ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
16.11.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
при участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Красимир
Невенов,като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 424 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба на осъдения А.А.И., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен
условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание. В молбата
се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО.
Към молбата са приложени писмени
доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка
на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В с.з. И.
заявява, че поддържа молбата си с изложените в нея доводи. Счита, че са налице доказателства,
сочещи че са изпълнени изискванията на закона и желае да бъде освободен условно
предсрочно.
С. М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява
становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъденият
с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална
справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения
остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша
страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства,
намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните
съображения:
С Определение № 168/08.11.2019 г., постановено по ЧНД
№ 313/2019 год. по описа на РС
Оряхово, по отношение на осъдения И. са били групирани наложените му до
момента наказания, при което е било постановено да изтърпи две групи общи най-
тежки наказания, както следва:
- първа група, включваща наказанията наложени на осъдения по НОХД №
83/2019 г., по НОХД № 147/2019 г. и двете по описа на РС Козлодуй и по НОХД №
308/2019 г. по описа на РС Оряхово, при което му е било определено за
изтърпяване на едно общо наказание в размер на една година и осем месеца „лишаване
от свобода“, което да изтърпи при първоначален "строг" режим и
- втора група, включваща наказанията наложени на осъдения по НОХД №
230/2017 г., по НОХД № 263/2017 г. и двете по описа на РС Козлодуй и по НОХД №
662/2017 г. по описа на ОС Враца, при което му е било определено за изтърпяване
на едно общо наказание в размер на девет
месеца „лишаване от свобода“, което
да изтърпи при първоначален "строг" режим.
На основание чл. 59 НК, съдът е зачел времето през което И. е бил задържан под
стража, а на основание чл. 25, ал. 2 НК,
ОРС е приспаднал и изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода“, по
включените в двете съвкупности НОХД.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца
на 21.03.2019 год., като до 25.11.2019 год. е търпял наложеното му по втората
група наказание, а след тази дата е започнал да търпи и наказанието „лишаване
от свобода“, определено му по първата група. От него до момента фактически е
изтърпял 11 месеца и 21 дни. От работа му се зачитат 2 месеца и 20 дни, а от
предварителен арест 27 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер
на 1 година, 3 месеца и 8 дни.
Остатъка към настоящия момент е 4 месеца и 22 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически
е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал.
1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди и индивидуален план за
изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и
превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка
са отчетени средни стойности на риска от рецидив – 80 т. В профила на
криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните отношение към правонарушението - не разпознава факторите за
криминалното си поведение, не приема в пълна степен отговорността за
деянието си, не е склонен да се ограничава в полза на другите; формално поема
отговорност за деянието; Криминално
минало — осъждан
като непълнолетен, в криминалното си минало има налага присъда за
користно-насилствено деяние; Злоупотреба
с алкохол - под
влиянието на алкохол е склонен да се въвлича в неприятности, не осъзнава в
пълна степен вредата от употребата; Начин
на живот и обкръжение
- има контакти с лица от криминалния контингент, които влияят неблагоприятно на
поведението му, поддава се на чужди внушения; Умения за мислене - не разпознава проблемните
ситуации, в които се въвлича, не се замисля за последиците от предприетите
действия, повтаря допускани грешки от миналото.
Рискът от вреди е бил среден спрямо обществото, а риск от вреди за
лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието е бил определен като
нисък.
Като цели в плана на присъдата са заложени - разпознаване на проблемите; формиране на ясни и реалистични цели в живота; формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение; пълноценно оползотворяване на престоя в затвора; ограничаване на въздействието на затворническата субкултура; спазване на установените норми и правила в затвора; повишаване мотивацията му за позитивно поведение; подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот; повишаване на образователното ниво.
В условията на контролирана среда, през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от рецидив е запазил средните си стойности, макар същите да са снижени до 75 т. Запазени са средните стойности и на риска от вреди за обществото.
Според ИСДВР, в резултат на проведената индивидуално - корекционна работа при осъдения все пак са настъпили частични положителни промени - от 27.08.2019 година е записан като ученик към СУ “Мито Орозов“, като за периода от 18.11.2019 г. до 29.11.2019 г. е завършил програма “Подготовка живот на свобода“. За периода от 05.10.2020 г. до 14.10.2020 г. е завършил и програма „Справяне с житейските проблеми чрез промяна в мисленето“. От 20.07.2020 г. до 31.07.2020 г. е бил включен в трудова дейност на основание чл. 80 от ЗИНЗС, в мебелния цех към затвора. Награждаван е един път и няма наложени наказания.
ИДСВР обаче е категоричен, че участието на И. във всичко е негово моментно положително поведение. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности остават четири от първоначално посочените пет зони - отношение към правонарушението, Криминално минало, Злоупотреба с алкохол и Умения за мислене.
Риска от вреди и този от рецидив запазват средни стойности. Отношението към плана на присъдата е отчасти положително, като се отчита факта, че е започнал да проявява активност, но все още не се изпълнява в пълен обем. Наложително е да продължи да се оказва възпитателно въздействие спрямо И., което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения - осъзнаване на причините довели до престъплението, нанесените вреди, разбирането на преживяванията на пострадалия, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл. 36, ал. 1 от НК. Липсата на формирани трудови навици и желанието му за бързо набавяне на финансови средства, създава предпоставка да се смята, че при освобождаването му лесно може да се върне към стария си начин на живот.
Наред с това, в доклада на ИСДВР се посочва, че макар И. да няма наложени наказания, то той е посочен в докладна записка с № 6789/30.09.2020 г., изпратена до Районна прокуратура Враца, в която л.св. В. Р. Г. се е оплакал за нанесен побой от страна на И. и други двама лишени от свобода.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени в осъдения, но все преобладаващи са дефицитните зони, които са включени в плана на присъдата и по отношение на които все още не са изпълнени заложените цели.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно – видно е, че в профила на криминогенни нужди с дефицитни стойности остават четири от първоначално посочените пет зони - отношение към правонарушението, Криминално минало, Злоупотреба с алкохол и Умения за мислене. Налице са и данни за извършено насилие от страна на молителя по отношение на друг лишен от свобода, като материалите са изпратени на РП Враца.
Последното навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
При това положение, от данните
по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за
УПО, а именно, че И. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си
същият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо
продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното
постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК, поради
което и следва да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК,
осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен
срок от влизане в сила на настоящето определение.
При
горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение молбата на осъдения А.А.И., роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му общо наказание
в размер на една година и осем месеца
„лишаване от свобода", определено
му с Определение № 168/08.11.2019
г., постановено по ЧНД № 313/2019 год. по описа на РС Оряхово, с остатък 4 месеца и 22 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис
от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: