О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
Гр. Перник, 03.12.2020
година.
Административен съд – Перник,
в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло И. административно дело № 654/2020 година по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба
на З.И.С. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат М.Й. *** против Резолюция № КПК-32 от 28.09.2020 година, издадена от
Директора на ТП Перник към НОИ, с която е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-13-78 от
17.07.2020 година, подадена срещу три броя Разпореждания с № № 131-00-17-4 от 14.05.2020
година; № 131-00-17-5 от 17.07.2020 година и Разпореждане № 131-00-17-6 от
17.07.2020 година.
В жалбата се сочи, че
обжалвания акт е незаконосъобразен. Твърди, че всички разпореждания са
изпратени на постоянния адрес на жалбоподателя по пощата, с обратна разписка,
но не са връчени по надлежния ред, което е довело до ненадлежното уведомяване
на жалбоподателя. В тази връзка жалбоподателя заявява, че е узнал за
обжалваните разпореждания на 20.08.2020 година и подал жалба в
законоустановения за това срок на 27.08.2020 година.
В проведеното съдебно
заседание на 16.11.2020 година жалбоподателят З.И.С., редовно призован, не се
явява, представлява се адвокат М.Й. ***, който поддържа жалбата и пледира
същата да се уважи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно
заседание на 16.11.2020 година ответникът по жалбата – директора на ТП Перник
към НОИ, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е.С.,
която оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице, чиито права са засегнати
от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 88, ал. 3 от АПК,
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт на директора на ТП Перник
на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Делото е инициирано с частна жалба вх. № Ц1012-13-78#6 от 08.10.2020 година, подадена от З.И.С. *** към НОИ
против резолюция № КПК-32/28.09.2020 година, с която са потвърдени три броя
разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица. Три от
разпорежданията са с обозначена дата на издаване 17.07.2020 година и са
съответно с № №131-00-17-4 /л. 15 от делото/, с което ръководителят на
осигуряването за безработица е отменил разпореждане № 131-00-17-1 от 12.01.2018
година /л.74 от делото/ за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО. Следващото разпореждане № 131-00-17-5 от 17.07.2020 година /л.
16 от делото/ на ръководителя на осигуряването за безработица е за отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, а разпореждане № 131-00-17-6
/л. 17 от делото/ е съответно за възстановяване на неоснователно получените
суми. С четвъртото и последно разпореждане № РП-2-13-00795995 от 14.08.2020 година
/л. 7 от делото/ е извършено прихващане
на дължимите суми от изискуемото вземане на лицето от ДОО,
представляващо парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО, за периода от 13.07.2020 г. – 31.07.2020 г.
Разпореждането от 14.08.2020 година е приложено по
делото на л. 7, приложено е и известие за доставяне /л. 8 от делото/ с
ръкописно изписани имена на жалбоподателя, ръкописно обозначена дата на
получаване 21.08.2020 година и положен подпис.
По делото е приложено и известие за доставяне, на което
административнонаказващият орган е изписал като документи за получаване
потвърдените с процесната резолюция разпореждания. В полето на получател стоят
трите имена на настоящия жалбоподател – З.И.С., а пратката е получена от Н.З.Р.,
положен е подпис, обозначена е дата на получаване 06.08.2020 година, в графата
на кого е връчена пощенската пратка е маркирана възможност за връчване „на член
от домакинството“ с ръкописно изписан текст „майка“.
По искане на жалбоподателя по делото е допусната
съдебно – графологична експертиза, изготвено е заключение от експерт, който е
изслушан в съдебното заседание, проведено на 16.11.2020 година, съответно е
прието по делото без възражения от страните.
В заключението си вещото лице е отговорило пълно,
обосновано и мотивирано на поставената му задача, като в констативно – съобразителната
част на заключението /абзац последен, стр. 8 – 9 от заключението/ посочва, че
„подписите, положени след имената Н.Р.в известие за доставяне с получател З.И.С.
с дата и час на получаване 06.08.2020 г., 10:30 часа…… са изпълнени от Н.З.Р.“.
По делото не е спорно, че Н.З.Р.е майка на настоящия
жалбоподател и живее на същия адрес. В жалбата е изложено твърдение, че
„Директорът на ТП на НОИ Перник е приел, че всички разпореждания са изпратени
на посочения адрес на З.И.С. по пощата, с обратна разписка, като според
записаното в резолюцията, г-н С. ги е получил лично на 06.08.2020 г.“, т.е.
спорният момент е, че разпорежданията са получени от лицето Н.З.Р.– майка на
частния жалбоподател.
С оглед категоричния извод на вещото лице , че
подписът положен от страна на получателя на пратката от 06.08.2020 година е на
лицето Н.З.Р.се доказва безспорно, че писмото не е връчено лично на
жалбоподателя З.И.С.. Тъй като в случая се касае за производството, проведено
пред административния орган – ТП Перник към НОИ, то това е производство по
административен ред, но не е съдебно производство, а връчванията се установяват
и осъществяват както по реда на ГПК, така и по реда на АПК, но не в раздел
„Призоваване“, а в раздел „Връчване“. В чл. 46, ал. 1 от ГПК се посочва, че
когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на
друго лице, което е съгласно да го приеме, като в ал. 2 от същата правна норма
са посочени кръга от лица, които могат да получат съобщението. На основание ал.
4 от същия член с получаване на съобщението от страна на Н.З.Р., майка на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема, че връчването на трите броя
разпореждания, описани в известието за доставяне са редовно връчени, тъй като в
хода на съдебното производство не се изложиха аргументи, че жалбоподателят е
отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.
Защитната теза на жалбоподателя в съдебното производство се базира единствено и
само на факта, че документите, изпратени от административния орган с обратна
разписка от 06.08.2020 година не са получени лично от него, но същият не ангажира
доказателства в съдебната фаза, че е отсъствал от адреса и не е било възможно
своевременно да узнае за връчването.
Предвид изложеното директорът на ТП Перник към НОИ
правилно е аргументирал обжалваната резолюция № КПК-32 от 28.09.2020 година
като на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил административното
производството.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като
жалбоподателя заплати сумата от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ частна жалба на З.И.С. с ЕГН ********** ***,
против Резолюция № КПК-32 от 28.09.2020 година, издадена от Директора на ТП
Перник към НОИ, с която е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-13-78 от 17.07.2020
година, подадена срещу три броя Разпореждания с №№ 131-00-17-4 от 14.05.2020
година; № 131-00-17-5 от 17.07.2020 година и Разпореждане № 131-00-17-6 от
17.07.2020 година, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на
Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт съдебни
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/