№ 14846
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110104696 по
описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
31.07.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....
при секретаря ....., като разгледа докладваното от съдия .... гр. дело № 4696/2025 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ........... срещу ....., като се твърди, че на 05.05.2023 г.,
около 07:47 ч. било настъпило ПТП на кръговото движение на „Софийски околовръстен
път“, с пресечката от бул. „Черни връх“, между лек автомобил „....“, рег. № ....., управляван
от Ц. К., която виновно и противоправно била нарушила правилата за движение по
пътищата и бил настъпил удар с лек автомобил „.....“, рег. № ....., собственост на .....,
управляван от лизингополучателя А. Д. Й.. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен
двустранен констативен протокол. Излага съображения, че за лек автомобил „.....“, рег. № .....
е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № .. с период
на застрахователно покритие от 14.05.2022 г. до 13.05.2023 г. Поддържа, че към момента на
ПТП-то гражданската отговорност на водача е била покрит застрахователен риск при
ответника, като във връзка с това била образувана застрахователна преписка (именувана
1
„щета“) № ....., като на сервиза извършил възстановителните дейности била изплатена сума
от 8554,30 лева, като съобразно обичайните разходи била издадена фактура за сума от
8549,30 лева. Поддържа, че е заплатил дължимата сума на ответника, поради което с
плащането е встъпил в правата на кредитора срещу делинквента и неговия застраховател.
Инвокира доводи, че е поканил ответника да му заплати дължимите суми, но последният
бил отказал, поради което бил изпаднал в забава, като дължал и сумата от 1760,83 лева –
мораторна лихва за периода от 26.07.2023 г. до 26.01.2025 г. Иска ответника да бъде осъден
да заплати претендираните по делото суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват. Твърди, че механизма на ПТП-то бил различен от посочения в исковата молба,
като същият не можело да се установи и от представените по делото доказателства.
Поддържа, че също така не се установявало наличието на виновно и противоправно
поведение. Навежда доводи по отношение съдържанието на двустранния констативен
протокол, както и на отразеното в него. Излагат съображения, че стойността на вредите била
в завишен размер, като последният значително превишавал размера на действителните
вреди. Твърди, че не се установява наличието на причинно-следствена връзка. Развива
съображения, че водача на лек автомобил „.....“ не е било лицето А. Й., а друго лице, което
обосновава с това, че в протокола била посочена само фамилията на водача. Поддържа
наличието на съпричиняване и независимо съизвършителство, като сочи, че водачът на лек
автомобил „.....“ е имал възможност да избегне настъпването на ПТП-то. Инвокира доводи,
че поради неоснователност на претенцията за главницата, следвало да се отхвърли и
претенцията за мораторна лихва, тъй като последната била акцесорна. Твърди, че Ц. К. не е
собственик на лек автомобил „....“, рег. № ....., тъй като в застрахователната полица било
посочено съвсем друго лице като застрахован. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“ да е съществувало
действително правоотношение по застраховка „Професионална отговорност“.
Представена е Застрахователна полица № ..... с период на застрахователно покритие
2
от 14.05.2022 г. до 13.05.2023 г., сключена между ... от една страна – в качеството на
застраховател и ..... от друга страна – в качеството на застраховащ и застрахован по
отношение на лек автомобил „.....“, рег. № ....., чийто лизингополучател е А. Д. Й..
Застрахователната полица е форма за действителност на застрахователния договор,
който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата
неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления
и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
На следващо място, съдът намира, че приложение трябва да намери и разпоредбата на
чл. 293, ал. 3 ТЗ. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност
на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността й.
Следователно, страната (в това число и отвентика-трето лице) не може да се позовава на
недействителност по договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението на другата страна и този отговор е относим и към
абсолютните търговски сделки, в частност – застрахователните такива (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ) –
в този смисъл Решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135 / 2015 г., II т.о., ТК;
Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК; Решение № 115
от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК. В случая няма спор, че
застрахователното обезщетение е заплатено от страна на ищеца в полза на застрахованото
трето лице, поради което и съдът намира, че безспорно е установено наличието на
застрахователно правоотношение.
Представено е Платежно нареждане от 07.06.2023 г., реф. № ....., с което ... е заплатило
на .... сумата от 47987,13 лева, като е посочено основание „опис № .....“.
