Решение по дело №1303/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1216
Дата: 20 юли 2017 г. (в сила от 15 август 2017 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20174430101303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр.Плевен, 20.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА

 

         при секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1303 по описа за 2017 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 3019,09 лв. и  чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 606,64 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу  С.Р.И. с ЕГН**********,***,  в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№9527/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес ***с ***. Твърди, че  като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2,  същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника,  съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 8468 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период, за процесния имот са начислявани от “***на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.    Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление- 1965,63 лв.,  енергия, отдадена от сградна инсталация- 511,69 лв.,сума за битово горещо водоснабдяване 0,00 лв.,  услуга дялово разпределение-58,37 лв. и корекции -483,40 лв.  Твърди, че  в имота има монтирани 0 бр. водомер, 4 бр. индивидуални разпределителни уреди. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 3019,09 лева за главница за периода 01.11.2013 г. – 31.10.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 606,64 лева за периода: 04.01.2014 г. до 13.12.2016 г. и законната лихва върху главницата от 19.12.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№9527/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В съдебно заседание се явява лично и прави признание на иска. Излага твърдение, че реализира месечен доход от 500 лв., паради което може да отделя за плащане по 200 лв. месечно и моли за разсрочване на задължението.

По делото е конституран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***със седалище и адрес на управление:*** ***, което не взема становище.

Съдът,  като  прецени  събраните  по  делото  писмени  доказателства  и  съобрази  доводите  на  страните,  намира  за  установено  следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като ответниците с писмена молба и в съдебно заседание са направили изявление, че признават иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва  следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 139,90  лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция. Ответника е направил искане размера на юрисконсултското вънаграждение да бъде определен от съда. Предвид гореизложеното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 198,13 лв./100лв.+98,13 лв./ за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът С.И. е направил искане за разсрочено плащане на задължението. Съгласно чл.241, ал.1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Ответницата Станка Лазарова не е представила доказателства за твърдяните от нея факти, че реализираните от нея доходи са само в размер на 500 лв.  месечно, поради което съдът не може да съобрази имотното състояние на страната. Предвид изложеното следва искането на С.И. за разсрочване на задължението да бъде оставено без уважение. Няма обаче пречка, след постановяване на решението, между страните по делото да бъде постигнато споразумение за разсрочване на установеното с решението задължение.

Воден  от  горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД  по отношение на С.Р.И. с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление:***, сумата 3019,09 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2013г. до 31.10.2016г., в едно със законната лихва от 19.12.2016г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5999/20.12.2016г. по ч.гр.д.№9527/2016 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника С.Р.И. с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление:***, сумата 606,64 лева, представляваща лихва за забава върху 3019,09 лв. за периода 04.01.2014г. - 13.12.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5999/20.12.2016г. по ч.гр.д.№9527/2016 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Р.И. с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 139,90 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.9527/2016  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Р.И. с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 198,13 лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Р.И. с ЕГН**********,***  за разсрочване на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането на "“*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, като неоснователно и недоказано.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца ***със седалище и адрес на управление:*** ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: