Определение по дело №16078/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1333
Дата: 21 януари 2015 г.
Съдия: Жорж Стоименов Гигов
Дело: 20141100516078
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр.София, 21 януари 2015год.

 

    Софийски градски съд, Гражданска колегия,  І отделение в закрито съдебно заседание на 21 януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

           СТАНИМИРА ИВАНОВА

  Като разгледа докладваното от съдия Гигов частно гр.дело №16078/2014год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр. чл.396,ал.1 ГПК.

    Образувано е по частна жалба  на С.С.С. против определение от 24.09.2014год., постановено по гр.дело №48447/2014год., по описа на СРС, І-во ГО, 51 състав, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на предявените срещу С.М.С. и П.М.Д. искове с правно основание чл.146,ал.1 ЗЗД.

   Частният жалбоподател  се позовава на това,че представя доказателства, които доказват исковата претенция,както и обстоятелството,че задължението е погасено изцяло, а образуваното изпълнително производство прекратено.Моли да се отмени обжалваното определение, като  се допусне обезпечение на предявените искове.

   Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Атакуваното определение е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.396 във вр. чл.274 ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване,частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледа по същество.

   Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба предявена от С.С.С. против С.М.С. и П.М.Д. за солидарно осъждане за заплащане общо на сумата 7558.89лв.,както следва: 3 520.40лв., представляваща главница,сумата 3 473.28лв. представляваща лихва за периода 26.05.2008год.-18.08.2104год.,сумата 550.12лв., разноски и 15.09лв.такса превод,ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и направените разноски.

  СРС е взел предвид че в обстоятелствената част на исковата молба се твърди,че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 26.10.2005год. сключен с „Б. ДСК”ЕАД наследодателя на ответниците – М.С.Д.,починал на13.05.2008год. получил и усвоил кредит в размер на 5000лв.,по който договор С. се задължил, като поръчител.

    От м.08.2010год. против М.Д. било образувано изп.дело №1146/2010год., по описа на ЧСИ К.А., по което бил конституиран,като длъжник заедно с ответниците, които не изплащали дължимите суми и изпълнението било насочено срещу С..

    Твърди,че вземането на Б.та било продадено на „ОТП Ф. Б.”ЕАД, което предявило вземането срещу С. и платил в полза на цесионера сума в общ размер на 7558.89лв.,като счита,че  с това плащане са му причинени значителни имуществени вреди от ответниците.

    СРС за да остави без уважение молбата за допускане на обезпечение е счел че не може да се направи извод за евентуалната основателност на претенцията с оглед представените – договор за банков кредит,договор за поръчителство и вносна бележка за заплатената искова сума, тъй като не се представят доказателства за издаден изпълнителен лист,както и че вземането на Б.та действително е продадено, и че ищеца е изпълнил именно на кредитор на задължение на М.Д.. Видно от представената операционна бележка за заплатена сума 7544.78лв. и 15.09лв. такса ,същата не носи печат на Б.,не е ясно превода дали е осъществен.Не представено доказателство за сключена цесия, за уведомяването от името на цедента, за точен размер на продаденото вземане.

   Пред настоящата инстанция се представя заверено копие от изпълнителен лист по ч.гр.д.№4933/2010год.,по описа на Старазагорският РС, по който М.С.Д. и  С.С.С. са осъдени солидарно да заплатят на „Б. ДСК”ЕАД сумата 3530.40лв., главница с 1361.63лв.договорна лихва от 26.05.2008год. до 30.08.2010год. с 680.45лв.лихва за забава от 30.09.2008год. до 30.08.2010год. и законна лихва от 31.08.2010год. до изплащането на вземането,както и 418.12лв. разноски.

     Представен е договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 12.07.2012год./не в цялостен вид/, по който „Б. ДСК”ЕАД, в качеството на продавач и „ОТП Ф. Б.”ЕООД,в качеството на купувач са се договорили за потребителски кредити в лева и евро,които са просрочени и не се погасяват надлежно и които продавачът желае да прехвърли/цедира/ възмездно на купувача,като вземанията са посочени в приемо-предавателен протокол и  прехвърлителното действие настъпва с пълното плащане на покупната цена от купувача.С писмо от 02.08.2012год. С.С. е  уведомен на основание чл.99,ал.3 ЗЗД за прехвърляне на вземането на Б.та към ОФБ и се претендира заплащане общо на сумата 6811.52лв.С удостоверение изх.№ ИЗ-192/02.10.2014год.   до С. - „ОТП Ф. Б.”ЕАД удостоверява че неговият дълг от договор за поръчителство във връзка с договор за банков кредит от 26.10.2005год. между М.Д. и „Б. ДСК”ЕАД е изцяло погасен.От удостоверение изх. №37606/08.10.2014год. на ЧСИ,рег.№766- К.А. е видно,че по представен договор за цесия от „ОТП Ф. Б.”ЕООД на основание чл.429,ал.1 ГПК същото е конституирано в правата на първоначалния взискател срещу длъжниците,като солидарният длъжник С.С.С. е изплатил сума в размер на 1864.37лв. на 10.09.2014год. и с молба вх.№9443/02.09.2014год. е погасена цялата дължима към взискателя сума и изп.дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 ГПК.

    Предвид данните по делото,че  ищеца, в качеството му на солидарен длъжник-поръчител е изплатил  дълга си изцяло спрямо  настоящия кредитор -  „ОТП Ф. Б.”ЕАД, придобил това качество по силата на договор покупко-продажба на вземания от 12.07.2012год., и че изпълнителното производство е прекратено, обуславя необходимостта да се отмени обжалваното определение на СРС от 24.09.2014год. и  се уважи молбата  за обезпечение, като  се допусне  възбрана върху недвижимия имот, но за ½ ид.част предвид цената  исковете в общ размер 7558.89лв.,тъй като  не е оправдано да  се налага  възбрана върху целият недвижим имот.

   С оглед на изложеното съдът приема, че обезпечителната мярка е основателна, подкрепена е с достатъчно писмени доказателства,както и съответстваща на обезпечителната нужда.

     Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д Е  Л  И :

 

     ОТМЕНЯ частично определение  постановено в закрито заседание на 24.09.2014год. на СРС, І-во ГО, 51 състав по гр.дело №48447/2014год., с което е оставена без уважение молбата на С.С.С. за допускане на обезпечение по  предявените искове срещу С.М.С. и П.М.Д., за налагане на възбрана върху ½ ид.част върху недвижим имот  и     вместо това ПОСТАНОВЯВА:

    ДОПУСКА   обезпечение на основание чл.389,ал.1, във вр. чл.391, ал.1,т.1 вр.чл.397,ал.1,т.1 ГПК по предявените искове с правно основание  чл.146,ал.1 ЗЗД с цена в общ размер на сумата 7558.89лв.,  на  С.С.С., ЕГН-**********,***№9 против С.М.С., ЕГН-**********,***№14 и П.М.Д., ЕГН-**********,*** чрез налагане ВЪЗБРАНА  върху ½ ид.част от недвижим имот находящ се в гр.С.З., п.к.****,”Т.Ч.”, бл.**, вх.”*”,ет.*,ап.** представляващ самостоятелен обект намиращ се в сграда №9, разположена в поземлени имоти  с идентификатори 68850.502.1, 68850.502.40 и принадлежащ към поземлен имот с идентификатор 68850.502.40 с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент с брой нива на обекта-1, посочена в документа площ – 109.45кв.м. с прилежащи части –избено помещение №9,ниво-1,съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.502.40.9.71,под обекта: 68850.502.40.9.70, над обекта- няма,стар идентификатор:няма, с посочен собственик – М.С.Д.-договор № от 02.05.1996год. издаден от Община С.З., носители на други вещни права-няма данни, съгласно описанието по заверено копие от Кадастрална карта с данни от КРНИ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.502.40.9.72 на Служба по геодезия,картография и кадастър-гр.С.З..

      ДА СЕ ИЗДАДЕ   на молителя обезпечителна заповед.

      Определението  може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            ЧЛЕНОВЕ:

                               1.

 

                               2.