РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Белоградчик, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200086 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. К. от с. С., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 397/24.06.2021 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица, с което
му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от
ЗГ, за нарушение на чл. 15 ал.1 т.1 от ЗГ от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
В жалбата, се излагат доводи за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на конкретизация
на обстоятелства по нарушението – описание на същото, дата и място на
извършването, липса на посочени доказателства за осъществено деяние.
Твърди се иначе от К., че съгласно специалното си качество – на лицензиран
лесовъд, надлежно е издал превозен билет, с който е транспортирана
дървесина от склада на фирмата, имало е и поставена горска марка на
дървесината. К. излага,че наложеното наказание не съответствана тежестта
1
на нарушението, а при съставяне на АУАН са допуснати неточности –
несътоветствия в датите на откриване на нарушението и съставяне на акта. В
с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
и не изразява становище по казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. Г. К. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, К. на 19.04.2021 г., е издал
превозен билет № 11192/00004 от същата дата, за превоз на 3.3 куб. м. дърва –
от вида зимен дъб, които с този билет да се транспортират и са, от складова
база / централен склад за съхранение на дървесина/ на собственика ЮЛ –
„Петров 2019“ ЕООД, намираща се в с. Д., обл. В., до купувач - ФЛ.
На 21.04.2021 г. свидетелите И. Бл. И. и Д. В. – горски инспектори при
РДГ-Берковица, извършили проверка в ел. система на ИАГ /“Елица“/ на
издадения превозен билет от К. на 19.04.2021 г., като по посочените в него
GPS координати, сочели, къде е издаден той - място. Така констатирали, че
билета е издаден в населено място - с. Д., обл. В. и още по-точно в централен
склад /обект по см. на чл.206 от ЗГ/ на търговец с дървесина – ЮЛ „Петров
2019“ ЕООД. Билетът на практика позволявал на докарана вече дървесина в
производствен /складов/ обект - склада на собственика й, да напусне този
обект, но с друг вид превозен билет, различен като бланка, от тези, с които
дървесината се извозвала от временния склад на сечището, където е добита,
до получателя, а и при напускане на склада – освен различния вид билет, тя е
следвало да бъде маркирана не с горска марка, а също с друг вид такава –
„производствена“. И. и В. приели, че с издаване на Превозен билет №
11192/00004/19.04.2021 г., К. е нарушил изискване на чл.15 ал.1 т.1 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Своите констатации И. отразил в Констативен протокол - №
143056/22.04.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо К. по
цитираната, като нарушена разпоредба от Наредба-та. К. присъствал при
2
оформяне на протокола, и признал пред служителите на РДГ , че е издал по
този начин билета.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
22.04.2021 г., И. Бл. И. съставил АУАН № 397 от същата дата на Т. К., в
неговото присъствие : за това, че “ на 19.04.2021 г. , в с. Д., от централен
склад за съхранение на дървесина на фирма „Петров 2019 „ ЕООД издал
Превозен билет №11192/00004, за 6 куб.м. дърва за горене – зимен дъб“. В
реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, И.
посочил чл.15 ал.1 т.1 от Наредба №1/2012 г. за КОГТ. Свидетелят, отбелязан
като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на
акта, е фигуриращият в констативния протокол – Д. В.. Нарушителят
подписал акта и получил копие от него, като не е заявил възражения към акта.
На 24.06.2021 г. въз основа на акт № 397/22.04.2021 г. на св. И., е
издадено обжалваното НП № 397/2021 г. на Зам. Директора на РДГ-
Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, макар и по причини, различни от сочените от
жалбоподателя.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични
доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но нито една от
страните, респ. заинтересованата – жалбоподателят, не го оспори. На
следващо място, не се спори относно фактите, че жалбоподателят К. е издал
процесния документ – превозен билет № 11192/00004/19.04.21 г. , че
документът е издаден в с. Д., обл. В. – в складовата база, собственост на ЮЛ,
съхраняващо именно там и експедиращо от там добита дървесина. /По делото,
възприето като част от доказателствения материал по случая, съдът по свой
служебен почин извърши справка и се сдоби с информация от системата на
ИАГ за цитирания Превозен билет, който въпреки указанията на съда, не му
бе представен от въззиваемата страна, но е общодостъпен в ел. система на
ИАГ, и в който са отразени координати на мястото на издаването му/ .
