Р Е Ш Е Н И Е
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на пети декември две хиляди и деветнадесета година, след публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1796 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 437 ал. 2 вр. чл. 435 ал. 4 от ГПК. Постъпила е с вх. № 01681/04.02.2019г.чрез ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх.№ 23368/01август 2019г., от адв. Н.А., процесуален представител на Н.И.Г., с ЕГН **********,***, Д.Т.Г., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, против действия на ЧСИ по изп.дело № 201282004003**, представляващи опис и оценка на „Склад за нехранителни стоки и материали“ в ПИ с идентификатор 56784.501.* и настоящ идентификатор 56784.501.*.
Жалбоподателите заявяват, че са съсобственици на описания склад и осъществяват несмущавано и трайно владение върху имота.
Считат, че СИ неправомерно включвал притежавания от тях недвижим имот към имуществата, предназначени за удовлетворяване на ипотекарния кредитор, съответно, извършва оценка на имота като подготвително действие за изнасянето му на публична продан. Заявяват, че описаният склад не е предмет на ипотека.
Сочи се, че е видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 285/21.01.2008г.,акт №12,т.1,н.д. №172/2008г., третото лице, обезпечаващо чужд дълг със свой имот ипотекира „поземлен имот 501.207, както и всички постройки, подобрения ,съоръжения и приращения“. В тази насока, се заявява, че към момента на учредяването на ипотеката халето не е съществувало като недвижим имот, съответно, и не е предмет на обезпечението. Както и, че то не може да бъде приравнено на „постройка“ по описанието в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, защото липсвала изискуемата индивидуализация, съответно, не следвало да се третира и като „подобрение“ и „приращение“, тъй като под тези понятия се третират други СМР, извършвани в имот, но не и самостоятелна постройка.
Заявява се, че съобразно константната практика на ВКС, единно, се приемало, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопстроени сгради при действието на ипотеката, ако при сключването й е постигнато съгласие тя да има действие за тях. В конкретния случай, се заявява, че това не е направено. Заявява се, че по волята на страните при сключването на договора за учредяване на ипотека върху незастроен недвижим имот е допустимо да се уговори разпростиране действието на ипотеката и върху сградите, които ще бъдат построени върху имота. Подобна уговорка не противоречи на установеното в чл. 166 ал. 2 от ЗЗД изискване за специалност на ипотеката, чиято цел е да не се допусне цялото имущество на длъжник да служи като обезпечение на кредитора, както и да защити правата на трети лица, които биха придобили право на собственост върху част от имуществото на длъжника след учредяване на ипотеката. След като в договора за ипотека изрично е посочено, че ипотеката разпростира действието си и върху сградите, които ще бъдат построени в имота по одобрен към момента на сключване на договора инвестиционен проект, ипотекираният имот е в достатъчна степен определен, за да се приеме, че е налице яснота за предмета на ипотеката по смисъла на чл. 166 ал. 2 от ЗЗД.
Заявява се, че в обсъждания случай с неконкретизираното описание „всички постройки, подобрения, съоръжения и приращения“ не може да се счита, че волята на страните обхваща и бъдещите постройки в имота, още повече, че те са осъществени от трети на ипотеката лица.
Счита се, че СИ извършва опис и оценка на имот, който не е част от обезпечението на кредитора, с което засяга правата на жалбоподателите като собственици на имота. Заявява се, че жалбоподателите осъществяват явно, несмущавано владение върху описаното и оценено хале от момента на неговото построяване, включително, и сега.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъдат отменени обжалваните действия на СИ. Прилагат се: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68,т.39,дело № 7151/2009г.; Акт за узаконяване № 3/24.04.2011г. на Община Пловдив, Район „Северен“.
С писмени възражения по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на „Търговска Банка Д“ АД гр. София, чрез пълнмощни адв. Д. Б., САК, жалбата се счита за недопустима, евентуално, за неоснователна.
Постъпило е писмено становище по
жалбата/мотиви по чл. 436ал.3 от ГПК/ от страна на ЧСИ, с които се счита, че
жалбата е допустима на основание чл. 435 ал. 4 от ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Въззивният съд намира, че подадената от жалбоподателите Н.И.Г. и Д.Т.Г., чрез пълномощника им адв. Н.А., жалба е подадена в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ – опис и оценка на недвижим имот, по изпълнително дело№ 20128200400388, в хипотеза на чл. 435 ал. 4 от ГПК, тъй като жалбоподателите са трети лица за изпълнителното производство, които имат правен интерес от обжалването, тъй като се намират във владение на процесния недвижим имот, чиито опис и оценка обжалват.
