕООД. При извършване на контролна покупка на вътрешно и външно почистване на лек автомобил „Форд Фиеста“ на обща стойност 16лв, платена в брой на лицето Х.И.А. – работник от проверяващия Г.Ф. преди легитимацията му, не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта ФУ модел ELTRADE A3 Kl, с ИН на ФП ЕD 336890, нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е установено още наличието на разлика между разчетената касова наличност в размер на 0.00лв и фактическата касова наличност в размер на 105.00 лв. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0075064 от 27.09.2020г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оглед тези обстоятелства на „МЕГАЛАНД“ ЕООД е съставен АУАН № F57311 от 01.10.2020г за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.  на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а на Х.И.А. - АУАН № F573120 от 01.10.2020г за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС.

 

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-582-0075064/ 07.10.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - автомивка, находяща се в гр.Стара Загора, кв.Индустриален, до месокомбинат „Родопа“–южен портал стопанисван „МЕГАЛАНД“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на представляващия „МЕГАЛАНД“ ЕООД Н.В. на 16.10.2020г. На 30.10.2020г е депозирана жалба от дружеството до Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-163/ 09.11.2020г я отхвърля като неоснователна. Решението е връчено на управителя на 23.11.2020г,  а жалбата до съда е подадена на 03.12.2020г в ТД на НАП Пловдив.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

         Жалбата е процесуално допустимо като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, се явява неоснователна.

         С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 12 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП  в рамките на предоставените му правомощия.

         Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетена посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

 

         Заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

 

         От доказателствата по делото се установява, че при извършената проверка на 27.09.2020г. на търговски обект – автомивка, находяща се в гр.Стара Загора, кв.Индустриален, до месокомбинат „Родопа“–южен портал стопанисван „МЕГАЛАНД“ ЕООД, в работното време на автомивката е констатирана реализирана продажба на услуга без издаване на касова бележка предвид извършената контролна покупка без издаден фискален касов бон. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, включително и относно характера на извършената стопанска операция – продажба или депозит. Протоколът е съставен в присъствието на Н.М.– управител на дружеството, който е присъствала по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. В съдебната фаза не са ангажирани никакви доказателства за опровергаване на констатациите по протокола и установяване на търговска дейност в обекта в почивен ден без разрешение на управителя на дружеството. Дори да се приеме за достоверно това твърдение на търговеца, то не го освобождава от задължението да издаде фискална касова бележка предвид реалното предоставяне на услугата „вътрешно и външно измиване на лек автомобил“. Затова съдът приема за безспорно установено, че в случая се касае за извършена продажба на услуга, която не е отчетена по надлежния ред.

 

         А установяването на нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ на дружеството като задължено от закона лице да спазва реда за отчитане на продажбите от търговската му дейност, независимо от това кое лице от неговия персонал е извършител на  закононарушението. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика между фактическа и разчетена касова наличност, което е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. Неподкрепени с доказателства са доводите на търговеца, че отчетената разлика се дължи на оставена лична сума на управителя, която не е следвало да се включва към наличността по каса. Такова обстоятелство не е отразено в попълнения от работника А.въпросен лист /л.25/. Следва да се отбележи, че разликата в касовата наличност не е възприета като нарушение на закона и основание за налагане на ПАМ, а само като свидетелство за незаконосъобразни практики в обекта с оглед преценката на тежестта на конкретното деяние.

 

         При тези факти предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за избор дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в случая. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените мотиви. Определената продължителност на срока е обоснована с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби и при съобразяване, че това нарушение има за последица неотчитане на приходи предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която значително надвишава стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стока с фискален бон. Като релевантни за определяне продължителността на срока на ПАМ правилно са преценени и установените при проверката факти - големината на обекта от 900 кв. м.; местоположението му в кв.Индустриален на гр.Стара Загора с голям поток от  автомобили; видът на обекта – автомивка, в която се предлага разнообразие от услуги на достъпни цени; продължителното работно време от 08:30ч. до 17:30ч без почивен ден, въз основа на които е направен обоснован извод за значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност.

         Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.  

 

         По изложените съображения съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „МЕГАЛАНД“ ЕООД гр.Стара Загора и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

 

         Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕГАЛАНД“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Загоре общ.Стара Загора против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-582-0075064/ 07.10.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „МЕГАЛАНД“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Загоре общ.Стара Загора да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.          

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: