РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Благоевград, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100816 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба подадена от А. Д. О., ЕГН **********, с
адрес : гр. Б. чрез адвокат Н. Р. Б., АК - Благоевград, с адрес за призоваване и съобщения : гр.
Б., против Община Благоевград, ЕИК *********, административен адрес в гр. Благоевград,
пл. " Георги Измирлиев " № 1, представлявана от Кмета на Общината.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение ответника Община Благоевград, адрес : пл. “Георги Измирлиев“
№ 1, ЕИК *********, представлявана от кмета М. Б., че А. Д. О., ЕГН **********, с адрес :
гр. Б. е собственик на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС от 1985 година до
предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 04279.623.106 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет,
точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто и шест/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006
год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот е от 14.10.2014г., находягц се в град Благоевград, община Благоевград, област
Благоевград, п.к. 2700, с адрес на поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. “Търново”
1, с площ на имота от 556 кв.м. /петстотин петдесет и шест квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10м), при граници /съседи/ : поземлен имот с идентификатор 04279.623.391,
поземлен имот с идентификатор 04279.623.390, поземлен имот с идентификатор
04279.623.107, поземлен имот с идентификатор 04279.623.105, номер по предходен план -
9569. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на основание осъществявано от него давностно
1
владение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
04279.623.106 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и
три, точка, сто и шест/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 14.10.2014г., находящ се в град
Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, с адрес на поземления имот
: гр. Б., с площ на имота от 556 кв.м. /петстотин петдесет и шест квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10м), при граници/съседи/ : поземлен имот с идентификатор 04279.623.391,
поземлен имот с идентификатор 04279.623.390, поземлен имот с идентификатор
04279.623.107, поземлен имот с идентификатор 04279.623.105, номер по предходен план -
9569. Сочи се, че тъй като ищецът нямал документ за собственост на имота, предприел
действия по снабдяване с такъв документ и на 05.02.2024г. подал до община Благоевград
молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот. Навежда се, че
след подаването на молбата-декларация от негово име като собственик на описания по-горе
имот, установил, че община Благоевград е актувала имота с АОС № 3853/11.09.2014г. и
издала удостоверение изх. № 130/ 20.02.2024г., че имота е общинска собственост, което
възпрепятства процедурата по снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост на
основание давностно владение. Сочи се, че този недвижим имот бил завладян и ползван от
ищеца още преди 1985г, като считано от 1985 год. е започнал да го ползва и владее за
жилищни нужди и е изградил в имота жилищни сгради, които обитавал и до сега, с цялото
му семейство. Твърди, че само ищеца и неговото семейство, ползват и владеят процесния
недвижим имот, ведно с изградените в него жилищни сгради, с идентификатори -
04279.623.106.1, с площ от 54 кв. м, брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда,
еднофамилна; 04279.623.106.2, с площ от 17 кв. м., брой етажи - 1, предназначение -
селскостопанска сграда. Сочи се, че от 1985година до момента жилищните сгради и
описания недвижим имот се ползват от ищеца и семейство му, като имота ползват като
дворно място към жилищните сгради. Твърди се, че повече от 39 години владее сградите и
имота като собствен, като през този период владението му е било явно, несъмнено,
спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че счита същия за негова
собственост. С оглед упражняваната от ищеца фактическа власт върху сградите в имота
повече от десет години, се твърди, че ищецът е придобил собствеността върху този
недвижим имот на основание осъществявано от него давностно владение. Твърди се, че
ответникът, в лицето на Община Благоевград незаконосъобразно си е съставил АЧОС за
целия ПИ с идентификатор № 04279.623.106 по КККР на гр. Благоевград, като се сочи, че
ищецът е собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот. По
този начин се счита, че ответника оспорва правото му на собственост върху спорната реална
част, тъй като се легитимира като собственик на целия недвижим имот на основание АЧОС
3853/11.09.2014 год. Въпреки, че общината се легитимира като собственик на имота въз
основа на АЧОС, се оспорва така съставеният акт, като се оспорва, че процесната реална
част от имота е общинска собственост, доколкото АЧОС има само констативно, а не
2
конститутивно действие. Твърди се, че имотът не е придобит в собственост от общината на
някое от предвидените в закона основания, поради което Община Благоевград
незаконосъобразно е съставила АЧОС по отношение на собствената ми реална част от
недвижимия имот. Алтернативно на това се твърди, че дори и имота да е бил общинска
собственост, то ответника е изгубил правото си на собственост върху процесната реална
част поради придобиването му по давност от ищеца и отпадналия мораториум за
придобиване на имоти-общинска собственост съгласно Решение № 3 от 24.02.2022г. по
к.д.16/2021г. на Конституционния съд на Република България. Твърди се, че този недвижим
имот е собственост на ищеца на основание осъществявано от него давностно владение,
продължило в предвидения от закона срок. Сочи се, че същият е владян и ползван
единствено и само от ищеца като дворно място към жилищните му сгради, като винаги е
считал този имот за негова собственост и по отношение на нея владението му не е
прекъсвано или отнемано. Ето защо се твърди, че е собственик на описания по-горе
недвижим имот на основание давностно владение и общината оспорва правото му на
собственост като се легитимира въз основа на АЧОС за собственик на целия недвижим имот.
Твърди, че е във владение на този имот от 1985г. и винаги е осъществявал фактическа власт
върху имота без прекъсване, както и понастоящем и затова е собственик на този имот на
основание давностно владение. Сочи се, че издаденият АОС само констатира придобито по
някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като
официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното право на собственост, се сочи, че същият следва да съдържа не само
описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно
основание, по силата на което имотът е придобит от общината. В съставения АЧОС се сочи,
че е посочено, че ответната община е придобила собствеността и се управлява от Кмета на
Община Благоевград на основание чл. 56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, поради което се
оспорва АОС №3853 от 11.09.2014г. като незаконосъобразен, като се твърди, че този имот
никога не е бил общинска собственост и общината никога не е била във владение на този
имот. Навежда се, че имотът е ограден с колове и мрежа и не е изоставен, като имота се
владее в същите граници, съгласно действащата понастоящем кадастралната карта и
кадастрални регистри от мен от 1985г. Въпреки, че общината се легитимира като собственик
на имота въз основа на АЧОС, се оспорва така съставеният акт, като се оспорва, че
недвижимия имот е общинска собственост, доколкото АЧОС имат само констативно, а не
конститутивно действие. Твърди се, че имота не е придобит в собственост от общината на
някое от предвидените в закона основания, поради което Община Благоевград
незаконосъобразно е съставила АЧОС по отношение на собствения ми недвижимия имот.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение до ответника
Община Благоевград е връчено на 10.07.2024 г. чрез Е. С. - деловодител. Видно от
материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на
съобщението на 08.08.2024 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва
предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се
сторените в производството разноски.
3
Твърди се, че Община Благоевград е придобила правото на собственост върху
процесния имот по силата на закона - § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, чл. 6 от Закона за
собствеността, редакция от 1951 г. до 1990 г., като е актуван с Акт за частна общинска
собственост № 3853/11.09.2014 г., вписан в Служба по вписвания при PC - Благоевград, под
Акт № 187, том XV, дело № 2731/2014 г., вх. рег. № 4211 от 16.09.2014 г. Сочи се, че за имота,
предмет на разглеждане в настоящото производство е съставен Акт за частна общинска
собственост № 3853 от 11.09.2014 г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград,
като Акт № 187, том XV, дело № 2713/2014 г., вх. рег. № 4211/16.09.2014г. Твърди се, че
процесният поземлен имот е със статут на урбанизирана територия, според разпоредбите на
чл. 9, ал. 1 от ЗУТ и като такъв е отразен в действащата кадастрална карта, като
кадастралния план на гр. Благоевград е изработен през периода 1969 г. - 1975 г., като след
изработването му, е одобряван по микрорайони. Твърди се, че през 1983 г., със Заповед №
РД-14-03-68/30.03.1983 г. на първия заместник министър на строителството и архитектурата,
е одобрен Застроителния, регулационен и кадастрален план на VII микрорайон, гр.
Благоевград, като от приложения към отговора графична част от плана, процесният имот
остава извън регулация, като на място липсват материализирани граници, поради което се
твърди, че същият не може да бъде индивидуализиран. В територията, в която попада имота
се сочи, че присъстват сгради с поставени планоснимачни номера и представляващи сграда-
имот, като се посочва, че тези сгради с поставени планоснимачни номера, са заснети по този
начин в Кадастралния план от 1983 г., тъй като към онзи момент не е имало обособен имот,
т.е. липсват решаващият индивидуализиращ белег, тъй като основната характеристика на
един недвижим имот е в зависимост от неговите граници. Твърди се, че през 1998 г., със
Заповед № 215/23.03.1998 г. на Кмета на Община Благоевград, е одобрен Кадастралния,
застроителен и регулационен план на VII микрорайон, гр. Благоевград, в който попада
процесния имот, като за последния, вече има обособен и отреден парцел по регулационен
план, от който е видно, че е налице отбелязване общински. Сочи се, че от Разписен лист към
Кадастралния, застроителен и регулационен план от 1998 г., за сграда № 7870 е отбелязано
единствено и само къща на името на А. Д. О., като липсва отразяване на документ за
собственост. Твърди се, че безспорно се установява, че за процесния имот, до 1998 г. липсва
основната характеристика на недвижимия имот, а именно материализирани на място
граници, поради което ищецът не може да придобие по давност в претендирания период от
1985 г., имота предмет на разглеждане в настоящото производство. Твърди се, че предвид
изложеното и отреждането на имота, съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС
(обн. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006г.), застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни
градоустройствени планове, е преминал в собственост на Общината. Сочи се, че
придобивното основание по § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, с оглед естеството си е по силата на
закона, което се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
4
статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на
този параграф нужди. Сочи се, че към датата 05.11.1999 г., когато тази разпоредба е била
приета, територията на която се намира спорният имот, съгласно предвижданията на
Кадастралния, застроителния и регулационния план на VII микрорайон, гр. Благоевград,
одобрен със Заповед № 215/23.03.1998 г. на Кмета на Община Благоевград, е отредена за
целите посочени в този параграф, а именно: за жилищно строителство. С приемането на
цитираната разпоредба, държавната собственост е преминала в патримониума на Общината.
В допълнение на горното се сочи, че с приемане на Конституцията на НРБ от 1947г., е
премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими
имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КРБ от 1947 г., имотите са били
изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни
земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения,
ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи собственост на кооперациите или на
частните физически или юридически лица. Сочи се, че в чл. 6 от ЗС в първата му редакция
бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/17.09.1991г. - държавни стават и имотите,
които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. С приемането на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС ДВ бр. 96/5.11.1999 г./, се сочи, че тази
държавна собственост е преминала в патримониума на Общината. Разпоредбата касае
застроени и незастроени имоти, частна държавна собственост, които към момента на
влизането й в сила, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни
градоустройствени планове на населеното място, са отредени за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на така предвидените в тази
разпоредба условия, с влизането й в сила, т. е. по силата на този закон, се сочи, че настъпва
трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за
съответните имоти, предмет на същата. И след като в случая процесният имот е заварен като
образуван от имот частна държавна собственост и при положение, че по силата на
действащия към него момент градоустройствен план - от 1998 г. е отреден за жилищно
застрояване /без значение дали са или не са застроени/, то се твърди, че тази трансформация
на правото на собственост е валидно настъпила. Ето защо се твърди, че процесният имот е
станал общинска собственост, макар за същия да не е съставен акт за общинска собственост,
който съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие. Сочи се, че в периода от 1954 г. до 1996 г. е съществувала забрана
за придобиване на имоти държавна собственост по давност, а от 1996 г. и до 2022 г. е налице
мораториум за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост. В този
смисъл се сочи, че предвид законовата забрана за придобиване на държавно и общинско
недвижимо имущество по давност от 01.06.1996 г. и действащия мораториум за придобиване
на имоти частна общинска собственост, до 2022 г., ищецът не може да се легитимира като
собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно придобивно основание.
Посочва се, че мораториумът, спиращ давността, е подновяван всяка година в продължение
на петнадесет години, докато на 24.02.2022 г. Конституционният съд постановява Решение
№ 3 по к. д. № 16/2022 г., с което обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.
5
1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп.,
бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр.
трето от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от
момента на влизане на решението в сила. Решението на Конституционния съд е
обнародвано в държавен вестник и е влязло в сила на 08.03.2022 г. Посочва се, че съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗС (ДВ, бр.92 от 16.11.1951 г.) социалистическата собственост е включвала
собствеността на държавата, на кооперациите и на други обществени организации.
Впоследствие с изменението, обн. ДВ, бр. 31 от 1990 г. и разделянето на държавната
собственост на държавна и общинска, разпоредбата на чл. 86 от ЗС забранява да се
придобива по давност държавна или общинска собственост. С последващото изменение на
чл. 86, обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като
придобивен способ за вещите, които са публична държавна или общинска собственост.
Следователно се сочи, че за вещите частна държавна собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок
започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестно владеене изтича
на 01.06.2006 г. На 31.05.2006 г. обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 от Закона
за допълнение на ЗС, обн. ДВ бр. 46 от 2006 г. /Тълкувателно решение № 3/14.02.2018 г. по т.
д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Навежда се, че фактът на несъставяне на акт за държавна
собственост, не е от категорията на решаващите за съда факти, дали един имот е станал
държавна или общинска собственост. Липсата на съставен акт за държавна или общинска
собственост за процесния имот се сочи, че не може да обоснове правен извод, че имотът не
се установява да е държавен. Поради липса на каквито и да било данни по делото за
собствеността на процесния имот, се сочи че следва изводът, че този имот е имал статут на
държавна собственост, по силата на чл. 6, пр. 2 от ЗС /ДВ, бр. 92/1951 г./, а понастоящем - на
общинска собственост. Навежда се, че несъставянето на акт за държавна собственост към
онзи момент не може да доведе до извода, че имотът не е държавен, а оттам - общински. /В
този смисъл е Решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г. Г.К. I Г.О. на ВКС/. В
допълнение се посочва, че регламентацията на действащата до 1996 г. нормативна уредба,
уреждаща придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и
разпореждането с тях, намерила отражение в Наредбата за държавните имоти, приета с
Постановление № 122 на Министерския съвет от 15.IX.1975 г., глава единадесета, чл. 77 - чл.
78 от НДИ, уреждащи актуването, отчитането и описването на държавните имоти. По
същество тази дейност се посочва, че е вътрешноорганизационна и с нея държавата
осъществява отчетността на притежаваните недвижими имоти с изключение на посочените в
чл. 77, ал. 6 НДИ, които не подлежат на актуване. Твърди се, че именно с оглед законовата
регламентация, уреждаща обществените отношения по придобиване, управление,
стопанисване и разпореждане с държавни имоти, намерила отражение в цитираната по-горе
Наредба, действала до 1996 г., когато е отменена е § 5, т. 1 от преходните и заключителните
разпоредби на Постановление № 235 на Министерския съвет от 19 септември 1996 г. за
6
приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и на Правилник
за прилагане на Закона за общинската собственост - ДВ, бр. 82 от 27 септември 1996 г., в
сила от 01.10.1996 г., имоти от категорията на процесния не са подлежали на актуване.
Именно, поради законодателното предвиждане, за имота, предмет на разглеждане в
настоящото производство, се сочи, че не се открива съставен акт за държавна собственост.
Твърди се, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1985 г. до настоящия момент, то в
негова полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били
налице законови пречки за това. Предвид изложеното, се твърди, че предявеният от ищеца
иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, против Община Благоевград се явява неоснователен
и необоснован и като такъв се иска да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен
представител, представлява се от процесуалния си представител адвокат Б., която поддържа
предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява се становище по
същество за доказаност и основателност на същия, подробни съображения излагат в
писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, поддържа се
становище за недоказаност и неоснователност на същия. Подробни съображения излага в
писмено становище. Претендират се и сторените по делото разноски.
По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства.
Назначена и изслушана е съдебно - техническа експертиза, която е приета като неоспорена
от страните.
Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните,
сочи на установено следното:
Видно от приложения по делото Акт за частна общинска собственост № 3853 е, че
същият е съставен на 11.09.2014 година на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона
за общинската собственост, в който имотът е описан като - Поземлен имот с идентификатор
№ 04279.623.106, представляващ поземлен имот 106, в кадастрален район 623, с ЕКАТТЕ
04279 по кадастралната карта на гр. Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-
32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.
Благоевград, площ : 556 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/. Като граници на имота са посочени
ПИ : 04279.623.391; 04279.623.390; 04279.623.107; 04279.623.105 с данъчна оценка на имота
16635,80 лева. Не са посочени имена на собственици, както и номера на съставени по-рано
актове.
От страна на ищеца е представена молба-декларация от дата 05.02.2024 година до
Нотариус с район на действие РС – Благоевград, чрез Община Благоевград с искане за
извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост и издаване
на нотариален акт за процесния ПИ 04279.623.106. От Община Благоевград е издадено
7
Удостоверение изх. № 94А-00-44/1 от 28.02.2024 година, в което се удостоверява, че за
процесния имот има издаден АОС № 3853/11.09.2014 година.
Представена е и скица и данъчна оценка за процесния поземлен имот.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-14-03-68/30.03.1983 г. на първия
заместник министър на строителството и архитектурата, е одобрен Застроителния,
регулационен и кадастрален план на VII микрорайон, гр. Благоевград
От представената Заповед № 215/23.03.1998 г. на Кмета на Община Благоевград, става
ясно, че е одобрен Кадастралния, застроителен и регулационен план на VII микрорайон, гр.
