Р Е Ш Е Н И Е
№ 2802
04.08.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13701 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД против Н.С.К. се твърди, че на 01.04.2018г. е подписано приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„АСВ“ ООД, по силата на който вземането на първото дружество по договор за
паричен заем № *****. е прехвърлено на второто дружество, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности и всички лихви. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия, като до ответника били
изпратени две писма от дати 04.04.2018г. и 07.08.2019г. Сочи се, че към
исковата молба се представя уведомление за извършената цесия, като е направено
искане за връчването му на ответника. Посочено е, че на 30.05.2017г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и Н.С.К. бил сключен договор за паричен заем № *****, с
който на последния била предоставена сумата от 900 лв. Договорената между
страните договорна лихва била в размер на 100.08 лв. Заемателят се задължил да
върне кредита до 06.12.2017г., на 27 равни седмични вноски, в размер на 37.04
лв. всяка, като падежът на първата бил на дата 07.06.2017г., а на последната –
на 06.12.2017г. Заемателят бил декларирал, че е запознат с Тарифа за таксите на
дружеството, вкл. и относно дължимостта на такса за разходи за събиране на
просрочени вземания. Поради това на лицето била начислена и такса разходи в
размер на 45 лв. Съгласно чл.4, ал.1 заемателят се задължил и да предостави на
заемателя обезпечение на задълженията му по договора, като предвид
обстоятелството, че не сторил това, на същия била начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 602.37 лв., която страните постигнали споразумение да се разсрочи
на 27 равни вноски, всяка в размер на 22.31 лв., платими на съответните дати на
погасителните вноски. Така погасителната вноска възлизала на сумата от 59.35
лв. На лицето била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна
лихва от 15.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият й
размер бил 142.51 лв. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем,
като до момента била погасена сума в размер на 120 лв., с която били погасени
44.62 лв. неустойка за неизпълнение, 27 лв. такса разходи, 13.61 лв. договорна
лихва и 34.77 лв. главница. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска – 06.12.2017г. Изложени са обстоятелства за
проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 7077 по описа на
ПРС за 2019г., заповедта по което била връчена при условията на чл.47 ГПК,
поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на
вземанията на ищеца към ответника, подробно описани по-горе. Претендирани са
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен
отговор от назначения на ответника особен представител, със становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не били приложени
никакви доказателства за възникнали облигационни отношения между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Н.К., като липсвали доказателства за надлежно
упълномощаване от страна на дружеството
към П. Н. С. – подписала се на мястото на заемодател, тоест липсвала
представителна власт на това лице. Липсвали доказателства за извършено плащане
от страна на кредитора на заявената сума, както и за получаването й от страна
на ответника. Приложеният договор бил нищожен, поради липса на предмет.
Договорът за паричен заем бил от дата 30.05.2017г., почти седем години след
подписване на цесията, поради което не бил породил действие спрямо ответника.
Оспорва се и потвърждение за прехвърляне на вземания, без дата и в което не
били описани всички вземания. Вземането по договора не било цедирано, тъй като
не било изпълнено изискването на чл.99 ЗЗД за уведомяване на длъжника от
предишния кредитор. Оспорват се исковете по основание и размер. Неустойката
излизала извън присъщите й функции, поради което била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Противоречала и на чл.21 ЗПК. Оспорва се и
претенцията на ищеца за такса разходи, която била в противоречие с чл.33 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 7077 по описа на ПРС за 2019г. се установява, че е издадена заповед № 3**** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.05.2019г., с която е разпоредено Н.С.К. да заплати сумата от 865.23 лв. главница по договор за паричен заем № *****., 86.47 лв. договорна лихва за периода от 14.06.2017г. до 06.12.2017г., 18 лв. такса разходи, 557.75 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 21.06.2017г. до 06.12.2017г., 142.51 лв. обезщетение за забава от 15.06.2017г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.05.2019г. до изплащане на вземането, както и 33.40 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за паричен заем № *****., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н.С.К., с общ размер на кредита 900 лв., общ размер на фиксирана лихва –40 % годишно и 48.46 % ГПР.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД - купувач, с предмет вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, както и Приложение № 1 от 01.04.2018г., видно от което вземанията по процесния договор за паричен заем са предмет на цесията. С пълномощно „АСВ“ АД е упълномощено от продавача да уведоми всички длъжници за сключения договор за продажба на вземанията.
