№ 22056
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110134934 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, от
И. К. Х. срещу „К.“ ЕАД за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №********/28.10.2024 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора
са сключили договора за потребителски кредит, с общ размер на предоставения
кредит от 2545,37 лв., от които 2450 лв. – заемна сума и 95,37 лв.
застрахователна премия; при фиксиран лихвен процент от 39,66 %, с ГПР от
47,73%., със срок на връщане 8 м., с общ размер на всички плащания от 2994,24
лв. Твърди се, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил сумата общо
2500,02 лв. След справка установил, че задълженията му по договора възлизат на
сума 4538,32 лв. поради допълнително парично задължение „Гарант“, което не
му е било известно при сключване на договора. Ищецът намира, че договорът е
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "А.Т."
ЕООД е общ разход по кредита общите разходи по § 1, т.1 от ДР на ЗПК, а не е
включен в ГПР.. Поддържа, че според договора за предоставяне на
поръчителство, "К." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя
е известен на заемодателя. Клаузите относно обезпечението на кредита не
кореспондират с доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за
отпускане на кредит като парична сума, от която се нуждае, следва да сключи
"договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора
юридическо лице - поръчител. В конкретния случай договорът за поръчителство
имал за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 от ЗПК.
„А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД са свързани дружества, налице е „скрито“
възнаграждение и се цели заобикаляне на закона и ограничението на чл. 19, ал. 4
1
от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение не се предоставя
услуга.
Ответникът не спори по сключването на договора и че ищецът е платил
2500,02 лв., както и сключването на договора за поръчителство на 28.10.2024 г.
Оспорва твърдението, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй
като съдържанието му не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
Приложение №1 към договора по ясен и разбираем начин са посочени ГПР,
общата дължима сума, като е и упоменато, че допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия - т.11 от Раздел VII.
„Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“. Не спори, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
дължимо и платимо на „А.Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на
чл. 19 от ЗПК, а само възнаградителната лихва. Възнаграждението за поръчител
не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната
дефиниция за общ разход по кредита; сключването на договора за предоставяне
на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и
предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между
„К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД; размерът на възнаграждението за поръчител не е
известен на заемодателя към момента на сключване на договора за кредит -
договорът за предоставяне на поръчителство и в случай че бъде избран такъв се
сключва след сключването на договор за кредит с „К.“ ЕАД. Оспорва евентуално
претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА поради липса на предпоставките по ал.1 от с.з.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между И. К. Х. и „К.“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит №********/28.10.2024 г.; между И. К. Х. и „А.Т.“ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство по договора за кредит от
28.10.2024 г.; стойността на ГПР се формира към датата на сключване на
договора от възнаградителната лихва; аритметично, ако сумата за
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство се включи в ГПР
по Договор за паричен заем, то същият ще надвиши 50 %; към датата на
сключване на договора за паричен заем едноличен собственик на капитала на
„А.Т.“ЕООД е „К.“ ЕАД
От Договор за потребителски кредит №********/28.10.2024 г. и
приложение № 1 към него се установява, че ответникът „К.“ ЕАД, като кредитор,
предоставя на ищеца, като потребител, заемни средства от 2545,37 лв., от които
2450 лв. – заемни средства и 95,37 лв. – застрахователна премия , с фиксиран
лихвен процент 39,66 %, ГПР – 47,73 %, с обща сума за връщане – 2944,24 лв., в
срок от 8 месеца. Видно от чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за
получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са
налице две възможности: да предостави банкова гаранция в 10- дневен срок от
подаване на заявлението за кандидатстване за кредит или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице в срок
от 48 часа от подаване на заявлението. В този случай срокът за одобрението на
заявлението е 24 часа от предоставянето на обезпечението.Според чл. 4, ал. 2 от
договора, в случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено.
А клаузата на чл. 4, ал. 3 предвижда, че в случай че кредитополучателят е заявил
2
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от
подаването му. Не се спори, че според договора за предоставяне на
поръчителство „А.Т.“ ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с
„К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред него солидарно с ищеца за
изпълнение на всички задължение на последния, възникнали по силата на
процесния договор за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на ищеца по договора за кредит, а последният
от своя страна се задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер
на 1594,08лв., платима разсрочено на падежите по договора за потребителски
кредит.
Сключения договор между ищеца и „К.“ ЕАД по правната си същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от
ЗПФУР. Страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Не се твърди
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, и следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите. Ето защо договорът се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, респ. забраната за неравноправни клаузи за наличието, на които съдът следи
служебно.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В настоящия случай съдът намира, че договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като сключен в нарушение на
чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК – не е посочен действителния размер на разходите по
кредита, а разходите, които не са включени са условие без което не може да се
отпусне заема или потребителят няма избор да договаря без тези разходи; и те
касаят неговата основна престация по договора или са свързани пряко с нея.
