№ 206
гр. С., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500211 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение 44/18.02.2025 г. по гр.дело № 433/2024 г. С.ският
районен съд ДОПУСКА съдебна делба между М. Д. Н., А. Я. Б., А. Н. Б., Я. А.
Б., З. Ч. К. и М. А. Ч. на следните недвижими имоти: 1. Имот № ** по картата
на възстановената собственост на землището на с.С., с площ 47.053 дка,
представляващ залесена горска територия, находящ се в местността "Б.”,
представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 47059 кв.м., трайно
предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, 2. Имот № *** по картата на възстановената
собственост на землището на с.С., общ.С. с площ 291.249 дка, представляващ
залесена горска територия, находиш се в местността "Баблон", представляващ
ПИ с идентификатор *, с площ 291279 кв.м.; трайно предназначение на
територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора; 3. Имот № **** по картата на възстановената
собственост на землището на с. С., с площ 67.637 дка, представляващ залесена
горска територия, находиш се в местността "Баблон“, представляващ ПИ с
1
идентификатор ****, с площ по скица 67645 кв.м.; трайно предназначение на
територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора; 4. Имот № * по картата на възстановената
собственост на землището на с.С.,общ.С. с площ 60.461 дка, представляваш
залесена горска територия, находящ се в местността "Баблон“, представляваш
ПИ идентификатор ***, с площ по скица 60 468 кв.м.; трайно предназначение
на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, 5. Имот № ** по картата на възстановената
собственост на землището на с. С., с площ 89.339 дка, представляваш
дървопроизводителна горска площ, находящ се в местността "Баблон",
представляващ ПИ с идентификатор **, с площ по скица 89350 кв.м.; трайно
предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора; 6. Имот № ** по картата на възстановената
собственост на Землището на с. С.. обш. С.. с площ 26.282 дка, представляваш
дървопроизводителна горска площ, находящ се е местността "Баблон",
представляващ ПИ с идентификатор **, с площ по скица 26285 кв.м.; трайно
предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора; 7. Имот № * по картата на възстановената
собственост на землището на с.С., с площ 40.483 дка, представляваш
дървопроизводителна горска площ, находящ се в местността "Баблон",
представляваща ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 40488 кв.м.;
трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване:
друг вид дървопроизводителна гора; 8. Използв. ливада от 2809 дка (два дка и
осемстотин и девет кв.м). десета категория, местност „Венца“,
представляваща имот № * по картата на землището на с. С., представляващ
ПИ идентификатор ***, с площ по скица 2809 кв.м.; трайно предназначение
на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 9. Използв.
ливада от 1.787 дка , десета категория, местност „Борцето“. представляваща
имот № * по картата на землището на с. С., представляващ ПИ с
идентификатор **, с площ по скица 1787 кв.м.; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 10. Използв.
ливада от 1.952 дка, десета категория, местност „Борнето“ представляваща
имот № * по картата на землището на с. С., с описание по скица – ПИ с
идентификатор *, с площ по скица 1952 кв.м.; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 11. Използвана
2
ливада от 3.044 дка, десета категория, местност „Борнето“, представляваща
имот № ** по картата на землището на с. С., представляващ ПИ с
идентификатор **, находящ се в с. С., имотът е с площ по скица 3044 кв.м.;
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; 12. Използв. ливада от 2.545 дка, десета категория, местност
„Борцето“. представляваща имот № *** по картата на землището на с. С., с
описание по скица – ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 2546 кв.м.;
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; 13. Използв. ливада от 24.168 дка, десета
категория,местност „Баблон“, представляваща имот ** по картата на
землището на с. С., с описание по скица – ПИ с идентификатор **, с площ по
скица 24171 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: ливада; 14. Използв. ливада от 3.818 дка, десета
категория, местност „Реката“, имот № * по картата на землището на с. С., с
описание по скица – ПИ с идентификатор *, находящ се в с. С., с площ по
скица 2811 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: ливада; 15. Пасище, мера от 0.900 дка, десета категория,
местност „Нивище“, представляваща имот № *** по картата на землището на
с. С., с описание по скица – ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. С., с
площ по скица 900 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: пасище; 16. Използв. ливада, от 0.490 дка, десета
категория, местност „Вопа“, съставляваща имот № *** по картата на
землището на с. С., с описание по скица – ПИ с идентификатор ***, с площ по
скица 490 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: ливада;
ПРИ КВОТИ: 1/3 ид.ч. за М. Д. Н., 1/6 за А. Я. Б., 1/12 ид.ч. за А. Н. Б.,
1/12 ид.ч. за Я. А. Б., 1/6 ид.ч. за З. Ч. К. и 1/6 ид.ч. за М. А. Ч..
С решението също така е ОТХВЪРЛЕН искът за делба на
горепосочените имоти по отношение на Д. А. И..
Против решението в частта, с която е отхвърлен спрямо нея искът за
делба на горните имоти, и делбата е допусната при посочените квоти, е
подадена допустима въззивна жалба от Д. А. И., чрез пълномощника адв.
М.И., с искане да бъде отменено и делбата да се допусне и с участието на Д.
И., на която да се определи квота от 1/6 ид.част; на М. Н., на А. Б., на З. К. и на
3
М. Ч. – също по 1/6 ид.части, а на А. Б. и на Я. Б. – по 1/12 ид.части. Иска се
също да бъде обявен за нищожен отказът на А.И. от наследството на майка му
А. И..
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
се явява лично и с пълномощника си адв.М.И., и поддържа жалбата.
Представените от пълномощника и адв.И. писмени бележки са подадени на
02.07.2025 г., което е извън определения от съда едноседмичен срок за
писмена защита, изтекъл на 01.07.2024 г.
С писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата А. Я. Б.
оспорва въззивната жалба. Настоява за потвърждаване на решението като
правилно и справедливо.
В съдебно заседание въззиваемата Б., редовно призована, се
явява лично и продължава да оспорва жалбата.
С писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата М. Д.
Н., чрез пълномощника адв.Т.Б., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
решението; както и за присъждане на разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемата Н., редовно призована, се
явява лично и с пълномощника си адв.Т.Б., като поддържа възраженията си в
отговора. Представено е в дадения от съда срок и писмено становище-защита
от пълномощника и адв.Б..
С писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК А. Н. Б. и Я. А. Б.
оспорват въззивната жалба и искат потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззиваемите А. и Я. Б., редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представители.
От въззиваемите З. Ч. К. и М. Я. Ч. не са постъпили
отговори по чл.263, ал.1 ГПК на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите К. и Ч., редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представители.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от С.ския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК. С оглед оплакванията в жалбата съобразява
следното:
Ищцата Д. И. твърди, че е съсобственик, заедно с
4
ответниците-въззиваеми, на 16 недвижими имота, представляващи земеделски
земи, залесени горски територии и дървопроизводителни горски площи, в
землището на с.С., общ.С., по силата на наследяване от баща и А.Д.И.,
починал на 11.09.2020 г., който от своя страна ги е придобил по наследяване от
майка си А. Ю. И., а тя от своя страна – от баща си А. А. Б. /с други имена:
Ю.Ю./ А.Х./, починал на 14.12.1979 г. А. Б. е бил собственик на 16-те
земеделски и горски имота, които са възстановени на наследниците му с
четири решения на Общинска служба „Земеделие и гори“-гр.С. от 1997 г.,
2005 г., 2003 г. и 2000 г., подробно описани, представени на л.12-24 от делото
на РС. Предявява срещу ответниците иск за делба на същите имоти.
Тези обстоятелства, с изключение придобиване съобственост
върху 16-те имота от ищцата Д. И. по наследяване от баща и А.И., не се
оспорват и са видни от представените писмени доказателства. Съгласно
удостоверението за наследници № 19/01.03.2024 г. на община С., кметство
с.С., А. А. Б., починал на 14.12.1979 г., е имал дъщеря А. Ю. И., починала на
09.02.2001 г., оставила за наследници сина си А.И. /чиито деца са ищцата и
сестра и Е.Л./ и дъщеря си М. Н.; имал е и син А.И., починал на 16.01.2019 г.
/чиито наследници са дъщеря му А. Б. и наследниците на сина му А. Я.ов Б.-А.
и Я. Б./; имал е и дъщеря Х.Х., починала през 2009 г., чиито наследници са З.
К. и М. Ч..
Срещу предявения иск за делба на тези имоти ответниците
възразяват, че Д. И. не е съсобственик, тъй като преди години баща и А.И. се е
отказал от наследството на неговата майка и баба на Д. – А. Ю. И., починала
на 09.02.2001 г.
