Решение по дело №457/2015 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№……/21.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести октомври двехиляди и шестнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

при секретаря Р.Т. и прокурора Петър Мидов, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 457 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е предявила против А.С.С. иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).

В искането се твърди, че с Решения №№ 181 и 182/27.05.2015 г. на КОНПИ на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) и въз основа на постъпило в ТБ на КОНПИ - гр. Хасково при ТД на КОНПИ - гр. Пловдив уведомление от МВР - ОДП - Хасково от 16.04.2007 г. за образувано ДП № 18/2007 г. на ОД на МВР - гр. Хасково срещу А.С.С. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 и 2 във връзка с ал. 1 от НК е образувано производство по установяване имуществото на А.С.С..

С Определение № 155/ 28.08.2008 г. на Окръжен съд - гр. Хасково по НОХД № 183/2008 г. А.С.С. е признат за виновен в това, че в периода от м. януари до м. юли 2007 г. в гр. Хасково и в страната ръководил организирана престъпна група с цел да върши престъпления по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243 от НК и чл. 308, ал. 2 и 3, вр. ал. 1 от НК - престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1. вр. ал. 1 от НК. За така извършеното престъпление на А.С.С. е определено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца.

С протоколно определение от 27.12.2001 г. на Районен съд - гр. Самоков по НОХД № 133/ 2001 г. А.С.С. е признат за виновен за извършени на 22.01.1998 г. и 26.01.1998 г. престъпления по чл. 244, ал. 1, пр. 2 от НК, за които му е определено общо наказание ,,глоба" в размер на 300 лв.

В хода на проверката комисията установила, че през проверявания период 01.06.1990 г. – 31.05.2015 г. А.С.С. е придобил следните имоти:

1) С НА № 162, т. І, д. № 281 от 06.02.1995 г. А.С.С. е закупил апартамент № 1, находящ се в гр. Хасково, ж. к. „Орфей" бл. 22, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 57.85 кв. м., заедно с избено помещение № 1, ведно с 0. 653 % ид. ч. от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя за сумата от 98 850 неденоминирани лв.

2) С НА № 85, т. II, д. № 211 от 26.09.2003 г. А.С.С. закупил следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. Хасково, ул. „Княз Борис І” № 8-12, вх. Б, ет. 1, състоящ се от две стаи и кухня - 56 кв. м., ведно с избено помещение и ведно с 1.954 % ид. ч. от общите части на блока и на отстъпеното право на строеж върху държавен парцел в кв. 289 по плана па гр. Хасково;

3) С НА № 81, т. II, рег. № 1261, д. № 171 от 20.07.2004 г. А.С.С. закупил следния недвижим имот: гараж с площ от 33 кв. м., построен с отстъпено право на строеж върху общински УПИ II - за кооп. жилищно строителство в квартал 155 по плана на гр. Хасково, утвърден със Заповед № 90/1971 г. и № 1547/1997 г., който гараж е построен непосредствено до западния калкан на построената в същия имот 6-етажна жилищна сграда - блок на ЖСК „Свежест" в гр. Хасково на ул. „Славянска" № 1-3, ведно с припадащите се идеални части от отстъпеното право на стоеж върху терена. През 2006 г. гаражът е преустроен в помещение за продажба на закуски;

4) С НА № 43, т. XII, д. 4551 от 01.10.1997 г. А.С. С. закупил следния недвижим имот: парцел № 598 в местността „Кенана", Хасковско землище, представляващ нива от 348 кв. м., ведно с построената в нея масивна сграда върху 20 кв. м.

С НА № 178, т. II, д. № 1567 от 08.06.1998 А.С.С. продал гореописаният имот на Васил Асенов И..

През проверявания период А.С.С. е придобил и следните МПС:

1) лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ", рег. № X3562ВТ, цвят: сив металик, рама № ******, двигатeл № SАRНY10DYGН304406, дата на първа регистрация: 27.10.2000 г., придобит на 24.06.2013 г.;

2) Лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", рег. № X7212Т, цвят: черен, рама № ******, двигател № JР264143, придобит на 24.10.1997 г., отчислен на 22.12.1997 г.;

3) Лек автомобил „Рено 5", рег. № X9671С, цвят: бял, рама № ******, двигател № С1ЕG750А016540, дата на първа регистрация: 13.04.1986 г., регистриран на 03.09.1999 г., отчислен на 03.09.1999 г.;

4) Лек автомобил „БМВ”, модел „318 И", рег. № X8868АС, цвят: зелен, рама № ******, двигател № 184Е104117622, дата на първа регистрация: 15.10.1992 г., придобит на 28.01.2004 г., отчужден на 04.07.2011 г.;

5) Лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф", рег. № X0590ВА, цвят: тъмно син металик, рама ******, двигател № 2E398948, дата на първа регистрация: 26.01.1994 г., придобит на 07.01.2011 г., отчужден на 05.04.2011 г.;

6) Лек автомобил „Ауди”, модел „А4”, рег. № X4863ВМ, цвят: тъмно син металик, рама № ******, двигател № АDР164186, дата на първа регистрация 29.07.1997 г., придобит на 17.05.2011 г., отчужден на 12.07.2011 г.;

7) Лек автомобил „Шкода", модел „Фабия", рег. № X6853ВН, цвят: сив металик, рама ******, двигател № АSY181442, дата на първа регистрация 12.05.2003 г., придобит на 22.08.2012 г., отчужден на 24.01.2013 г.;

8) Лек автомобил „Форд", модел „Фокус", рег. № X0459ВТ, цвят: светло сив металик, рама № ******, дата на първа регистрация 30.11.2000 г., придобит на 12.12.2012 г., продаден на 04.06.2013 г.;

9) Товарен автомобил „Мерцедес", модел „508 Д", рег. № X1296Н, цвят: бял, рама № ******, двигател № 31494810325475, дата на първа регистрация 25.01.1979 г., придобит на 01.06.1998 г., бракуван на 07.07.2009 г.

А.С.С. е разполагал със следните средства по банкови сметки:

1) сума в размер на 55 лв. /0.19 МРЗ/ по разплащателна сметка в „Юробанк България” АД;

2) срочен депозит в щатски долара, открит на 01.11.2002 г. в „ОББ” АД, с вноска на каса от проверяваното лице в размер на 6 121 щатски долара или 12 002.85 лв. /120.03 МРЗ/. На 20.07.2004 г. натрупаната сума по депозита в размер на 6 191.93 щатски долара или 9 778.23 лв. /81.49 МРЗ/ е изтеглена на каса. С част от изтеглената сума на същата дата 20.07.2004 г. е закупен гараж с площ от 33 кв. м. находящ се в гр. Хасково, ул. „Славянска" № 1-3;

3) срочен валутен депозит, открит на 01.11.2002 г. в „ОББ” АД, с вноска на каса от А.С. в размер на 7 000 евро или 13 690.81 лв. /136.91 МРЗ/, по която са начислени и изплатени лихви;

4) банкова сметка, ***.07.2004 г. в „ОББ” АД, на която дата е внесена сумата от 3 000 евро или 5 867.49 лв. /48.90 МРЗ/ от трети лица.

На 23.07.2007 г. в жилището на А.С.С.,***, е извършено претърсване и изземване на следните парични средства, за които не с установен законен източник: 16 бр. банкноти с поминал 10 евро; 1 банкнота с номинал 20 евро; 4 бр. банкноти с номинал 100 долара, възлизащи общо в размер на 918.09 лв. /5.10 МРЗ/, които подлежат на отнемане.

В периода на проверката 01.06.1990 г. – 31.05.2016 г. А.С. е реализирал общо приходи в размер на 202. 71 МРЗ, като през този период е извършил разходи за покупка на недвижими и движими вещи, за издръжка на семейството му и за задгранични пътувания в размер на 1 927. 70 МРЗ. Имуществото, придобито по време и след периода на престъпна дейност (22.01.1998 г. до 31.05.2015 г.) е в размер на 791. 08 МРЗ, което е на значителна стойност и за придобиването му А.С.С. не с разполагал със законни доходи и източници на средства.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се отнемат в полза на държавата следните недвижими и движими вещи:

1) апартамент № 4, находящ се в гр. Хасково, ул. „Княз Борис І” № 8-12, вх. Б, ет. 1, състоящ се от две стаи и кухня - 56 кв. м., ведно с избено помещение и ведно с 1.954 % ид. ч. от общите части на блока и на отстъпеното право на строеж върху държавен парцел в кв. 289 по плана на гр. Хасково;

2) гараж с площ от 33 кв. м., построен с отстъпено право на строеж върху общински УПИ II - за кооп. жилищно строителство в квартал 155 по плана на гр. Хасково, утвърден със Заповед № 90/1971 г. и № 1547/1997 г., който гараж е построен непосредствено до западния калкан на построената в същия имот 6-етажна жилищна сграда - блок на ЖСК „Свежест" в гр. Хасково на ул. „Славянска" № 1-3, ведно с припадащите се идеални части от отстъпеното право на стоеж върху терена.

3) лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ", рег. № X3562ВТ, цвят: сив металик, рама № ******, двигатeл № SАRНY10DYGН304406, дата на първа регистрация: 27.10.2000 г., придобит на 24.06.2013 г.;

4) сумата от 55 лв., внесена на каса в „Юробанк България" АД по разплащателна сметка в лева № ****** с титуляр А.С.С.;

5) сумата от 5 438. 23 лв., преминала по депозитна сметка USD № 852194113971517, открита в „ОББ" АД с титуляр А.С.С.;

6) сумата от 14 032. 12 лв., внесена на каса в „Обединена българска банка'' АД по срочен валутен депозит в евро № ****** с титуляр А.С.С.;

7) сумата от 5 867. 49 лв., постъпила в „Обединена българска банка" АД по банкова сметка *** № ******, с титуляр А.С.С.;

8) сумата от 918. 09 лв., намерена при обиск в жилището на А.С.С.;

9) сумата от 2 600 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Рено 5", рег. № X9671С, цвят: бял, рама № ******, двигател № С1ЕG750А016540;

10) сумата от 1 800 лв., получена от продажбата на лек автомобил „БМВ”, модел „318 И", рег. № X8868АС, цвят: зелен, рама № ******, двигател № 184Е104117622;

11) сумата в размер на 5 100 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Ауди”, модел „А4”, рег. № X4863ВМ, цвят: тъмно син металик, рама № ******, двигател № АDР164186;

12) сумата в размер на 1 700 лв., представляваща разликата между пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Шкода", модел „Фабия", рег. № X6853ВН, цвят: сив металик, рама ******, двигател № АSY181442 и пазарната стойност към датата на придобиване на лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ", рег. № X3562ВТ, цвят: сив металик, рама № ******, двигатeл №SАRНY10DYGН304406;

13) сумата от 2 500 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Форд", модел „Фокус", рег. № X0459ВТ, цвят: светло сив металик, рама № ******;

14) сумата от 300 лв., получена при бракуването на товарен автомобил „Мерцедес", модел „508 Д", рег. № X1296Н, цвят: бял, рама № ******, двигател № 31494810325475.

Ответникът А.С.С. чрез пълномощниците си оспорва предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

І. Предявеният от КУИППД иск е с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) във връзка с § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и с него се иска да бъде отнето в полза на държавата придобитото от А.С.С. имущество (недвижими имоти, леки автомобили и парични средства), както и на основание чл. 4, ал. 2 от закона А.С.С. да бъде осъден да заплати сумата от 14 000 лв., получена от продажба на придобити и впоследствие отчуждени МПС.

Предпоставките за уважаване на иска се извличат от чл. 1, ал. 2, чл. чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) и се изразяват в наличието на следните условия: ответникът да е осъден за някое от престъпленията по чл. 3, ал. 1, да е придобил имущество пряко или косвено от престъпна дейност, същото да е на значителна стойност съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона и да не е възстановено на пострадалия, отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони.

ІІ. По настоящето дело се установи, че с протоколно определение от 27.12.2001 г. на Районен съд - гр. Самоков по НОХД № 133/ 2001 г. А.С.С. е признат за виновен за извършени на 22.01.1998 г. и 26.01.1998 г. престъпления по чл. 244, ал. 1, пр. 2 от НК, за които му е определено общо наказание ,,глоба" в размер на 300 лв., както и че с Определение № 155/ 28.08.2008 г. на Окръжен съд - гр. Хасково по НОХД № 183/2008 г. А.С.С. е признат за виновен за извършено в периода м. януари - м. юли 2007 г. престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243 от НК и чл. 308, ал. 2 и 3, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца.

Престъпленията, за които е осъден ответникът А.С.С. – чл. 244, ал. 1 НК и чл. 321 НК, попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).

ІІІ. В 25 - годишния срок по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) от 01.06.1990 г. до 31.05.2015 г. ответникът А.С.С. е придобил и се разпоредил със следното имущество:

1) С НА № 25, т. І, д. № 48 от 11.01.1995 г. (т. ІІ, л. 703) А.С.С. и А.С.С. са продали собствения си недвижим имот, представляващ парцел ІV с площ от 350 кв. м., имот пл. № 818 в кв. 154 по плана на гр. Хасково ведно със застроената двуетажна жилищна сграда на 63 кв. м.

2) С НА № 162, т. І, д. № 281 от 06.02.1995 г. (т. І, л. 122) А.С.С. е закупил апартамент № 1, находящ се в гр. Хасково, ж. к. „Орфей" бл. 22, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 57.85 кв. м., заедно с избено помещение № 1, ведно с 0. 653 % ид. ч. от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя за сумата от 98 850 неденоминирани лв.

