Решение по КНАХД №342/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „РИС РЪБЪР БЪЛГАРИЯ“АД-гр.Кула, против решение №33/08.08.2025г., постановено по АНД № 47/2025г. по описа на Районен съд Кула, с което е изменено Наказателно постановление № 05-2500041/09.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Видин, с което на „РИС РЪБЪР БЪЛГАРИЯ“АД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв на основание чл.416,ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ за извършено нарушение на чл.303,ал.3 от КТ, като е намален размерът на наложеното административно наказание от 1500 лв на 100 лв на основание чл.415в от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно. Сочи се, че са неправилни изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се, че са неправилни и изводите за липса на нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена ясно и недвусмислено датата на извършване на нарушението, както и изводите на съда за липса на нарушение на чл.40,ал.3 от ЗАНН и чл.42,ал.1,т.7 от ЗАНН. Оспорва се решението и в частта му относно разноските. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и наказателното постановление изцяло. Иска се присъждане изцяло на разноските и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба оспорва същата и моли да се остави в сила решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

За Окръжна прокуратура Видин не се явява представител.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.303,ал.3 от КТ.

Фактическата обстановка не е спорна по делото. Установено е, че на 07.02.2025г. на ответника по касация е извършена проверка от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Видин, относно спазване на трудовото законодателство, като са установени на работа непълнолетни лица, сред които и лицето Р. С. Й., роден 05.08.2007г., непълнолетен към момента на проверката, който е имал сключен трудов договор от 03.10.2024г. Въз основа на извършена справка във ведомости за работни заплати, отчетни форми за явяване и отбелязванията в трудовия договор е установено, че лицето е постъпило на работа на 03.10.2024г. След направена справка в регистъра на разрешенията за работа към ИА“ГИТ“ е установено, че лицето е прието на работа на посочената дата-03.10.2024г., без издадено предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, за работа на непълнолетно лице. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол от 07.02.2025г., като видно от протокола проверката е извършена в присъствие на производствения директор и ръководител „Човешки ресурси“, надлежно упълномощен от дружеството да го представлява пред Дирекция „ИТ“. За нарушение на чл.303,ал.3 от КТ на работодателя е съставен АУАН. С писмо изх.№ 25019601/21.03.2025г. ДИТ-Видин е изпратила сигнал до РП-Видин на основание чл.407 от КТ. С Постановление от 29.04.2025г. след извършена проверка РП-Видин е отказала да образува наказателно производство по съображения, че деянието представлява административно нарушение по КТ, а не престъпление от общ характер. Въз основа на постановлението на РП-Видин, което изрично е отразено в наказателното постановление, е издадено процесното наказателно постановление, с което на работодателя за нарушение на чл.303,ал.3 от КТ е ангажирана административно- наказателната му отговорност на основание чл.414,ал.1 от КТ, като е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

Видно от Разрешение с изх.№ 25008938/10.02.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, още в деня на проверката-07.02.2025г., работодателят е отправил искане с приложени документи, въз основа на което е издадено посоченото разрешение да се приеме на работа непълнолетното лице на посочената длъжност, с което нарушението е отстранено.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че са налице основания за прилагане на чл.415в,ал.1 от КТ /посочено като чл.414в от КТ, което съдът приема за техническа грешка/, тъй като извършеното нарушение е маловажно по смисъла на разпоредбата, поради което е изменил размера на наложената санкция на 100 лв.

Направените от районния съд правни изводи изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от административно-наказващия орган нарушение, а именно на 03.10.2024г. работодателят е допуснал до работа посоченото непълнолетно лице без предварително разрешение на дирекция „Инспекция по труда“, с което е извършил нарушение на посочената разпоредба-чл.303,ал.3 от КТ.

Това нарушение обаче е отстранено веднага след установяването му и от същото не са произтекли вредни последици за работника, поради което са налице основания за прилагане на чл.415в,ал.1 от КТ.

Съгласно чл.415в,ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Видно от разпоредбата, за да се приложи отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки- нарушението да е отстранено веднага и да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая настоящата инстанция намира, както е приел и районният съд, че са налице и двете предпоставки. Безспорно нарушението е отстранено веднага след установяването му, а издаденото разрешение за длъжността сочи, че длъжността може да се заеме от непълнолетното лице, поради което не са налице вредни последици за лицето.

Предвид горното, решението на районния съд, с което е изменено наказателното постановление, е законосъобразно.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за порочност на наказателното постановление, основание за неговата отмяна изцяло, съответно неоснователни са оплакванията за неправилни изводи на съда по изложените доводи на наказаното лице. Районният съд подробно е обсъдил всяко едно от възраженията и е обосновал изводите си за неоснователност на доводите на наказаното лице, като съображенията на съда изцяло се възприемат и от настоящата инстанция, поради което съдът на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

За пълнота по повод касационните оплаквания следва да бъде посочено и следното:

По повод оплакванията за порочност на АУАНа, следва да се има предвид, че в случая наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на РП-Видин, като това изрично е посочено в него, а съобразно чл.36,ал.2 от ЗАНН в този случай дори не се съставя АУАН. Предвид горното ирелевантни са пороците на предходно съставения акт, тъй като в случая изрично наказващият орган е издал наказателното постановление въз основа на постановлението на РП-Видин.

