РЕШЕНИЕ
№ 7433
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110149519 по описа за 2022 година
Ищецът ... е предявил срещу ответниците Л. С. И., Д. Х. Р. и Р. Х. Р. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва: Л. С. И., ЕГН **********, да
заплати на ищеца ..., ЕИК ...., сумата от 987,90 лева за главница за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № ...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 220,68 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
01.09.2022 г., 10,32 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,57
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020
г. до 01.09.2022 г., и Д. Х. Р., ЕГН **********, и Р. Х. И., ЕГН **********, сумите от по
246,97 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № ....,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, 55,17 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2022 г., 2,58 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 0,39 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 01.09.2022 г., за всяка.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който придобили по наследство от Х. Д. И.. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава
след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за
плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците Л. С. И. и Р. Х. И. чрез адв. А. особен представител, в който оспорва
предявените искове. Оспорва, че не се установява по делото ответниците да са приели
наследството на починалия. Оспорва, че не е доказана реалната доставка на количеството
топлинна енергия. Възразява, че не са изпаднали в забава за плащане. Възразява за изтекла
погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответницата Д. Х. Р..
Третото лице-помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на
търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата. С оглед
оспорването от страната на процесуалния представител на Л. С. И. и Р. Х. И., в тежест на
2
ответника е възложено и установяването на обстоятелството, че последните са приели
наследството на Х. Д. И., тъй като в тежест на ищеца, предвид наведените твърдения, от
които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответниците, е да установи, че имотът е
бил собственост на наследодателя на ответниците, както и факта, че оспорващите Л. С. И. и
Р. Х. И. са приели наследството направо или по опис. Този факт не се установява по
отношение на тях от събраните по делото доказателства, доколкото липсата на вписан
изричен отказ от страна на лицата в книгата по чл. 49 от ЗН не е равнозначна на приемане на
наследството. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи тези
ответници да са приели оставеното наследство изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или
мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, ето защо не се установява по начин покриващ
стандарта на чл. 154 от ГПК, че отговарят за задължения, произтичащи от облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., както на твърдяното по делото, така и на друго самостоятелно основание,
поради което предявените искове срещу тях са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени. По отношение на ответницата Д. Х. Р., доколкото обстоятелството, че е приела
наследството на баща си не се оспорва, съдът следва да разгледа въпроса възникнали ли са в
нейна тежест задълженията за плащане на топлинната енергия за сочения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От събраните по делото доказателства – нотариален акт за собственост на жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № г., чието
легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не
е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, с установява, че наследодателят
на ответницата Х. Д. И. е придобил топлоснабдения имот – апартамент № .... По делото не
се установява правото на собственост да е прехвърлено или трето лице да е подало молба-
декларация за откриване на партида за имота. Ето защо в качеството си на собственик на
процесния имот за периода, за който е начислена търсената топлинна енергия, Д. Х. Р. имат
качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, поради което е легитимирана да отговарят по предявените искове за частта от
задължението, така както е заявено в молбата от 17.10.2022 г.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на ... на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни
след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено.
3
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от
третото лице помагач на страната на ищеца отчети, се установява, че в имота има монтирани
два радиатора, една лира в банята и два броя водомера за топла вода с дистанционен
отчет. За периода е извършен отчет при осигурен достъп на 31.05.2020 г. и 09.05.2021 г. В
имота за периода е ползвана топлина енергия за отопление на имот, битова гореща вода и е
начислена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Стойността на фактурираната
енергия по трите компонента след изравняването е в размер на 2404,19 лева., ето защо
вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в търсения от ищеца размер от 246,97 лева, за който искът срещу Д. Х. Р.
следва да бъде уважен.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ... на клиенти в гр...., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
„дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е извършвано за процесния
период. Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2021 г., в размер на 2,58 лева, както се установява от представените писмени
доказателства и заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2022 г., е основателна за сумата от 55,17 лева,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с въз основа на данните от заключението на вещото
лице по съдебно счетоводната експертиза, до който размер следва да се уважи.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца, само за
задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. По
делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по
отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по
реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в
какъвто смисъл са и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за
4
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
посочения период от 14.09.2020 г. до 01.09.2022 г. върху главницата за дяловото
разпределение в размер на 0,39 лева и срещу ответницата Д. Х. Р. е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските.
В настоящото производство срещу трите ответници ищецът е платил общо 73,23 лева
за държавна такса (лист 51) и 650 лева за депозит за СТЕ (л. 131, 132), както и 460 лева за
депозит за особен представител само на Л. С. И. и Р. Х. И. (л. 93). Страната е заявила и
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена
сумата за разноските дължими в производството срещу Д. Х. Р. в размер на 274,41 лева.
Ответниците не са сторили разноски, поради които такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в ******, да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумите от 246,97 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № ...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 55,17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
01.09.2022 г., 2,58 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
5
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 0,39 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 01.09.2022 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ****,
срещу Л. С. И., ЕГН **********, с адрес в***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
987,90 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № ....,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, 220,68 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2022 г., 10,32 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 1,57 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 01.09.2022 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...,
срещу Р. Х. И., ЕГН **********, с адрес в ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
246,97 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № ....,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, 55,17 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2022 г., 2,58 лева - стойността на услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 0,39 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 01.09.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер
на 274,41 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ********, като трето лице
помагач на страната на ***, ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6