3) С НА № 85, т. II, д. № 211 от 26.09.2003 г. (т. І. л. 132) А.С.С. закупил апартамент № 4, находящ се в гр. Хасково, ул. „Княз Борис І” № 8-12, вх. Б, ет. 1, състоящ се от две стаи и кухня - 56 кв. м., ведно с избено помещение и ведно с 1.954 % ид. ч. от общите части на блока и на отстъпеното право на строеж върху държавен парцел в кв. 289 по плана на гр. Хасково за сумата от 5000 лв.;

3) С НА № 81, т. II, рег. № 1261, д. № 171 от 20.07.2004 г. (т. І, л. 131) А.С.С. закупил гараж с площ от 33 кв. м., построен с отстъпено право на строеж върху общински УПИ II - за кооп. жилищно строителство в квартал 155 по плана на гр. Хасково, утвърден със Заповед № 90/1971 г. и № 1547/1997 г., който гараж е построен непосредствено до западния калкан на построената в същия имот 6-етажна жилищна сграда - блок на ЖСК „Свежест" в гр. Хасково на ул. „Славянска" № 1-3, ведно с припадащите се идеални части от отстъпеното право на стоеж върху терена, за сумата от 3800 лв.

4) С НА № 43, т. XII, д. 4551 от 01.10.1997 г. (т. І, л. 123) А.С. С. закупил парцел № 598 в местността „Кенана", Хасковско землище, представляващ нива от 348 кв. м., ведно с построената в нея масивна сграда върху 20 кв. м., за сумата от 186 825 неден. лв.

5) С НА № 178, т. II, д. № 1567 от 08.06.1998 А.С.С. продал парцел № 598 в местността „Кенана", Хасковско землище, представляващ нива от 348 кв. м., ведно с построената в нея масивна сграда върху 20 кв. м. на Васил Асенов И..

Ответникът А.С.С. е придобил, а впоследствие отчуждил и следните леки автомобили:

ІV. Според Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК, за да се отнеме в полза на държавата придобитото от проверяваното лице имущество, е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Поради това при преценка стойността на придобитото от проверяваното лице имущество следва да се вземе само имуществото, което той е придобил по време или след извършване на престъпленията, за които е осъден. В този ред на мисли при изчисляване стойността на придобитото от ответника имущество, подлежащо на отнемане, следва да се изключат придобитият с НА № 162, т. І, д. № 281 от 06.02.1995 г. апартамент № 1, находящ се в гр. Хасково, ж. к. „Орфей" бл. 22, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 57.85 кв. м., придобитият с НА № 43, т. XII, д. 4551 от 01.10.1997 г. парцел № 598 в местността „Кенана", Хасковско землище, представляващ нива от 348 кв. м., ведно с построената в нея масивна сграда върху 20 кв. м., както и придобитият на 24.10.1997 г. лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", рег. № X7212Т, цвят: черен, рама № ******, двигател № JР264143.

Наличието на връзка (пряка или косвена) между придобитото имущество и престъпната дейност като предпоставка за отнемане следва да се обсъжда само при наличие на имущество на значителна стойност съгласно § 1, т. 2 от ДР и при липса на законен източник за придобиването му. Наличието на законен източник изключва априори връзката на придобитото имущество и престъпната дейност.

V. Стойността на имуществото, предмет на искането за отнемане, следва да се определи по действително платената цена за придобиването му. Понятието „значителна стойност” по §1, т.2 от ДР следва да се тълкува не като пазарната стойност на една вещ изобщо, а обхваща разходите, които са направени за нейното придобиване. Този извод се налага от нормата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), според която отнемането се допуска само ако ответникът не докаже, че средствата за придобиване на имуществото имат законен източник. Затова във всеки конкретен случай следва да се установят действително направените от проверяваното лице разходи за придобиване на имуществото.

Като диспозитивен документ договорът доказва, че волеизявление с определено съдържание е направено от неговия автор, в което се изразява неговата формална доказателствена сила. Поради това, докато не бъде опровергано неговото съдържание, т. е. докато не се докаже, че материализираното в него изявление не отговаря на действителната воля на лицето, което го е направило, съдът е обвързан от постигнатите между страните уговорки относно покупната цена. За доказване привидността на изявленията комисията като трето лице може да използва всички допустими от закона доказателствени средства – писмени доказателства, веществени доказателства, експертизи, включително и свидетелски показания – чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК. В случая комисията се стреми да докаже, че волеизявленията на страните по сключените от ответника А.С.С. придобивни сделки са симулативни в частта досежно цената, като в тази връзка се позовава на заключенията по назначените автотехническа и оценителна експертиза на недвижими имоти, според които пазарната стойност на процесните имоти към момента на придобиването им е значително по – голяма. При определяне на действително уговорената покупна цена следва да се държи сметка, от една страна, на закрепената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, а от друга, на установената в гражданския оборот практика с цел избягване плащане на такси и данъци в договорите да се сочат цени, съответстващи на данъчните оценки на недвижимите имоти и застрахователните стойности на леките автомобили, които са неколкократно по – ниски от пазарните, при които реално се сключват сделките. Принципът на действителната стойност на вещта, предмет на отнемане, се съдържа и в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), според която, когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1.

За установяване пазарната стойност на процесните недвижими имоти към момента на придобиването им по делото бе назначена съдебно – оценителна експертиза (т. ІІ, л. 718). Според експертизата пазарната стойност на закупения с НА № 85, т. II, д. № 211 от 26.09.2003 г. апартамент № 4, находящ се в гр. Хасково, ул. „Княз Борис І” № 8-12, вх. Б, ет. 1, със застроена площ от 56 кв. м. е в размер на 27 400 лв., равняващи се на 249 минимални работни заплати (МРЗ), а пазарната стойност на закупения с НА № 81, т. II, рег. № 1261, д. № 171 от 20.07.2004 г. гараж с площ от 33 кв. м., построен с отстъпено право на строеж върху общински УПИ II - за кооп. жилищно строителство в квартал 155 по плана на гр. Хасково е в размер на 7 800 лв., равняващи се на 65 МРЗ.

При съпоставка на посочените в нотариалните актове придобивни цени и определените от експертизата пазарни стойности е видно, че посочената в нотариалните актове цена е значително по – ниска от пазарната стойност имотите, при която реално се сключват сделките, поради което не следва да се приеме за действително уговорена. Съглашението между страните в тази част е симулативно и прикрива действително уговорената и платена цена, за която следва да се приеме определената от вещото лице пазарна стойност. Пазарната стойност на посочените имоти според експертизата възлиза на 35 200 лв., която към момента на придобиване им се равнява на 314 МРЗ.

По отношение на леките автомобили от заключението на автооценителната експертиза (т.ІІІ, л. 981) се установява, че пазарната им стойност е в размер на 22 500 лв., която съотнесена към МРЗ към момента на придобиване възлиза на 190. 71 МРЗ:

1) лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ", рег. № X3562ВТ – 3 300 лв. (10. 64 МРЗ);

2) лек автомобил „Рено 5", рег. № X9671С – 1000 лв. (14. 92 МРЗ);

3) лек автомобил „БМВ”, модел „318 И", рег. № X8868АС – 5600 лв. (46. 66 МРЗ);

4) лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф", рег. № X0590ВА – 1300 лв. (5. 41 МРЗ);

5) лек автомобил „Ауди”, модел „А4”, рег. № X4863ВМ – 1800 лв. (7. 5 МРЗ);

6) лек автомобил „Шкода", модел „Фабия", рег. № X6853ВН – 2500 лв. (8. 62 МРЗ);

7) лек автомобил „Форд", модел „Фокус", рег. № X0459ВТ - 2500 лв. (8. 62 МРЗ);

8) Товарен автомобил „Мерцедес", модел „508 Д", рег. № X1296Н – 4500 лв. (88. 34 МРЗ).

