№ 2548
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Евгени Г.
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20231100108104
по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца
[1] В искова молба от 14.07.2023 г. Г. Б. е заявил, че на 02.06.2022 г. е
участвал в ПТП, причинено от Д. Н., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД (ЛЕВ ИНС). Г. Б. твърди, че от
процесното ПТП е получил:
- загуба на паметта;
- две счупвания на дясната бедрена кост – диафизарно счупване в
средната трета и интраартикуларно счупване в дисталната част;
- счупване на десния малък пищял (фибулата) в средна трета;
- двустранни контузии по корема и гръдния кош.
[2] От уврежданията Г. Б. е претърпял болки, страдания и неудобства.
1
Той е заплатил и 4 320,59 лева за лечението си. Г. Б. твърди, че вследствие на
ПТП лекият му автомобил е бил тотално унищожен и оценява на 3 500,00 лева
претърпените имуществени вреди.
[3] На 07.10.2022 г. Г. Б. е поискал от ЛЕВ ИНС да му заплати
обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, но ЛЕВ ИНС не го
е направил. Затова Г. Б. моли съда да осъди ЛЕВ ИНС да му заплати:
- 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната
лихва от 07.10.2022 г. (датата на предявяване на застрахователната претенция
към ЛЕВ ИНС) до окончателното изплащане;
- 4 320,59 лева обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение)
плюс законната лихва от 07.10.2022 г. до окончателното изплащане;
- 3 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди от тотално
унищожен автомобил плюс законната лихва от 07.10.2022 г. до окончателното
изплащане (исковата молба, л. 2-8).
2. По писмения отговор на ответника
[4] ЛЕВ ИНС е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените
искове. Той е заявил, че:
1. не Д. Н., а Г. Б. е причинил ПТП заедно с други двама участници в
ПТП, единият от които е бил под въздействие на алкохол;
2. от ПТП Г. Б. не е претърпял твърдените увреждания; той не е
заплатил за лечението си търсената сума, а автомобилът му не е бил тотално
унищожен вследствие на ПТП;
3. търсените обезщетения са прекомерни;
4. Г. Б. е допринесъл за: а) настъпването на ПТП, тъй като е управлявал
автомобила с превишена и несъобразена скорост, което не му е позволило да
го контролира; б) настъпването на уврежданията си, тъй като не е бил с
поставен предпазен колан. Затова ЛЕВ ИНС моли съда да отхвърли исковете
(писмения отговор, л. 74-82; уточнителната молба, л. 123-124).
2
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[5] Не се спори, че Г. Б. е бил роден на ********* г. Здравословно той е
бил добре; обичал е с брат си свидетеля Б. да кара колело и да изкачва Витоша
и Стара планина. Г. Б. е живеел в къща в село Мрамор заедно със съпругата и
детето си, както и с баща си, за когото се е грижил от 2020 г. поради претърпян
от него инсулт (показанията на свидетеля Б., л. 195-197). Г. Б. е притежавал
автомобил „Опел“ (свидетелството за регистрация, л. 45-47).
[6] На 22.06.2022 г. Г. Б. е управлявал лекия автомобил „Опел“ по ул.
„Ломско шосе“ от ул. „Обелско шосе“ към Околовръстен път с 30 км/ч.
Средната пазарна стойност на автомобила „Опел“ е била 2 308,33 лева.
[7] В лентата за насрещно движение е имало колона от автомобили, а Д.
Н. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ сред колоната от автомобили. В
района на кръстовището на ул. „Ломско шосе“ с ул. „107“ Г. Б. е изчаквал, за
да навлезе в ул. „107“. Тогава Д. Н. е излязъл от реда си в колоната от
автомобили, навлязъл е в лентата за насрещно движение, за да изпревари, но е
загубил контрол върху автомобила „Фолксваген“, отклонил се е наляво и се е
ударил в меката преграда, а след това в автомобила „Опел“ (споразумението
по наказателното дело, л. 211-214; показанията на свидетелите К. и С., л. 220-
223; заключението на вещото лице инж. Т., л. 233-245).
[8] От удара автомобилът „Опел“ е получил щети, за отстраняването на
които са необходими 6 646,56 лева (заключението на вещото лице инж. Т., л.
