Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. Бургас, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XX–ти наказателен състав, в публично заседание на
двадесети и
четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана
Стефанова, като разгледа НАХД № 5686 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от Н.Д.Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-003585 от 01.08.2019 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят не оспорва
изложената в НП фактическа обстановка, но сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва, че при
съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на
свидетели без да се уточни какво е тяхното качество и не е конкретизирано
точното място на нарушението, посредством посочване на номер от улицата, до който е извършена
проверката. Застъпва още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до
нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е
попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да
изложи възражения срещу акта. Едновременно с това се излагат възражения за липса
на субективна страна на административното нарушение. Твърди
се, че жалбоподателят не е знаел, че е била прекратена служебно регистрацията на автомобила,
тъй като автомобилът
не бил негова собственост, а собственикът не го бил уведомил за това. В същото
време, тъй като автомобилът бил с платена ЗГО, имал винетка и всички необходими
документи, а още повече – не бил спрян от движение, жалбоподателят нямало как
да разбере, че не е бил регистриран в необходимия за това срок. С оглед на
всичко изложено, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят
не се явява в съдебно заседание, макар да е редовно призован. Същият изпраща
надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Андонов, който поддържа
жалбата и преповтаря изнесените в нея доводи и възражения, като отново моли за
отмяна на наказателното постановление, с което Г. е санкциониран.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата
писмо излагат становище наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема,
че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН. Видно от самото наказателно постановление (л. 6), то е връчено на
жалбоподателя на 02.12.2019 г., а жалбата е депозирана на 06.12.2019 г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.04.2019 г., около 16.00 часа, в гр.Бургас, по
ул.”Индустриална” до стадион „Черноморец” в посока ул.”Чаталджа”, жалбоподателят Г. управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Вито 110 ЦДИ” с рег.№****, собственост на „Г”ЕООД. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от
свидетеля Н.К.К. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”. При извършени справки в РСОД и чрез дежурен ОД на МВР-Бургас
свидетелят
К. констатирал, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е със служебно прекратена регистрация от 20.03.2019 г. От извършена справка в информационната система за регистрации на
МПС контролните органи от сектор „Пътна полиция” установили, че е имало сключен договор за
покупко-продажба на процесния автомобил рег. № 566/17.01.2019 г. на нотариус с № 699, като новият собственик не е регистрирал автомобила в
законоустановения 2-месечен срок. Установява се, че купувач по договора е било „Г” ЕООД, а
предишен собственик – Б. П. Ст..
За установеното нарушение
по ЗДвП свидетелят К.
съставил срещу
жалбоподателя АУАН
с бланков №003419/20.04.2019 г., описвайки горните факти. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал
с него и го подписал без възражения.
По случая била образувана преписката
№ 4836/2019 г. на РП-Бургас, като материалите били докладвани в РП-Бургас и с постановление от 10.07.2019 г. прокурорът преценил, че макар формално да е
било извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, доколкото се касае за
малозначителност на деянието, то и не са налице основания за ангажиране на
наказателната отговорност на водача, а спрямо него следва да се реагира с
налагане на административно наказание за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
поради което и отказал образуване на ДП и изпратил материалите на АНО за
ангажиране на отговорността на Г. по
административен ред.
Въз основа на АУАН и
съобразно с решението на РП-Бургас на 01.08.2019 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел изложената в
акта фактическа обстановка и също квалифицирал извършеното като нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП наложил
на водача административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и
които съда кредитира изцяло. Жалбоподателят също не оспорва фактите, но счита,
че не той е субект на административнонаказателната отговорност, както и че в
хода на производството са били допуснати съществени пороци.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
В
конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, който към дата 01.08.2019 г. е бил оправомощен да издава НП,
видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са
допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът
не споделя доводите, че е необходимо задължително в АУАН да бъде посочен
точният номер на ул. „Индустриална”, до който е била извършена проверката.
Видно от акта и НП, изрично е посочено, че проверката е била извършена: на ул.”Индустриална”
до стадион „Черноморец” в посока ул.”Чаталджа”, което е повече от изчерпателно
и не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред
нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението.
По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин
не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са
поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво
съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение”
му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.
Настоящият
състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на
свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение. Критерият
за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е
от категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая в АУАН е посочено (нарушението е установено от
свидетел № 1 и свидетел № 2 по АУАН), а и от разпита на актосъставителя пред
съда, категорично се изяснява, че полицейските служители, посочени в акта са
свидетели-очевидци на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените
пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетелите да не беше посочено – то
това по никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито
съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в този случай
нарушението би било несъществено.
Съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение свързано с това, че
преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив. Първо в тази насока няма никакви
доказателства, извън твърденията на жалбоподателя. Същият не е приложил към
жалбата въпросния препис, за да може съдът да прецени, дали действителност е
налице нечетливост или не. Освен това – дори да се приеме, че преписът, връчен
на жалбоподателя действително е нечетлив - то това не променя факта, че същият
представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН,
който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил,
че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното
връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на
защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са създадени пречки
за жалбоподателя да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да
разбере в какво е „обвинен”.
От правна страна:
В случая се касае за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, в сила от
27.12.2017 г. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
От фактическа страна по
делото безспорно се установява, че на 01.04.2019 г. около 16.00 часа в гр.Бургас, по ул.”Индустриална” до
стадион „Черноморец” в посока ул.”Чаталджа”, жалбоподателят Г. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ” с рег.№****,
собственост на „Г”ЕООД.
За целите на настоящото
производство обаче, за да се ангажира административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по
категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно
прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че
едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения
като нарушител. Натоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по
делото данни. Жалбоподателят не е собственик на управлявания автомобил, който е
бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка "ГО", талон за
преминат ГТП и т. н., като тези обстоятелства сочат, че обективно е било
невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателят да разбере, че
регистрацията на автомобила служебно е била прекратена, поради това, че
собственикът не е регистрирала процесното МПС в предвидения в чл. 143, ал. 15 ЗДвП срок. Към датата на деянието жалбоподателят не е бил собственик на
автомобила и за него не е съществувало задължение за регистрацията му. Ето защо
съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя при извършване на процесното деяние.
С оглед изложеното
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-003585 от 01.08.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП”, с което на Н.Д.Г., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.