№ 373
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330200111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л.А.М ЕГН ********** чрез адв.С.П. ,
против Електронен фиш серия К № 4595142 от 10.03.2021г. за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение по чл.21ал.2вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителната молба към нея се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ).
Жалбоподателят излага становище ,че ЕФ е издаден в нарушение на
чл.39ал.4 от ЗАНН.Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява ,като се
представлява от адв.П.,който иска отмяна на ЕФ и претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от Г.Б. с пълномощно по
делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище
възраженията на жалбоподателя да са неоснователни, а при издаването на ЕФ
да не са допуснати съществени процесуални нарушения, същият да съдържа
1
всички задължителни реквизити на съдържанието си. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена от Л.М., спрямо който е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.03.2021г. в 14: 26 в Републикански път ІІ-64 . 49+800 км.в
посока с.Труд жалбоподателят М. управлявал собствения си лек автомобил
"БМВ Х1 Х драйв 23 Д с рег.№ **** със скорост на движение от 78 км/ч при
разрешена скорост от 60 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение типАТСС CORDO N N2 1196 .
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 81 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от "минус" 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 78 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден електронен фиш серия К
№4595142 , с който му било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Протокол от проверка № 4 –С ИСИС /12.02.21 се изяснява, че
процесното техническо средство тип АТСС CORDO N N2 1196 е преминало
със заключение, че съответства с одобрения тип. Изяснява се и че
2
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с
рег. № 1030 р -7136/11.03.2021г.) се установява, че на дата 10.03.2021 г.
системата за видеоконтрол е заснела статични изображения с номера с
начален час на работа 13.20 ч. и краен час на работа 18: 20 ч. и с място на
контрол- Републикански път ІІ-64 . 49+800 км.в посока юг –север.
От снимка към ЕФ серия К 4595 142 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № **** е 81 км/ч, а
заснемането е извършено на 10.03.2021 г. в 14.26 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че
същото е собственост на жалбоподателя-Л.М..
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
на посочените в ЕФ време и място – на 10.03.2021г. в 14.26 часа в
Републикански път ІІ-64 . 49+800 км.в посока с.Труд жалбоподателят М.
управлявал собствения си лек автомобил "БМВ Х1 Х драйв 23 Д с рег.№ ****
със скорост на движение от 78 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че доводът на
жалбоподателя М. е основателен и ,че обжалваният електронен фиш е
издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че
"за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш". Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2
от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото
тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога "над" води до ясен и
единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска
контролните органи да осъществяват административнонаказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби
в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
3
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез
налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в
практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се
намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП.
Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е регламентирано
задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално
разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение
неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните
наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално
качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера
на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба
на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще
бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на
него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл.
186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при
нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова
административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.
182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к. а. н. д. №
783/2017г. на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си
наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред
издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени
за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се
достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е
4
изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по
съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на
наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на
императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4
от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция.Прието е ,че: "нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална
спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му". Съдебната
практика следва да бъде оценена и като трайна, тъй като указанията по
приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН .
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. 8Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-
Пловдив.
5
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 8 от делото, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу
електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 лв
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш К № 4595142 от 10.03.2021г. за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение по чл.21ал.2вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на Л.А.М ЕГН
********** Сумата от 300 лева,представляваща направени разноски по
делото за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6