233-245). Също от удара Г. Б. е получил:
- закрито счупване на тялото на дясната бедрена кост в средната
трета, както вътреставно счупване в дисталната част на същата кост;
- неразместено счупване на десния малък пищял;
- контузия на гръдния кош (споразумението, л. 211-214; заключението
на вещото лице д-р С., л. 133-142). Г. Б. е бил с поставен обезопасителен колан
3
и счупванията на десния му крак са се получили независимо от това
(заключението на вещото лице д-р С., л. 133-142). Не се спори, че към този
момент ГО на Д. Н. е била застрахована при ответника ЛЕВ ИНС.
[9] Г. Б. е бил опериран, като лекарите са наместили счупените кости
открито и са поставили интрамедуларен пирон и винтове. Обикновено
подобни счупвания зарастват за около една година. При Г. Б. е налице
усложнение, защото към момента на прегледа от вещото лице д-р С.
счупването на бедрото му все още не е било зараснало. Пиронът и винтовете
не са извадени от крака на Г. Б., а те се вадят оперативно и Г. Б. би търпял
болки и страдания за около две седмици. Г. Б. има три белега по дясното бедро
с траен характер и дължина пет, седем и 10 сантиметра (заключението на
вещото лице д-р С., л. 133-142).
[10] Поради претърпените увреждания Г. Б. е имал нужда от чужда
помощ при обслужването си. За него са се грижили съпругата му, тъща му и
брат му. Г. Б. не е могъл да се грижи за баща си и затова баща му е бил
преместен в дом за възрастни, където е починал, а Г. Б. се обвинява за смъртта
му. Г. Б. все още изпитва болки, не кара колело и не се разхожда в планината
(показанията на свидетеля Б., л. 195-197). За лечението си Г. Б. е заплатил
4 073,59 лева (разходните документи, л. 24-33; заключението на вещото лице
д-р С., л. 133-142).
[11] Увреждането на Г. Б. е близко по тежест до това, предмет на
обезщетяване на (1) решение на ВКС 50 125-2023-II Т. О. по т. д. 1 454/2021 г.
То е по-тежко от увреждането, предмет на обезщетяване на (2) решение на
ВКС 50 046-2023-II Т. О. по т. д. 2 474/2021 г., а по-леко от увреждането,
предмет на обезщетяване на (3) решение на ВКС 50 111-2024-II Т. О. по т. д.
1 036/2022 г. По скала от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото, а
пет е за най-тежкото подобно увреждане, оценка четири биха имали
увреждането на Г. Б. и това, предмет на първото цитирано решение на ВКС.
Увреждането по второто цитирано решение на ВКС би имало оценка две, а
оценка пет увреждането по третото цитирано решение на ВКС (показанията
на вещото лице д-р С., л. 191-193).
4
[12] На 07.10.2022 г. Г. Б. е поискал от ЛЕВ ИНС да му изплати
обезщетение за вредите от уврежданията (претенцията, л. 40-43). На
04.04.2023 г. Г. Б. е поискал от ЛЕВ ИНС да му заплати и обезщетение за
имуществени вреди по автомобила „Опел“ (описа, л. 44. Съдът приема
04.04.2023 г. за дата на предявяване на тази претенция, защото липсват
доказателства това да е било направено по-рано). Не се спори, че ЛЕВ ИНС не
изплащал на Г. Б. обезщетения.
[13] Г. Б. е заплатил: 2 300,00 лева държавна такса (л. 59), като съдът го
е освободил от заплащането на държавна такса над 2 300,00 лева (л. 56);
550,00 лева за вещи лица (л. 112 и 114). Той е бил представляван безплатно от
адвокат (л. 249). ЛЕВ ИНС е заплатил: 400,00 лева за вещи лица (л. 126-127);
90,00 лева за свидетели (л. 128-129); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л.
125). ЛЕВ ИНС е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14] Г. Б. е предявил три иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл.
429, ал. 1, т. 1 от КЗ. Първият иск е за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от причинените телесни увреждания. Вторият иск е за
заплащането на обезщетение за имуществени вреди от причинените телесни
увреждания. Третият иск е за изплащане на обезщетение за причинените щети
по автомобила „Опел“.
1. По исковете по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[15] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования
за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица,
5
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[16] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. Г. Б. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка
ГО и причинено от Д. Н.;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Г. Б. и
на неговия собствен автомобил „Опел“;
3. ГО на Д. Н. да е била застрахована при ЛЕВ ИНС;
4. вследствие на уврежданията Г. Б. да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди;
5. ЛЕВ ИНС да не е изплатил на Г. Б. обезщетение за тези вреди;
[17] Съдът установи, че:
1. на 02.06.2022 г. Д. Н. е причинил ПТП, което е било покрит риск по
застраховка ГО и в него е участвал Г. Б. (споразумението по наказателното
дело е задължително за настоящия съд относно това, че Д. Н. е причинил
ПТП);
2. от ПТП Г. Б. е претърпял увреждания, а автомобилът му „Опел“ е
бил също повреден;
3. ГО на Д. Н. е била застрахована при ЛЕВ ИНС;
4. от уврежданията Г. Б. е претърпял болки, страдания и неудобства;
заплатил е 4 073,59 лева за лечението си; за отстраняването на вредите по
автомобила „Опел“ са били необходими 6 646,56 лева, а средната пазарна
стойност на автомобила е била 2 308,33 лева;
5. ЛЕВ ИНС не е заплатил на Г. Б. обезщетения.
[18] Налице са предпоставките за уважаването на двата иска за
имуществени вреди. Затова съдът осъжда ЛЕВ ИНС да заплати на Г. Б.
4 073,59 лева обезщетение за имуществените вреди от телесните увреждания,
като отхвърля иска за разликата над 4 073,59 лева до 4 320,50 лева. Съдът
6
също осъжда ЛЕВ ИНС да заплати на Г. Б. 2 308,33 лева обезщетение за
имуществени вреди от увреждането на автомобила „Опел“, като отхвърля
иска за разликата над 2 308,33 лева до 3 500,00 лева.
[19] Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди към датата на ПТП – 02.06.2022 г.
[20] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[21] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[22] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
7
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[23] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е
10 420 000,00 лева от приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. (чл. 492, т.1 от
КЗ). Икономическата обстановка в страната значително се е подобрила от 2013
г. до 02.06.2022 г. Това се е отразило на размерите на минималната работна
заплата (МРЗ), която е била:
- 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[1];
-510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[2];
- 710,00 лева от 01.04.2022 г.до 31.12.2022 г.[3]. Увеличението на МРЗ
от 2013 г. до 2022 г. е било 129,03 % (710,00-310,00/310,00х100,00), а от 2018 г.
до 2022 г. е било 39,21 % (710,00-510,00/510,00х100,00).
[24] Съдът установи, че към 02.06.2022 г. Г. Б. е бил на 44 години.
Здравословно той е бил добре; обичал е да кара колело и да изкачва Витоша и
Стара планина с брат си свидетеля Б.. Г. Б. е живеел в къща в село Мрамор
заедно със съпругата и детето си, както и с баща си, за когото се е грижил от
2020 г. поради претърпян от него инсулт.
[25] Съдът установи, че вследствие на процесното ПТП Г. Б. е получил:
закрито счупване на тялото на дясната бедрена кост в средната трета, както
вътреставно счупване в дисталната част на същата кост; неразместено
счупване на десния малък пищял; контузия на гръдния кош. Г. Б. е бил
опериран, като лекарите са наместили счупените кости открито и са поставили
интрамедуларен пирон и винтове. Обикновено подобни счупвания зарастват
за около една година. При Г. Б. е налице усложнение, защото счупването на
бедрото му все още не е зараснало. Пиронът и винтовете не са извадени от
крака на Г. Б., а те се вадят оперативно и от това Г. Б. би търпял болки и
страдания за около две седмици. Г. Б. има три белега по дясното бедро с траен
характер и дължина пет, седем и 10 сантиметра.
[26] Поради претърпените увреждания Г. Б. е имал нужда от чужда
8
помощ при обслужването си. За него са се грижили съпругата му, тъща му и
брат му. Г. Б. не е могъл да се грижи за баща си и затова баща му е бил
преместен в дом за възрастни, където е починал, а Г. Б. се обвинява за смъртта
му. Г. Б. все още изпитва болки, не кара колело и не се разхожда в планината.
[27] Увреждането на Г. Б. е близко по тежест до това, предмет на
обезщетяване на (1) решение на ВКС 50 125-2023-II Т. О. по т. д. 1 454/2021 г.,
като с него ВКС е определил обезщетение от 55 000,00 лева на 63-годишния
ищец за увреждане от ПТП от 2018 г.[4]. Увреждането на Г. Б. е по-тежко от
увреждането, предмет на обезщетяване на (2) решение на ВКС 50 046-2023-II
Т. О. по т. д. 2 474/2021 г., като с него ВКС е определил обезщетение от
40 000,00 лева на 25-годишен ищец за увреждане от 2018 г.[5]. Увреждането на
Г. Б. е по-леко от увреждането, предмет на обезщетяване на (3) решение на
ВКС 50 111-2024-II Т. О. по т. д. 1 036/2022 г., с което ВКС е определил
обезщетение от 90 000,00 лева за увреждане от 2013 г.[6].
[28] По скала от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото, а
пет е за най-тежкото подобно увреждане, оценка четири биха имали
увреждането на Г. Б. и това, предмет на първото цитирано решение на ВКС.
Увреждането по второто цитирано решение на ВКС би имало оценка две, а
оценка пет увреждането по третото цитирано решение на ВКС.
[29] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за
определянето на обезщетението. От една страна съдът отчита, че увреждането
на Г. Б. е близко до това по първото цитирано решение на ВКС, но по-леко от
това, предмет на третото цитирано решение на ВКС, а по-тежко от това,
предмет на второто цитирано решение на ВКС. От друга страна обаче, съдът
също отчита, че към момента на увреждането на Г. Б. икономическата
обстановка в страната е била значително по-добра от тази през 2018 г.,
откогато са уврежданията по първото цитирано решение на ВКС. Ето защо
съдът приема, че 70 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от Г. Б., и осъжда ЛЕВ ИНС да заплати
на Г. Б. това обезщетение.
9
[30] ЛЕВ ИНС е възразил, че Г. Б. е допринесъл за: а) настъпването на
ПТП, тъй като е управлявал автомобила с превишена и несъобразена скорост,
което не му е позволило да го контролира; б) настъпването на уврежданията
си, тъй като не е бил с поставен предпазен колан. Съдът не установи тези
обстоятелства. Затова възражението на ЛЕВ ИНС е неоснователно.
2. По разноските
[31] Г. Б. търси разноски. Той е направил такива за 2 850,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[32] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 76 381,92 лева
при предявен размер от 77 820,00 лева. Ето защо съдът осъжда ЛЕВ ИНС да
заплати на адвокат Г. Б. 2 797,33 лева разноски (2 850,00х76 381,92/77 820,00),
а на адвокат М. Д. 6 748,54 лева адвокатско възнаграждение (77 820,00-
25 000,00х0,08+2 650)х(76 381,92/77 820,00)). Съдът не възстановява на Г. Б.
внесената държавна такса, тъй като към момента на внасянето Г. Б. я е
дължал. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ЛЕВ ИНС да заплати
по сметка на СГС 797,77 лева държавна такса (76 381,92х0,04-
(2 300,00х76 381,92/77 820,00).
[33] ЛЕВ ИНС също търси разноски. Той е направил такива за 495,00
лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 1 438,08
лева при предявен размер от 77 820,00 лева. Затова съдът осъжда Г. Б. да
заплати на ЛЕВ ИНС 9,14 лева разноски по делото (495,00х1 438,08/77 820,00)
и 7,39 лева юрисконсултско възнаграждение (400,00х1 438,08/77 820,00). Ето
защо съдът
[1] ПМС № 250/11.10.2012 г.
10
[2] ПМС № 316/20.12.2017 г.
[3] ПМС № 37/24.03.2022 г.
[4] ВКС е установил, че вследствие на ПТП 63-годишният ищец е получил счупване на бедрената кост през
костния масив и счупване на бедрената шийка в основата . Счупването е било лекувано оперативно. То е
затруднило движението на долния ляв крайник за 10 месеца, като е имало усложнения в коленната става -
нарушение на вътрешния менискус и лезия на ставния хрущял. При операцията е било установено възпаление на
вътрешния менискус, тежки увреждания на ставния хрущял и възпаление на коляното. Това е попречило за
възстановяване на движенията на крака. След операцията за около един месец пострадалият отново е бил
затруднен да се придвижва, като още един месец е бил с патерици. След това ищецът е проходил, но се е появила
болка с изтичане на кръв и гной от мястото на операцията за заздравяване на бедрената кост и при нея са
извадени металната плака и винтове, отстранени са костна и прилежаща тъкани, провело се е антибиотично
лечение. Целият оздравителен процес е продължил над две години и половина, с проведени три оперативни и
няколко рехабилитационни лечения, като са останали и белези от всяка от операциите, включително има
отстраняване на костна и прилежаща тъкани. Два месеца ищецът не е могъл да се движи, лежал е и синът му му е
помагал с обслужването. Ищецът е зависел от други хора, конкретно от сина си, което е продължило от
изписването от болницата за около шест месеца, като в първите два месеца ищецът е бил обслужван изцяло на
легло. Възстановяването на ищеца е продължило около 10 месеца. Около пет месеца ищецът се е придвижвал с
патерици, а впоследствие и с бастун около два месеца. Той е бил обездвижен след операцията на коляното му и
след операцията за отстраняване на гнойното възпаление. Към момента на ПТП ищецът е бил с влошено общо
здравословно състояние, защото е имал изменения на опорно-двигателния апарат - скъсяване на левия крайник
вследствие преживяно заболяване детски паралич; кос таз и изменение на гръбначния стълб. Това е затруднявало
ищеца и е затруднило повече от обичайно възстановяването му след процесното произшествие.
[5] ВКС е установил, че вследствие на ПТП 25-годишният ищец е получил закрито счупване на долния край на
дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.
Оздравителният процес е продължил 7-8 месеца, протекъл е без усложнения. Ищецът е ходел без помощни
средства. Костта му е била зараснала, не са били настъпили артрозни промени и не е изпитвал болка. Ищецът е
бил на легло три месеца и е имал нужда от чужда грижа в този период. Впоследствие той се е придвижвал с
помощни средства.
[6] ВКС е установил, че вследствие на ПТП 58-годишният ищец е получил: пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост; многофрагментно счупване на лявата бедрена кост в областта на диафизата (средната част);
счупване на външния бедрен кондил на лявата бедрена кост, вътреставно в лявото коляно; разкъсно-контузна рана
в областта на дясното коляно с размери 10/12 см. Счупванията на лявата бедрена кост са били получени в три
зони - горна, средна и долна части. Била е налице сегментна фрактура с раздробяване на част от диафизата,
вътреставна фрактура в коляното и в трохантерната област. Извършено е било: оперативно наместване и
фиксация с DHS на пертрохантерната фрактура; открито наместване и фиксация с три спонгиозни винта с
прекъсната резба на счупването на бедрения кондил; открито наместване и фиксация със заключваща плака с
ограничен контакт за диафизарната фрактура. Поради разпад на диафизарната фрактура е била извършена
реостеосинтеза, а поради последващото несрастване на счупването е била необходима последваща фиксация със
заключваща кондилно-бедрена плака и остеопластика. Към момента на изготвянето на експертизата (03.05.2019
г.) възстановителният период все още не е бил приключил, като ищецът е имал ограничени движения в лявата
коленна и лявата тазобедрена стави, куцаща походка и хипотрофия на бедрената мускулатура. Счупванията в
горната и долната части на лявата бедрена кост са зараснали за около 300 дни, в добра анатомична позиция.
Спрямо ищеца е била извършена реосинтеза поради разпад на диафизарната фрактура и незарастването на костта.
РЕШИ:
[35] ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати следните суми:
1. на Г. Б. Б.:
- 4 073,59 лева обезщетение за имуществени вреди от негови телесни
увреждания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2022 г.,
на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната
лихва от 07.10.2022 г. до окончателното изплащане;
- 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от негови
телесни увреждания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
11
02.06.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ,
плюс законната лихва от 07.10.2022 г. до окончателното изплащане;
- 2 308,33 лева обезщетение за имуществени вреди от увреждания по
неговия автомобил „Опел“ от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
02.06.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ,
плюс законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане;
- 2 797,33 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат М. Д. 6 748,54 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС 797,77 лева държавна такса. Г. Б. е с адрес в гр. София, ул.
„*********. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е с адрес в гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д.
[36] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ на Г. Б. Б. срещу ЗК «ЛЕВ ИНС» АД:
- иска за заплащането на обезщетение за имуществени вреди от
телесните увреждания на Г. Б. от ПТП от 02.06.2022 г. за разликата над
4 073,59 лева до 4 320,00 лева;
- иска за заплащането на обезщетение за имуществените вреди от
увреждането на автомобила «Опел» на Г. Б. от ПТП от 02.06.2022 г. за
разликата над 2 308,33 лева до 3 500,00 лева.
[37] ОСЪЖДА Г. Б. Б. да заплати на ЗК «ЛЕВ ИНС» АД 9,14 лева
разноски по делото и 7,39 лева юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[37] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[38] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство за внасянето на 1 527,64 лева държавна
такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да
внесе по сметка на САС 2% държавна такса върху обжалваната сума и
12
представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба. Ищецът не дължи държавна такса за въззивна жалба и разноски във
въззивното производство.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13