По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания до Н.С.К. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „АСВ“ ЕАД от 04.04.2018г. Видно от известието за доставяне, пратката е върната с отметка „преместен“. Представено е и уведомително писмо от 07.08.2019г., също невръчено на адресата.
По делото е прието заключение на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, според което остатъкът от задължението на Н.К.
по договор за паричен заем № *****. е 865.23 лв. главница, 86.47 лв. договорна
лихва, 18 лв. такса за събиране на вземането и 557.75 лв. неустойка. Размерът
на лихвата за забава за периода от 21.06.2017г. до 07.05.2019г. е 164.86 лв. В
проведеното по делото съдебно заседание вещото лице разясни, че по договора са
платени общо 93 лв. – на дата 14.08.2017г. – 42 лв. и на дата 30.09.2017г. – 51
лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 7077 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за паричен заем № ***** сключен на 30.05.2017 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД се установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична сума в размер на 900 лева. Договорът е подписан от заемателя - ответник, като по делото не е оспорена автентичността на положения подпис, поради което и съобразно клаузата на чл.3, ал.2 от договора съдът намира за установено получаване на заемната сума от ответника. В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на
1000.08 лева, на 27 вноски, с дата на първо плащане 07.06.2017г. и дата на последно плащане – 06.12.2017г.
По делото е представено Приложение № 1 от 01.04.2018г., видно от което вземанията по процесния договор за паричен заем са прехвърлени на настоящия ищец. Действително както е посочено в отговора на исковата молба, към датата, когато е сключен приложеният към исковата молба договор за цесия – 16.11.2010г., заемният договор не е съществувал. В чл.2.1. от Рамков договор от 16.11.2010г. обаче е предвидена възможност страните да прехвърлят нови вземания, които да се индивидуализират в Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане, потвърждаване то става неразделна част от договора. За целите на рамковия договор всяко следващо приложение има силата и значението на допълнително споразумение към него. От представеното Приложение № 1 от 01.04.2018г. безспорно се установява, че вземанията по процесния договор са прехвърлени на настоящия ищец, поради което и възраженията в тази насока в отговора на исковата молба са неоснователни.
Видно от приложените към исковата молба документи, изпратените до ответника уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания няма доказателства да са връчени на адресата. Доколкото обаче заверени копия от уведомително писмо и пълномощни от цедента са приложени към исковата молба, съдът намира, че се установява, че ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и същото е връчено на ответника с връчването на препис от нея от особения му представител, който осъществява представителството на ответника по смисъла на закона. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията.
Според разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Освен това, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че в случая е посочен годишен лихвен процент, но не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. От договора не може да се направи извод относно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Клаузата за възнаградителна лихва съдът намира за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Налице е и друго нарушение в договора, тъй като още при самото му сключване, е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл.4, ал.1. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно ФЛ – поръчители, тъй като същите следва да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници – служебна бележка от работодател за доходи, за осигуровки, чиста кредитна история и др., а относно банковата гаранция –да е в валидна след крайния падеж и т.н. С оглед изначалното предвиждане неустойката да се добавя към погасителните вноски, се налага извод, че тя води единствено до
скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Освен изложеното, не е представен погасителен план към договора.
При тези данни и поради противоречие с императивните изисквания на закона, съдът намира, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи. Вещото лице е посочило констатираните от него плащания по договора в общ размер от 93 лв., поради което и след приспадане на платените суми от предявения иск за главница – 865.23 лв., искът за установяване на дължимостта на главницата по договора би следвало да бъде уважен до размера на сумата от 772.23 лв. Тази сума обаче не може да бъде установена за дължима, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата до този размер на това основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за заем, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница не може да бъде уважен до посочения размер – в този смисъл трайна съдебна практика - Решение № 187/21.05.2015 г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.; Решение № 1215/12.10.2018 г. на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.; Решение № 1435/ 20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г.
При този изход на делото разноски на ищеца не се следват, а ответната страна не са представени доказателства разноски да са направени, поради което такива не се присъждат.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Н.С.К., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че съществуват вземанията в размер на 865.23 лв. главница по договор за паричен заем № *****., 86.47 лв. договорна лихва за периода от 14.06.2017г. до 06.12.2017г., 18 лв. такса разходи, 557.75 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 21.06.2017г. до 06.12.2017г., 142.51 лв. обезщетение за забава от 15.06.2017г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.05.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.05.2019г. по ч.гр.дело № 7077 по описа на ПРС за 2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.