Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети
септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
Д.
при
секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора
Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1345 по
описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
ОД на МВР-Варна, подадена
чрез ю.к.Л.-А.против Решение № 260502/15.04.21г. по НАХД №283/2021г. на ВРС,
22състав, с което е отменено наказателно постановление № 436а-317/08.10.2020г.,
издадено от директора на ОД на МВР-Варна, с което на П.С.Т. на основание
чл.209а ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на закона. Твърди, че изводите на ВРС, че Т. не е осъществил
вмененото му нарушение, тъй като заповед №РД 01-72/11.04.2020г. на Директона на
РЗИ Варна е била отменена с решение по адм.д.№829/20г. на Адм.съд-Варна, са
неправилни. Във връзка с оспорването на заповедта, представляваща общ
административен акт са приложими правилата на Раздел II
на Глава десета от АПК и съгласно чл.184 АПК за неуредените в този раздел
въпроси приложими са разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове. След депозиране на жалбите и образуване на посоченото
дело Директорът на РЗИ Варна е отменил заповедта от 11.04.20г. със заповед № РД
01-85/28.04.20г., като отмяната на акта от административния орган, който го е
издал в хода на съдебното производство по неговото оспорване, по същество като
краен резултат е идентично с оттеглянето на администартивния акт по смисъла на
чл.159 т.3 АПК, а с оттеглянето отпада и правният интерес от оспорването,
поради което решение № 1239/25.08.20г. по адм.д.№ 829/20г., влязло в сила на
01.02.21г., не би могло да породи конститутивно действие, поради факта, че към
датата на постановяването му оспореният ОАА не е съществувал в правния мир.
Твърди, че административнонаказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, налице
е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението,
правилно е определена квалификацията и приложена санкционната норма. Деянието
не е маловажен случай. Следва да се държи сметка и за целите на административното
наказание, като снизходително отношение към нарушителите ще обоснове чувство за
безнаказаност у виновното лице и обществото като цяло, което от своя страна ще
доведе до масово нарушение на противоепидемични мерки, което в условията на
пандемия значително ще усложни епидемичната обстановка. Моли настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от
друг състав, а в условията на евентуалност вместо него да бъде постановено
друго, с което да се потвърди НП.
Ответната страна- П.С.Т., чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва жалбата и изразява
становище за неоснователност на същата. Твърди, че оспорената заповед е нищожна
/заповедите на РЗИ и МЗ/. Твърди, че АУАН и НП са незаконосъобразни поради
противоречие на административния акт/за чието неизпълнение е наказан/ с ХПЧ,
Конституцията на РБ, АПК и др., а в случай, че бъде прието, че е извършил
нарушение, то деянието представлява маловажен случай. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна
и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила. Счита, че преценявайки
установените факти РС е приложил правилно закона, а установените факти не сочат
на извършено нарушение по чл.209а от Закона за здравето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на П.С.Т.
против наказателно постановление № 436а-317/08.10.2020г., издадено от директора
на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а ЗЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв.
За да се произнесе по спора районният съд е
установил от фактическа страна, че на
11.04.2020г. директорът на РЗИ – Варна издал заповед № РД-01-72, като за срока
от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение са въведени
противоепидемични мерки- преустановяват се посещенията и достъпа на хора до
крайбрежните зони и плажовете на територията на Община Варна и се забранява
достъпът на пътни превозни средства /с изключение на тези със специален режим
на движение/ и граждани от пътната настилка от източната част на Станчовата
алея /след ресторант „Парми“/ до бариерата на плувен комплекс „Приморски“. На 22.04.2020
г. св. С.-полицейски служител в група „Общинска полиция“ при ОДМВР – Варна, при
изпълнение на служебните си задължения на крайбрежната алея „*****“ до басейн
„Топлата вода“ установил да преминава жалбоподателят П.С.Т. и му съставил АУАН
за това, че не е изпълнил въведени със заповед № РД -01-72 от 11.04.2020 г. на
Директор РЗИ – Варна противоепидемични мерки по чл.63, ал.2 ЗЗдр, като приел,
че е осъществил нарушение на чл. 209а ЗЗдр. На 28.04.2020г. директорът на РЗИ
отменил заповед № РД-01-72 от 11.04.2020 г. С влязло в законна сила решение №
1239/25.08.2020 г., постановено по административно дело № 829/2020 г.,
Административен съд – Варна е отменил заповед № РД-01-72 от 11.04.2020 г. на
директора на РЗИ, като в мотивите си приел, че същата е постановена при
нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. е издадена на
основание чл.63, ал.2 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание
извънредно положение. Тази заповед представлява общ административен акт, който
е оспорен и отменен по реда на чл. 179 и сл. АПК и с оглед разпоредбата на чл.183,
ал.1 АПК съдебното решение има конститутивно действие, състоящо се в отпадане с
обратна сила на разпоредените с него правни последици и има действие по
отношение на всички правни субекти, поради което на процесната дата и място
жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл.209а ЗЗдр и обжалваното
наказателно постановление като постановено в нарушение на материалния закон следва
да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящата инстанция споделя
изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи
за незаконосъобразност на НП.
С обжалваното НП е наложено адинистративно наказание глоба
на Т. за това, че не е изпълнил въведени със заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г.
на директора на РЗИ –Варна противоепидемични мерки по чл.63 ар.2 от ЗЗ, с което
е осъществил състава на чл.209а ал.1 от ЗЗ.
Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020г. на директора на РЗИ
–Варна е общ административен акт. Същият е отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение, постановено по адм.д.№ 829/2020 г. на Административен съд – Варна. Съдебното
решение има действие спрямо всички, съгласно чл.183, ал.1 АПК. Влезлият в сила
съдебен акт, с който се отменя индивидуален или общ административен акт има
обратно действие и отменя с обратна сила разпоредените с него правни последици.
В случая, тези, разпоредени със Заповед № РД-01-72 от
11.04.2020г. на директора на РЗИ –Варна.
Правилни
и законосъобразни са изводите на ВРС, че НП е незаконосъобразно, тъй като на Т.
е ангажирана
административнонаказателната отговорност за деяние, несъставомерно по
посочената в НП разпоредба- чл.209а ал.1 ЗЗ.
Касаторът твърди, че решението по адм.д.№
829/2020 г. на Административен
съд – Варна не би могло да породи действие, поради факта, че административният
акт е бил отменен от административния орган, което е идентично
с оттегляне на акта по смисъла на чл.159 т.3 АПК и не е бил налице правен
интерес от оспорването у жалбоподателя.
Оттеглянето
на акт в съдебно производство по оспорването му са извършва по реда на чл.156 АПК пред съда, който разглежда спора. При оттегляне на акта съдът прекратява
делото. Наличието на правен интерес при оспорване на административен акт
подлежи на преценка от съда, който разглежда оспорването против този акт и не е
предмет на настоящото дело. Постановено е съдебно решение, което следва да бъде
зачетено от всеки друг съд.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че като е отменил НП ВРС е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Предвид
изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, следва да бъде
присъдено на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. в полза на адв.М.Д., тъй като е била
предоставена безплатна адвокатска защита.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260502/15.04.21г. по
НАХД №283/2021г. на ВРС, 22състав.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на адвокат М.И.Д., ЕГН **********,
с адрес-*** адвокатско възнаграждение размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.