Благоевград, в който попада процесния имот.
От страна на ответника е представен Разписен лист към Кадастралния, застроителен и
регулационен план от 1998 г., за сграда № 7870 където е отбелязано единствено и само къща
на името на А. Д. О., като липсва отразяване на документ за собственост.
От страна на ищеца е представено заявление, в което се посочва номер на банковата
сметка, а именно IBAN ************, BIC *********, „Токуда Банк“ АД, ИРМ Благоевград,
титуляр Н. Р. Б..
По делото са събрани гласни доказателства, като на страната на ищеца са разпитани
свидетелите С. Р. и С. М..
От разпита на свидетеля С. Р. става ясно, че познава ищеца от 30-40 години, от
махалата го познава, тъй като живеели наблизо. Знае къде се намира имота на ищеца, като е
категоричен, че същият притежава имота от 25-30 години. Посочва, че в имота имало една
стара къща долу, където живеел той, след което, след години си направили още една, и после
още една къща. Сега в имота имало стара къща и две нови къщи, които са на 17-18-20
години. Сочи, че парцелът е около 500 кв.м. В имота е имало ограда, мрежа, тръни, колци.
Посочва, че ищецът е купил къщата. Споделя, че лично е виждал как А. строи къщите, като
му е помагал при изграждането им. Посочва, че не знае дали някой от общината е идвал да
спори за тези къщи и имота.
От разпита на свидетеля С. М. се установява, че с ищеца А. се познавали от деца, тъй
като са от една махала. Знае къде са къщите на А., на ул. ******* в Благоевград, а той живее
на ул. „Л.“. Посочва още, че А. е в началото на улицата, а той в дъното на горе по улицата,
но има видимост към имота на А.. Споделя, че всеки ден се виждат. Помагал му е, за да си
направи втория етаж на старата къща, както и на новата. Сочи, че сега А. има три къщи,
една стара и две по-нови къщи, като старата къща А. я закупил от българи преди 30 години,
а другите две къщи са от 17-18 години. Посочва, че имотът му е ограден с мрежа, а улица
има откъм старата къща, както и нагоре, където е третата къща, пак имало улица. Посочва, че
преди да се появят новите къщи, местото там било празно място, като имало постройка за
коне.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за основани на
лични впечатления, достоверни и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен
материал.
8
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по
делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от
уточненията на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в
открито съдебно заседание на 21.01.2025г. се установява, че за първи път в Кадастралния
план от 1976г. са заснети и показани две сгради с поставени на тях пл.№ 4476, масивна
жилищна сграда /МЖ/ и пл.№ 4501, паянтова стопанска сграда /ПС/, като тези сгради не
попадат в обособен за тях поземлен имот, а пл. номера са поставени върху сградите и
представляват имот-сграда. В разписният лист към този план двете сгради-имоти са
записани на името Борис Стоилков Илиев, без вписан документ за собственост. На по-
следващ етап отношение към процесния имот вещото лице посочва, че имат имот-сгради с
пл. № 4474, записан в разписния лист на Кемал Джемалов Алипов, отново без документ за
собственост и пл. № 4475, записан на Жесари Юсеинов Реджепов, без документ за
собственост. Вещото лице посочва, че кадастралния план от 1976г. по отношение на VII – ми
микрорайон, в който се намира района на СТЕ е одобряван с отделни заповеди, през
различни години, като за този район, след съответното попълване е одобрен със Заповед №
РД-14-03-68 от 30.03.1983г. на първи зам. Министър на строителството и архитектурата
/Приложение № 8 към експертизата/. Регулационният план за VII – ми микрорайон от 1983г.
е изработен върху кадастралният план от 1983г. и района на СТЕ попада извън обхвата на
одобрената регулация, като разписният лис е същия от 1976г. Кадастралният план от 1998
год. е изработен през периода 1995-97 год., в координатна система от 1970 год. и е одобрен
със Заповед № 215 от 23.03.1998 год. на Кмета на Община Благоевград /Приложение № 9
към експерт./, като по този кадастрален план, показано на цветно копие - извадка от плана в
М 1:500 /Приложение № 10 към експерт./, района на СТЕ попада в терен без поставен
планоснимачен номер, заключен между имоти пл. № 4502, от запад и пл. № 4500, от изток. В
границите на този терен присъстват сгради-имоти, с поставени пл. № 4474, полумасивна
жилищна сграда, пл.№ 4475, паянтова жилищна сграда, пл. № 4501, паянтова стопанска
сграда и нов пл. № 7870, бивш пл. № 4476 по КП от 1976 год. и 1983 год., масивна жилищна
сграда на два етажа /2МЖ/. Посочва, че по този регулационен план, който е първи за района
на СТЕ, попада частично в границите на два проекти парцела, а именно, в парцел II -
4494,7870,4501, в кв.17А, с тонирани в оранжево граници и в парцел IХ - общ., 4502, в
кв.17А, с тонирани в лилаво граници. Този регулационен план не е приложен по отношение
формиране на працелите /УПИ/ за района на СТЕ. Също така вещото лице посочва, че в
разписният лист към проекта за дворищна регулация е този от 1976 год. и 1983 год., като
към 1998 год. е допълнен с пл. № 7870 /Приложение № 11 към експерт./ и е записано - къща
на А. Д. О. - без вписан документ за собственост, съответно в разписната книга няма запис
за имот с пл. № 9659. След приемане на ЗКИР през 2000г. от община Благоевград е
предприето поетапно оцифряване на кадастралните и регулационни планове по
микрорайони, с цел използването им като основа за създаване на КККР на гр.Благоевград, в
предвид обявената програма на АК /сега АГКК/, за изработване на кадастрални карти.
Според цифровия модел на кадастралния план на VII-ми микрорайон, изчислената площ на
9
поземлен имот пл. № 7870, като неурегулиран поземлен имот /НУПИ/ по плана от 1998 год.,
в кадастрален район № 502, с поставен идентификатор № 502.7870, е следната : за имот пл.
