РЕШЕНИЕ
гр. София,
08.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 12330 по описа за 2020 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 13299/29.09.2020 г. по описа на ЧСИ С. П., подадена от “Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20209210400607 по описа на ЧСИ С. П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 17.09.2020 г., с което е отказано намаляване
на разноските по изпълнението – адвокатския хонорар на взискателя до размер от
200 лева. Жалбоподателят твърди, че следва да бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до минимално дължимия размер от 200 лева според
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като уговореният размер се явява
прекомерен, доколкото изпълнителното дело не се отличава с правна или
фактическа сложност и не са извършвани реално действия от името и за сметка на
взискателя. Твърди, че действието, извършено от упълномощения представител на
взискателя, е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнително
дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено от страна на длъжника в
срока за доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия
от негова страна.
Претендира да бъде отменено постановлението по изпълнителното дело, с което е
прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от предвиденото
в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален
размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира разноски по настоящото
дело, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В дадения срок взискателят П.Г.Т.не е депозирал възражение срещу подадената жалба.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
доводите на страните, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 21.07.2020 г. на П. Г.Т., чрез адв. П.Р., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 08.11.2019 г., издаден по гр.д. № 22031/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, с който “Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на П.Г.Т.сумата от 183,01 лева – разноски по делото. В молбата до съдебния изпълнител се претендира от взискателя да бъдат събрани и разноските по изпълнителното дело, в това число и адвокатски хонорар. В представения към молбата договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева, като е посочено, че е внесено в брой.
По изпълнителното дело е наложен запор по сметката на длъжника в “О.Б.” АД.
Видно от платежно нареждане на лист 10 от изпълнителното дело, сумата от 528,57 лева е преведена на 30.07.2020 г.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 05.08.2020 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
Подадено е възражение от длъжника “Т.С.” ЕАД с вх. № 09802/11.08.2020 г. по описа на ЧСИ С. П., с което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Подадено е становище от взискателя, в което оспорва възражението на длъжника като неоснователно.
С обжалваното разпореждане от 17.09.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатския хонорар на взискателя до размер от 200 лева.
Видно от удостоверение с изх. № 19999/02.12.2020 г. по изпълнителното дело, че на 31.07.2020 г. е постъпила цялата дължима сума по изпълнителното дело в размер на 528,57 лева, т.е. преди да започне да тече срокът за доброволно изпълнение.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника
относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието
за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата
редакция към датата на договора за правна защита и съдействие – 18.12.2019 г.).
В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални
действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема,
че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна
сложност. Посочването на начина на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр.
с ал. 2 от ГПК, а това не представлява действия по водене на изпълнителния
процес.
В случая сумите по
изпълнителния лист са платени, преди да започне да тече срока за доброволно
изпълнение. Образуваното изпълнително дело не предполага сложност и
изпълнителни действия не са извършвани, поради което не следва да бъде
приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя
следва да бъде намалено до размера от 200 лева съгласно минималния размер по
чл. 10, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и доколкото по
изпълнителното дело няма данни за регистрация по ДДС на адвоката, а за
горницата над 200 лева до 230 лева не следва да бъде уважено.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ С. П. от 17.09.2020 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева.
Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 45,96 лева с ДДС.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, а с явяване - 120 лева.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото.
С оглед изхода на делото и предвид горното съдът
намира, че на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата,
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.09.2020 г. на ЧСИ С. П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20209210400607, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********– длъжник по
изпълнително дело № 20209210400607 по описа на ЧСИ С. П., с рег. № 921 на КЧСИ,
с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева).
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална
такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители по изпълнително
дело № 20209210400607 по описа на ЧСИ С. П., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, в
размер на 45,96 лева (четиридесет и пет лева и деветдесет
и шест стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.