Решение по КНАХД №498/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вижи - 24“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез упълномощен от управителя процесуален представител, срещу Решение №106/ 09.07.2025 г. постановено по а.н.д. № 283/ 2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Съдебното решение се оспорва с твърдения за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че вмененото му, в качеството на работодател, нарушение на чл.63, ал.2 от КТ не се доказвало по безспорен начин от съвкупната преценка на доказателствата по административнонаказателната преписка. В тази връзка сочи, че налагането на наказание за нарушение на цитираната разпоредба изисква да бъде установено обстоятелството, че работодателя е допуснал до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. В случая, липсвали категорични доказателства, които да установяват, че лицето А. Ю. А. е било допуснато до работа и че е престирало труд в момента на проверката. Излагат се и оплаквания, че на работника не му било връчено само уведомлението за регистриране на трудовия договор, поради което следвало нарушението да бъде квалифицирано като такова по чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – директор на дирекция ”Инспекция по труда” - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна. В писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 283/ 2025 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 09-2500054/26.03.2025 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Вижи 24” ЕООД, [населено място], в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, като е осъдено дружеството да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, разноски по делото в размер на 100 лв.

За да постанови решението си, въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, тъй като на 23.01.2025 г. е допуснал до работа А. Ю. А., преди да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Прието е, че последното уведомление не било връчено на работника, защото е било подадено до ТД на НАП на 23.01.2025 г. в 12:37 часа, след приключване на проверката и установяване на нарушението. С оглед така установеното, законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя. При извършената служебна проверка, съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставлява основание за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано пълно, с всички относими към състава му признаци, индивидуализиран е и нарушителя, същото се явява и доказано.

Решението на районния съд е правилно.

Не са налице сочените касационни основания, водещи до неправилност на оспореното решение. Описаните в АУАН и в НП факти, които са от значение за установяване на процесното нарушение, в това число и тези, свързани с осъществяването на трудова дейност от работника А. Ю. А., кореспондират със събраните доказателства. Съдът е събрал необходимите гласни и писмени доказателства, обсъдил ги е подробно, и по същество стигнал до извода, че визираното в АУАН и в НП нарушение е доказано. Този извод на съда напълно се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, за нарушение на която е санкционирано дружеството, работодателят няма право да допуска до работа работника, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.

Безспорно е по делото, че на 23.01.2025 г., в 11.45 часа, служители на Д „ИТ“-Кърджали извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: [обект], експлоатиран от дружеството-касатор, при която констатирали, че към момента на проверката, лицето А. А. се намира в обекта, извършвайки дейност по поставяне на плочки на пода на [обекта]. Според декларираното от лицето, същото работи в обекта, експлоатиран от касатора от 23.01.2025 г., с работно време от 8:00 ч. до 17:00 часа, срещу трудово възнаграждение в размер на *** лв., с почивен ден в неделя, като осъществяваната от него дейност е свързана с редена и лепене плочки в [обекта]. Обстоятелството, че на 23.01.2025 г. лицето е започнало да полага труд при процесния работодател, се потвърждава, както от представения трудов договор №[номер]/[дата], в който е посочено изрично, че лицето следва да постъпи на работа на 23.01.2025 г., така и от изготвената служебна бележка №[номер]/[дата], от която е видно, че на 23.01.202025 г., на работника е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна безопасност.

От приложената справка от ТД НАП, се установява по категоричен начин, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено от работодателя на 23.01.2025 г. в 12:37 часа, или след извършване на проверката, поради което е обективно невъзможно последното да е връчено на работника на горната дата около 11.45 часа, когато е установено, че лицето е полагало труд.

В случая е безспорно, че уведомлението за сключен трудов договор е регистрирано в ТД на НАП, след започване на проверката по спазване на трудовото законодателство.

Въведените в касационната жалба доводи, че не е безспорно установено работника да е започнал работа при касатора към момента на проверката, са несъстоятелни и не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В случая, от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Н. и Е. Ю. се установява, че към момента на започване на проверката, в 11.45 часа на 23.01.2025 г., А. А. е осъществявал дейност, типична за длъжността [длъжност], като е редял и лепил плочки. Това обстоятелство е декларирано от работника, в попълнената от него декларация, а също така е потвърдено и в писмено обяснение от 17.02.2025 г., дадено от самия управител на дружеството-касатор.

Неоснователни са и доводите на касатора, че установеното деяние представлява нарушение по чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002 г., тъй като в случая безспорно е установено, че работникът не е получил уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, преди да постъпи на работа. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредбата касае случаите, в които на работника е връчено уведомление, но това не е било удостоверено по начина, указан в чл.4, ал.3 от приложимата Наредба, а именно – с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

От изложеното се установява, че оспореното решение, с което е потвърдено, като законосъобразно, наказателното постановление на директора на Д „ ИТ“ – Кърджали е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 106/ 09.07.2025 г., постановено по а.н.д. № 283/2025 г. по описа на РС – Кърджали.

Осъжда „Вижи - 24“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк] [адрес], да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"- София, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.