№ 448
гр. В., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
в присъствието на прокурора С. Кр. Н.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20231320201437 по описа за 2023 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано
по предложение на РП – В. за настаняване на задължително лечение на И. П.
Д., ЕГН: **********, от с. К., обл. В., настанен в ЦНСТПЛУИ 1.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за
настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на
освидетелствания като се настани на задължително лечение.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От показанията на разпитания свидетел З. Д. се установи, че
освидетелстваното лице страда от психично заболяване умствена
изостаналост и е настанено в ЦНСТПЛУИ 1 в с. К., обл. В., което се
съпровожда с агресивно поведение. Прави опити за палеж, запалил сграда,
чупи прозорците на центъра, където е настанен.
1
В становището си в с.з. д-р В. К. – психиатър, твърди, че
освидетелстваното лице страда от Умерена степен на умствена изостаналост –
еретичен тип. Психиатърът д-р К. предлага да се назначи стационарна
съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Д. страда
от умерена умствена изостаналост с поведенчески проблеми, изискващи
непрекъснати грижи и лечение. При него са налице психични увреди в
резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 2 от 33. Поради това си разстройство в момента
освидетелстваното лице може да представлява опасност за околните или да
стане обект на престъпление, с което се покриват критериите на чл. 155 от 33.
Във връзка с това се предлага да бъде настанен на задължително лечение на
основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. /или в стационарни условия/ за
срок от три месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е
налице способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е
необходимо да се назначи служебно лице Е.М.О. – експерт здравеопазване
при Община - Л., което да изразява информирано съгласие вместо него.
Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище
относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди
в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява
опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление,
невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към
заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се
назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава
информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно за себе
си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от
три месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
2
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на Д..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, а именно, лицето е
психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На
следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето
поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за
себе си и може да стане обект на престъпление. По делото безспорно се
установи агресивно поведение и безкритичност към заболяването си,
създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваното лице и на
околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва
да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за
срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Е.М.О. – експерт
здравеопазване при Община - Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице И. П. Д., ЕГН: **********, от с.
К., обл. В., настанен в ЦНСТПЛУИ 1, на задължително лечение в ДПБ-гара
К., при форма на лечение – стационарна, за срок от ТРИ месеца, считано от
влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт
3
здравеопазване при Община - Л., за изразяване на информирано съгласие
вместо освидетелстваното лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от
днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4