№ 57
гр. Видин, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320100063 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак на **.**.****г., от
който брак имат едно родено дете И. Ф. И., роден на **.**.****г. Поддържа се, че поради
влошени отношения между страните и психически тормоз от страна на ответника към
ищцата, същата се принудила на 11.10.2023г. заедно с детето да напусне семейното жилище.
Посочва, че бракът е изпразнен от съдържание и съществува формално.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се прекрати брака между страните
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, упражняването на родителските права
върху малолетното дете да се предостави на ищцата, а на ответника да се определи режим
на лични контакти с детето, както и същият да бъде осъден да заплаща издръжка на всяко
дете в размер на по 240.00 лева месечно.
Ответникът, редовно уведомен в законния месечен срок е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил иска. Оспорил е посочените основания за разстройството на брака,
а именно, че същият имал агресивно поведение по отношение на ищцата, както и причините
тя да напусне семейното жилище. Твърди, че никога не се е държал арогантно и грубо с
ищцата, а причината тя да напусне семейното жилище е установена извънбрачна връзка с
друго лице. Именно тази връзка я променила, станала нервна, агресивна, излизала сутрин
рано и се прибирала вечер в 20.00 часа. Няколко пъти напускала ответника и се прибирала.
През това време ответникът полагал грижи за детето. След като напуснала семейното
жилище, ищцата заживяла в жилище от 28 кв.м. Ищцата живее в гр. ****** без роднини и
няма разширен кръг на семейството.
Предявен е насрещен иск с искане за прекратяване на брака поради вина на
1
ответницата по насрещния иск, упражняване на родителските права по отношение на детето
да бъдат възложени на ответника, а на ищцата да бъде определен режим на лични контакти
с детето, както и същата да заплаща месечна издръжка за детето.
В срока за отговор ответницата по насрещния иск е оспорила изложените в
насрещния иск обстоятелства.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно психологически и съдебно – психиатрични експертизи. Изготвен е социален доклад
от Д”СП” – Видин.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак с акт за граждански брак № **** от
**.**.****г., видно от представения препис на удостоверение за сключен граждански брак
от **.**.****г., изд. от Община Видин. Страните имат едно родено малолетно дете – И. Ф.
И., роден на **.**.****г., видно от представения препис на удостоверение за раждане,
издадено от Столична община.
От изготвените социални доклади от Д „СП” – Видин, се установява, че съпрузите са
живели на семейни начала. През месец август 2018г. са сключили граждански брак, а през м.
май 2019г. се е родило детето И.. Съпрузите са живели в жилище в гр. ******, ж.к. ******.
От социалния доклад се установява, че проблемите помежду им са започнали след
раждането на детето поради различни виждания за отглеждането и възпитанието му. Имало е
разговори за раздялата им, която е настъпила на 12.10.2023г., когато ищцата е напуснала
семейното жилище и е заживяла на квартира. Съпрузите са се договорили детето да е по
една седмица при единия родител и по една седмица при другия родител. Този режим на
отглеждане на детето е продължил и по време на висящността на делото. От социалното
проучване е установено, че ищцата има приятел, по нейна информация от месец ноември
2023г. Установява се също, че и двамата родители се интересуват от детето и полагат грижи
за него. Ищцата живее в жилище под наем, което представлява апартамент с обособени
кухня – трапезария, спалня, в която е обособен детски кът, коридор, баня и тоалетна.
Ответникът живее в двустаен апартамент с детска стая. И двамата родители работят и
получават доходи от трудова дейност. Посочено е в социалния доклад, че детето е
привързано и към двамата си родители. Живее в дома на баща си, но също и в дома на
майка си. Посочено е също, че и двамата родители полагат необходимите грижи за детето,
както и имат условия за отглеждането му.
Вещите лица по назначената и приета по делото комплексна съдебно –психиатрична
експертиза са дали заключение, че страните по делото са психично здрави, адекватни,
дееспособни. От събеседването и психологичното изследване са преценили, че и двамата
имат необходимия интелектуален, личностен и родителски капацитет да бъдат в ролята си
съответно на майка и на баща. От събеседването и от прегледа по темата „родителстване“
вещите лица посочват, че страните имат правилни родителски стратегии и готовност за
компромиси относно отглеждане на тяхното дете. По делото са налични данни, че и двамата
2
родители имат постоянна работа, имат необходимите жилищни условия, емоционална и
финансова подкрепа от техните близки, за да могат да отгледат и възпитават правилно
тяхното дете.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно – психологическа експертиза,
изготвена от психолог П. М., след проведен разговор с детето И., е дало заключение, че
детето е слънчево, лъчезарно 5-годишно момченце. Вещото лице помолило детето да
нарисува неговата къщичка. Детето нарисувало къща по един много странен начин,
различен от общоприетата къща. В този дом според него ще живеят тати, мама, кака З.-
приятелката на баща му, и малкия И.. Според вещото лице, детето няма някаква устойчива
представа за дома, а е просто едно щастливо дете.
Вещото лице е посочило също, че категорично не е налице синдром на родителско
отчуждение по отношение на нито един от двамата родители. Детето е привързано и към
двамата, чувства се добре и с двамата. Когато детето е попитано кой е най - щастливият му
момент или как си представя най - щастливия момент, той винаги го вижда заедно с мама и
с тати. Когато е попитано кога е бил най - тъжен, той споменал една вечер, в която е
трябвало да се прибере у дома, вероятно от гр. ****** където майката и детето били през
целия ден там и вечерта е трябвало да останат, но детето е настоявало да се приберат.
Според вещото лице, детето има едно нормално емоционално състояние на 5-
годишно момченце, което общува нормално с всички хора, които го заобикалят. На
практика, то се надява, че родителите му ще се съберат. Казва, че има две къщички - при
мама и при тати, и се чувства еднакво добре. Съдейки по изобразеното на рисунката,
дълбоко в съзнанието си според вещото лице , детето се надява, че родителите му ще се
съберат да живеят всички заедно, но там е и кака З.- приятелката на бащата. Странно е, че
приятелят на мама не попада в полезрението на дома в неговото въображение. Детето не е
казвало нищо относно допълнителни връзки. Мама, тати, той - това е щастливо семейство в
неговото съзнание.
Вещото лице посочва също, че при режима, при който се отглежда детето към
момента се чувства еднакво спокойно и добре, обгрижено от семейната среда, в която го
водят. Самият И. също казва, че се чувства добре при подхода на двамата родителите, в
който никой от тях не се е опитвал да влияе върху детето, да го настройва срещу другия
родител.
Казусът на кого съдът да предостави упражняването на родителските права е много
сложен. Изначално, всяко дете е силно привързано към биологичната си майката. Тази
безусловна връзка на огромна обич, която получава всяко дете, никой не може да я замени.
От друга страна, с израстването на детето от около 5-годишна възраст започва половата
идентификация, т.е. детето ще започне да търси и присъствието на мъжкото начало в
семейната среда, ще иска да извършва определени дейности и с тати. Към момента детето е
еднакво привързано и към двамата родители, не му липсва обичта на майката, не му липсва
грижата на бащата. Родителите взаимно се допълват независимо, че вече не живеят заедно.
По отношение на детето те са отговорни родители.
3
На базата на проведения разговор вещото лице дава заключение, че няма
манипулативно влияние върху детето по отношение на майката. По отношение на
разширения кръг на майката детето има различна, негативна реакция. Според вещото лице
споделеното родителство е оказало положително влияние върху детето и е в интерес на
детето.
Изслушано в т.нар. синя стая, детето споделя, че живее с тати. Тати живее с кака З..
При тати се чувства добре. С мама се чувства тъжен, защото тя не му дава телефона, а тати
го дава. Тати е по-добър, а мама е по-лоша. Мама не му дава да си играе, не си играят
когато е с мама. Тати е добър, защото дава телефона, а мама е лоша, защото не играе с
него. Детето посочва, че е добър, но мама го бие. Тати и кака не го бият, играят си с него.
Детето споделя, че не живее с мама. Мама не живее с никой. То казва, че мама го бие всеки
път, защото тя е лоша, всеки път е лоша, всеки път говори глупости, всеки път му се кара.
Детето казва, че обича тати, само тати. Когато ходи при мама, не се чувства добре, чувства
се добре с тати. Когато ходи при мама, при нея няма стая за него. При мама спи долу на пода,
на земята, защото тя не му дава да се кача горе на леглото. При тати спи на голямото легло,
на което спят тати и леля, и то спи на същото легло. Детето казва, че обича тати и иска да
живее с него. Казва, че се страхува от мама, защото тя го бие всеки път. Не се е случвало да
се страхува от тати. Случвало се е да се страхува от мама. При мама му е скучно. Детето
казва, че обича да ходи само при тати.
Вещото лице психолог С. А. по назначената втора съдебно-психологическа
експертиза е посочило, че на възрастта, на която се намира детето, е изключително трудно и
не много коректно да се говори категорично за синдром на родителско отчуждение, тъй като
това е много ниска възраст, която има конкретни индивидуални особености. Най-важна от
тях, това е особеност при малките деца, да не могат да отделят своите емоции и своите
чувства в света на възрастните хора, които са значими за тях. Вещото лице е посочило, че
няма промяна в режима на лични контакти на детето с родителите. Това, което детето е
показало по време на срещата с нея е, че категорично отхвърля майка си, но всъщност това
не може да се възприеме като методически достоверно поради индивидуалните особености,
свързани с възрастта на детето, и това, че самото дете възприело ситуацията на експертна
оценка по един изключително негативен начин.
Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че поведението на детето преди
експертната оценка, по време на оценката и след приключване на срещата с него, коренно се
променило. Според А. това означава, че самото дете е имало някаква своя нагласа, че идва
при вещото лице да каже нещо, което ще му донесе изключително негативно преживяване.
Детето е било изключително неспокойно. Преди консултацията с детето, то било тревожно и
трудно се отделило от бащата и неговата приятелка, които го довели. Казало, че не желае да
е там и иска да си тръгва.
Пред психолога детето потвърдило, че знае защо е отишло, като неговата
интерпретация била „да си говорим глупости“, „да ме питаш“, „аз не искам тази майка“,
„лоша майка“, „аз искам моя татко“. Когато детето казало, че не иска тази майка, лоша
4
майка, това било просто изявление. Без да бъде питано какво мисли или какво чувства то
започнало по този начин. Това говори, че у детето имало една нагласа, че ще му бъдат
задавани въпроси, свързани с това кого избира - мама или тати. Обяснението, до което
вещото лице е достигнало на база анализа на детските рисунки и на поведението му като
цяло за отхвърляне на майката, е че това е начина, по който детето преживява раздялата.
Детето най-вероятно се свързва много по-силно с баща си в момента. Най-вероятната
причина детето да се свързва по-силно с него е поради чисто естествени психологични
процеси, а именно процеси на идентификация, свързана с пола. Всяко малко момче се
идентифицира с баща си, иска да прилича на баща си, то иска да стане като татко.
От рисунките, които е нарисувало детето, психолога посочва, че една от рисунките е
конкретно за семейството на детето и неговото място в него. При използването на черните
цветове се допуска интерпретация, че когато децата избират един определен цвят, или най-
вече тъмни цветове, особено черния, това насочва към преживяване на емоционално
страдание, за тъга, за някакво страдание или разкъсване. Детето е нарисувало къщата на
мама и къщата на тати. Започнало първо с къщата на тати, тя е голяма. После нарисувало
една черна точка като детето пояснило, че това е къщата на мама, че тя е малка. След това
нарисувало друга фигура, която изглеждала като къща. Когато е попитано той къде се
намира на рисунката, той посочил къщата на тати, което показва вътрешното чувство на
детето към кого принадлежи.
Според това вещо лице много трудно би се установил синдром на родителско
отчуждение категорично именно поради особеност на възрастта. Това означава, че децата са
незрели и като цяло това означава, че чисто емоционално децата заемат страна на един от
двамата родители, защото така го възприемат, не могат да изразят собствено категорично
мнение на тази възраст. До него може да се достигне чрез средства за психо-методика, чрез
колективни методики, за да се изчисти тази повишена внушаемост и да се достигне до
истинското мнение на детето.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно
изготвени.
По делото са разпитани и по двама свидетели на страните.
Свидетелите на ищцата установяват обстоятелства от семейния живот на страните.
Свидетелката Д. Ц. – майка на ищцата установява, че страните живеят в гр. ******, а тя
живее в гр. ******, но контактува с дъщеря си по телефона и идва често в гр. ******.
Свидетелката посочва, че страните са разделени от месец октомври 2023 г. и оттогава не
живеят заедно. Детето една седмица е при майката, една седмица - при бащата. Докато са
живели заедно са имали търкания на моменти. Основните проблеми били свързани с
майката на ответника, която се намесвала в техните отношения. Свидетелката посочва, че
страните живели в гр. ****** в жилище, собственост на бащата на ответника, а родителите
на ответника живеят в с. ******. Знае, че ответникът е подценявал дъщеря й, в смисъл, той
се държал надменно много пъти, не я оценявал, пренебрегвал я много пъти заради
родителите му. Свидетелката посочва случай когато страните били на море с детето, тогава
5
ответникът бил сърдит, защото имали работа на село, а трябвало да ходят на море. Често
страните ходили в с. ******. Ответникът често ходил вечер там при родителите си.
Свидетелката посочва също, че ответникът често отсъствал от вкъщи, защото се занимавал с
мебели и имал поръчки. През това време ищцата гледала детето. Свидетелката споделя и за
случаи, в които имало конфликтни ситуации на ищцата с родителите на ответника, но той не
я защитавал. За тези случаи ищцата й е споделяла, свидетелката не е била пряк очевидец.
Свидетелката посочва също, че ответникът няколко пъти е гонил ищцата от с. ******, там
живели няколко месеца, защото се правел ремонт на апартамента в гр. ******. Ищцата най-
накрая си намерила квартира и се изнесла. Преди да се разделят, ищцата отишла в гр.
****** за операция сама, нямала подкрепа от мъжа си. След като се разделили през м.
октомври 2023 г. една седмица тя ходила при него, искала да говорят. В един момент тя не
видяла съдействие от отсрещната страна, ответникът не искал да разговоря с ищцата.
Според свидетелката, страните не могат да си подобрят отношенията. Ищцата ще се
справи с родителските си задължения, защото се грижи за детето по всякакъв начин. Бащата
работи, изкарва пари, но в момента, в който трябва да си гледа детето, свидетелката
предполага, че основните грижи ще полага майка му. Свидетелката посочва също, че
ищцата има жилище в гр. ****** – апартамент от 53 кв. м., в който живее свидетелката с
приятеля си.
Свидетелката Д. Д. – приятелка на ищцата, посочва, че познава същата от 2018г. като
състудентки. Виждала е ответника 1-2 пъти. По това време страните са били в брак.
Свидетелката посочва, че с ищцата поддържали контакти от 2018 г. до 2022 г., но сега не
поддържат контакти. От 2022 г. до момента са се виждали 1-2 пъти месечно. Свидетелката не
посочва конкретни факти и обстоятелства във връзка със семейния живот на страните.
Посочва единствено, че ищцата й споделяла, че не се чувства разбирана и обичана.
Свидетелите на ответника също установяват обстоятелства във връзка със семейните
взаимоотношения на страните.
Свидетелката Л. П. – майка на ответника посочва, че страните са живели в тяхното
семейно жилище в гр. ******, а свидетелката и съпругът й живеят в с. ******. Страните се
разделили на 12.10.2023 г. Причината за това не била известна на свидетелката, разбрала го
от детето им, което е на 5 години. По това време страните били в с. ******, тъй като в
жилището в гр. ****** правили ремонт. Сутринта ищцата тръгнала на работа, а ответникът
останал да закара детето на детска градина. Слязъл с детето на ръце от втория етаж на
къщата, застанал насред кухнята и детето казало, че мама и тати вече не са заедно. Тогава
синът им – ответника им казал, че ищцата се е изнесла и са се разделили. Свидетелката
посочва, че преди това, вечерта не е имало никакви проблеми. Всички вечеряли заедно. Една
седмица може би преди това страните се карали и се сдобрявали. Непосредствено преди
раздялата, двамата заедно ходили да купуват плочки за ремонта на банята в жилището в гр.
******.
Свидетелката не знае какъв е конфликта между страните. Първоначално смятала, че
трябва да си дадат време, имат дете и да помислят. Свидетелката се обадила на ищцата, но
6
последната не поискала да каже какъв е проблема, започнала обвинения, че ответникът е
виновен, защото не й е обръщал внимание. Свидетелката посочва, че ответникът й е
обръщал достатъчно внимание, защото каквото е поискала е имала, където не е искала, там
не е ходила, което не е искала, това не е имала. Свидетелката установява също, че на
рождения ден на ищцата на 05.11., ответникът отишъл заедно с детето и прекарали деня
заедно. Бил обнадежден, че нещата ще се оправят. След 10 дни се разбрала истината, че
ищцата е имала връзка с друг мъж, която според свидетелката е възможно да продължава и
към момента.
