№ 153
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110131307 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ......... срещу АП. Л. П. и АП. КР. П.
установителни искове с правна квалификация 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира признаване
спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно /АП. Л. П. – 2/3 части и АП. КР. П. –
1/3 част/ следните суми: сумата от 1529.83 лева – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
......... ведно със законна лихва от 11.03.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до
изплащане на вземането; сумата от 45.62 лева – цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 11.03.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането;
сумата от 240.51 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до
23.02.2021г.; сумата от 7.61 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2018г. до 23.02.2021г. /съобразно УМ на л. 51/.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се дължат. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК са
постъпили отговор от ответните страни, с който се оспорва основателността на
предявените искове като се сочат следните обстоятелства: не е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по делото за твърдените от ищеца
идеални части от имота; ответникът АП. КР. П. си е запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване само върху една стая, кухня и сервизни помещения, от което не
може да се направи обоснован извод, че е отговорен за 1/3 ид. част от задължението
към дружеството. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ......... не излага становище по
1
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 14372/2021г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ......... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответниците –
собственици, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. Ответниците носят тежест за насрещно доказване по тези факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответниците –
собственици, следва да се посочи, че видно от представените по делото договор за
продажба на недвижим имот /л. 111 и сл./, личен регистрационен картон /л. 110/,
нотариален акт за дарение на идеални части на недвижим имот /л. 27/ и удостоверение
за наследници /л. 14/ се установява, че ответникът АП. КР. П. има учредено вещно
право на ползване върху западната стая, кухнята и сервизните помещения, а другият
ответник АП. Л. П. е собственик на имота. Доколкото в нотариалния акт за дарение на
идеални части на недвижим имот /л. 27/ изрично е посочено, че същият се състои от
три стаи, то претенцията от ползвателя АП. КР. П. за 1/3 част от сумата е напълно
основателна, доколкото на същия е учредено вещно право на ползване само върху
едната от трите стаи. Напълно основателно е другия ответник АП. Л. П. да отговаря за
2/3 части.
Въз основа на трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в
решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение №
504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от
28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение с
2
предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-
снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги
собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответниците, поради което възражението на последните в тази
насока е изцяло несъстоятелно.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 66, стр. 2/, същите са
отделени като безспорно установени в отношенията между страните.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ......... на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3
ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице следното
специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
3
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ......... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена
цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението на ищеца, въз основа на което е
образувано заповедното производство е депозирано на 11.03.2021г. и доколкото
давността се брои назад във времето, то настоящият съдебен състав счита, че същата
принципно изтича на 10.03.2018г. Ето защо съдът счита, че вземането е погасено по
давност за периода от 01.07.2017г. до 10.03.2018г. Същевременно от изготвената ССчЕ
се установява, че дължимата сума за доставената топлинна енергия за непогасената
част от периода от 11.03.2018г. до 30.04.2020г. е определена на 1130.23 лева /л. 87/, а
дължимата сума за дялово разпределение за същия период възлиза на 43.21 лева /л. 87/.
С оглед изложеното предявеният иск за главница за ползвана топлинна енергия
следва да се уважи за сумата от 1130.23 лева и за периода от 11.03.2018г. до
30.04.2020г. като за разликата над сумата от 1130.23 лева до пълния предявен размер
от 1529.83 лева и за периода от 01.07.2017г. до 10.03.2018г. следва да се отхвърли.
Предявеният иск за главница за дялово разпределение, от своя страна, следва да се
уважи за сумата от 43.21 лева и за периода от 11.03.2018г. до 30.04.2020г. като за
разликата над сумата от 43.21 лева до пълния предявен размер от 45.62 лева и за
периода от 01.02.2018г. до 10.03.2018г. следва да се отхвърли
4
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 11.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ, размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за доставена
топлинна енергия възлиза на сумата от 140.76 лева /л. 87/, а размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение възлиза на сумата от 7.00 лева /л. 87/. С оглед изложеното искът за
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия следва да се
уважи за сумата от 140.76 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 240.51 лева. Искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение следва да се уважи за сумата от 7.00 лева и да се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер от 7.61 лева.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 316.29
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 76.55 лева – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП и 260.00 лева – депозит за вещи лица.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 62.65 лева по гр. д. №
14372/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците по
съразмерност сумата от 165.29 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер от 600.00 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ........., със седалище и адрес на управление ......... срещу АП. Л. П., с ЕГН
********** и АП. КР. П., с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: ........., че АП. Л. П.
и АП. КР. П. дължат разделно /АП. Л. П. – 2/3 части и АП. КР. П. – 1/3 част/ следните
суми: сумата от 1130.23 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
11.03.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......... ведно
със законна лихва от 11.03.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до изплащане
на вземането; сумата от 43.21 лева – цена за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 11.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
11.03.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането; сумата
от 140.76 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 23.02.2021г.;
сумата от 7.00 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.03.2018г. до 23.02.2021г. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както
следва: искът за разликата над сумата от 1130.23 лева до пълния предявен размер от
1529.83 лева и за периода от 01.07.2017г. до 10.03.2018г.; искът за разликата над сумата
от 43.21 лева до пълния предявен размер от 45.62 лева и за периода от 01.02.2018г. до
10.03.2018г.; искът за разликата над сумата от 140.76 лева до пълния предявен размер
от 240.51 лева; искът за разликата над сумата от 7.00 лева до пълния предявен размер
от 7.61 лева.
ОСЪЖДА АП. Л. П., с ЕГН ********** и АП. КР. П., с ЕГН **********, с
общ съдебен адрес: ......... да заплатят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ........., със
седалище и адрес на управление ......... сума в размер на 316.29 лева – разноски за
исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 62.65 лева – разноски по гр.
д. № 14372/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление ......... да заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на АП. Л. П., с ЕГН ********** и АП. КР. П., с ЕГН
**********, с общ съдебен адрес: ......... сума в размер на 165.29 лева – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ..........
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6