Обективираните в договорите цени съществено се различават от пазарната стойност на автомобилите, при които се сключват сделки, поради което следва да се приеме, че в тази част договорите прикриват действително уговорената и платена цена, за която следва да се приеме определената от вещото лице пазарна стойност.

От заключението на в. Р.К. (т. ІІ, л. 927) е видно, че по сметки в „ОББ” АД ответникът е разполагал със средства във валута: 6191. 93 щ. д., изтеглени на 20.07.2004 г., равняващи се на 9 778. 23 лв. (81. 49 МРЗ), 7174. 51 евро, изтеглени на 12.07.2004 г., равняващи се на 14 032. 12 лв. (116. 93 МРЗ) и 3000 евро, изтеглени на 19.07.2004 г., равняващи се на 5867. 49 лв. (48. 90 МРЗ).

От писмо изх. № 4602/ 0470/16.09.2013 г. на „Юробанк България” АД (т. І, л. 277) е видно, че А.С.С. е бил титуляр на разплащателна сметка в лева № BG 94 BPBI79261081260501, открита на 25.05.2012 г. с вноска на каса от 55 лв. (0.19 МРЗ).

От протокол за обиск и изземване по ДП № 18/ 2007 г. (т. І, л. 51) се установява, че на 23.07.2007 г. в жилището на А.С.,*** са открити и иззети 180 евро, 400 ЩД с левова равностойност 918. 09 лв. (5. 10 МРЗ).

От горното се налага извод, че за периода от 22.01.1998 г. – началото на престъпната дейност – до изтичане на 25 – годишния срок по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) – 31.05.2015 г. ответникът А.С. е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т. 2 ДР на закона (757. 32 МРЗ), тъй като стойността му надхвърля 60 000 лв., която към момента на влизане на закона в сила се равнява на 400 минимални работни заплати. Като обективен критерий за определяне съответствието на реализираните доходи с направените разходи за придобиване на процесното имущество следва да се използва минималната работна заплата, тъй като проверяваният период обхваща и времето преди деноминацията на лева (05. 07. 1999 г.), характеризиращ се с висока инфлация.

VІ. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) придобитото през релевантния период (по време или след приключване на престъпната дейност) имущество се отнема само ако ответникът не докаже наличието на законен източник на доходите. Т. е. за успешното провеждане на защитата срещу иска ответникът следва да докаже, че след приспадане на обичайните и извънредни разходи доходите му са достатъчни за придобиване на процесното имущество. Поради това при изчисляване разходите на проверяваното лице не следва да се вземат предвид разходите за придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане. На отнемане подлежи само имуществото, за което липсва законен източник за придобиването му.

При преценка имущественото състояние на проверяваното лице следва да се вземат предвид само доходите и разходите до придобиване на имуществото, в случая до 24.06.2013 г., когато е извършена последната придобивна сделка – закупуването на лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ", рег. № X3562ВТ, тъй като това е релевантният момент към който ответникът следва да докаже произхода на средствата. Реализираните доходи и разходи след този момент са неотносими, тъй като не са свързани с придобитото имущество.

VІІ. За да докаже, че процесното имущество е придобито със законни средства, ответникът А.С.С. се позовава на следните източници на доходи: доходи от работа в Германия, продажба на недвижими имоти и МПС, от наем и получени заеми, възнаграждение, получено за работата по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, доходи от търговска дейност, получено застрахователно обезщетение.

1. Доходи от работа в Германия:

По делото се установи от представените по делото фишове за заплати, че за времето от м. март 1991 г. до м. август 1993 г. ответникът А.С.С. е работил като сервитьор в хотел – ресторант „Дванадесетте апостола” в гр. Алтьотинг, Германия, за който е период според назначената по делото съдебно – икономическа експертиза (т. ІІ, л. 874) е получил чисто трудово възнаграждение в размер на 57 218. 70 ДМ.

Установи се също така, че след приключване на трудовата му дейност в Германия с Решение от 08.11.1994 г. на Областен осигурителен институт на Горна Бавария (т. ІІ, л. 650) е разпоредено на А.С.С. да се изплатят по сметка в Минералбанк БСИ Хасково внесените осигурителни вноски в размер на 8 764. 36 ДМ.

По делото е представен Договор за депозит във валута от 03.06.1994 г. (т. ІІ, л. 647), по силата на който А.С.С. е вложил на депозит в БСИ „Минералбанк” – клон Хасково сумата от 20 020. 12 ДМ при годишна лихва в размер на 9%. От заключението на в. л. Р.К. – Приложение № 5 (т. ІІ, л. 874) е видно, че по сметка на А.С.С. в БСИ „Минералбанк” – клон Хасково чрез 3 превода от Германия е натрупана сумата от 29 818. 12 ДМ, възлизащи на 1 083 762. 48 нед. лв. Посочената сума се равнява на 625. 26 МРЗ, изчислени към датата на превода: 665 909. 23 нед. лв. на 03.06.1994 г. при МРЗ в размер на 1565 лв.; 56 407. 46 нед. лв. на 26.09.1994 г. при МРЗ в размер на 1814 лв. и 361 445. 75 нед. лв. на 20.10.1994 г. при МРЗ в размер на 2143 лв. Върху вложената на депозит сума са начислени лихви в размер на 1181. 88 ДМ, които към датата на закриване на сметката 22.04.1996 г. възлизат на 64 802. 48 нед. лв. (при валутен курс от 54. 83 лв. за 1 ДМ), равняващи се на 21. 31 МРЗ (МРЗ в размер на 3040 лв.).

Съдът намира, че като законен доход следва да се вземе предвид само преведената по сметка в БСИ „Минералбанк” – клон Хасково сума в размер на 29 818. 12 ДМ заедно с начислените лихви върху нея от 1181. 88 ДМ, възлизащи общо на 646. 57 МРЗ. Към тази сума следва да се прибави сумата от 3150 ДМ, които ответникът А.С. е внесъл на влизане в България на 16.08.1993 г. (Митническа декларация от 16.08.1993 г. – т. ІІ, л. 644) с левова равностойност от 50 406. 30 нед. лв. (при валутен курс от 16. 002 лв. за 1 ДМ), равняващи се на 37. 53 МРЗ (МРЗ в размер на 1343 лв.). Или общо получените от ответника доходи от трудовата му дейност в Германия, които той е внесъл в страната, възлизат на 684. 10 МРЗ.