Според свидетелката, след като страните се разделили, решили да имат равни права
над детето - по една седмица, така продължава и към момента - една седмица детето е при
Ф., една седмица е при майката. Детето ходи и в с. ******. Свидетелката посочва, че никога
не са говорили с детето за майка му, никога не са настройвали детето против майката.
Детето ходи на детска градина и се води от всеки един от родителите от сряда до сряда. И
двете страни полагат грижи за купуване на дрехи, храна, играчки. Ф. полага грижи,
постоянно купува. Детето стои при Ф. в гр. ******. Когато е на детска градина, той си го
води, той си го взима, събота и неделя го води на с. ******. В моментите, когато детето е
било болно и не трябва да ходи на детска градина, ответникът го води в с. ****** сутринта
и го взима вечерта. Това е било и по време на брака.
Според свидетелката, Ф. може да полага грижи за детето, винаги е полагал много
грижи за детето. Работата му е такава, той си е шеф, той си е работник, той може да реши да
не отиде на работа и да остане да си гледа детето. Свидетелката посочва, че има трети човек
в отношенията на страните по време на брака и то последната година, мъж, с когото ищцата
е имала връзка. Въпросният мъж се казва Ю. и работи в гр. ******, но бил командирован във
фирмата, в която работи ищцата. Други хора, които са ги виждали заедно, са потвърдили
това. Ф. разбрал за този мъж след раздялата.
Свидетелят И. С. посочва, че познава страните от 6 години. Съдружник е на
ответника, занимават се с производство и продажба на мебели. С Ф. са в много близки
отношения. Според него, страните били едно прекрасно семейство, но вече не са прекрасно
семейство. Не са заедно, защото Е. си е тръгнала от Ф.. Заради това ответникът не се
чувствал добре, отслабнал след раздялата. Според свидетеля ответникът се грижил
прекрасно за ищцата и за детето. След като ищцата си тръгнала, свидетелят заедно с Ф.
отишли при нея на работното й място, което се намира на 100 м от тяхното работно място,
за да вземе Ф. телефона на детето и тогава тя казала, че той е никой и тя ще му вземе
родителските права. Свидетелят установява, че ответникът Ф. постоянно търсел контакт с
ищцата, тя непрекъснато идвала в цеха да пие кафе с мъжа си. Когато тя идвала да пият кафе
в цеха и си тръгвала, той я е прегръщал и не искал тя да си тръгва. Дори са пренощували в
неговия дом и сутринта тя се изнизала и си тръгнала. Отношенията им били прекрасни и
след раздялата, прегръщали се и се целували.
Свидетелят посочва, че ищцата си има приятел, според него е интимен приятел.
Взима я от вкъщи, води я на работа, след това преспива при нея. Този човек й е шеф.
7
Свидетелят казал на ответника, че има трети човек, но той не вярвал. Според свидетеля,
ищцата със сигурност не е правила опити да се съберат, а ответникът е правил. Свидетелят
посочва, че не е виждал друг баща така да си гледа детето като Ф.. Той полага грижи за това
дете, изразява отношение към детето, когато има проблеми той ги решава. Ф. има
възможност не само финансова, но има опора и от родителите си. Той гледа детето една
седмица и ищцата го гледа една седмица. Този режим го спазват, детето е весело.
Съдът кредитира свидетелските показания доколкото същите пресъздават преки
впечатления, не си противоречат и съответстват на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че са налице условията
на чл.49, ал.1 от СК, а именно в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, вследствие на неразбирателства между тях, които довели до раздялата им на
12.10.2023г. От показанията на свидетелите Л. П. и И. С., се установява, че след като ищцата
напуснала ответника, същият е правил опити да се събере със съпругата си – ходил е заедно
с детето на рождения й ден, след която среща е бил много обнадежден, правил опити за
контакт се нея, няколко пъти са пили кафе с ищцата на работното му място и ответникът я е
прегръщал и не искал тя да си тръгва. Видно е, от показанията на същите свидетели, че
ищцата не е дала ясни обяснения за внезапното си напускане на семейството, в същото
време е давала противоречиви сигнали на ответника, като пила кафе с него няколко пъти,
позволявала е той да я прегръща, дори пренощувала в неговия дом и сутринта се изнизала и
си тръгнала. Свидетелят С. установява, че ответникът не се чувствал добре от тази раздяла,
отслабнал. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че ищцата е започнала
интимна връзка с друг мъж още преди раздялата на страните и най-вероятно това е
причината да напусне семейството си.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че бракът на страните
съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание и не оправдава целите, които
би следвало да има, а това не е в интерес на двамата съпрузи, нито на детето.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че бракът между страните
/съпрузите/ следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство. Съдът приема, че за разстройството на брака вината е у ищцата,
която е инициатор на фактическата раздяла на страните и която е установила извънбрачна
връзка. В този смисъл, съдът не приема твърденията на ищцата, че връзката й с друг мъж е
два месеца след раздялата на страните. Свидетелските показания за извънбрачната връзка на
ищцата са достатъчно конкретни по отношение на другия мъж с оглед деликатността на
този въпрос, поради което съдът приема същите за достоверни. Въпреки това, ответникът е
положил необходимите усилия да запази семейството си, да се съберат с ищцата, но опитите
му се оказали неуспешни. В показанията на свидетелите Д. Ц. – майка на ищцата и Д. Д.