Видно от съдебно удостоверение от 22.01.2019 г., издадено по
ч.гр.дело № 1234/2019 г. на П.ския районен съд, с определение №
892/22.01.2019 г. по посоченото ч.гр.дело № 1234/2019 г., ІV брачен състав на
П.ския районен съд, е вписан в особената книга на съда под № 48/2019 г. отказ
на А.Д.И. от наследството, останало от покойния наследодател А. Ю. И.,
починала на 09.02.2001 г.
Ищцата Д. И. оспорва с възражение този отказ като
нищожен поради липса на предмет, по причина, че преди него баща и А.И.
вече е приел с конклудентни действия наследството на своята майка А. И.,
като за част от имотите е сключил договори от 22.02.2012 г. за възлагане на
5
действия в горски територии; и, след смъртта на А. И. през 2001 г., А.И. е
владял, стопанисвал и и управлявал притежаваните от него в съсобственост с
ответниците имоти, ползвал е оставеното му от А. И. наследство,
включително всички блага от него.
В тази връзка с възражението представя пет договора от
22.02.2012 г. за възлагане на действия в горски територии, заедно с два анекса
съответно от 20.03.2013 г. и от 27.04.2013 г.
Съгласно тези договори от 22.02.2012 г, А.И., А.Д.И. и М. Д.
Н. възлагат на изпълнителя „Алекс 007“ ЕООД-гр.С. да изпълни
мероприятията по усвояване на достъпен /с изградена пътна мрежа/ и
недостъпен /без изградена пътна мрежа/ лесосечен фонд, на територията на
ДГС-С., по приложен списък за комплектования лесосечен фонд за 2011 г., за
имоти с кад.№ **, ****, **, *, *. Тези имоти представляват съответно
процесните имоти с идентификатори ** /т.5/; **** /т.3/; ** /т.6/; *** /т.7/ и
*** /т.4/.
Съгласно чл.1.1. от договорите, усвояването на лесосечния
фонд /което извършва изпълнителят/ включва: управление на наследствените
гори, да възлага изработването на лесосечни програми и маркиране на
насаждения, и да извършва добив на дървесина, което включва сеч, обработка
на материалите и извоза им до временен склад, почистване на сечището-
чл.111 ЗГ, както и да изгражда временни горски пътища за нуждите по
усвояване на обекта и да окачествява, измерва и маркира КГМ на добитата
дървесина на временен склад и изготвянето на превозен билет за нейното
транспортиране, както и да получава и издава превозни билети, като може да
упълномощава други лица за извършването на посочените по-горе дейности.
Записано е по чл.1.3 от договорите, че срокът им е до 31.12.2014 г., т.е.,
под три години - две години и единадесет месеца.
Определени са в чл.2.1 в таблици цените на дървесината, по които
изпълнителят е длъжен да я заплати на възложителя.
Представени са и два анекса съответно от 20.03.2013 г. и от
27.04.2013 г. В тях е записано, че са анекси към договор от 22.02.2012 г., но не
е посочено към кой от петте договора от 22.02.2012 г., като в текста липсва
обозначаване на съответния имот. Би могло да се приеме, че касаят и петте
6
договора, като с анексите се променя срокът на плащане на сумите за добития
материал, който от 31.03.2013 г. става 30.04.2013 г. /анексът от м.април/; и
вместо на първо число – в периода от първо до пето число; както и
експедицията да се извършва от техник-лесничей Р.Д. /анексът от м.март/.
Въззивният съд намира за правилен извода на С.ския
районен съд, че петте договора с анексите обективират действия на
обикновено управление с наследствените имоти и не представляват такива,
които са израз на приемане на наследството на А. И. от сина и А.И. с
конклудентни действия.
Както е прието в Решение № 54 от 3.V.1961 г. по гр. д. №
36/61 г., ОСГК, на което се позовава и районният съд, за да се счете, че има
мълчаливо приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗНасл, необходими
са такива действия на лицата, които имат право да наследяват, чрез които
несъмнено се изразява намерението им да приемат наследството. Това са
различни действия, като: извършване актове на разпореждане, продажба,
дарение, отстъпване на наследствени права и пр. Съдът е задължен, при всеки
конкретен случай, да преценява доколко извършените действия са израз на
несъмнена воля за приемане на наследството.
