Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр.Бяла, 08.10.2018г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав, в публично
заседание на 3-ти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря МАРИЕТА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1118 по
описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от Гаранционен фонд със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, с която се
претендира да бъде осъден В.Г.Х. с ЕГН: **********, да му заплати сумата
1499.56 лева, представляващи обезщетение изплатено от Гаранционен фонд за
причинените от ответника вреди, вследствие на ПТП от 22.09.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба до
окончателно й изплащане, както и направените по делото разноски.
В
исковата молба се сочи, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а“ от КЗ , сега
чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ Гаранционен фонд е изплатил по щета № 11-0864/19.11.2012г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1499.56 лева за вредите причинени
на лек автомобил, собственост на Кметство с.Полско Косово. Излага се, че
вредите са причинени от ПТП настъпило на 22.09.2012 година по вина на
ответника, който управлявайки лек автомобил марка „Фолксфаген-Голф“ с рег.№ Р1530АТ,
при движение по бул.“С. Стамболов“№2 с несъобразена скорост загубил контрол над
автомобила ,навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в правомерно движещото се там МПС-2 и
по този начин причинил процесното ПТП.
Излага
се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл.490 от КЗ ответникът е
управлявал увреждащият автомобил без да има към датата на ПТП действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага се, че ищецът е
поканил ответника да възстанови платеното обезщетение от Гаранционен фонд, но
до подаване на иска, лицето не е погасило задължението си.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител по реда на чл. 47 от ГПК, с който
се сочи, че иска е допустим и основателен.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства прие за установено следното: На 22.09.2012година, около
13.30 часа, при движение с несъобразена скорост по бул.”С. Самболов” в гр.Бяла,
ответникът В.Х., управляващ собствения си л.а. „Фолксваген- Голф” с ДК№ Р
1530АТ, изгубил контрол върху движението му и навлизайки в лентата за насрещно
движение ударил правомерно движещия се по нея лек автомобил „Фолксваген
Пасат-Вариант”, с ДК№ Р 2140РС , собственост на Кметство Полско Косово, като му
причинил щети по цялата предна част, подробно описани в техническите и в
заключителната експертизи по щета № 110864/12година на ГФ.
Видно от представените наказателни
постановления № 1120/12г. и № 1150/12г. на РУ МВР Бяла и от „Справката“ на ИЦ
към ГФ, ПТП и последвалите щети са настъпили по вина на ответника, като при
това същият е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С платежно нареждане №
66 от 05.02.2013г. , ГФ е заплатил обезщетение в размер 1499.56 лева, в полза
на кметство Полско Косово- собственик на увредения от ответника автомобил. В
нарушение на чл. 260 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал
посочения автомобил без да има действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП. След изплащане на обезщетението и на основание
чл.288 ал.12 от КЗ/отм./, Гаранционният фонд има право да предяви регресен иск
и да встъпи в правата , които собственикът на увреденото имущество има срещу
ответника до размера на платеното обезщетение .
За размера на вредите
са изготвени доклад по щета, техническа експертиза заключителна техническа
експертиза, като съдът приема за доказани основанието и размера на причинените
от ответника вреди. Представено е и доказателство за плащането на
застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил. С регресна
покана от 24.04.2013г., препис от която е приложен по делото ответникът В.Г.Х.
е уведомен за задължението си да плати на ГФ исковата сума, като до датата на
предявяване на иска в съда, няма плащане, каквото не е извършено от ответника
включително и към момента на приключване на устните състезания по делото.
По така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че исковата претенция е основателна и
напълно доказана и като такава следва да бъде уважена. При липса на валидна
задължителна застраховка "ГО" правилно и на осн. чл. 288, ал. 1, т. 2, б"а КЗ Гаранционният фонд е изплатил обезщетение на собственика на увредения от
ПТП автомобил. Ищецът Гаранционен Фонд, след като е поправил виновно
причинените от ответника имуществени вреди е встъпил в правата на това увредено
лице до размера на платеното.
По силата на чл. 45 ал.
1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съдът въз основа на представените доказателства по
щетата и преписката приема за установено, че ответникът с
противоправното си поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е
причинил имуществени вреди на увреденото лице, а ищецът Гаранционен Фонд като е
изплатил дължимото обезщетение встъпва в правата на кредитора и исковата сума
съответно се дължи от ответника .
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да се осъди да заплати на ищеца Гаранционен Фонд деловодни разноски в
размер на 359.98лева за разноски по делото.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.Х. с
ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен
Фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев”, №2, ет.4, представляван
от изп.директор Б.И.М. сумата 1499.56
лв./хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и 56 стотинки/., представляваща
изплатено обезщетение по щета № 11-0864/19.11.2012г. за имуществени вреди, от
виновно причинено от В.Г.Х. с ЕГН: **********
ПТП на 22.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2017г.
- датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ОСЪЖДА В.Г.Х.
с ЕГН: ********** , да заплати на Гаранционен Фонд, гр.София за разноски по делото в размерна сумата от 359.98 лв./триста петдесет и девет лева и 98 стотинки/..
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред РОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
Районен съдия: /п/