Останалата част от изплатеното на ответника А.С. трудово възнаграждение в размер на 57 218. 70 ДМ, възлизаща на 32 624. 94 ДМ, не следва да се вземе предвид при изчисляване на законния доход на ответника, тъй като по делото липсват доказателства да е трансферирана по банков път или да е внесена физически в страната. От заключението на в. л. Р.К. се установи, че трудовото възнаграждение на ответника е превеждано по разплащателната му сметка, открита в банка Шпаркасе (Приложение № 6 от заключението). С кумулираните по тази сметка средства в размер на 20 000 ДМ на 21.07.1992 г. е открил сметка по срочен влог в същата банка (Приложение № 7). Към 18.01.1993 г. сумата по тази сметка е в размер на 30 756. 59 ДМ. На 18.03.1993 г. ответникът е прехвърлил от сметката по срочния влог към разплащателната сметка сумата от 20 756. 59 лв., от която на същата дата е изтеглил сумата от 26 000 ДМ. Впоследствие на 31.12.1993 г. ответникът А.С. отново е изтеглил сумата от 7000 ДМ. Липсват доказателства посочените суми да са преведени по банков път в България или да се внесени физически в страната, както е процедирал ответникът за други суми. Ответникът А.С. е закрил сметката по срочния влог на 24.05.1994 г., като е прехвърлил сумата от 15 911. 43 ДМ по разплащателната сметка, след което на 03.06.1994 г. е превел по сметка в БСИ „Минералбанк” сумата от 20 020. 12 ДМ. Предвид изложеното съдът намира, че само постъпилите в страната средства от работата му в Германия общо в размер на 32 968. 12 ДМ (преведени по банков път и внесени физически) следва да се вземат предвид при изчисляване на неговите доходи. Изтеглените по време на пребиваването му в Германия на два пъти общо 33 000 ДМ следва да се изключат, тъй като липсват доказателства да са внесени в страната. Показанията на св. А.С. (с. з. на 15.02.2016 г.) – сестра на ответника, че докато е работил в Германия той й изпращал чрез познати суми от по 3000 – 4000 ДМ, които е съхранявала и после му е върнала, не следва да се кредитират както поради нейната заинтересованост от изхода на делото, така и поради тяхната алогичност. На първо място от движението по откритата в банка Шпаркасе разплащателна сметка, където се е превеждала заплатата му, е видно, че ответникът не е теглил периодично суми от порядъка на 3000 – 4000 ДМ, които да е изпращал чрез познати на сестра си – св. С., като единствените по – големи суми, които е теглил, са в значително по – голям размер - 26 000 ДМ на 18.03.1993 г. и 7000 ДМ на 31.12.1993 г. От друга страна нелогично звучат твърденията на св. С., че брат й и изпращал суми от по 3000 – 4000 ДМ, за да ги съхранява в дома си, където възможността да бъдат противозаконно отнети е значителна, след като е имал възможност да ги съхранява в банка и да получава лихви от тях, както е и правил.

2. Доходи от продажба на недвижимо имущество:

Според приетата и неоспорена от страните съдебно – оценителна експертиза пазарната стойност на описания имот към датата та отчуждаване възлиза на 818 000 неденоминирани лв., равняващи се на 381. 70 МРЗ, а в германски марки - 18 764. 05.

Според св. А.С. имотът е продадена за 20 000 ДМ, от които брат й А.С. е взел 15 000 ДМ, а тя – 5000 ДМ. Посочената от свидетелката продажна цена е близка до определената от вещото лице, поради което следва да се приеме за действително платената. Следва да се кредитират показанията и в частта относно разпределената между тях продажна цена, която за уравнение на дела си е била надарена от майка си с апартамент в ж. к. „Орфей”.

Към 11.01.1995 г. сумата от 15 000 ДМ възлиза на 653 910 неденоминирани лв., равняващи се на 305. 14 МРЗ.

2) С НА № 178, т. ІІ, д. № 1567 от 08.06.1998 г. (т. 1, л. 128) А.С.С. продал следния собствен недвижим имот: парцел 598 в местността „Кенана”, Хасковско землище, представляващ нива от 348 кв. м., ведно с построената в нея масивна жилищна сграда на 20 кв. м. за сумата от 530 700 неденоминирани лв.

По делото е приета една еднолична (т. ІІ, л. 869) и две тройни съдебно - оценителни експертизи (т. ІІ, л. 932 и т. ІІІ, л. 1017) относно пазарната стойност на посочения имот към датата на отчуждаването му. Според първата тройна съдебно – оценителна експертиза пазарната стойност на имота е в размер на 2 750 700 неденоминирани лв. (54 МРЗ), а според втората – 1 905 450 неденоминирани лв. (37. 40 МРЗ).

Двете експертизи са възприели различен подход за определяне пазарната стойност на имота с оглед липсата на продажби на сходни имоти през този период. Първата тройна съдебно – оценителна експертиза е взела за основа извършена в този период продажба на имот от 800 кв. м. за 11 000 000 лв., като е редуцирала цената с коефициенти, отразяващи големината на имота, наличието на инфраструктура и местоположение. Втората тройна съдебно – оценителна експертиза е взела за основа продажба на аналогични имоти, но извършени към настоящия момент, чиято цена е коригирана съобразно инфлационния индекс от датата на отчуждаване до изготвяне на заключението. Съдът намира, че следва да се възприеме заключението на първата тройна съдебно – оценителна експертиза, според която пазарната стойност на имота е 2 750 700 неденоминирани лв., равняващи се на 54 МРЗ, тъй като използваният от вещите лица метод в по – голяма степен държи сметка за пазарната цена на имотите в този район към м. юни 1998 г. Методът на индексация посредством инфлационния индекс не отразява с достатъчна точност пазарните цени към един минал момент, тъй като промяната им зависи от редица други фактори с по – голяма тежест от инфлацията – търсене, предлагане, икономическо развитие.

3. Доходи от продажба на МПС:

През релевантния период 01.06.1990 г. – 24.06.2013 г. ответникът А.С. е извършил продажба на следните МПС:

1) лек автомобил „Рено 5", рег. № X9671С с пазарна цена към датата на отчуждаване (03.09.1999 г.) - 1200 лв. (17. 9 МРЗ);

2) лек автомобил „БМВ”, модел „318 И", рег. № X8868АС с пазарна цена към датата на отчуждаване (04.07.2011 г.) - 2800 лв. (11. 66 МРЗ);

3) лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф", рег. № X0590ВА с пазарна цена към датата на отчуждаване (05.04.2011 г.) - 2300 лв. (9. 58 МРЗ);

4) лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", рег. № X7212Т, с пазарна цена към датата на отчуждаване (22.12.1997 г.) – 2500 ден. лв. (54. 94 МРЗ);

5) лек автомобил „Ауди”, модел „А4”, рег. № X4863ВМ с пазарна цена към датата на отчуждаване (12.07.2011 г.) - 2900 лв. (12. 08 МРЗ);

6) лек автомобил „Шкода", модел „Фабия", рег. № X6853ВН с пазарна цена към датата на отчуждаване (24.01.2013 г.) - 3000 лв. (9. 67 МРЗ);

7) лек автомобил „Форд", модел „Фокус", рег. № X0459ВТ с пазарна цена към датата на отчуждаване (04.06.2013 г.) - 3000 лв. (8. 82 МРЗ);

8) Товарен автомобил „Мерцедес", модел „508 Д", рег. № X1296Н с пазарна цена към датата на бракуване (07.07.2009 г.) - 2000 лв. (18. 18 МРЗ).

