Определение по гр. дело №718/2015 на Районен съд - Поморие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260000

гр.Поморие, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

 СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Валентина А.а, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 718 по описа  за 2015 г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от молба от Р.И.Р., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Й.Й. против Л.Б.Ц., Н.Б. ***, Д.П.А., Т. /Т./ И.Б., М.П. ***, Н.К.Ч., Т.К.Ю., Д.И.С. ***, В.П. ***. Исковата молба е уточнена с молба-уточнение вх. № 310/20.01.2016 г.

С определения на съда от 16.01.2017 г., 06.03.2017 г., 20.02.2015 г. и 02.11.2015 г., производството е прекратено по отношение на ответниците Н.К.Ч., Т.К.Ю., В.П.Х. и Т. /Т./ И.Б. и продължава по отношение на ответниците Л.Б.Ц., Н.Б.Й., Д.П.А., М.П.Ш. и Д.И.С..

Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за установяване по отношение на ответниците, че посочените в исковата молба земеделски земи - имот с идентификатор 00833.7.19 по КК и КР на гр.Ахелой, общ. Поморие, представляващ къмпинг от 17,992 дка, трета категория, м. „Къмпинга”, имот № 7019 по картата на землището на с.Ахелой, общ.Поморие; имот с идентификатор 00833.8.9 по КК и КР, представляващ нива от 7,993 дка, десета категория, м.”Кашла”, имот № 8009 по плана за земеразделяне на гр.Ахелой и имот с идентификатор 00833.4.119 по КК и КР, представляващ нива от 5,018 дка, трета категория, м. „Резервоара”, имот № 4119 по плана за земеразделяне на гр.Ахелой, към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на общия наследодател на страните Г.Д.К..

При условията на обективно алтернативно съединяване на исковете е предявен и иск с правно основание чл.124 ГПК, за установяване по отношение на ответниците, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти, като съсобствеността е основана на възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, като производството в тази му част е прекратено с определение на съда от 09.02.2016 г.

Ответниците М.П.Ш. и Д.И.С., чрез пълномощника си адв. Й.К., са подали отговор на исковата молба, с които застъпват становище, че предявената претенция е недопустима, поради което производството по делото следва да се прекрати.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответниците Д.П.А., М.П.Ш. и Д.И.С. се явяват лично и се представляват от пълномощника си, поддържат становището си за недопустимост на иска.

 Ответниците Л.Б.Ц., Н.Б.Й. не се явяват в съдебно заседание и не се представляват, редовно призовани.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Процесната претенция, както бе посочено, е с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който иск е установителен, поради което наличието на правен интерес от предявяването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно.

Според приетото в Тълкувателно решение № 1/07.10.1997 г. по гр. д. № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС, тъй като искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент, условие за допустимостта на този иск (както при всеки установителен иск) е наличието на правен интерес.

Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1 - 3 ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б. ЗСПЗЗ.

Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.

В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по 11, ал.1 ЗСППП или не е предявил иск по чл.11, ал.2 ЗСППП до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. (до 12.05.2007 г.), правото му да иска от поземлената комисия (сега ОСЗ) издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погасено.

В този случай, дори и искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл.14, ал.1 - 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя.

Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим - Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС.

В случая по делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че процесните имоти са заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от името на наследниците на общия наследодател Г.Д.К. със заявление вх.№1/10.09.1991 подадено от ответницата Д.А..

Не се спори също така, а и се установява от представените преписи от решение № 142/05.07.2013 г., по гр.дело № 89/2013 г., по описа на ПРС, решение № VІ-130/11.11.2013 г., по в.гр.дело № ********* г., на БОС  и определение № 145/11.04.2014 г., по гр.дело № 1940/2014 г., на ВКС, І г.о., че по това заявление е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на земеделските земи или на правото да се получи паричната  им равностойност.

Наследодателят на ответниците П.К.А.е подал заявление също с вх.№ 1/10.09.1991г., с което е заявил за възстановяване право на собственост върху ниви и лозе в землището на с.Ахелой с обща площ е 73,8 дка.

Със същото съдържание е заявление №0300/10.09.1991г., с поставен върху този номер № 1а, подадено от А.,  като заявените имоти не съвпадат по площ и местонахождение с процесните имоти.

Правото на възстановяване на тези имоти с площ е признато с протокол № 25 от 22.05.1992 г. на ОПК- Поморие.

С допълнително заявление от 11.06.1992 г., П.К.А.е заявил за възстановяване нива с площ от 18 дка в м. „Баба Арсад”, при граници от три страни старо корито на река, четвърта - море, за което е представил нотариален акт № 62, т.ІІІ от 1936 г., с който Г.Д.К. е придобил собствеността върху пет недвижими имота, три от които съответстват на процесните три имота.