При извършването на паричен превод основният документ е платежното нареждане,
което по правната си същност представлява нареждане до банката от платеца да се извърши
определено правно действие – задължаване на сметката на платеца и тази на получателя на
банкови превод (когато се касае за сметка в една и съща банка, какъвто е процесният
случай). Макар и често под платежното нареждане между платеца и банката да са налице
конкретни каузални правоотношения, банката не се интересува от основанието за
превеждане, респ. от лицето по отношение на което се извършва банковия превод. В този
смисъл удостоверението за заверяване на банкова сметка, в което е вписано основанието за
плащане е официален свидетелстващ документ, издаден от частно-правен субект, който има
обвързваща материална доказателствена сила за фактите, за които законът е създал
удостоверителна компетентност на издателя (извън посоченото основание за плащане от
платеца). Това удостоверяване има официален характер за действията извършени от и пред
банката, но документът не е обвързващ относно верността на частно-правното изявление на
третото лице (в частта относно посоченото основание за плащане удостоверяването обвързва
съда единствено с факта, че такова основание е посочил платецът, но не и че то е
действителното). С особено практическо значение е удостоверяването относно заверяване на
сметката на получателя. Тъй като в тази част документът удостоверява извършено от
банката (издателя на документа) действие, то има характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. В този смисъл изчерпателно е аргументирано Определение
№ 169/19.02.2014 г. по ч. т. д. № 4520/2013 г., ТК, І т.о. на ВКС. В случая, съдът цени
липсата на надлежно оспорване на плащането предвид останалите доказателства по делото.
Между страните не се спори, а и от представена справка от Информационния
регистър на Гаранционен фонд (л. 32 в кориците на делото) се изяснява, че към момента на
процесното ПТП, гражданската отговорност на водача (автомобилист) на лек автомобил
„....“, рег. № ..... е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
3
1/2014 г., ОСТК, „…справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент
от фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори,
доколкото същата дори да притежава, по арг. от чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.), доказателствена
сила на официален документ, съдържа информация за вече настъпил, а не предстоящ
факт.“. Тоест, справката от информационната система на Гаранционен фонд пълно и главно
доказва наличието на застрахователно правоотшение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в случая съдът отчита, че нито е вписано
прекратяване на застрахователния договор, нито се спори, че е била налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Приложен е Двустранен констативен протокол от 05.05.2023 г., като се посочено, че
механизма на ПТП-то е следния на 05.05.2023 г., около 07:47 ч., лек автомобил „....“, рег. №
.... се движи по Околовръстен път с посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „България“
и при навлизането в кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“, водачът преминава от дясна
в лява пътна лента, като не пропуска и настъпва ПТП с попътно движещия се отляво, лек
автомобил „.....“, рег. № ......
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая между страните е налице спор по отношение на
механизма на ПТП-то и отразеното в двустранния констативен протокол.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. А. Й..
От казаното от св. Й. се установява, че тя била управлявала лекия си автомобил, като
между 07,00 – 07,30 ч. сутринта се движела по Околовръстен път от Камбаните посока
Драгалевци. Свидетелства, че чакала в лява лента, за да се включи в кръговото на
Драгалевци. Докато чакала не била забелязала другата кола, която и потегляйки, за да се
включела в кръговото и настъпил удар. Изяснява, че другият водач била тръгнала след нея,
но нямало силен удар или нещо, а просто колите се приплъзнали. Уточнява, че другият водач
е започнала да плаче и била разстроена. Свидетелства, че били написали двустранен
протокол за инцидента. Сочи, че ударът настъпил след стоп линията, когато свидетелят
тръгнала да се включва в движението. Ударът бил настъпил почти моментално.
Свидетелства, че по автомобилът й вредите били по дясната страна на колата, която била
засегната от край до край – имало увреждания по заден калник, стоп, предна част, врати и
джанти. Уточнява, че ударът бил настъпил като приплъзване ламарина в ламарина без
скорост. Вредата по джантата било според свидетеля от това ПТП, а уврежданията били по
цялата дължина на колата. Не може да посочи какви са били вредите по другия автомобил.
Свидетелства, че при включването в кръговото били две ленти за движение – лява и дясна.
Тя се намирала в лявата лента. Сочи, че ударът настъпил в момента на тръгването, поради
което другият водач нямало как да е зад нея.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Й. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересована от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
4
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се
изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално
свидетелят да описва някои детайли според собствените му субективни представи, доколкото
е пряк участници ПТП-то.
Прието е заключението на ССчЕ и допълнителна ССчЕ, като се установява, че
механизма на ПТП-то е следния на 05.05.2023 г., около 07:47 ч., лек автомобил „....“, рег. №
.... се движи по Околовръстен път с посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „България“
и при навлизането в кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“, водачът преминава от дясна
в лява пътна лента, като не пропуска и настъпва ПТП с попътно движещия се отляво, лек
автомобил „.....“, рег. № ....., като по последния са нанесени вреди. Експертът е посочил, че
по дължина на пътното платно ударът е настъпил след „стоп линията“ в посоката на
движение на МПС. А по широчина на пътното платно на окол 3,65 м. вляво от десния край
на пътното платно, считано по посока на движение на автомобилите. Експертът е посочил,
че вредите по лек автомобил „.....“, рег. № ..... са в причинно-следствена връзка с инцидента,
освен вредите по задна дясна джанта и облицовка на десен праг. Изяснено е, че стойността
необходима за възстановяването на вредите по лек автомобил „.....“, рег. № ..... по средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 5125,01 лева, като стойността определена
на базата на оригинални части и труд в оторизиран сервиз е 5789,94 лева. Експертът
изрично във вариантите е отразил частите, който не са в причинно-следствена връзка с ПТП-
то, като същите не са остойностени. Уточнено е, че размертъ на ликвидационни разноски е в
интервала между 15,00 лева – 25,00 лева. Изяснено е, че на мястото на инцидента са налице
две ленти за движение, като вертикалната маркировка е съставена от пътен знак Б2 („Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“) и знак Г-12 („Кръгово движение“), като
отляво и отдясно е налице хоризонтална маркировка „Стоп – линия“ (хоризонтална
маркировка М6), а пред „Стоп-линията“ има хоризонтална маркировка М. 8.1. – пешеходна
пътека тип „Зебра“. Уточнено е, че вертикалната пътна маркировка в частта на
Околовръстен път в обособената зона (отклонение) е съставена от знак В-26 („Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“) от дясно на пътното платно, указваща
разрешена максимална скорост на движение – 60 км./ч. Посочено е, че с оглед данните по
делото и двамата водачи са имали пряка видимост един към друг. Вещото лице е посочило,
че от техническа гледна точка поведението на лек автомобил „....“, рег. № ..... е причина за
ПТП-то, тъй като е навлязъл от дясна в лява лента и не е пропуснал попътно движещият се
лек автомобил „.....“, рег. № ...... Изяснено е също така, че водачът на лек автомобил „....“, рег.
№ ..... е имал техническа възможност да предотврати инцидента, ако не е извършил
процесната маневра.
В о. с. з. от 09.06.2025 г., вещото лице е посочило, че върху самата джанта имало
отложен материал от другото превозно средство, което означавало наличието на
съприкосновение, но се установявали задирания, които били нагоре. Обяснява, че ако се
касае за движение на автомобила, то задиранията следвало да са надолу – по посока на
движението. Експертът категорично потвърждава, че увреждането на прага на автомобила
не било от това събитие, тъй като нямало как другото МПС да се подпъхне под автомобила,
а уврежданията на прага били в облицовката на прага в долната му част. По отношение
движението на джантата напред, то увреждане в следствие на процесния инцидент се
получавали при движение напред, а от установеното се изяснявало, че се касаело за
движение назад, вероятно при паркиране на заден ход, но не и от процесното ПТП. По
отношение на прага сочи, че обикновено уврежданията се получавали при качване или
слизане от бордюр, което водело до хоризонтални задирания. Такива можело да настъпят и
5
при съприкосновени с друг предмет с височина 20-30 см. Нямало как другото превозно
средство да се подпъхне и да увреди прага. Самите увреждания по прага и джантата можели
да настъпят както при извършването на една маневра, така и при различни маневри.
Действително имало отлагане от боята на другото превозно средство – вероятно от бронята
му, но в голямата си част увреждането не можело да се получи от този механизъм на ПТП.
Вещото лице сочи, че с оглед казаното от свидетеля и без другия свидетел, а с оглед на
данните не може категорично да се посочи къде е настъпил удара.
От допълнителното заключение на САТЕ се установява, че в случая действителната
стойност необходима за възстановяването на увредения лек автомобил на базата на средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 7465,55 лева, като стойността определена
на базата на оригинални части и труд в оторизиран сервиз е 8166,47 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ и допълнителното САТЕ
намира, че следва да ги кредитира, тъй като последните са извършени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, релевантни за
определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на
ПТП. В случая, съдът намира, че следва да вземе предвид средните пазарни цени, които се
установяват от кредитираното допълнително заключение на САТЕ. Същото е изготвено при
по-пълен доказателствен материал по делото, като са взети и предвид останалите събрани
междувременно доказателствени средства.
Следователно в случая претенцията за главницата е основателна за сумата от 7480,55
лева (с включените по делото ликвидационни разходи, който безспорно се установяват), като
за разликата до пълния предявен размер от 8564,30 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
В случая съдът счита, че няма съмнение, че лек автомобил „....“, рег. № ..... е имал
виновно и противоправно поведение. Вината се предполага (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а
противоправното поведение се изразява в нарушаване на правилото на чл. 25 ЗДвП, според
което Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
6
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Съпричиняването или т. нар. компенсация на вини (compensatio culpae), изисква да се
установени, че застрахования при ищеца водач е допринесъл обективно с поведението си за
настъпването на противоправния резултат или вредите – независимо от това дали
поведението му е противоправно.
В случая от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е
налице хипотеза на съпричиняване, тъй като твърдените от ответника обстоятелства не се
установяват пълно и главно, въпреки разпределената и указана на страната доказателствена
тежест. При това положени с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира следното
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжникът изпада в
забава.
Представено е писмо вх. № 1-101-4101-7521/26.07.2023 г. (л. 33 в кориците на делото)
от което се установява, че ответника е отказал на ищеца да му заплати претендираното
регресно вземане.
Следователно, към 26.07.2023 г. ответникът е изпаднал в забава поради което с оглед
правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи мораторна лихва върху главницата. С оглед уважената
част от главницата и съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при аритметическото изчисляване
на дължимата мораторна лихва, съдът достига до извод, че дължимият размер за сумата от
1549,75 лева за периода от 26.07.2023 г. до 26.01.2025 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 1760,83 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимите суми, поради което съдът и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно уважената част от претенциите и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 1260,92 лева, представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
В случая трябва да се спомене, че с оглед направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е уважил същото, като с оглед
фактическата и правната сложност на настоящото дело е счел, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 600,00 лева.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
7
действително е сторил такива, поради което с оглед отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. № 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25 НЗПП на
ответника следва да се присъди сумата от 56,43 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
За пълнота трябва да се спомене, че при определянето на разноските за ответника
съдът не е взел предвид депозита за поисканият от последният свидетел, при режим на
призоваване, тъй като последният не е реално извършена деловодна разноски с оглед
отмяната на определението от съда в о. с. з. Тоест тази разноски не следва да бъде в тежест
на насрещната страна, а е налице друг процесуален ред за възстановяването й.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на ...,
ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45
ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7480,55 лева, представляващи регресно
вземане и обичайни ликвидационни разходи застрахователна преписка (именувана „щета“)
№ ....., за ПТП от 05.05.2023 г., около 07:47 ч., като лек автомобил „....“, рег. № .... се движи
по Околовръстен път с посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „България“ и при
навлизането в кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“, водачът преминава от дясна в лява
пътна лента, като не пропуска и настъпва ПТП с попътно движещия се отляво, лек
автомобил „.....“, рег. № ....., като по последния са нанесени вреди, ведно със законната лихва
от 27.01.2025 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и
сумата от 1549,75 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
26.07.2023 г. до 26.01.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за регресното вземане за
сумата над 7480,55 лева до пълния предявен размер от 8564,30 лева, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за сумата над 1549,75 лева до пълния предявен размер
от 1760,83 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ....., ЕИК: ..... да заплати на ..., ЕИК: .....,
сумата от 1260,92 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. № 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25 НЗПП ..., ЕИК: ..... да заплати на ....., ЕИК: ....., сумата от 56,43 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8