относно семейните отношения на страните липсва конкретика. И двете свидетелки
пресъздават казаното им от ищцата, че се чувствала пренебрегната и не достатъчно обичана,
но не се изясни това емоционалното състояние на ищцата от какви обстоятелства е
породено и същото намерило ли е обективно проявление.
8
По предоставяне на родителските права.
Ищцата е заявила желание родителските права върху децата да бъдат предоставени
на нея. Ответникът е заявил същото.
Грижата за детето и съобразяването с неговите обективни интереси е основният
критерий при предоставяне на родителски права с решението за прекратяване на брака.
Интересът на детето се преценява с оглед на различни обстоятелства, сред които и
възпитателските качества на родителите, техния морал, жилищно-битови и други
материални условия на живот, възрастта и др.
Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските права, следва да
бъде съобразено с висшия интерес на детето да му бъде осигурена семейна и социална
среда, в която да се чувства сигурно, защитено и значимо. Необходимо да се съобразят
различните потребности на детето според възрастта му, респективно да се подложат на
изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за
него начин. При конкуренцията между правата на детето и родителите е нужно да се въведе
баланс между тях от гледна точка на интересите на детето. Решението на съда следва да е в
съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на
неговото мнение и с оглед специфичните му нужди.
По делото се установи, че до окончателната фактическа раздяла на страните, детето е
отглеждано от двамата родители. След раздялата на страните, същите са постигнали
съгласие отглеждането на детето да бъде споделено като същото живее по една седмица при
всеки един от тях. До приключване на устните състезания това фактическо положение се е
запазило и по време на съдебното производство уговорения между страните режим на
отглеждане на детето е спазван и не е нарушаван от никой от тях. Въпреки положените от
съда усилия страните да се споразумеят по този въпрос, ищцата категорично заяви
нежелание за продължаване на отглеждането на детето при споделено родителство.
От събраните по делото многобройни доказателства – социален доклад, експертизи,
свидетелски показания, се установява, че и двамата родители полагат грижи за детето, имат
необходимия родителски капацитет и са отговорни родители. И двамата родители са
трудово заети и имат доходи. И при двамата родители жилищно-битовите условия са много
добри и задоволяват потребностите на детето. От приетите по делото психологически
експертизи, се установи, че детето обича и двамата си родители като показва по –голяма
привързаност към бащата, най-вероятно заради половата си идентификация. Вещите лица са
категорични, че на тази ниска възраст на детето – 5 години, не може да се говори за наличие
на синдром на родителско отчуждение въпреки отричането на майката. Според вещото лице
С. А. това е в резултат на негативните преживявания на детето от раздялата на неговите
родители.
При преценка на кого да бъдат възложени родителските права, съдът намира, че ще
следва да съобрази всички събрани по делото доказателства, включително и мнението на
детето при изслушването му в т.нар. синя стая. Малолетното дете И. показва по –силна
9
привързаност към бащата. Изразява желание да живее с баща си, в дома на баща си.
Въпреки негативната реакция към майката, детето осъществява контакти си с нея, като
живее при нея и се отглежда от нея в уговорената от страните седмица. Поради това,
настоящият съдебен състав приема, че връзката на детето с майката не е прекъсната и няма
да бъде прекъсната. Съдът няма основания да се съмнява в родителските качества на
майката, но предвид това, че детето се чувства по-добре и по-спокойно при бащата, намира
че ще следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето
на бащата, като местоживеенето на детето ще е на адреса на бащата, а на майката да бъде
определен режим на лични контакти с детето.
Въпросът за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в Решение
№176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г. на ВКС, докладвано от съдия Е. Т., в което е
посочено следното: „Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата
от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява
родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него
благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на
личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г.
Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен
комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични
отношения. Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се определя този режим,
който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на
тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни,
учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за
поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед
правилното му развитие.“
В случая, личните контакти с майката - да има право да вижда и взима детето при
себе си с преспиване от петък от 18.00ч. до неделя до 17.00ч. всяка първа и трета седмица от
месеца, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата, след което да го връща по местоживеенето му, както и през коледните и
новогодишните празници, а именно: през четните години за новогодишните празници и през
нечетните години за коледните празници, както и по три часа за рождените дни на детето, а
така също и на нейния рожден ден, ще компенсират в достатъчна степен ролята на този
родител в живота на детето. Съдът определя този режим на лични контакти и за да
предотврати появата на синдром на родителско отчуждение на детето към майката. От
друга страна, бащата е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е
определен режима на лични отношения с майката, защото евентуалното възпрепятстване на
реалното им осъществяване, ще се тълкува в негова вреда и ще даде възможност на другата
страна, при проявена активност да намери способи за защита на интереса си.
По издръжката.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
10
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
И двамата родители работят по трудово правоотношение. Доходите на ищцата са
около минималната работна заплата за страната, а на ответника доходите са около 1300.00
лева месечно според социалното проучване. При определяне размера на издръжката на
малолетното дете, съдът приема, че същият следва да е адекватен на нуждите на детето и
съобразен с възрастта му за посрещане на ежедневните потребности от храна, облекло,
учебни пособия. Бащата и майката са в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват
средства, както за собственото си съществуване, така и за това на своето дете. Поради това
съдът приема, че приемливата месечна издръжка за детето е около 520.00 лева, от която сума
майката ще следва да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия баща и законен
представител издръжка в размер на по 270.00 лева месечно, а остатъкът следва да се
осигурява от бащата. Този размер е определен при съобразяване на минималния размер на
издръжката, посочен в чл. 142, ал. 2 от ГПК, а именно не по-малко от ¼ от минималната
работна заплата за страната. Съдът приема, че издръжката е дължима, считано от влизане в
сила на съдебното решение, тъй като до този момент страните са упражнявали съвместно
родителските права. Издръжката ще се дължи ведно със законната лихва при просрочие до
отпадане, изменение или прекратяването на основанието за плащането й.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК окончателната д.т., която съдът определи на 40.00
лева ще следва да бъде заплатена от ищцата, която се явява и ответница по насрещния иск
Същата ще следва да заплати държавна такса върху присъдената издръжка по сметка на РС-
Видин в размер на 388.80 лева. Ще следва да заплати и разноските на насрещната страна за
платена държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
650.00 лева
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданският брак между Е. М. И. с ЕГН ********** от
гр. ******, ж.к. ****** и Ф. Ц. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ****** **, сключен
с акт за граждански брак № ****/**.**.****г. на Община Видин поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че вината за разстройството на брака е на ЖЕНАТА.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете
И. Ф. И. с ЕГН **********, роден на **.**.****г. на бащата Ф. Ц. И. с ЕГН **********,
като определя местоживеенето на детето при бащата на адрес: гр. ******, ж.к. ****** **.
МАЙКАТА Е. М. И. с ЕГН ********** ще има право на лични контакти с детето да
може да го вижда и взима при себе си с преспиване от петък от 18.00ч. до неделя до 17.00ч.
всяка първа и трета седмица от месеца, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с
11
платения годишен отпуск на бащата, както и през Коледните и Новогодишните празници, а
именно: през четните години за Новогодишните празници и през нечетните години за
Коледните празници, както и по три часа за рождените дни на детето, а така също и на
нейния рожден ден, след което да го връща по местоживеенето му.
ОСЪЖДА Е. М. И. с ЕГН ********** да заплаща издръжка на малолетното си дете
И. Ф. И. с ЕГН **********, роден на **.**.****г., чрез неговия баща и законен
представител Ф. Ц. И. с ЕГН ********** в размер на 270.00 лева месечно, считано от
влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва при просрочие до отпадане,
изменение или прекратяването на основанието за плащането й .
ОСЪЖДА Е. М. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ****** да заплати по
сметка на РС- Видин сумата от 428.80 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Е. М. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ****** да заплати на Ф. Ц.
И. с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. ****** ** разноски за платена държавна такса в
размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12