№ 26
гр. Варна , 25.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500125 по описа за 2021 година
намира следното:Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на
всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на
решение № 260700/11.12.2020г., постановено по гражданско дело № 855 по описа за 2020г.
на Окръжен съд – Варна, а именно:
1.Въззивна жалба на С. С. П., изтърпяващ присъда в Затвора Варна, представляван от
назначения му с определение № 1191/16.04.20г. от първоинстанционния съд процесуален
представител на осн. чл. 23, ал. 3, вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ адв. Цв. З.,
против решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо
натоварване и стрес, в резултат на задържането на 11.03.11г. в Испания въз основа на
издадена ЕЗА; на задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на
неоснователното привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-
Варна и повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен
с влязла в сила на 05.10.17г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.17г.
до окончателното изплащане. Изложено е, че не се споделя правния извод на съда за
минималната доказаност или недоказаност на претърпените от ищеца вреди, тъй като от
свидетелските показания същите се доказват напълно. Освен това се счита, че е нарушена
нормата на чл. 52 от ЗЗД и присъденото ниско по размер обезщетение не кореспондира с
принципа за справедливост, при което обезщетението следва е значително повече от
присъдените 2 000 лв. Не се споделя и извода на съда, че след привеждане в изпълнение на
присъдата по НОХД № 324/10г. в Затвора Бургас, мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ е престанала да бъде фактор от обхвата на отговорността по ЗОДОВ, тъй като до
изричната отмяна ищецът не е могъл да полага труд, което би рефлектирало върху
намаляване на срока на наказанието, което също е генерирало негативни емоции.
1
Отправеното искане е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да се уважи предявения от ищеца иск като му се присъди по
справедливост обезщетение в по-висок размер.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република България не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
2.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна,
против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на С. С. П.
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в
резултат на задържането на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадена ЕЗА; на
задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на неоснователното
привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и
повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен с влязла в
сила на 05.10.17г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.17г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 2 лв. на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че по делото не са налице
доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с посочените
действия на Прокуратурата на РБ, тъй като такива не се установяват нито чрез съдебно-
психиатричната експертиза, нито чрез гласните доказателства на заинтересованите в полза
на ищеца свидетели. Оспорва се извода на съда, че следва базисно да се предполагат вреди
от морален характер при установена по основание отговорност по ЗОДОВ. Такава законова
презумпция не съществува, а като я е приел, съдът е нарушил принципа за равенство между
страните. В тази връзка се изтъква, че по същото време, когато е било водено
производството против ищеца по ДП № 2257/04г., същият е бил обвиняем и подсъдим по
други наказателни производства за много тежки престъпления. Освен това съдът неправилно
при определяне на обезщетението е съобразявал обстоятелства, които не са били наведени
като основание на предявения иск – относно вида на деянието, за което ищецът е бил
привлечен като обвиняем и предвиденото за престъплението наказание. Това е лишило
ответника от адекватна защита. Освен това се сочи наличието на противоречие в
обжалвания съдебен акт – в мотивите е било прието, че мярката „Задържане под стража“,
както и издаването на ЕЗА по отношение на ищеца, са били в резултат единствено на
неговото поведение, тъй като същият е избягал в Испания, нарушавайки мярката за
неотклонение „Домашен арест“ и забраната за напускане на страната, взети по друго ДП №
538/08г. на ОД на МВР-Варна. От друга страна обаче съдът е присъдил обезщетение и за
неимуществени вреди от задържането му на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадената
ЕЗА и задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. Освен това по
делото е било установено, че това задържане под стража е било зачетено за изтърпяно
наказание от наказанието от 20 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №
458/11г. на ВОС и НОХД № 324/10г. на ВОС. Поради това се счита, че предявеният иск за
2
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като
неоснователен, в какъвто смисъл е и отправеното искане.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна С. С. П..
Въззивните жалби са подадени в срок от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт.
Решението не е обжалвано от ищеца П. в частта му, с която е отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 11.03.11г. до
05.10.17г., поради което в тази си част е влязло в сила.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания
на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите
страни не са формулирали доказателствени искания в подадените от всяка от тях въззивни
жалби, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Същевременно на въззивника П. следва да се даде възможност в срок до открито с.з.
да направи уточнение дали обжалва решението изцяло в отхвърлителната му част за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените му 2 000
лв. до претендираните 250 000 лв. или обжалва до по-нисък от предявения първоначален
размер на обезщетението;
При липсата на постъпили уточнения в указания срок, съдът ще приеме, че ищецът
обжалва решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените му 2 000 лв. до претендираните 250 000
лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 05.05.21г. от 09.45 ч., за която дата и
час да се призоват страните чрез процесуалните им представители /въззивникът С.П. чрез
адв. Цв. З./.
Дава възможност на въззивника П. в срок до открито с.з. да направи уточнение дали
обжалва решението изцяло в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените му 2 000 лв. до претендираните 250 000
лв. или обжалва до по-нисък от предявения първоначален размер на обезщетението;
При липсата на постъпило уточнение в указания срок, съдът ще приеме, че ищецът
обжалва решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за
3
неимуществени вреди за разликата над присъдените му 2 000 лв. до претендираните 250 000
лв.
С оглед противоепидемичните мерки призоваването на страните да стане по
телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен от представителите
електронен адрес чрез електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4