Общият размер на реализираните от ответника приходи от продажба на МПС възлиза на 142. 83 МРЗ.

4. Доходи от търговска дейност:

А.С.С. е регистриран като едноличен търговец по ф. д. № 1815/ 1998 г. на ОС – Хасково с фирма ЕТ „С. – А.С.”.

От представените по делото доказателства е видно, че от търговската си дейност за 2007 г. ответникът има декларирана печалба от 1727 лв. (9. 59 МРЗ) съгласно ГДД от 04.02.2008 г. (т. І, л. 355); за 2008 г. – декларирана печалба от 693 лв. (3. 15 МРЗ) съгласно ГДД от 19.01.2009 г. (т. І, л. 361) и за 2010 г. – декларирана печалба от 540 лв. (2. 25 МРЗ) съгласно ГДД от 29.04.2011 г. (т. І, л. 369) или общо 14. 99 МРЗ.

5. Доходи от работа по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”:

От представената по делото Служебна бележка изх. № 912/ 04.04.216 г. на Затвора – гр. Пловдив (т. ІІ, л. 925) е видно, че по време на пребиваването си в затова за времето от 30.10.2008 г. до 26.04.2010 г. А.С.С. е заработил трудово възнаграждение общо в размер на 1774. 09 лв., представляващи 0.24 МРЗ за 2010 г. и 7. 17 МРЗ за 2009 г. и 2010 г.

6. Доходи от наем:

1) С Договор от 15.01.2004 г. (т. ІІ, л. 690) А.С.С. е предоставил под наем за срок от 3 години на Красимир Стоилов Динев апартамент, находящ се на ул. „Княз Борис І” № 8 – 12, ап. 4 при месечен наем в размер на 150 лв.

От показанията на св. Красимир Динев и съпругата му М.Д. се установи, че са ползвали отдадения им под наем имот в продължение на 3 години. Следователно за времето от 15.01.2004 г. до 15.01.2007 г. ответникът А. С. е получил следния наем: от 15.01.2004 г. до 31.12.2004 г. – 1725 лв. (14. 38 МРЗ); за 2005 г. – 1800 лв. (12 МРЗ); за 2006 г. – 1800 лв. (11. 25 МРЗ) и от 01.01.2007 г. до 15.01.2007 г. – 75 лв. (0. 41 МРЗ) или общо 38. 04 МРЗ.

2) С договор от 25.06.2007 г. (т. ІІ, л. 687) А.С.С. е предоставил под наем за срок от 6 месеца, считано от 01.07.2007 г., на Ю.Я.П. собствения си недвижим имот: апартамент, находящ се на ул. „Княз Борис І” № 8 – 12, ап. 4, при месечен наем в размер на 140 лв.

Разпитан като свидетел наемателят Ю.П. заяви, че от името на А. С. договорът е подписан от съпругата му Г.Д.. Със семейството си живял в апартамента около 2 години и 2 – 3 месеца. Една година след подписване на договора наемът бил увеличен на 170 лв.

По делото е разпитан като св. С. Ж. С., който сочи, че е ползвал апартамента на ул. „Княз Борис І” в гр. Хасково под наем за времето от 01.07.2009 г. до 30.06.2011 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че св. Ю.П. е ползвал процесния имот за времето от 01.07.2007 г. до 30.06.2009 г., през който период е заплатил следния наем: от 01.07.2007 г. до 31.12.2007 г. – 840 лв. (4. 67 МРЗ); от 01.01.2008 г. до 30.06.2008 г. - 840 лв. (3. 82 МРЗ); от 01.07.2008 г. до 31.12.2008 г. - 1020 лв. (4. 64 МРЗ) и от 01.01.2009 г. до 30.06.2009 г. – 1020 лв. (4. 25 МРЗ) или общо 17. 38 МРЗ.

3) По делото е разпитан като св. С. Ж. С., който заяви, че с А.С. С. е сключил устен договор за наем на апартамента на ул. „Княз Борис І” в гр. Хасково, който ползвал от 01.07.2009 г. до 30.06.2011 г. при месечен наем от 200 лв. За посочения период А.С. е получил следния наем: за периода 01.07.2009 г. – 31.12.2009 г. – 1200 лв. (5 МРЗ), за 2010 г. – 2400 лв. (10 МРЗ), за периода 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. – 1200 лв. (5 МРЗ) или всичко 20 МРЗ.

4) С договор от 16.02.2009 г. (т. ІІ, л. 693) А.С.С. е предоставил под наем за срок от 1 година на ЕТ „Наси 74 А.П.” собствения си недвижим имот: помещение за бързи закуски от 33 кв. м., построен върху общински УПИ ІІ в кв. 155 по плана на гр. Хасково, находящ се в гр. Хасково, ул. „Славянска” № 1 – 3 при месечен наем в размер на 100 лв.

Разпитана като свидетел наемателката А.П. потвърждава, че е сключила договор за наем на въпросния обект с ответника, като сочи, че е ползвала същия до 2010 г. Следователно за едногодишния срок на договора ответникът А.С. е получил наем в размер на 1200 лв., равняващи се на 5 МРЗ.

5) С договор от 22.02.2012 г. (т. ІІ, л. 696) А.С.С. е предоставил под наем за срок от 1 година на ЕТ „Депи – Л.Б.” собствения си недвижим имот: помещение за бързи закуски от 33 кв. м., построен върху общински УПИ ІІ в кв. 155 по плана на гр. Хасково, находящ се в гр. Хасково, ул. „Славянска” № 1 – 3 при месечен наем в размер на 100 лв.

Разпитана като свидетел наемателката Л.Б. сочи, че е ползвала обекта 3 месеца и половина, за което е платила 4 наема. Полученият от ответника А.С. наем в размер на 400 лв. възлиза на 1. 48 МРЗ.

Не се установи ответникът А.С. да е отдал под наем на ЕТ „Маги – Н.К.” помещението за бързи закуски на ул. „Славянска” № 1 – 3, какъвто договор е представен по делото (т. ІІ, л. 695). Св. Н.К. отрече да е подписала приложения по делото договор, както и да е ползвала същия.

При изчисляване доходите на ответника А.С. следва да се изключат получения по Договора от 15.11.2014 г. (т. ІІ, л. 691) наем, тъй като договорът е сключен след придобиване на имуществото, предмет на иска – 24.06.2013 г., поради което няма никакво отношение към неговото придобиване.

7. Доходи от заем:

С Договор от 12.12.2001 г. (т. ІІ, л. 697) К.Н.Д. е предоставил в заем на А.С. сумата от 5000 ДМ за неопределено време.

С Договор от 25.07.2003 г. (т. ІІ, л. 698) А.Б.Д. е предоставил в заем на А.С. сумата от 3500 евро.

С Договор от 10.08.2003 г. (т. ІІ, л. 699) М. Б. М. е предоставил в заем на А.С. сумата от 8000 лв.

