№ 1635
гр. Плевен, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430104187 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по предявени от М. М. Г., срещу „***“
ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. ** искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с искане прогласи
нищожността договора за кредит и при условията на евентуалност на
неустоечната клауза в чл. 11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ***.,
поради противоречие със закона и неравноправност на клаузата и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 100лв., представляваща
недължимо платена сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане.Твърди се, че съгласно
чл.3 ответникът като кредитодателят се е задължил да предостави сумата
600лв., а ищецът като кредитополучател да върне сумата 1221лв., при
ГПР49,76% и ГПЛ40,05% при 37 месечни вноски.
Моли съда да признае при условията на чл.26 от ЗЗД вр с чл.22 от ЗПК вр
с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, нищожна клаузата на чл.11 ал.1 от Договора за
сумата 521,89лв. като противоречаща на добрите нрави, неспазване на
нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗПП, като и да се осъди на осн.
чл.55 от ЗЗД да заплати сумата 100лв. недължимо платена, ведно със
1
законната лихва от датата на ИМ.Претендират се разноски.
Ответникът оспорва исковите претенции.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен договор
Договор за потребителски кредит №***., за сумата 600лв.
Съгласно чл.3 ответникът като кредитодателят се е задължил да
предостави сумата 600лв., а ищецът като кредитополучател да върне сумата
1221лв., при ГПР49,76% и ГПЛ40,05% при 37 месечни вноски.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
По предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за нижощност на договора, за клаузата в
чл.11 от договора и оттук какви суми се дължат, само чистата сума или и
други обезщетения и възнаграждения.
Съгласно практиката преценката относно действителността на
процесните договор за паричен заем следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който са сключени договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
2
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 48,43
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като
този размер не надвишава максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посоченият
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за
допълнителни услуги, сключен от потребителя, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, като ще се надвиши нормативно установения размер ан
ГПР.При това положение съдът счита, че макар формално процесният договор
за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл. 11 ал. 1 от ЗПК
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето- чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителния ГПР в договора за паричен заем заемодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за заем на основание чл. 22
от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11 т. 10 и 11 от ЗПК. В
3
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на заема,
но не дължи лихва и или други разходи по заема, съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК.
По отношение на посочената клауза в чл.11, като евентуален иск,
съдът не следва да се произнася, тъй като обявява целия договор за
недействителен.Но следва да се отбележи следното: Уговорената в чл.11 от
договора неустойка, която се начислява, ако заемополучателят не предостави
обезпечение по чл.5 от договора, съдът счита за нищожна, поради
противоречието и с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. Според уговореното, неустойката е
дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението
да се предостави обезпечение на кредитора, чрез осигуряване на поръчител
или банкова гаранция и т.н. От начина, по който е уредено задължението на
кредитополучателя - особено това отнасящо се до осигуряване на двама
поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано
със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна това
задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за
сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителите са. Информацията, изискуема за
поръчителите заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя,
който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и
умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Съдът
намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите , предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я
преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26,
ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. С оглед
изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия служебно да
установява нищожност, намира, че начислената по договора неустойка не се
дължи поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД
Както се посочи по- горе след като договорът е обявен за недествителен,
се дължи само чистата сума.В случая в отговора ответникъте посочил, че е
4
заплатена претендиранат сума от 100лв., поради което следва да се уважи
предявяния иск.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати д.т. върху
уважените искове в размер на 100лв. по сметка на ПлРС
Що се касае до претендираното адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА съдът намира, че такова се дължи.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
Относно дължимостта и размерът на това възнаграждение е налице спор
между страните.
Съдът приема, че в случая наличието на поддържаното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ е налице. Относно размерът на
възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да
се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното
право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело
C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат
следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния
случа и действителната фактическа и правна сложност на делото.
При това, съдът съобразява, че адвоката осъществява правна помощ
на същия ищец по множество идентични спорове, инициирани в отделни
производства. Макар и споровете да произтичат от правоотношения по
различни договори, те не се отличават със специфики и професионалната
работа по тях може да бъде извършвана общо, а с оглед воденето им по
различни дела е дължимо възнаграждение на адвоката по всяко от тях.
Отчитайки горното, както и размера на исковите претенции, съдът
счита, че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо
възнаграждение в размер на 400лв. Доколкото адвоката е регистриран по
ЗДДС следва да се съобрази и дължимия данък и общо възнаграждението се
определи на 480лв.
Настоящият състав на съда счита, че не се налага събиране на
5
доказателствата, посочени в депозираната молба относно възможността на
ответника да заплати възнаграждение за процесуално представителство, тъй
като както вече беше отбелязано за уважаването претенцията по чл.38 ал.1 т.2
от ЗА за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска правна помощ и съдействие, е достатъчно да бъде представен
договор за правна защита и съдействие, който да е оформен по правилата на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в смисъл да е сключен за осъществяване на безплатна
правна помощ и съдействие между адвокат и материално затруднена страна-
физическо лице, и да е заявено изрично основанието за присъждане на
адвокатско възнаграждение - по осъществено безплатно адвокатско
представителство и защита на материално затруднено лице/ определение
№521 от 06.11.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№3956/2018г.-1У г.о.;определение
№118 от 15.03.2021г. на ВКС по ч.т.д.№1469/2020г., I т.о., ТК;определение
№97 от 12.02.2021г. на ВКС по ч.т.д.№2895/2019г.,П т.о.;определение №43 от
10.02.2022г.на ВКС по гр.д.№2611/2021г., IV г.о.;определение №137 от
01.04.2022г. на ВКС по гр.д.№2610/2020г., III г.о.;определение №163 от
13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№2266/2016г.-1 г.о.;определение №731 от
09.10.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№5256/2014г., III г.о.;определение №102 от
05.02.2019г. на ВКС по ч.т.д.№149/2019г., II т.о.;определение №60126 от
23.06.2021г. на ВКС по т.д.№1548/2020г., I т.о.;определение №60388 от
09.11.2021г. на ВКС по ч.т.д.№338/2021г, I т.о.;определение №395 от
09.07.2018г. на ВКС по т.д.№1314/2018г., II т.о.;определение №162 от
28.04.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№5096/2021г., III г.о.;определение №575 от
14.01.2020г. на ВАС по адм.д.№2471/2019г., VI о.;определение №5 от
03.01.2019г. на ВКС по ч.т.д.№2934/2018г., II т.о. и други/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн чл.26, ал.1 от ЗЗД,клауза по
чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № № №***., сключен между
М. Г. М. с ЕГН ********** и „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. **, ***, поради противоречие с добрите нрави, и поради това
, че е сключена при неспозване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗПП и чл.146 ,
ал.1 от ЗПП.
6
ОСЪЖДА на осн чл.55, ал.1 от ЗЗД „***“ ООД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр. **, ***, представлявано от Н. П., ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. М. с ЕГН **********, сумата от 100 лева, представляваща
недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва от 19.07.2024г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
в гр. **, ***, представлявано от Н. П., да заплати по сметка на ПлРС, сумата
100лв. д.т.върху уважените искове.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
в гр. **, ***, представлявано от Н. П. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв.Д. В. М. от
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б, АК-Пловдив, като
процесуален представител на М. Г. М. с ЕГН **********, сумата 480лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7