В случая такава несъмнена воля на А.И. за приемане
наследството на майка му А. И. не е изразена със сключването на договорите.
Те не са недвусмислени, не могат да доведат до единствения извод, че
наследодателят на ищцата-жалбоподателка е имал намерение да приеме
наследството на нейната баба А. И.. Както е прието в съдебната практика,
фактическите или правни действия на наследника могат да са различни по вид
и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на
волята на наследника да приеме наследството / решение № 395 от 4.11.2010 г.
по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 535 от 2.09.2011 г. по гр.
д. № 92/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС/. „Същевременно, в практиката се извършва
разграничаване между действията по мълчаливо приемане на наследството от
действията по временно управление на чуждо имущество и действията по
обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им.
Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които
водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение,
ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на
7
наследодателя.“ Сключването на горните договори не сочи на активни
действия, които водят до промяна в наследственото имущество – прехвърляне,
изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права или
задължения на наследодателя.
Сключените договори с анексите имат последици, сходни с
тези на договори, с които се извършва не разпореждане с имотите, а
управление, като напр.договорите за отдаване на имот под наем. В
Определение № 599 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 1569/2014 г., IV г. о. на ВКС се
споделя разбирането, че получаването на гражданските плодове от отдадения
под наем имот не е действие на разпореждане и не може да се приеме за такова
по приемане на наследството.
В тази връзка следва да се съобрази и чл.229, ал.2 ЗЗД,
според която лицата, които могат да вършат само действия по обикновено
управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.
След като договорите са сключени за срок, по-къс от три години – за 2 години
и 11 месеца, не може да се приеме, че А.И. показва воля за разпореждане с
имотите и оттам – че приема наследството на майка си посредством
сключването им.
Наред с това, от текста на договорите и анексите, по които
възложители, заедно с А.И., са и негов вуйчо – А.И., както и лелята на ищцата
и сестра на А.И. – ответницата-въззиваема М. Н., изобщо не става ясно на кого
от тях каква част от цените, описани в чл.2 от договорите, се плащат и дали
изобщо А.И. е получил каквито и да е суми като възложител по тези договори.
Няма и твърдения от неговата дъщеря-ищцата, нито представени
доказателства, че са получени въз основа на тези договори суми от баща и и те
са изразходвани в негова полза, от което да се направи извод, че е приел
наследството.
Неправилно е разбирането на жалбоподателката, че, след
като договорите са сключени въз основа на чл.186 ал.1, т.2, б.“в“ от Закона за
горите и чл.54 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, А.И. се
удостоверява като собственик на имотите и това представлява мълчаливо
приемане на наследството на неговата майка. Чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ
предвижда, че физически и юридически лица - собственици на поземлени
имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия
8
чрез възлагане на физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл.
235 и 241 от същия закон. Чл.54 от наредбата урежда издаване на
позволително за сеч в горски територии - собственост на физически лица
и/или на юридически.
Обстоятелството, че тези разпоредби уреждат сключването
на договори за управление на горите с техните собственици-физически и
юридически лица, не разколебава извода за липса на приемане от А.И. на
наследството на майка му.
При съобразяване на чл.58 ЗН и разясненията, дадени в
Решение № 54 от 3.V.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК на ВС/отчитайки, че
чл.50 ЗН е отменен/, следва да се приеме, че в случая договорите са сключени
от А.И. в качеството му на лице, което има право да наследява, но не е приело
наследството, а управлява наследствените имущества по смисъла на чл.58
ЗН.
Разгледаната в това решение на ВС хипотеза е аналогична, тъй
като задължението за подаване на съответната декларация и плащане на данък
върху наследството тежи върху собствениците на имущества, станали
собственици в резултат на наследяване по закон или по завещание – арг. от
чл.22 ЗМДТ.
Пред третите лица, каквито са напр.изпълнителят по горните
договори, контролиращите органи по ЗГ и т.н., реституционните решения и
удостоверението за наследници на А. И. сочат А.И. като наследник-
съсобственик на горите. Т.е., преценката дали съответният възложител е
собственик е формална и не се простира до изследване на действителното
положение чак до това дали възложителят е приел наследството или е лице,
което има право да наследява, но не е приело наследството, а само извършва
действия на обикновено управление със сключването на договорите. Ето защо
възложител по такива договори би могло да е и лице по чл.58 ЗН, както е в
случая, и сключването им, обсъдено в съвкупност с всички останали
доказателства, не може да обоснове изисквания от чл.49, ал.2 ЗН несъмнен
извод, че изразява намерение за приемане на наследството.