С решение № 21/27.04.1993 г. на ПК - Поморие, по заявление № 1/91 г. и допълнително заявление от 1992 г., въз основа на допълнителни доказателства, представени от М.П.Ш. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. А. на нива от 18,2 дка, ІІІ категория, землището на с.Ахелой, м. „Къмпинга”, представляваща парцел № 49 по плана за оземляване, изработен 1929 г. при граници - наследници на К.И., река Ахелой, наследници на М.М.и шосе Бургас- Слънчев бряг, установен с нотариален акт и емлячен регистър.

Решението е получено от ответницата М.Ш. на 28.05.1993 г., видно от отбелязването в него.

 С решение № 162/02.06.1994 г. на ПК- Поморие на П. А.е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 18,590 дка в м. „Къмпинга”, имот № 7002 по картата на землището и къмпинг от 17,992 дка в м. „Къмпинга”, имот № 7019 по картата на землището. Видно от отбелязването в решението, същото е получено на 17.11.1994 г. от ответницата М.Ш..  

С решение № 190-А/19.02.1996г. на ПК- Поморие, решение № 162/2.06.1994 г., е преразгледано по реда на чл.14, ал.6 и ал.7 ЗСПЗЗ в частта, с която е възстановена собствеността върху нива от 18 дка, заявен с пореден № 1 в заявлението и установен с Протокол ТКЗС 26/13.09.1950 г.

С решение № 162/02.06.1994 г. на ПК Поморие е възстановено правото на собственост на А.върху пет земеделски имота, подробно описани в решението. Наследниците са въведени във владение с протокол за въвод № 1/17.03.1995 г..

Изложеното сочи, че в законоустановените срокове са били предприети действия за възстановяване на процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ както на името на Г.Д.К., така и на наследодателя на ответниците - П. А., който ги е заявил като негова бивша собственост (а не като наследник на съпругата си Анастаса Гюрова А.а или на нейния баща Г.Д.К.).

Налице е окончателен отказ от реституция на процесните имоти по административната преписка, образувана на името на Г.Д.К., искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване на това кой е бил действителният собственик на имотите към момента на одържавяването е лишен от правен интерес и като такъв е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Дори и искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл.14, ал.1 - 3 ЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя, като в тази връзка следва да се има предвид, че с влязло в законна сила решение № 66/04.04.2023 г., по гр.дело № 687/2022 г., по описа на ПРС, препис от което е приложен по делото, в производство по реда на чл. 145 АПК, е оставена без разглеждане като недопустима /просрочена/ жалба на ищеца, в частта й за отмяна като незаконосъобразно на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на ОПК – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците на Г.Д.К. и е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца, в частта й за обявяване на нищожността на посоченото решение.

По повод направеното искане, предвид прекратяването на производството поради недопустимост на иска и на основание чл.78, ал.4 ГПК, в тежест на ищците следва да се възложат направените от ответниците Д.П.А., М.П.Ш. и Д.И.С. разноски по делото в размер 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Поморийски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р.И.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Й.Й., против Д.П.А., ЕГН ***********, М.П.Ш., ЕГН **********, Д.И.С., ЕГН **********, всички със съдебен адресат адв.Й.К., Л.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес *** и Н.Б.Й., ЕГН **********, с адрес ***, иск  за установяване спрямо ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС общия наследодател на страните Г.Д.К., починал на 02.03.1949 г., е бил собственик на земеделски земи - имот с идентификатор 00833.7.19 по КК и КР на гр.Ахелой, общ. Поморие, представляващ къмпинг от 17,992 дка, трета категория, м. „Къмпинга”, имот № 7019 по картата на землището на с.Ахелой, общ.Поморие; имот с идентификатор 00833.8.9 по КК и КР, представляващ нива от 7,993 дка, десета категория, м.”Кашла”, имот № 8009 по плана за земеразделяне на гр.Ахелой и имот с идентификатор 00833.4.119 по КК и КР, представляващ нива от 5,018 дка, трета категория, м. „Резервоара”, имот № 4119 по плана за земеразделяне на гр.Ахелой, като недопустим  .

ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Й.Й., да заплати на Д.П.А., ЕГН ***********, М.П.Ш., ЕГН **********, Д.И.С., ЕГН **********, всички със съдебен адресат адв.Й.К., всички със съдебен адресат адв.Й.К., сума в размер 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.дело № 718/2015 г. по описа на ПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

                  

                                                         

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: