Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
гр.
Пловдив, 21.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХ
състав, в открито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Събина Стойкова и
участието на прокурора Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдия Николова КАД № 146 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени
касационни жалби от от адв. В.С., като пълномощник на З.Т.Т. и от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск. Ч.,
против Решение №2096 от 21.11.2022г., постановено по административно дело № 333/2022
г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на З.Т.Т., сумата от 6000,00 /шест хиляди/ лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Затвора - Пловдив за периодите от 17.02. 2017г. до 07.01.2019г. вкл. и от 26.09.2019г. до
09.02.2020г. вкл., от 11.02.2020г. до 06.07.2020г. вкл., от 28.07.2020г. до
17.08.2020г. вкл., от 21.08.2020г. до 24.09.2020г. вкл., от 27.10.2020г. до
29.11.2020г. вкл., от 15.12.2020г. до 21.12. 2020г. вкл., от 26.12.2020г. до
09.03.2021г. вкл., от 16.03.2021г. до 29.03.2021г. вкл., от 11.05.2021г. до
16.05.2021г. вкл., от 21.05.2021г. до 19.09.2021г. вкл., от 19.10.2021г. до
07.11.2021г. вкл., от 12.11.2021г. до 08.12.2021г. вкл. и от 05.01. 2022г. до
07.02.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на предявяване на исковата молба /07.02.2022г./ до окончателното й
изплащане,
като в останалата част исковата претенция е отхвърлена до пълния й размер от
100000.00 /сто хиляди/ лева и
за останалите периоди в обхвата на претендираните от 01.01.2013г. до
28.01.2019г. вкл. и от 25.03.2019г. до 07.02.2022г. вкл., като
неоснователна. Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София е осъдена да заплати разноски по делото в полза на Административен
съд – Пловдив и на З.Т.Т..
В касационната жалба, подадена от
адв. С. се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в
отхвърлителната му част е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Иска се от настоящата инстанция да уважи изцяло предявения иск с
присъждането на лихви и разноски. Посочено е, че от показанията на разпитания
по делото свидетел са доказани твърденията за условията в които ищеца изтърпява наказанието. Жалбоподателят счита,
че редовното пръскане против дървеници и гризачи доказва, че тях постоянно ги
има. Твърди, че ответника е длъжен да пази архив до изтичане на срока на иск и
давността започва да тече от преустановяване на нарушението, като условията в
затворите са ноторно известни от докладите на омбудсмана и практиката на ПАС и
ЕСПЧ.
С касационната жалба, подадена от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени
доводи, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и
необосновано. Посочено е, че в действителност е установена известна
пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с
възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Изложени са
доводи, че спалните помещения, в които е пребивавал ищеца са снабдени с
тоалетна и течаща вода, като затвора се отоплява с централно парни и спалните
помещения са добре осветени. По отношение на липсата на свеж въздух се сочи, че
в помещенията в които е пребивавал ищеца е имало прозорци и възможност за
проветряване. За твърдяното наличие на влага и мухъл е посочено, че е напълно
възможно да се дължат на недостатъчно проветрение. На следващо място се сочи,
че ГДИН сключва редовно договори за ДДД по график с определени фирми, които се
грижат за тези дейности и са представени множество протоколи за ДДД обработки,
свидетелстващи за полагани грижи в борбата с насекоми и гризачи. Изложени са
съображения, че на ищеца своевременно е осигурена медицинска помощ във връзка с
фрактура на глезенна става. Твърди се, че по делото не са доказани реално
претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в
частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни
заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на
индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди
се, че липсва настъпила вреда, както и че не са установени факти и
обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между
конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат
на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в
осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 2000 лв. до присъдения размер от
6000 лв.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, за неоснователност на жалбите.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред
Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по
искова молба, подадена от З.Т.Т. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 100 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, за причинени на Таип неимуществени вреди, изразяващи
се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт за
периодите 01.01.2013г. до 28.01.2019г., за който претендира 65 000 лева и
от 25.03.2019г. до 07.02.2022г./датата на предявяване на исковата молба/, за
който претендира 35 000 лева, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се изразявали в: липсата
достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „под 3 кв.м. нетна жилищна
площ“/; лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите;
липса на течаща топла вода, естествена светлина и чист въздух; лошо качество на
храната за която се твърди, че не се приготвя от професионални готвачи; липсата
на лечение на заболяванията „дископатия“ и „нарушено зрение“; през 2018г. е
паднал и четири дни е бил с пукната кост на крака, преди да го изкарат на
лечение.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства, включително е допусната и
приета съдебно-медицинска експертиза, изяснил е фактическата обстановка, като
въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните
е направил своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в
исковата молба твърдения.
След преценка на всички събрани
по делото доказателства съдът е направил извод, че по отношение на първия исков период/от 01.01.2013г. до
28.01.2019г./ макар да няма конкретни данни кога Т. ***, то същият е пребивавал
в него до 07.06.2016г. вкл., доколкото с Протокол №1459/08.06. 2016г. от
решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС режимът му е бил заменен от строг на общ
и със Заповед №955/08.06.2016г. е бил преместен в ЗООТ “Смолян“. Доколкото от
ответника са направени изрични възражения за погасяване по давност на исковата
претенция в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД, съдът е приел, че след
като от 08.06.2016г./датата на преустановяване на незаконосъобразните действия
и/или бездействия/ до датата на предявяване на този иск – 07.02.2022г. е
изтекла петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът в
тази му част, а именно от 01.01.2013г. до 07.06.2016г. вкл. е отхвърлян.
По
отношение на периода от 08.06.2016г. до 16.02.2017г. вкл. е установено, че
лицето е пребивавало в ЗООТ “Смолян“, а за периода от 08.01.2019г./когато е
освободен/ до 28.01.2019г. вкл./крайната дата на този исков период/, няма данни
да е пребивавал в Затвора – Пловдив, поради което в тази част искът е приет за
недоказан.
По
отношение на периода /част от първия исков период/, в който е установено, че
лицето действително е пребивавало на територията на Затвора – Пловдив от
17.02.2017г. до 07.01.2019г. вкл. съдът е приел за установено от събраните
доказателства, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа
и от ЕСПЧ, които са в размер на 4 кв.м. В мотивите на съдебния акт е посочено,
че за периода от 01.01.2019г. до 07.01.2019г. вкл. лицето е пребивавало в Трета
група в стая №25, която е с площ от 31,32 кв.м., т.е. за не повече от 7 л.св.,
а в нея са пребивавали 9 л.св., като е приел за такава/пренаселена/ и стая №25
и в останалите периоди, в които ищецът е пребивавал в нея/от 17.02.2017г. до
31.12.2018г. вкл./, с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че
ответникът не е представил доказателства за това с колко други лица е
пребивавал Т. в нея, отделно от това, свидетелят М. посочва, че през 2018г. е
бил заедно с ищеца в тази килия и в нея са пребивавали 10 л.св., което е повече
от допустими 7 л.св. Така е прието, че за период от общо 690 дни е установено,
че ищецът е пребивавал в пренаселени килии.
За
втория исков период от 25.03.2019г. до 07.02. 2022г. е прието за установено, че
ищецът е постъпил в Затвора – Пловдив на 13.09.2019г. и пребивава в него до
датата на депозиране на исковата молба, като за периода от 25.03.2019г. до
12.09.2019г. вкл. няма данни Т. да е пребивавал на територията на Затвора –
Пловдив. Според съда последното е достатъчно да се приеме, че исковата
претенция, досежно престоя на Т. *** от 25.03.2019г. до 12.09.2019 г. вкл. е
недоказана и в тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на периода от 13.09.2019г. до 07.02.2022г. вкл., в който е
установено, че ищецът е пребивавал в на територията на Затвора – Пловдив, първоинстанционния
съд е направил извод, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., като изключение
правят периодите от 26.09.2019г. до 09.02.2020г. вкл., от 11.02.2020г. до
06.07.2020г. вкл., от 28.07.2020г. до 17.08.2020г. вкл., от 21.08.2020г. до
24.09.2020г. вкл., от 27.10.2020г. до 29.11.2020г. вкл., от 15.12. 2020г. до
21.12.2020г. вкл., от 26.12.2020г. до 09.03.2021г. вкл., от 16.03.2021г. до
29.03.2021г. вкл., от 11.05.2021г. до 16.05.2021г. вкл., от 21.05.2021г. до
19.09.2021г. вкл., от 19.10.2021г. до 07.11.2021г. вкл., от 12.11.2021г. до
08.12. 2021г. вкл. и от 05.01.2022г. до 07.02.2022г. вкл./общо 678 дни/, в
които е пребивавал в Трета група в стая №25, която е с площ от 31,32 кв.м.,
т.е. за не повече от 7 л.св., а в нея са пребивали между 8 и 12 л.св., т.е.
налице е твърдяната пренаселеност.
За недоказани са приети твърденията на ищеца за
претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания
период в Затвора - Пловдив, като в тази връзка съдът е посочил ангажираните от
ответника доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и
дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени
договори и протоколи, както и фактури за извършени плащания за извършените
дейности по ДДД.
Според
първа инстанция от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се
приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но
следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях
санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за
почистването и на които от свидетелските показания се установява, че макар и в
ограничени количества, са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са
разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и
да поискат да им предоставени от техните близки.
В мотивите на оспорения съдебен
акт е посочено, че няма нарушение
и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, както и че всички помещения, в които е бил настанен
ищецът, са с по два отваряеми прозореца, в т.ч. прозорци са налични и в
обособените санитарни възли. Изтъкнато е, че проветряването и наличието на свеж
въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога
и колко време да проветряват помещението.
По отношение на качеството на
храната в затвора – Пловдив съдът е посочил, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, от негова
страна не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради
което и същите следва да се приемат за недоказани.
В мотивите на съдебния акт е
посочено, че по делото липсват
данни при постъпването си в Затвора – Пловдив Т. да е заявил, че има
„дископатия“ и „нарушено зрение“, както и че се нуждае от някакво лечение и/или
диспансеризация. Съдът е обсъдил приложените по делото амбулаторни листове и е
посочил, че от тях се установява, че на 17.08.2017г. и на 06.08.2018г. по повод
оплаквания на Т., същият е преглеждан от д-р В. С. – ревматолог и му е била
назначена съответната терапия, която ищецът не твърди, че не му е била
осигурена. За твърденията на ищеца за нарушено зрение, съдът е посочил, че
данни за такова не се откриват нито в представеното медицинско досие на лицето,
нито пък свидетелят навежда твърдения в тази връзка. На следващо място е
обсъдено и оплакването на ищеца, че през 2018г. е паднал и четири дни е бил с
пукната кост на крака, преди да го изкарат на лечение, като първоинстанционния
съд е посочил, че от данните по делото се установява, че на 16.08.2018г. Т. е
бил прегледан от д-р Н. Г. – ортопед-травматолог, извършено е изследване –
Рентгенография на глезенна става от д-р П. Н. Т. – специалист по образна
диагностика и му е извършена терапия – имобилизация за 40-45 дни. В тази връзка
е обсъдено и приетото по делото заключение по СМЕ, според което лечението за
посочената фрактура е било адекватно. Така съдът е приел за недоказани
твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС,
свързани с неосигуряване на медицинска помощ.
Първоинстанционния
съд е направил извод, че предявения
иск е частично доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
пренаселеността в килиите за изрично посочените периоди от 17.02.2017г. до 07.01.2019г.
вкл./690 дни през първия исков период/ и от 26.09. 2019г. до 09.02.2020г. вкл.,
от 11.02.2020г. до 06.07.2020г. вкл., от 28.07.2020г. до 17.08.2020г. вкл., от
21.08.2020г. до 24.09.2020г. вкл., от 27.10.2020г. до 29.11.2020г. вкл., от
15.12.2020г. до 21.12.2020г. вкл., от 26.12.2020г. до 09.03. 2021г. вкл., от
16.03.2021г. до 29.03.2021г. вкл., от 11.05.2021г. до 16.05.2021г. вкл., от
21.05.2021г. до 19.09.2021г. вкл., от 19.10.2021г. до 07.11.2021г. вкл., от
12.11.2021г. до 08.12.2021г. вкл. и от 05.01.2022г. до 07.02.2022г. вкл./общо
678 дни през втория исков период/. По отношение размера на обезщетението,
съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е
посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 6000 лева и е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от 07.02.2022г. – датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
В съответствие със
събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният
съд е приел, че исковата претенция на З.Т.Т. се явява доказана по отношение на пренаселеността
в килиите за част от исковия период, а именно: от 17.02.2017г. до 07.01.2019г.
вкл./690 дни през първия исков период/ и от 26.09. 2019г. до 09.02.2020г. вкл.,
от 11.02.2020г. до 06.07.2020г. вкл., от 28.07.2020г. до 17.08.2020г. вкл., от
21.08.2020г. до 24.09.2020г. вкл., от 27.10.2020г. до 29.11.2020г. вкл., от
15.12.2020г. до 21.12.2020г. вкл., от 26.12.2020г. до 09.03. 2021г. вкл., от
16.03.2021г. до 29.03.2021г. вкл., от 11.05.2021г. до 16.05.2021г. вкл., от
21.05.2021г. до 19.09.2021г. вкл., от 19.10.2021г. до 07.11.2021г. вкл., от
12.11.2021г. до 08.12.2021г. вкл. и от 05.01.2022г. до 07.02.2022г. вкл./общо
678 дни през втория исков период/. В останалата й част, правилно съдът е приел
исковата претенция за недоказана.
Първоинстанционният
съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и
анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа
обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е
възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в
случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното.
В случая безспорно е
установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно жилищната площ на
помещенията, в които е бил Т. в периодите от 17.02.2017г. до 07.01.2019г. вкл.,
от 26.09. 2019г. до 09.02.2020г. вкл., от 11.02.2020г. до 06.07.2020г. вкл., от
28.07.2020г. до 17.08.2020г. вкл., от 21.08.2020г. до 24.09.2020г. вкл., от
27.10.2020г. до 29.11.2020г. вкл., от 15.12.2020г. до 21.12.2020г. вкл., от
26.12.2020г. до 09.03. 2021г. вкл., от 16.03.2021г. до 29.03.2021г. вкл., от
11.05.2021г. до 16.05.2021г. вкл., от 21.05.2021г. до 19.09.2021г. вкл., от
19.10.2021г. до 07.11.2021г. вкл., от 12.11.2021г. до 08.12.2021г. вкл. и от
05.01.2022г. до 07.02.2022г. вкл. В тази връзка неоснователни се явяват
доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от
спалните помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения. Такова компенсиране на площта не е предвидено нито в
стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен
е касационният довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди от
бездействието на ГДИН за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй
като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на
минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на минимална жилищна площ за посочените периоди, несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Що се отнася до
твърдението на касатора ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения и не бива
да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая
се касае за минимални битови условия и минимална жилищна площ, които следва да
са налице за всички лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че
да не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят
не касае някакви специални предпочитания на Т..
Пак в тази връзка
следва да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията
на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода
по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и
намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8,
§ 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата
предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена,
но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква
съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези
права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за
изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно е и
алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера му, съответстват на
правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
въздействие върху Т., предвид условията на пренаселеност в килиите в които е
пребивавал в затвора Пловдив в посочените периоди. Размерът на така
определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност
на пренаселеността на килиите в които е бил настанен Т. и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на
причинените вреди. В случая при определяне размера на обезщетението правилно съдът
е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за
справедливост е определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на
съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящия съдебен състав ги споделя
изцяло.
Оспореното решение е
правилно и в частта, с която искът е отхвърлен. Мотивите за недоказаност на
твърденията на ищеца, относно лошите
хигиенни условия в килиите, липсата на свеж въздух, качеството на храната, наличието
на дървеници и гризачи, липсата на постоянен достъп до течаща топла и студена
вода и санитарен възел в килиите, както и неполагането на адекватно лечение се
споделят от настоящият състав. Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и
задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл.
221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги приповтаря.
За пълнота следва да
се отбележи, че оспореното решение е постановено и напълно при съобразяване
националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решение № 2096 от
21.11.2022г., постановено по административно дело № 333/2022 г. по описа на
Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.
При този изход на спора не следва да бъдат присъждани
разноски на страните по делото.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 2096 от 21.11.2022г., постановено по административно дело № 333/2022 г. по
описа на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.