Не се спори, а и от обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския
регистър се установява, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„А.Т.“ ЕООД , поради което те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира
пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при
общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у
лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно
търговските дела на другото дружество. Гореизложеното се потвърждава от
обстоятелството, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя
е известен на заемодателя, последният може да го получи като одобри за
поръчител. Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на
поръчителство се счита за сключен от потребителя с един и същ търговец („К.“
ЕАД), от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на поръчителство
3
представлява допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя,
сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото договорът няма
самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и задължения
могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора за
кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от главното
задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява
правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
предоставяне на поръчителство. Обвързаността между двете съглашения се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без
всякаква друга възможна изпълнима алтернатива, освен чрез сключване на
договор за предоставяне на поръчителство, сключването на договора e в деня, в
който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на поръчителя с основното задължение по
кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на
поръчителството не е предвиден. Също така, служебно е известно на съда
предметното съдържание на договора за предоставяне на поръчителство, че при
забавено изпълнение по договора за заем, се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя, което е формален аргумент за това, че
задължението за заплащане възнаграждение на поръчителя се счита част от
дълга по кредитното правоотношение. Не може да се приеме, че чл. 4 от
договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за
обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да
се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, при условие преценката на кредитодателя, с
оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение. Клаузата на чл. 4 от
договора е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея
кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа
по чл. 16 от ЗПК на потребителя, който следва да се приеме, че е подведен от
условието да вземе парите веднага, каквато цел житейски е обоснована за всеки
потребител на финансова услуга, и е в положението на по-слабата страна в
отношенията с продавача или доставчика от гледна точка както на позицията му
в преговорите, така и на степента на информираност. Възнаграждението на
поръчителя обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно
задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране, а за това е
предвидено възнаграждение, платимо от потребителя.
Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на договора за
предоставяне на поръчителство се явява единственото изпълнимо условие по чл.
4 от договора за заем, за да получи заемните средства в кратък срок, следва да се
приеме, че е осъществена и хипотезата, която кореспондира с приетото в
Решение от 21.03.2024 г. по д. № C 714/22 на СЕС, а именно в действителност е
договорна конструкция, при което възнаграждението за заетата сума отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорка за допълнителна
услуга, а от друга - разходите, които потребителя трябва да заплати по договора
за предоставяне на поръчителство за пряко свързани с основната му престация
по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер.
Има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните
средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като
разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят
трябва да заплати. В допълнение следва да се отбележи, че уговорката за цената
за ползване на предоставения паричен ресурс е съществен елемент на договора,
поради което дължимата по кредита договорна /възнаградителна, редовна/ лихва
трябва недвусмислено да се обяви като такава, както и неиния размер. Разходите
по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично и изчерпателно
4
в договора, точно и добросъвестно. При уговорено възнаграждение за
поръчителя във фиксиран размер и дължимо на падежа на договора за кредит,
следва да се приеме, че то по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора за кредит, като по този начин се цели
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Договорът само
формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност не
съответства на заявеното от кредитора. Обстоятелството, че в договора за
кредит не е посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до
нищожност на целия договор за паричен заем, на осн. чл.22 от ЗПК. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече
нищожност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК, а така предявения иск се
явява основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за платена държавна
такса -101,81 лв. и възнаграждение на адвокат – 600,00 лв. Ответникът настоява,
че справедливия размер на разноската за правна помощ е 150 лв., с което по
същество навежда възражение за прекомерност на платеното над тази сума по
см.на чл.78, ал. 5 от ГПК. За преценка справедливия размер на възнаграждението
на адвоката, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на
основание чл. 633 от ГПК. При определяне на справедливия размер на
адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат
да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски.
Следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на
производството, обем и сложност на очакваните и извършени процесуални
действия. Съдът, предвид защитавания материален интерес, фактическата и
правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от адвоката, с явяване в открито съдебно
заседание, приема, че платеното до размер на сумата 480 лв. е необходима и
разумна разноска. Ето защо в полза на ищеца съдът присъжда съдебни разноски
за сумата общо 581,81лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от И. К. Х., с
ЕГН:**********, срещу „К.“ ЕАД, с ЕИК:************, иск по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит
№********/28.10.2024 г.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК:************, да заплати на И. К. Х., с
5
ЕГН:**********,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 581,81 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6