Безспорно е посочена и датата на нарушението, което категорично е установено и обсъдено от районния съд, като съображенията му изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Не е изтекъл и срокът по чл.34 от ЗАНН за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя, във вр. с чл. 80 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, предвид издаването на наказателното постановление по реда на чл.36,ал.2 от ЗАНН, а дори при зачитане на съставения АУАН не са изтекли предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, считано от откриване на нарушителя /най-рано на 07.02.2025г./-тримесечен, и от извършване на нарушението /03.10.2024г./-едногодишен.

С оглед горното решението на РС-Видин, с което е изменено наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при обоснованост на същото, следва да бъде потвърдено.

Основателни са оплакванията обаче относно решението в частта му относно разноските. Видно от договор за правна помощ от 21.05.2025г., между страните е договорено възнаграждение в размер на 450 лв за изготвяне на жалба срещу наказателното постановление и процесуално представителство. Същите са договорени за заплащане по банков път. За заплащането е представено платежно нареждане от 12.06.2025г. за заплащане по банков път на „адвокатски хонорар 7 х 450 лв“, а служебно известно е на съда наличието на други висящи производства пред АС-Видин по обжалване на решения на КРС със сходен предмет. С оглед договорения начин на заплащане от 21.05.2025г. и представеното платежно нареждане от 12.06.2025г. с основание „адвокатски хонорар“ за визираната в договора сума се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е действително заплатено. Не може да бъде споделен доводът на районния съд за намаляване поради прекомерност на така договорения хонорар от 450 лв. Същият е в размер съобразно чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.18,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, делото е типично от рода си, протекло е в открито съдебно заседание с ангажирани от двете страни гласни доказателства и проведено доказване, поради което определеното адвокатско възнаграждение не е завишено и не са налице основания за неговото намаляване. Същото не е прекомерно. Така заплатените разноски подлежат на възстановяване обаче съразмерно уважената част от жалбата на основание чл.78,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.63д,ал.1 от ЗАНН. В случая наказателното постановление е преимуществено незаконосъобразно поради неправилната си правна квалификация, като при съобразяване на уважената и отхвърлена част от жалбата с оглед размера на санкцията /намалена от 1500 лв на 100 лв/ и съобразяване на обстоятелството, че изцяло е уважено евентуалното искане на жалбоподателя-в случай, че се установи, че има нарушение, да се приеме случаят за маловажен, който извод ако беше направил административно-наказващият орган, не би станал причина за завеждане на делото, разноските, които подлежат на възстановяване на жалбоподателя в първоинстанционното производство, въззивно такова, следва да бъдат определени на 400 лв, в който смисъл следва да бъде изменено решението на районния съд в частта му относно разноските.

От ответника по касация са поискани разноски за двете инстанции. За настоящата инстанция, изхождайки от изхода на главния спор между страните-отхвърляне на касационната жалба, на основание чл. 63д от ЗАНН, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 130 лв, при предвиден размер от 130 лв до 190 лв, тъй като обемът на извършените процесуални действия е обичайният за подобни дела, делото не се отличава с по-висока фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, не са сочени и събирани доказателства.

За въззивната инстанция такива не следва да бъдат присъдени на ответника, тъй като решението не е обжалвано от страната, нито е направено искане по чл.248 от ГПК за изменението му в частта относно разноските, поради което в тази част решението с характер на определение е влязло в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №33/08.08.2025г., постановено по АНД № 47/2025г. по описа на Районен съд Кула, в частта, в която е изменено Наказателно постановление № 05-2500041/09.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „РИС РЪБЪР БЪЛГАРИЯ“АД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв на основание чл.416,ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ за извършено нарушение на чл.303,ал.3 от КТ, като е намален размерът на наложеното административно наказание от 1500 лв на 100 лв на основание чл.415в от КТ.

ОТМЕНЯ Решение №33/08.08.2025г., постановено по АНД № 47/2025г. по описа на Районен съд Кула, в частта, в която е отхвърлено искането а „РИС РЪБЪР БЪЛГАРИЯ“АД със седалище и адрес на управление гр.Кула, обл.Видин, Индустриална зона, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Видин, да заплати на „РИС РЪБЪР БЪЛГАРИЯ“АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кула, обл.Видин, Индустриална зона, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв /четиристотин лева/.

ОСЪЖДА „РИС РЪБЪР БЪЛГАРИЯ“АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кула, обл.Видин, Индустриална зона, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Видин, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 130 лв /сто и тридесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.