№ 19598
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.А
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д.А Гражданско дело №
20241110104073 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 КЗ.
Предявени са от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати
сумата 6543,43 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № 44011512301076/23.02.2023 г. за
вредите причинени на застрахования при ищеца по имуществена застраховка
каско лек автомобил марка „БМВ“, модел „440 И“, с рег. № ........Х в следствие
на ПТП от 21.02.2023 г. в с. Братаница поради виновното противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС марка „Мерцедес“,
модел „Арокс“, с рег. № ........, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 23.01.2024 г. до плащането, както и сумата 500,59 лева -
мораторна лихва за периода от 29.06.2023 г. до 22.01.2024 г.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 6528,43 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „БМВ“,
модел „440 И“, с рег. № ........Х, настъпили в резултат от ПТП на 21.02.2023 г.
Виновен за ПТП е водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Арокс“, с рег.
№ ........, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора
за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение за заплащане на сумата
от 6543,43 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, поради което
претендира същата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 23.01.2024г. до плащането, както и лихва за забава в размер на 500,59
лв. за периода от 29.06.2023г. до 22.01.2024г. Претендира присъждане на
1
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва
механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинно-
следствената връзка на ПТП с вредите. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Оспорва размера на вредите. Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е имал качеството застраховател по застраховка
„Каско“ на л.а. марка „БМВ“, модел „440 И“, с рег. № ........Х към датата на
ПТП, че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и
покриваща отговорността на водача на МПС марка „Мерцедес“, модел
„Арокс“, с рег. № ........, както и че ищецът е заплатил сумата от 6528,43 лв. на
увреденото лице по процесната щета.
От събраните по делото писмени доказателства – Двустранен
констативен протокол за ПТП от 21.02.2023 г., уведомление за щета, опис на
щета, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, доклади по щета,
фактури, калкулация, преводни нареждания, както и от неоспореното
заключение на САТЕ се установява, че на 21.02.2023 г., около 14:30 часа, лек
автомобил „БМВ М440-И“ с рег. № ........Х се движи към с. Братаница, като
водачът предприема маневра за изпреварване на два леки автомобила и
товарна композиция „Мерцедес Арокс“ с рег. № ......... При достигане на
товарната композиция, водачът на влекач „Мерцедес Арокс“ с peг. № ........ се
отклонява наляво заради внезапно спиращо пред него МПС, при което
траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между
тях.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице инж. Й. Й. по
назначената съдебна автотехническа експертиза като обективно
безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи, че е налице
причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите и
обезщетени вреди по л.а. „БМВ М440-И“ с рег. № ........Х. Посоченият от
вещото лице размер на разходите необходими за отстраняване на щетите по
средни пазарни цени към 21.02.2023 г. е 6528,43 лева.
От показанията на разпитания свидетел Г. В. Г. се установявам че на
21.02.2023 г. управлявал товарна композиция „Мерцедес Арокс“ с рег. № ........
по път Звъничево - Братаница, малко преди Братаница с 62 км/ч. Сочи, че при
внезапно спиране на движещата се отпред кола свидетелят се огледал в лявото
огледало и пуснал ляв мигач за да изпревари автомобила, но при
предприемане на маневрата отново погледнал в огледалото и забелязал
движещ се зад него автомобил БМВ. Поддържа, че веднага щом го забелязал
се прибрал плътно вдясно, но последващо съприкосновение между лявата
задна гума на управлявания от свидетеля автомобил и дясната страна на БМВ-
2
то.
От показанията на разпитания П. Д. А. се установява, че на 21.02.2023 г.
около 14:30 чада управлявал лек автомобил ,,БМВ“ с рег. № РВ6725НХ по
пътя от с. Звъничево към с. Братаница, когато предприел маневра
изпреварване на две бавно движещи се коли и намиращия се пред тях бавно
движещ се камион, които се движили с 40-50 км/ч. Поддържа, че подал мигач
и тръгнал да изпреварва товарния автомобил, когато шофьорът на камиона
също предприел маневра изпреварване и засякъл управлявания от свидетеля
автомобил. Сочи, че натиснал клаксона и шофьорът на камиона прекратил
маневрата, но със задната гума ожулил вдясно калника, вратата, емблемата на
БМВ отстрани, както и огледалото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причИ. връзка с деянието вреди и вина, която
по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и разпита на допуснатите
свидетели категорично се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача на МПС „Мерцедес Арокс“
с рег. № ........, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Тоест,
поради виновното нарушаване на посочена разпоредба от ЗДвП, поведението
на водача на МПС „Мерцедес Арокс“ с рег. № ........ е станало причина за
настъпване на процесното ПТП, доколкото преди предприемане маневрата
изпреварване не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на
движение на увредения автомобил ,,БМВ M440-и“ с рег. № ........Х, който е
минавал покрай него.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
3
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника. Съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка
,,БМВ M440-и“ с рег. № ........Х. В доказателствена тежест на въвелия
възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на
които основава същите. В случая по делото, въпреки изрично предоставената
от съда възможност в тази насока, не са наведени от ответника конкретни
фактически обстоятелства, на които основава възражението за съпричиняване.
Напротив – от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и
заключение на САТЕ, категорично се установява, че вината за настъпването на
процесното ПТП изцяло била на водача на МПС „Мерцедес Арокс“ с рег. №
......... Не се установява виновно поведение на водача на увредения автомобил,
което да е в причИ. връзка с настъпилото ПТП.
Наведените от свидетеля Г. В. Г. твърдения за предприета от водача на
увредения автомобил маневра с изключително висока скорост не се
установява по категоричен начин по делото. В изготвения и подписан
двустранен констативен протокол за ПТП, който е съставен непосредствено
след инцидента липсват каквито и да е наведени от водачите на участващите
автомобили възраженияв тази насока. Още повече – свидетелят Г. В. Г. лично
е посочил, че е виновен за настъпване на ПТП като е положил подписа си под
направеното признание. Поради изложеното съдът не кредитира показанията
на свидетеля в посочената част.
Поради изложеното исковата претенция по чл. 411 КЗ е изцяло
установена по своето основание.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
4
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 6528,43 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 15 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което главният иск е основателен в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресна покана за заплащане на процесната щета в исковия размер е
получена от ответника на 19.05.2023 г., видно от представената на лист 65 от
делото обратна разписка. След получаване на регресната покана за заплащане
на процесната щета ответното дружество е било в забава по отношение
плащането на регресното вземане и искът за мораторна лихва за периода от
29.06.2023 г. до 22.01.2024 г. се явява основателен в пълния предявен размер
от 500,59 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на
онлайн калкулатор.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно държавна
5
такса в размер на 311,74 лева, депозит за експертиза в размер на 250,00 лева и
реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1201,20 лева.
Ответникът своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство,
което съдът намира за неоснователно, тъй като е съобразено с установените
размери в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, извършените процесуални действия
и фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК –
застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 89Б
на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, чл. 214, ал. 2 ГПК и чл. 86 ЗЗД сумата
6543,43 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
щета № 44011512301076/23.02.2023 г. за вредите причинени на застрахования
при ищеца по имуществена застраховка каско лек автомобил марка „БМВ“,
модел „440 И“, с рег. № ........Х в следствие на ПТП от 21.02.2023 г. в с.
Братаница поради виновното противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС марка „Мерцедес“, модел „Арокс“, с рег. № ........,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 23.01.2024 г. до
плащането, сумата 500,59 лева – мораторна лихва за периода от 29.06.2023 г.
до 22.01.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1762,94
лева – разноски в производството пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: BG94UBBS88881000290544.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6