В тази насока, следва да се уточни, че жалбоподателите са частни правоприемници на ипотекарен длъжник- С. Г. Г., видно от приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том І, рег. №142, дело № 3 от 16.06.2009г., поради което, самите жалбоподатели, не се явяват страни по изп.дело-ипотекарни длъжници, а са трети лица за изпълнителното производство, при което за същите е приложима хипотезата на разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Предвид което и въззивният съд намира, че подадената от третите лица жалба е допустима, на разгледана по същество от съда, жалбата се явява неоснователна, поради следното:
От приложено копие на изп. дело се установяват от съда, имащи отношение към предмета на жалбата, следните обстоятелства:
Видно е, че за обезпечение на вземането на взискателя „Търговска Банка Д“АД по настоящето изп. дело № 388/2012г. по описа на ЧСИ Т. Луков, рег. № 820, е била учредена от тогавашните собственици на имота, в т.ч. и от праводателя на жалбоподателите, С. Г., договорна ипотека, вписана в СВ Пловдив под акт № 12, том 1, № от дв.вх.рег.285/21.01.2008г., подновена с акт № 215,том 25, № от дв.вх.рег.40362/12.12.2017г., върху процесния съсобствен имот: Поземлен имот 501.207 по кад.план на местността „Отдих и култура“ – север, местн.“**“ на гр. Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, одобрен със заповед №ОА-1549/10.08.2001г. на кмета на Община Пловдив, попадащ в терен отреден за Парк отдих и култура, по плана на Парк „Отдих и култура“ с площ на имота от 4 997 дка, при граници: имот № 501.206-двор на А. В. А. и др., имот № 501.204-двор на „Ферал ТК“ ЕООД, имот № 501.203-двор на насл. на Ц. С. Ц., имот № 501.209-двор на насл. на П. И. Т. и др., имот № 501.** – полски път на Община Пловдив и имот № 501.**- двор на Е. Г. Г., както и върху всички постройки, подобрения, съоръжения и приращения в имота.
След учредяване на договорната ипотека върху имота през 2008г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том І, рег. №142, дело № 3, от 16.06.2009г.,/вписан в СВ-Пловдив с вх.рег.№14941/16.06.09г. с Акт № 68,том 39,дело№ 7151/09г./, лицето С. Г. Г. дарява на Н.И.Г., Д.Т.Г., и на още три лица, при равно права за всеки от тях 25/4997 ид.ч. от своя недвижим имот, а именно: 1000/4997 ид.ч. от процесния поземлен имот 501.**, по кад.план на пм.“Отдих и култура“-север, местн.“***“ на гр. Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, , одобрен със заповед №ОА-1549/10.08.2001г. на кмета на Община Пловдив.
Видно е, че с акт за узаконяване № 3/21.04.2011г. издаден от Община Пловдив-Район „Северен“ е узаконен „Склад за нехранителни стоки и материали“в процесния ПИ с идентификатор 56784.501.*/стар номер 207/, УПИ за парк „Отдих и култура“ по плана на парк „Отдих и култура“гр. Пловдив, като собственици на обекта са посочени Н.И.Г., Д.Т.Г., А. В. В., И. Д. Д., З. Х. П., собственици на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот ,вписан в СВ Пловдив под акт № 68 от 16.06.2009г., /по-горе цитиран/, и Т. Г. Г., С. Г. Г. и Ц. С. Г., собственици на основание нотариален акт за договорна делба, вписан в СВ Пловдив под акт № 106,том 14, № от дв.вх.рег.23213/23.08.2005г.
Със заповед КД-14-16-1648/08.10.2013г. на Началника на СГКК-Пловдив е изменена заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК, съгласно която процесният обект „Склад за нехранителни стоки и материали“ се намира в ПИ с идентификатор 56784.501.523/стар идентификатор 56784.501.196/. Видно е от удостоверение изх. № 11340/13.09.2012г., издадено от СВ-гр. Пловдив, че относно процесния “Склад за нехранителни материали“ с идентификатор 56784.501.*, настоящ 56784.501.*, се констатират вписвания, в т.ч.:-договорна ипотека, вписана в СВ-Пловдив, под акт № 12,том 1, № от дв.вх.рег.285/21.01.2008г., обезпечаваща вземането на взискателя; както и възбрана, наложена по изп. дело в обезпечение на вземането на взискателя.
Видно е от приложения към жалбата акт за узаконяване № 3/21.04.2011г. издаден от Община Пловдив-Район „Северен“, с оглед издаването му на основание параграф 184 от ПЗР от ЗУТ, че касае строежи, извършени незаконно до влизане в сила на закона, /31.03.2001г./, които могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Предвид което и въззивният съд прави извода, че процесният склад, предмет на узаконяване, е построен преди влизане в сила на ЗУТ, респективно, е бил построен преди 31.03.2001г., като незаконна постройка, до узаконяването му на 21.04.2011г. От което следва, че към момента на ипотеката, вписана на 21.01.2008г., обезпечаваща вземането на взискателя, процесният склад е съществувал като постройка- подобрение към поземления имот и е следвал неговия статут. При което и договорната ипотека, като е учредена върху поземления имот 501.207, и върху всички „постройки, подобрения,съоръжения, приращения в имота“, следва да се счита, че е учредена и върху процесния обект “Склад за нехранителни материали“ с идентификатор 56784.501.*, настоящ 56784.501.*.
Предвид което и обжалваните действия – опис и оценка на процесния склад, се явяват законосъобразно извършени от страна на ЧСИ, с оглед постъпила молба от взискателя с искане да бъде насрочена публична продан на описаните имоти. Поради което и жалбата срещу тези действия като неоснователна следва да бъде оставена без уважение от съда.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила с вх. № 01681/04.02.2019г.чрез ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх.№ 23368/01август 2019г., от адв. Н.А., процесуален представител на Н.И.Г., с ЕГН **********,***, Д.Т.Г., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, против действия на ЧСИ по изп.дело № 20128200400388, представляващи опис и оценка на „Склад за нехранителни стоки и материали“ в ПИ с идентификатор 56784.501.*. и настоящ идентификатор 56784.501.*.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/