С Договор от 04.05.2004 г. (т. ІІ, л. 700) И. Шмидт е предоставила в заем на А.С. сумата от 3500 евро.

Разпитани като свидетели заемодателите К.Н.Д., А.Б.Д., М. Б. М. и И. Шмидт потвърждават сключването на процесните договори, като заявяват, че до настоящия момент ответникът А.С. не им е върнал заетите суми, но и те самите поради близките им отношения не ги търсят.

Независимо от представените писмени договори и изявленията на посочените в тях като заемодатели К.Н.Д., А.Б.Д., М. Б. М. и И. Шмидт, че подписите са техни, съдът намира въпросните договори за симулативни. По тях няма реално предаване в заем на парични суми на ответника, като са изготвени единствено за нуждите на настоящия процес, за да подкрепят тезата на ответника А.С., че придобитите от него недвижими имоти, предмет на искането за отнемане, са закупени със законни средства. В подкрепа на горния извод е заявеното от св. А.Д., че са изготвили писмения договор непосредствено преди настоящия процес по молба на ответника А.С.. Нелогично звучат твърденията им, че поради приятелските си отношения с ответника са съгласни да чакат неопределено време да им върне парите, а дори и да не им ги върне изобщо. Св. Г.Д., живееща на семейни начала с ответника, сочи, че предоставените от А.Д. и М.М. в заем суми са били за закупуване на жилището на ул. „Княз Борис І” в гр. Хасково, но в тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че към датата на придобиване на въпросния недвижим имот – 26.09.2003 г., ответникът А.С. е притежавал необходимата за това сума, видно от заключението на в. л. Р.К. (т. ІІ, л. 927), според което по сметка в „Пощенска банка” АД е разполагал с 6121 щ. д., а по сметка в „ОББ” АД със сумата от 7000 евро. Предвид изложеното съдът намира, че при изчисляване доходите на ответника не следва да се вземат предвид сумите по посочените договори за заем.

При изчисляване доходите на ответника А.С. следва да се изключи изплатеното на 08.01.2015 г. застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс” АД, тъй като получаването е станало след придобиване на имуществото, предмет на отнемане, поради което няма връзка с неговото придобиване.

От гореизложеното следва, че за периода от 01.06.1990 г. до 24.06.2013 г., когато е извършена последната придобивна сделка, получените от ответника А.С. доходи от законен източник са в размер на 1290. 37 МРЗ.

VІІІ. Както се отбеляза по – горе, имуществото е придобито със средства от законен източник, когато доходите на проверяваното лице надвишават разходите най – малко със стойността на придобитото. Поради при изчисляване разходите на ответника към тях не следва да се включат заплатените средства относно имуществото, придобито след началото на престъпната дейност.

1. Разходи за издръжка:

Назначената по делото експертиза за определяне потребителските разходи (т. ІІ, л. 893) дава заключение, че за периода 01.06.1990 г. – 31.12.1995 г. потребителският паричен разход за едночленно домакинство с изключение на перата за храна, жилище и електроенергия за периода, през който ответникът А.С. е работил в Германия (март 1990 г. – август 1993 г.) възлизат на 69. 40 МРЗ. В тази връзка по делото се установи от показанията на св. К.Д., че за времето, през което са работили като сервитьори в гр. Алтьотинг, Германия, са имали осигурена храна и квартира, като са поемали само разходите за вода и електроенергия.

С оглед данните по делото, че от 1996 г. ответникът А.С. и св. Г.Д. живеят на семейни начала, според експертизата размерът на обичайните разходи на база общ потребителски разход за издръжка на двучленно домакинство за периода 01.01.1996 г. – 07.05.2000 г. възлиза на 214. 28 МРЗ. Тъй като предмет на изследване по настоящето дело е единствено имущественото състояние на ответника, както и че същият участва наравно със св. Г.Д. в издръжката на домакинството, следва да се приеме, че неговия принос в издръжката на семейството е в размер на 107. 14 МРЗ (1/ 2 от 214. 28).

Както се отбеляза по – горе, крайният момент, до който следва да се изследват разходите за издръжка на ответника А.С., е 24.06.2013 г., когато е извършена последната придобивна сделка. Вещото лице е определило размера на обичайните разходи за издръжка на тричленно семейство с оглед раждането на детето Виктор на 07.05.2000 г. за периода 08.05.2000 г. – 31.05.2015 г. в размер на 634. 70 МРЗ след приспадане на обичайните разходи за времето, през което ответникът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” за времето от 23.07.2007 г. до 26.04.2010 г. От определения от вещото лице общ размер на обичайните разходи за издръжка следва да се приспадне изцяло разходите за издръжка за 2014 и 2015 г. и наполовина разходите за издръжка за 2013 г., при което общия размер на обичайните разходи за издръжка за периода 08.05.2000 г. – 24.06.2013 г. възлиза на 544. 24 МРЗ, от които приносът на ответника е 272. 12 МРЗ.

От изложеното следва, че разходите за издръжка на ответника за периода 01.06.1990 г. – 24.06.2013 г. възлизат на 448. 66 МРЗ.

2. Разходи за задгранични пътувания:

От съдържащата се в т. І, л. 477 Справка рег. № 12788/ 16.06.2010 г. на ОДП – Хасково е видно, че за периода 21.04.2001 г. до 27.04.2007 г. ответникът А.С. е напускал 10 пъти страната, за които е направил разходи общо в размер на 15.18 МРЗ съгласно заключението на в. л. Р.К. (т. ІІ, л. 732).

3. Разходи за данъци и банкови такси:

Видно от приложените в т. І, л. 333 – 369 ГДД №№ **********/ 17. 06.2005 г., **********/ 25.01.2006 г., **********/ 21.09.2006 г. и **********/ 31. 01.2007 г., **********/ 19. 01.2009 г. и **********/ 29. 04.2011 г. ответникът А.С. е заплатил патентен данък за 2005 г. в размер на 130 лв. (0.87 МРЗ), за 2006 г. – 315 лв. (1. 97 МРЗ), за 2007 г. - 344 лв. (1. 91 МРЗ), за 2008 г. – 400 лв. (1. 82 МРЗ), за 2010 г. – 33. 84 лв. (0. 14 МРЗ) или общият размер на плетения патентен данък е 6. 71 МРЗ.

Удържаните от ответника А.С. суми за банкови такси съгласно заключението на в. л. Р.К. (т. ІІ, л. 927) не следва да се вземат предвид при изчисляване разходите на ответника, тъй като плащането им е намерило отражение в намаляване размера на депозираните в банките суми.

4. Разходи за покупка на недвижимо имущество:

При изчисляване на посочените разходи следва да се отчете платената цена само за имотите, придобити преди началото на престъпната дейност, а именно:

1) апартамент № 1, находящ се в гр. Хасково, ж. к. „Орфей" бл. 22, вх. А, ет. 1, площ от 57.85 кв. м., закупен с НА № 162, т. І, д. № 281 от 06.02.1995 г. (т. І, л. 122);

2) парцел № 598 в местността „Кенана", Хасковско землище, представляващ нива от 348 кв. м., ведно с построената в нея масивна сграда върху 20 кв. м. закупен с НА № 43, т. XII, д. 4551 от 01.10.1997 г. (т. І, л. 123).