3
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни доказателства
– свидетелски показания на св. И. и В., които са извършили справка по
посочените координати – географски ширина и дължина, и са констатирали
местоиздаването на билета, а също така приема и писмените доказателства -
представени с админ. наказателната преписка. От тези доказателства за съда
се изяснява, безспорно че К., в качеството си на лицензиран лесовъд, е
издавал превозен билет № 11192/00004/19.04. 2021 г. в с. Д., обл. В., като с
това е разрешил от складовата база на ЮЛ-собственик на обекта и
дървесината, последната да напусне склада и да бъде експедирана.
Свидетелите , разпитани в с.з., поясниха, че в случаите на експедиране на
дървесина от складова база – се издава превозен билет по друга
бланка/образец, както и тя се маркира с друг вид марка –производствена,
различни от издадените/положена в случая такива.
Въпреки изложеното до тук, съдът счита, че в хода на админ.нак.
производство пред АНО е допуснато едно нарушение, съществено, на
материалния закон, като е придадена неправилна/непълна квалификация на
вмененото деяние на К..
Съгласно чл. 15 ал.1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на
горските територии „Забранява се: 1. издаването на превозни билети в
нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за
определяне на съответния образец“. Така посочената разпоредба от
актосъставителят и АНО, като нарушена, само указва обаче съвсем общо с
какво следва да се съобразява издаващият подобен документ – превозен
билет. Самият този чл.15 ал.1 от Наредба-та не може да бъде нарушен
самостоятелно, тъй като е бланкетна норма – той е препращаш към подробна
уредба на изискванията за дейността по издаване на билетите, като и към
конкретно утвърдени образци/бланки за техния външен вид, реквизити и
попълвано съдържание. Нито в акта обаче, нито в НП , бланкетната норма е
„привързана“ към друг конкретен текст на Наредбата или Заповед за
утвърждаване на образец на превозен билет, доказващ законния произход и
позволяващ извеждането от склад за съхранение или преработка на
дървесината, последната. /Съдът запознавайки се с общодостъпната
нормативна база, може да приеме, че някакъв ред за издаване на подобни
4
билети е уреден в чл.211 ал.3 от ЗГ, съгласно който „Собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, или оправомощени от тях лица, издават превозни
билети за дървесината, която се транспортира от обекта“ , където са посочени
компетентните лица да издадат документа – собственик, ползвател или
оправомощено от тях лице, което също не се установи по делото в казуса – да
се отнася на Т. К. / да е упълномощен от собственика/, но и тук не се
регламентира и образеца на този вид превозни билети/. Такава квалификация
обаче на деянието на К. – не е дадена.
Санкционната норма на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ разпорежда, че има наказание
при издаване на документ в нарушение на ЗГ, подзаконовите нормативни
актове към същия или одобрените горскостопански програми и планове. Това
е също бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма –
евентуално ако има съответна в ЗГ или от Наредба № 1/2012 г. КОГТ, или
конкретна индивидуална Заповед за утвърждаване на образец за билета
според съда, тъй като там би следвало да е предвидено кой, от къде и какъв
вид билет издава. Съдът отбелязва същевременно, че именно нормата на
чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е тази, която съдържа и изпълнителното деяние / с
бланкет към друга, допълваща я правна норма/, и санкцията за това деяние.
Т.е. при установено нарушение при издаването/респ. не издаването им/ на
документи по ЗГ, подзаконовите му нормативни актове, одобрените
горскостопански планове и програми, то деянието следва да се квалифицира
именно като такова по „чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. с чл…./ съответната друга
норма или административен акт - Заповед/“.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 397/24.06.2021 г. на
Зам. Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. Г. К. от с. Салаш, обл. Видин,
с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
5
чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.15 ал.1 т.1 от ЗГ от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6