Ето защо правилно е прието от РС-С., че, преди да направи
отказа от наследство през 2019 г., А.И. не го е приемал, поради което отказът
не е нищожен, а действителен.
9
В случая ищцата не е предявил иск за нищожност на отказа
на А.И. от наследството на майка му А. И., макар подобен иск според
актуалната съдебна практика, а не според посоченото ППВС № 7/28.11.1973 г.,
да е напълно допустим; а е въвела този въпрос в спора посредством
възражение. Затова и по арг. от чл.298, ал.4 ГПК, според която решението
влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за
право на задържане и прихващане, не може съдът да се произнася с отделен
диспозитив, с който уважава или отхвърля възражението за нищожност на
отказа от наследство. Това правило е спазено с обжалваното решение.
Уважаването или отхвърлянето на възражението се отразява в мотивите и
съответно – върху така предявените искове за делба, като в случая
отхвърлянето е довело до отричане качеството на съсобственик на ищцата на
делбените имоти и оттам – до отхвърляне иска за делба спрямо нея.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че в
решението липсвала изложена конкретна връзка между цитираната от РС-С.
съдебна практика и изводите на съда, поради което не ставало ясно как съдът е
решил да обяви отказа на А.И. от наследството на майка му за действителен;
как нямало посочване на пълна фактическа обстановка и пълен и обстоен
анализ на всички доказателства, което представлявало липса на мотиви.
Решението е ясно и логично мотивирано, направен е необходимият анализ
поотделно и в съвкупност на събраните доказателства и въз основа на това са
изведени напълно разбираеми и нещо повече – правилни, изводи по спорните
въпроси.
Жалбоподателката е поискала от първоинстанционния съд с
възражението вх.№ 355/14.01.2025 г. за нищожност на бащиния и отказ от
наследство да бъде допуснат до разпит свидетел „за доказване гореописаните
обстоятелства и факти с оглед действията на А.Д.И. по приемането на
наследството на майка му А. Ю. И.“. СмРС не се е произнесъл по това искане.
С въззивната жалба е направено искане да бъде допуснат до разпит едни
свидетел за доказване на ищцовите твърдения във връзка с приемането от
А.И. на наследството, оставено му от А. Ю. И.. За да прецени дали да уважи
това искане, въззивният съд указва на жалбоподателката с разпореждането по
чл.267 ГПК да посочи с какви точно други или свързани с представените
договори мълчаливи действия наследодателят А.И. е приел наследството на
своята майка. Вместо да опише такива обстоятелства, с молбата вх.№
10
2115/02.06.2025 г. жалбоподателката представя и иска да бъдат приети като
доказателства нотариален акт от 2006 г., пълномощно от 2017 г., договор за
доброволна делба от 2007 г. Те не са приети като доказателства поради
настъпилата преклузия. В молбата относно свидетеля се сочи, че той щял да
установи, че всяко от посочените до онзи момент в производството действие,
както поотделно, така и всички действия в съвкупност, сочели единствено към
факта, че А.И. чрез своите мълчаливи действия е приел наследството и че А.И.
чрез представеното пълномощно се удостоверявал в качеството на собственик
на наследените от А. И. имоти. Т.е., иска се свидетелят да изложи свой анализ
на действията на А.И., изразяващи мълчаливо приемане наследството на
майка му, а такива конкретни действия, посочени от Д. И., са само
сключването на договорите от 2012 г. и анексите към тях, които не се нуждаят
от анализ на свидетел; а, след като представените с молбата от 02.06.2025 г.
документи не се приемат, няма основание свидетел да излага факти, свързани
с тях, още по-малко – да бъде изслушван негов анализ на подобни документи.
Затова е отхвърлено от въззивния съд и искането на жалбоподателката за
изслушване на свидетелски показания.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв
Д. И. следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Т.Б., пълномощник на М.
Н., възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за защита във
въззивното производство.
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/18.02.2025 г. по гр.дело №
433/2024 г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул.Лозенград № 14, да заплати на адвокат Т.Б. от Адвокатска колегия-П., с
личен № **********, пълномощник на М. Н., възнаграждение в размер на 400
лв./четиристотин лева/ за защитата и във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12