И в този случай действително платената цена следва да се определи съобразно действителната пазарна стойност на имотите. В тази връзка по делото са назначени една единична и две тройни съдебно – оценителни експертизи. По изложените по – горе съображения относно определянето на действителната пазарна цена на продадените от А.С. имоти следва да се кредитира заключението на първата тройна – съдебно оценителна експертиза (т. ІІ, л. 932), според която пазарната стойност на апартамент № 1, находящ се в гр. Хасково, ж. к. „Орфей" бл. 22, вх. А, ет. 1, площ от 57.85 кв. м. към датата на придобиване – 06.02.1995 г. е в размер на 352 100 неденоминирани лв. (164. 30 МРЗ), а пазарната стойност на парцел № 598 в местността „Кенана", Хасковско землище, представляващ нива от 348 кв. м., ведно с построената в нея масивна сграда върху 20 кв. м., към 01.10.1997 г. е в размер на 2 618 500 неденоминирани лв. (57. 55 МРЗ).

5. Разходи за покупка на МПС:

На 24.10.1997 г. ответникът А.С. е закупил лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", рег. № X7212Т, чиято пазарна стойност към този момент възлиза на 2000 000 неденоминирани лв. (43. 95 МРЗ) съгласно заключението на в. л. Г.М. (т. ІІІ, л. 981).

Следователно за периода от 01.06.1990 г. до 24.06.2013 г., когато е извършена последната придобивна сделка, ответникът А.С. е направил разходи в размер на 736. 35 МРЗ.

ІХ. От гореизложеното е видно, че за релевантния по делото период 01.06.1990 г. – 24.06.2013 г. ответникът А.С. е реализирал доходи в размер на 1290. 37 МРЗ, а разходите му възлизат на 736. 35 МРЗ. Налице е надвишение на приходите над разходите с 554. 02 МРЗ, от което следва, че недвижимите имоти и моторните превозни средства на обща стойност от 504. 71 МРЗ, предмет на искането за отнемане, са придобити със законни средства, поради което предявеният по отношение на тях иск следва да се отхвърли като неоснователен.

В имуществото, предмет на искането, се включват и парични средства в общ размер на 252. 61 МРЗ, от които 247. 51 МРЗ, депозирани в банки (6191. 93 щ. д. по срочен депозит в „ОББ”АД, равняващи се на 9 778. 23 лв. (81. 49 МРЗ), 7174. 51 евро по срочен депозит в „ОББ” АД, равняващи се на 14 032. 12 лв. (116. 93 МРЗ), 3000 евро по сметка в „ОББ” АД, равняващи се на 5867. 49 лв. (48. 90 МРЗ) и 55 лв. (0.19 МРЗ) по разплащателна сметка в „Пощенска банка” АД) и 5.10 МРЗ открити в дома на ответника при извършеното по ДП № 18/ 2007 г. претърсване и изземване. От тях със законен произход са средства, равняващи се на 49. 31 МРЗ, представляваща разликата между надвишението на приходите над разходите от 554. 02 МРЗ и стойността на недвижимите имоти и МПС от 504. 71 МРЗ. Налице е разлика от 203. 30 МРЗ, за която няма установен законен източник, но тъй като стойността й е под 60 000 лв. (400 МРЗ), предявеният иск следва да се отхвърли и по отношение на паричните средства поради липса на една от предпоставките за отнемане по ЗОПДИППД (отм.), а именно придобитото от престъпна дейност имущество да е на значителна стойност съгласно чл. 3, ал. 1 вр. § 1, т. 2 от ДР.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК КОНПИ следва да заплати на ответника А.С. направените по делото разноски за адвокат и вещи лица в размер на 11 875 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против А.С.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.):

да бъдат отнети в полза на държавата следните имоти:

- апартамент № 4, находящ се в гр. Хасково, ул. „Княз Борис І” № 8-12, вх. Б, ет. 1, състоящ се от две стаи и кухня - 56 кв. м., ведно с избено помещение и ведно с 1.954 % ид. ч. от общите части на блока и на отстъпеното право на строеж върху държавен парцел в кв. 289 по плана на гр. Хасково;

- гараж с площ от 33 кв. м., построен с отстъпено право на строеж върху общински УПИ II - за кооп. жилищно строителство в квартал 155 по плана на гр. Хасково, утвърден със Заповед № 90/1971 г. и № 1547/1997 г., който гараж е построен непосредствено до западния калкан на построената в същия имот 6-етажна жилищна сграда - блок на ЖСК „Свежест" в гр. Хасково на ул. „Славянска" № 1-3, ведно с припадащите се идеални части от отстъпеното право на стоеж върху терена;

- лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ", рег. № X3562ВТ, цвят: сив металик, рама № ******, двигатeл № SАRНY10DYGН304406, дата на първа регистрация: 27.10.2000 г., придобит на 24.06.2013 г.,

както и да заплати на държавата следните суми:

- 55 лв., внесена на каса в „Юробанк България" АД по разплащателна сметка в лева № ****** с титуляр А.С.С.;

- 5438. 23 лв., преминала по депозитна сметка USD № 852194113971517, открита в „ОББ" АД с титуляр А.С.С.;

- 14032. 12 лв., внесена на каса в „Обединена българска банка'' АД по срочен валутен депозит в евро № ****** с титуляр А.С.С.;

- 5867. 49 лв., постъпила в „Обединена българска банка" АД по банкова сметка *** № ******, с титуляр А.С.С.;

- 918. 09 лв., намерена при обиск в жилището на А.С.С.;

- 2600 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Рено 5", рег. № X9671С, цвят: бял, рама № ******, двигател № С1ЕG750А016540;

- 1800 лв., получена от продажбата на лек автомобил „БМВ”, модел „318 И", рег. № X8868АС, цвят: зелен, рама № ******, двигател № 184Е104117622;

5100 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Ауди”, модел „А4”, рег. № X4863ВМ, цвят: тъмно син металик, рама № ******, двигател № АDР164186;

- 1700 лв., представляваща разликата между пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Шкода", модел „Фабия", рег. № X6853ВН, цвят: сив металик, рама ******, двигател № АSY181442 и пазарната стойност към датата на придобиване на лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ", рег. № X3562ВТ, цвят: сив металик, рама № ******, двигатeл №SАRНY10DYGН304406;

- 2500 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Форд", модел „Фокус", рег. № X0459ВТ, цвят: светло сив металик, рама № ******;

- 300 лв., получена при бракуването на товарен автомобил „Мерцедес", модел „508 Д", рег. № X1296Н, цвят: бял, рама № ******, двигател № 31494810325475, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА КОНПИ да заплати на А.С.С. направените по делото разноски в размер на 11875 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

Номер на акта:	424
Дата:	21 ноември 2016 г. (в сила от 11 февруари 2025 г.)
Съдия:	Тодор Хаджиев

Дело:	20155600100457
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	2 юли 2015 г.

Решение по дело №457/2015 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта