Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 30.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла И., като разгледа докладваното от съдия Х. к.а.н.д. № 113/2021г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 260055/28.05.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 1122/2020г., Ловешки районен съд, втори състав е потвърдил като законосъобразен
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4189414, издаден от ОД на МВР
Ловеч, с който на Р.Х.И. с ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба
в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Р.Х.И., страна по н.а.х.д. № 1122/2020г.
по описа на Ловешки РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като въззивният съд е възприел
неприложимост на института на чл.34 от ЗАНН. Твърди се приложимост на чл.34 от ЗАНН и в тази връзка издаване на ЕФ извън рамките на този срок. Иска се отмяна на решението на Ловешки районен
съд и на процесния ЕФ.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното
съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 29.09.2019г.
в 12:28:49 часа, на първокласен път І-
На 25.11.2020г. бил издаден обжалвания ЕФ серия К №
4189414 срещу Р.И.. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което й наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП в размер на 100 лева. ЕФ бил връчен на И. на 04.12.2020г. По делото
липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП И. да е представила
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП.
При обсъждане на събраните писмени доказателства
районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е
техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до
законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити,
нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното
от И. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната й
отговорност на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП с
налагане на глоба в определения от закона размер. Районният съд отговорил
подробно и мотивирано на възраженията изложени от жалбоподателя, включително и
за приложимостта на чл.34 от ЗАНН по отношение производството по издаване на
ЕФ. Съдът приел, че за ЕФ не съществува задължение за
административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при
издаването им, за което подробно се е аргументирал с анализ на действащата
нормативна уредба и Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на
ВАС. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като
законосъобразен.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е
регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в
него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от
обективна и субективна страна. Процесният ЕФ съдържа всички законови реквизити
и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към
преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат
вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта
е измерена с автоматизирано техническо средство –
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е
изготвила видеозапис на нарушението, и разпечатан снимков материал е приложен
по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство
към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и
че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на
нарушението ясно и непротиворечиво е посочено в обжалвания ЕФ. В него се
съдържа ясно и непротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление
на МПС със скорост над разрешената за конкретния пътен участък.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма
законодателно приравняване между ЕФ и НП. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП
влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, но това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне или реквизити на НП, въведени в ЗАНН и по отношение на ЕФ. Предвидените чл.34 от ЗАНН срокове касаят образуване
на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН, както и
последващото издаване на НП. От своя страна производство по чл.189, ал.4 – ал.11
от ЗАНН е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП.
Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство, то датата на
издаване на електронния фиш е тази на установяване и заснемане на нарушението,
след която дата следва да бъде съобразен единствено общия срок за
административнонаказателно преследване, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с
чл.80, ал.1, т.5 от НК, който очевидно в процесния случай не е изтекъл. Приложимите давностните срокове чл.80, ал.1, т.5 от НК
и чл.81, ал.3 са във връзка с чл.11 от ЗАНН, съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. постановено по т. д. №1/2014г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, а именно три години от извършване на
нарушението, респективно четири години и половина, ако са предприемани
действия, прекъсващи течението на давностния срок.
В случая нарушението е извършено на 29.09.2019г., от
когато е започнал да тече давностния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Видно от
приложените по делото доказателства, първоначално е издаден ЕФ серия К № 3123704
на собственика на автомобила Н.В.С.-М. – законен представител на „Легис Про”
ЕООД. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП и след подадена декларация от нея с данни
за лицето, на което е предоставила ползването на моторното превозно средство,
придружена с копие от свидетелство за управление на МПС, ЕФ серия К № 3123704 е
анулиран и е издаден обжалвания ЕФ серия К № 4189414, връчен на
жалбоподателката на 09.12.2020г., т. е издаването му е в рамките на срока по
чл.80, ал.1, т.5 от НК.
При постановяване на решението си районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото доказателства.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260055/28.05.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 1122/2020г., по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.