№ 7870, с идентификатор № 502.7870 - площ от 63 кв.м /Приложение № 12 към експерт./,
урбанизирана територия, индивидуално застрояване, с вписана собственост за А. Д. О., без
документ. В границите на имота присъства една масивна сграда от 47 кв.м., записана като
„Друг вид сграда за обитаване“, масивна, на два етажа. За имот пл. № 4501, с идентификатор
№ 502.4501 е записано - площ от 16,53 кв.м., урбанизирана територия, индивидуално
застрояване, с вписана собственост за Борис Стоилков Илиев, без документ. В границите на
имота присъства една паянтова сграда от 16.53 кв.м., записана като „селскостопанска
сграда“, паянтова, на един етаж. По причина, че в ц.м. не може да има територии без площи
/т.е. дупки в ц.м./, за територията без пл. номер по КП, намираща се южно от имоти пл. №
7870 и пл.№ 4501, която на място е оградена с огради от съседните имоти, е обособен нов
имот в кадастрален район № 502, с поставен идентификатор № 502.9569, със следната площ
- за имот без номер по КП, с поставен идентификатор № 502.9569 в ц.м. - площ от 475 кв.м.
/Приложение № 13 към експерт./, урбанизирана територия, индивидуално застрояване, без
вписана собственост. Трите имота обединени в един имот с поставен идентификатор №
502.9569, са на обща площ от 554 кв.м. /Приложение № 14 към експерт./. За цялата
територия на землище гр.Благоевград вещото лице посочва, че има одобрена кадастрална
карта и кадастрални регистри /КККР/, със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 год. на
Изпълнителния Директор /ИД/ на АК /сега АГКК/. Заповедта за одобрение е публикувана в
ДВ, бр.48/13.06.2006 год. и картата е влязла в законна сила считано от 12.07.2006 год., с
изключение за имотите, за които има подадени жалби пред АС - гр.Благоевград /чл.49, ал.5
от ЗКИР/. Вещото лице посочва още, че имота обект на СТЕ се обособява като такъв за
първи път в одобрената КККР от 2006г., с материализирани на място граници, по
одобрената със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 год. на Изпълнителния Директор /ИД/ на
АК /сега АГКК/, кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/, на гр.Благоевград, като
следствие на обединени имоти пл. № 7870, по. № 4501 и новосъздаден имот пл. № 9569,
според цифровия модел на КП на VII-ми микрорайон, от 1998 год. /Приложение № 14 към
експерт/. Формата, площта, границите, начина на трайно ползване /НТП/ и вида собственост
на този поземлен имот, и съответно вписаната собственост в кадастралния регистър /КР/
към одобрената КККР, към датата на влизане в сила на КККР - 12.07.2006год., вещото лице
посочва следното : ПИ с идентификатор № 04279.623.106, с площ от 555,52 кв.м. /по скица
556 кв.м./, с НТП „За ниско застрояване (до 10 м)“, без вписана собственост. В данните за
имота е вписан стар пл. № 9569. Посочва още, че при действието на КККР е съставен Акт за
частна общинска собственост /АЧОС/ № 3853 от 11.09.2014 год., вписан в СВ,
гр.Благоевград, като Акт № 187 от 16.09.2014 год., с който ПИ с идентификатор №
04279.623.106, с площ от 556 кв.м. е актуван като общинска собственост, без сградите в
него. Този акт е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ за имота на
дата 14.10.2014 год., както и при действието на КККР е съставен и Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост за недвижим имот № 114 от 26.03.2018 год., вписан в
СВ, гр.Благоевград, като Акт № 136 от 26.03.2018 год. /Приложение № 15 към експерт./, с
10
който нотариален акт А. Д. О. е признат за собственик на основание давностно владение на
Сграда с идентификатор № 04279.623.106.1, с площ от 54 кв.м., на два етажа. Този акт не е
вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/, по отношение на сградата.
От направената проверка в ОС „3емеделие“ Благоевград, вещото лице е установило, че за
процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.623.106 по КККР от 2006 год., и
тези като имоти пл. № 4476 и пл. № 4501 по КП от 1976 год., и пл. № 7870, от 1998 год.,
няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица и Община Благоевград,
с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани
процедури по възстановяване, с изработен ПКП, и няма постановявани предварителни
решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване
правото на собственост.
От огледа на място вещото лице е установило, че в границите на имота присъстват три
сгради, като в северната част на имота е изградена масивна жилищна сграда с
идентификатор № 04279.623.106.1, за която има издаден НА № 114 от 26.03.2018г., вписан в
СВ, гр. Благоевград, като акт № 136 от 26.03.2018г. /Приложение № 15 към експертизата/.
Тази сграда вещото лице посочва, че присъства в КП от 1976г. и от 1983г. под пл. № 4476
като масивна жилищна сграда на един етаж, а в КП от 1998г. под пл. № 7870 като масивна
жилищна сграда на два етажа. В средната част на имота, на мястото на сграда с
идентификатор № 04279.623.106.2 /разрушена/, присъства по-нова масивна жилищна сграда
на два етажа /2МЖ/, разделена условно на две сгради, не присъстващи в КККР, т.е. те са
строени след 2006 год., с голям масивен навес от северната и страна, и достъп до сградата по
външни бетонови стълби. В южната част на имота, присъства нова масивна жилищна сграда
на два етажа /2МЖ/, не присъстваща в КККР, т.е. тя е строена след 2006 год., с навес от
северната и страна върху бетонова площадка. Има непълнота и грешка в Кадастралната
карта, тъй като къщите са строени след 2006 г., а не са заснети. Посочва още, че поради
голяма денивелация на терена, достъпа до тази сграда се осъществява по дълго бетоново
стълбище В най-южната част на имота, поради голяма денивелация на терена, достъпа до
улицата от юг се осъществява по бетоново стълбище на колони и по земна пътека. Частта от
дворното място около старата жилищна сграда на два етажа, северната такава, е с покритие
от бетонова настилка. На място има материализирана ограда, паянтова, която върви по
сградата от съседния имот, после прави чупка и нагоре продължава по старата ограда. Тази
ограда вещото лице посочва, че я е правил ищеца О., за да влезе в имота. От южната страна
има имотът има много голяма денивелация, за да се качиш на горната улица, 4-5 метра и
повече наклон, скат и са изградени стълби на колони, за да се може да се качват на горната
улица. На това място вещото лице посочва, че няма ограда, а по една пътечка излизат пак на
същата улица. Имотната граница, която е по Кадастрална карта, вещото лице посочва, че я
зачеркнал, защото има имотна граница с комшията, тя е без ограда, но на място личи къде е
била преместена и е сложена между сградите.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и отговарящо
на всички въпроси.
11
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
Искът е процесуално допустим - налице е активна и респ. пасивна процесуална
легитимация, достатъчно от твърденията на ищеца, че с ответната Община е налице спор
относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ. С оглед
на липсата на твърдения за това, че ответната Община осъществяват владение на имота, то
за ищеца е налице правен интерес да поддържа именно установителната форма на защита,
преценена като достатъчна с оглед на интереса, последният съизмерим с вида на засягане на
правото, чиято защита се претендира.
По същество искът е предявен като положителен установителен, поради което в тежест
на ищеца, е пълно и главно да установи осъществяването на придобивното основание, което
сочи. Ищеца твърди, че е собственик на процесния имот на основание придобивна давност.
При положителен установителен иск за собственост ищецът носи доказателствената
тежест /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/ при условията на пълно и главно доказване да установи, че
е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ - оригинерен или
деривативен /чл.77 от ЗС/, т.е. да установи, че в неговия патримонуим се е осъществил
фактическия състав на соченото придобивно основание.
Ищецът поддържа като фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба, че още от преди 1985г. е завладял имота, като от тогава го владее и ползва за
жилищни нужди, тъй като е изградил в същия жилищни сгради, които ползва и до сега, с
цялото си семейство. Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите
юридически факти. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото
съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна
промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването
или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/.
В настоящия случай в исковата молба са изложени всички правопораждащи факти, а в
петитума е посочено искането на ищеца и търсената защита. В този смисъл съдът намира, че
с исковата си молба ищеца поддържа придобиване по давност на процесния имот.
В случая от анализът на гласните доказателства, тълкувани помежду си и съпоставени
с писмените такива и с експертното заключение, несъмнено установяват трайното,
несмущавано и явно владение от ищеца, с намерение за своене, манифестирано спрямо
всякакви трети за земята лица за периода до подаване на исковата молба на процесния по
делото имот, което е много над изискуемия се 10 годишен давностен срок. Показанията на
свидетелите са преки и трайни и онагледяват фактически упражнявано съдържанието на
правото на собственост години наред. В тази насока свидетелите изрично сочат, че имота се
12
ползва от ищеца повече от 30г., като старата къща ищеца е закупил от българи преди 30
години, а другите две къщи са построени от него за децата му преди 17-18 години, че имотът
е ограден с мрежа, тръни и колци, като откъм старата къща има улица, а нагоре, където е
третата къща, пак има улица. Преди да се появят новите къщи, мястото там е било празно, с
изградена постройка за коне.
Установи се от експертното заключение на вещото лице, че имотът се е ползвал по
начина, по който дават показания свидетелите. Установи се от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Ю., че кадастралния план от 1976г. по
отношение на VII - ми микрорайон, в който се намира района на СТЕ е одобряван с отделни
заповеди, през различни години, като за този район, след съответното попълване е одобрен
със Заповед № РД-14-03-68/30.03.1983г. на първи зам. Министър на строителството и
архитектурата /Приложение № 8 към експертизата/. Регулационният план за VII - ми
микрорайон от 1998г. е изработен върху кадастралният план от 1998г. и е одобрен със
Заповед № 215 от 23.03.1998 год. на Кмета на Община Благоевград. Установи се още, че
района на СТЕ се появява за първи път по този регулационен план от 1998г., като попада
частично в границите на два проекти парцела, а именно, в парцел II - 4494,7870,4501, в
кв.17А, с тонирани в оранжево граници и в парцел IХ - общ., 4502, в кв.17А, с тонирани в
лилаво граници. Установи се също, че разписният лист към проекта за дворищна регулация е
този от 1976 год. и 1983 год., като към 1998 год. е допълнен с пл. № 7870 /Приложение № 11
към експерт./, на който е записано - къща на А. Д. О. - без вписан документ за собственост.
Установи се също така, че с одобряване на КККР със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 год.
на Изпълнителния Директор /ИД/ на АК /сега АГКК/ процесният имот като такъв се
обособява за първи път, с материализирани на място граници, по одобрената, кадастрална
карта и кадастрални регистри /КККР/, на гр.Благоевград, като следствие на обединени
имоти пл. № 7870, по. № 4501 и новосъздаден имот пл. № 9569, според цифровия модел на
КП на VII-ми микрорайон, от 1998 год. /Приложение № 14 към експерт/ и е с площ от 554
кв.м. При действието на КККР е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ №
3853 от 11.09.2014 год., вписан в СВ, гр.Благоевград, като Акт № 187 от 16.09.2014 год., с
който ПИ с идентификатор № 04279.623.106, с площ от 556 кв.м. е актуван като общинска
собственост, без сградите в него. Съответно при действието на КККР е съставен Нотариален
акт за удостоверяване право на собственост за недвижим имот № 114 от 26.03.2018 год.,
вписан в СВ, гр.Благоевград, като Акт № 136 от 26.03.2018 год., с който ищеца А. О. е
признат за собственик на основание давностно владение на сграда с идентификатор №
04279.623.106.1, с площ от 54 кв.м., на два етажа, респективно другите сгради намиращи се в
имота се установи, че са изградени и се ползват от ищеца и неговото семейство. Установи се,
че за процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.623.106 по КККР от 2006
год., и тези като имоти пл. № 4476 и пл. № 4501 по КП от 1976 год., и пл. № 7870, от 1998
год., от които същия се е обособил като такъв сле одобрение на КККР няма подавани
заявления за възстановяване от страна на частни лица и Община Благоевград, с приложени
документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по
13
възстановяване. Следователно към 1985г., от когато се поддържа от ищеца владение имотът
е бил в урбанизирана територия. Липсват по делото каквито и да било данни регулационния
план да е приложен. Нещо повече не се установи от заключението на вещото лице
твърдението на ответната Община, че по плана от 1998г. територията, в която се намира
процесния имот да е отредена за жилищно строителство, обществени и благоустройствени
мероприятия на Общината, напротив територията в която се е намирал е урбанизираната, за
индивидуално застрояване.
Предвид изложеното съдът намира, че ищеца доказа по реда на пълното и главно
доказване, че от 1985г. процесния имот е владян от него, като владението е било явно,
спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене. Изминал е срока, визиран
в нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
В случая ответната страна оспорва предявения иск. Страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за
наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи
по правилата на чл. 154 от ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения, своевременно наведени с отговора на исковата молба. В
случая от ответната страна се оспорва че ищеца не е могъл да придобие собствеността върху
процесния имот по давност, като дължи доказването на наличието на правно релевантните
факти, на които те се основават. Отделно от ответната община се дължи пълно и главно
доказване и на основанието, на което Община Благоевград се легитимира като собственик
на имота, а именно твърдяното в отговора - на основание § 42 ПЗР на ЗОС, като се е позовал
на АЧОС № 3853 от 11.09.2014г. издаден от Община Благоевград.
В тази връзка следва да се обсъди и възможността този имот да е частна държавна,
респ. частна общинска собственост в каквато връзка са възраженията на ответника, респ.
възможността да бъде придобиван по давност. Според настоящия съдия докладчик
неоснователно е оспорването на ответната страна на правото на собственост на ищеца на
посоченото основание.
На първо място актовете за държавна и общинска собственост имат идентична правна
същност с актовете за установяване на права, издавани от нотариусите. Всеки от тях, ако е
съставен по надлежния ред и форма, има белезите на официален свидетелстващ документ за
действията пред компетентния орган, но който само констатира собствеността, без да я
поражда. Съобразно ТР № 11/21.03.2013 г. т. д. № 11/2012 г. на ОСГК ВКС, КНА, АЧОС и
АДС не се ползват с материална сила относно констатациите за принадлежност на правото
на собственост, които следва да се докажат при спор, като се докажат предпоставките на
самото записано в акта годно основание. Ако в КНА, АДС или АОС изобщо липсва ясно,
несъмнено и годно правно основание, официалната констативна същност на акта следва да
се дискредитира. В случая съставения АЧОС № 3853 от 11.09.2014г. издаден от Община
Благоевград, според настоящия съдебен състав не може да легитимира община Благоевград
14
по безспорен начин като собственик на процесния имот, тъй като той не създава право на
собственост, а декларира придобиването вече на такава. От събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин имотът да е бил безстопанствен и като
такъв е придобит от държавата по силата на чл. 2 ЗДИ (отм.), на което се позовава
ответника. Няма данни държавата да се е позовала на свои права върху имота и да е
съставила актове за констатиране на тези права по предвидения в закона ред. Първият
съставен акт за имота е АЧОС № 3853 от 11.09.2014г., в който като правно основание за
придобиване на собствеността е посочен чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС, без обаче да е
конкретизирано дали общината е придобила собствеността чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закон, в последния случай – по силата на коя законова
разпоредба. Няма доказателства имотът да е бил държавна собственост за да може по силата
на определени предпоставки на закона да стане общинска собственост. Ето защо
съставеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира община
Благоевград като собственик на процесния имот.
В случая не се установи спорният имот изобщо да е бил коопериран или включван в
каквато и да е било селскостопанска организация. Внасянето на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК
и др. съгласно ЗСПЗЗ се установява с писмени доказателства, каквито липсват по делото.
Ето защо не е доказано процесният имот да е бил държавна собственост, за да са налице и
предпоставките ответната страна на това основание и във връзка с параграф 42 от ПРЗ на
ЗИД ЗОС да поддържа, че имотът е частна общинска собственост. Съгласно този нормативен
текст, за да преминат в собственост на общините, застроените и незастроени парцели -
имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, те трябва да са такива съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на тази разпоредба подробни
градоустройствени планове. Или касае се за производен придобивен способ, като
транслирането на собственически права в полза на ответника зависи от тяхното наличие в
полза на праводателя в лицето на държавата, или първата предпоставка е наличието на
обект на частна държавна собственост. Внимателният прочит на отговора на искова молба
води до извода, че ответникът се позовава на нормата на параграф 42 от ПР към ЗИД на ЗОС
(ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.), тъй като според ответника към 1998г. според действащия
градоустройствен план тази територия е била отредена за жилищно строителство, като не са
наведени други твърдения за придобивен способ или друг начин, посредством който в
случая да е възникнала държавна собственост по отношение на спорния терен. С оглед
изложеното, след като не е налице първата предпоставка за наличие на обект частна
държавна собственост, изискуема от цитирания горе параграф от ЗОС, а именно придобит
от държавата имот, то са ирелевантни сторените в отговора към исковата молба възражения
за приложение на препятстващата придобиване по давност на право на собственост
разпоредба на чл. 86 ЗС. Отново поради тази причина без значение е влязъл ли е в сила
регулационния план от 1998 г., приложен ли е /а същият се установи, че не е приложен/ и
какви са конкретните предвиждания за процесната територия, след като няма данни, да е
налице хипотеза на отчуждение на частна собственост за обществена нужда. При липса на
15
доказателства по плана от 1998 г. имотът да е бил отреден за благоустройствени нужди или
за жилищно строителство, възражението на ответната страна за наличие на собственически
права върху недвижимия имот е неоснователно. Обстоятелството, че имотът по този план
попада в територия със статут урбанизирана не означава, че конкретното отреждането е за
жилищно строителство. Доколкото не е доказано от ответника, че имота е общинска
собственост, то не са приложими и забраните за придобиване на имота по давност.
При това положение в настоящия казус се установява, че упражняваната от ищеца
фактическа власт върху имота носи обективните белези на владението, а именно -
владението на ищеца върху имота през посочения период е непрекъснато /не е загубено за
повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /не е установено и поддържано с насилие/,
и явно /не е установено и поддържано по скрит начин/. Упражняваното владение от ищеца
му е несъмнено, като е налице и неговият субективен елемент, а именно ищеца
действително е упражнявал фактическа власт с намерение за своене. За доказването на
субективния елемент на владението /намерението за своене/, законодателят е установил
законовата презумпцията на чл. 69 ЗС, според която „предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Оборването на
презумпцията е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не
държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. В настоящия
случай съдът приема, че законовата презумпция не е от оборена от страна на ответника,
който не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед изложеното по-горе се установи, че процесният имот не е публична държавна
или общинска собственост, поради което не е относима забраната за придобиване на такива
имоти по давност. Вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., могат да се
придобиват по давност най - рано, считано от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/
обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите
изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С
решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От мотивите
на цитираното решение, следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
16
започнали да текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е и разглежданият случай, както
и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след
обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите
права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно
обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. за периода от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по
отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е
посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021г., че само по
отношение на § 1 ДР ЗС с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект. Както изрично в цитираното решение на
Конституционният съд, така и в Решение 207 от 06.01.2020 г., постановено по гр. д. №
4662/2019 г., 3 г.о., ГК, е постановено, че в случая отмяната на § 1 и § 2 от ПЗР на ЗС за
противоконституционни имат действие занапред, като ефекта на спряната давност до
обявяване на текстовете за противоконституционни се запазва, т.е. за периода от 31.12.2017
г. до обявяване на § 1 от ПЗР на ЗС в последната му редакция за противоконституционен,
забраната /мориториума/ за придобиване на собственост по отношение на имоти държавна
или общинска частна собственост е приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване на
държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода на владение на имота
- от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., както и за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., поради
обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен - или това е период от
време от повече от необходимите за давностно придобиване при недобросъвестно владение
10 г. Ищеца изрично се е позовал на осъществявано от него владение. Свидетелските
показания са категорични, че повече от 30 г. ищеца владее и ползва имота, като е започнал
да го стопанисва, застроявайки го с жилищни сгради за него и семейството му, дори го
оградил. Свидетелите са категорични, че имотът е бил ползван изключително от ищеца и
неговото семейство, като никой не му е оспорвал правото на собственост. От свидетелските
показания следва изводът, че от страна на ищеца са обективирани конкретни фактически
действия по заявяване на намерение за своене на имота като свой, като го е оградил чрез
отделянето му и разграничаването му от останалите вещи и в частност от останалата част от
земната повърхност с обособяване и на конкретни пространствени предели на
осъществяваното владение. В случая ограждането на имота от ищеца, ограничаването на
достъпа на трети лица и обективиране на тези действия, явно, открито, спрямо неограничен
кръг лица, следва да се счете за обективиране на собственически намерения /Решение № 97/
19.10.2020г. по гр.д. № 325 /2020 г., 1 г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Следователно пълно и главно в процеса от ищеца са установени всички елементи на
сочения придобивен способ - установени обективни действия по установяване на
фактическа власт върху вещта, обективиране на действия по установяване на намерение за
своене на вещта, осъществяване на това владение явно, спокойно, непрекъснато и за период
17
от време, през който давност по отношение на придобиване на имота е могла да тече - от
01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и за периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018 г. и през който период
са изтекли необходимите за недобросъвестно придобиване 10 г., както и изрично позоваване
на давността на ищеца.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да
бъде уважен. Доказано е придобиването на правото на собственост върху процесния имот от
ищеца на соченото от него основание - изтекла в негова полза придобивна давност.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищеца сторените по делото разноски, за които е приложен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от данните по делото ищеца е сторил разноски, както следва – 1400,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, 207,94 лв. - внесена държавна такса, 20,80 лв. - такса
за вписване на исковата молба и 5,00 лева - за издаване на съдебно удостоверение, или общо
сумата от 1634,00 лв. От страна на процесуалния представител на ответника е сторено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва
да се прилага, но според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В случая
претендираното и изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от
1400,00 лв., което съдът не счита за прекомерно, поради което следва да се уважи в пълен
размер. В тази връзка съдът съобрази вида на предявения иск, извършените действия от
процесуалния представител на ищцата, както и обстоятелството, че процесният иск се
отличава с правна сложност, поради което претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на ищцата не е завишено. С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер общо на 1634,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
18
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на
Община - Благоевград, с ЕИК *********, с адрес : гр. Б., представлявана от Кмета на
общината М. Б., че А. Д. О., ЕГН **********, с адрес : гр. Б. е собственик на основание
давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.623.106 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто и шест/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед №
РД-18- 32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 14.10.2014г., находягц се в град Благоевград, община
Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, с адрес на поземления имот в гр. Благоевград
п.к. 2700, ул. “Търново” 1, с площ на имота от 556 кв.м. /петстотин петдесет и шест
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при граници /съседи/ : поземлен имот с
идентификатор 04279.623.391, поземлен имот с идентификатор 04279.623.390, поземлен
имот с идентификатор 04279.623.107, поземлен имот с идентификатор 04279.623.105, номер
по предходен план - 9569.
ОСЪЖДА Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес гр. Б., представлява от Кмета
на Община Благоевград, да заплати на А. Д. О., ЕГН **********, с адрес : гр. Б., сумата от
1634,00 лв. /хиляда шестстотин тридесет и четири лева/, представляваща сторени по делото
разноски.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд -
Благоевград пред Окръжен съд - Благоевград.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
19