РЕШЕНИЕ
№ 2272
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110111945 по описа за 2023 година
Ищецът С. В. С. сочи, че е придобил съгласно замяна обективирана в
нот.акт №66, т.I, peг.№1707, дело №50/2012г., на нотариус Св.Д., peг.№363 на
НК, район на действие ВРС, 10кв.м. ид.ч. от поземлен имот с кадастрален
идентификатор №10135.2723.859, находящ се в гр.Варна, общ.Варна,
обл.Варна, район Приморски, местност Траката (Ваялар), с трайно
предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване, с площ по кадастрална карта от 1258кв.м., стар идентификатор -
няма, номер по предходен план 1449, при актуални граници на цялото по
кадастрална карта имоти №№: 10135.2723.85, 10135.2723.9509,
№10135.2723.857 и 10135.2723.858, а чрез покупко-продажба обективирана в
нот.акт №67, т.I, peг.№1708, дело №51/2012г., нотариус Св.Д., peг.№363 на НК,
закупил 590кв.м. ид.ч. от същия имот, като по този начин към 23.02.2012г. е
придобил собствеността на 600кв.м. ид.ч. от процесния имот, целият с площ
от 1258кв.м.
С. сочи, че настоящия ответник Н. Н. Г. в качеството си на съсобственик
на имота отказва да му предаде владението върху собствените на ищеца
600кв.м. ид.ч. от същия. С нотариална покана peг.№2041/23.04.2012г., връчена
по реда на чл.47 от ГПК, той поискал ответника да му предаде доброволно
владението върху посочените ид.ч. от имота, като го уведомил че в случай, че
това не стане до 30.04.2012г. следва от 01.05.2012г. да му се заплаща
ежемесечно обезщетение за ползването на имота и подобренията му, но
владението не било предадено. Чрез дарение обективирано в нот.акт №16, том
V, peг. №11539, дело №449/2013г., нотариус Св.Д., peг. №363 на НК ищецът
прехвърлил собствеността от 600кв.м. ид.ч. от процесния имот на сина си С.
С. В., но съгласно условието по т.1 си запазил вещното право на ползване –
„безсрочно и безвъзмездно, до края на живота си, върху недвижимия имот,
1
предмет на този нотариален акт". С нотариална покана peг.№1374/27.04.2015г.
на нотариус Ж. К., peг.№149 на НК, район на действие ВРС, собственика С. С.
В. и ползвателя С. В. С. поискали да им се предаде владението на процесната
част от имота, като при неизпълнение до 30.05.2015г., следва считано от
01.06.2015г. ежемесечно обезщетение за ползването на процесната част от
имота и подобренията му. Ответникът на 13.05.2013г. отказал да приеме
нотариалната покана, за което е съставено удостоверение. Същевременно с
решение №81/11.07.2018г. по КГД №2615/2017г., Първо гражданско
отделение, ВКС, влязло в законна сила на 11.07.2018г. е допусната делба на
имота между съсобствениците С. В. С. за квота 600/1258кв.м. ид.ч., за Н. Н. Г.
- 529/1258кв.м. ид.ч. и за Н. Д. В. - 128/1258кв.м. ид.ч. С определение №205 от
21.09.2018г. по горепосоченото дело, влязло в законна сила на 21.09.2018г., е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като
идеалното число на квотата на Н. Д. В. се променя на „129/1258".
Впоследствие С. С. В. придобива от Н. Д. В. собствената му 129/1258кв.м.
ид.ч. квота за имота, за което е съставен нотариален акт. Ищецът сочи, че е
носител на правото на ползване на 600кв.м. ид.ч., безвъзмездно и до края на
живота му, което се накърнява от ответника Н. Н. Г.. Същият владее
посочената процесна част от имота и го лишава от правото му и от
възможността да събира гражданските плодове от него.
Моли, да се осъди ответника да му предаде, владението върху 600кв.м.
ид.ч. от поземлен имот (ПИ) с кадастрален идентификатор №10135.2723.859,
находящ се в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район Приморски, местност
Траката (Ваялар), с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин
на трайно ползване - ниско застрояване, с площ по кадастрална карта от
1258кв.м., стар идентификатор - няма, номер по предходен план 1449, при
актуални граници на цялото по кадастрална карта имоти №№: 10135.2723.85,
10135.2723.9509, №10135.2723.857 и 10135.2723.858 и да се осъди ответника
да му заплати сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за ползите, от
които е бил лишен, за периода от 01.10.2018г. до датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба и до окончателното заплащане на
сумата и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника Н.Г. в срока по чл.131 от ГПК е подали отговори в който
сочи, че главният иск е недопустим поради това, че ищецът въпреки
прехвърлителната сделка от 2015г. никога не е установил ползване върху
имота, като по този начин се е погасило това му право в съответствие на чл.59,
ал.3, предл.2 от ЗС. Не оспорва прехвърлителните сделки посочени от ищаеци
и наличието на допусната делба на имота, но оспорва всички други
твърдения-че е получавал покани от ищеца, че праводателя на ищеца е владял
прехвърлените ид.ч., че ищеца има право на ползване върху тези ид.ч. и
размера на търсеното обезщетение. Оспорва валидността на дарението и
запазеното от ищеца право на ползването върху процесиите идеални части от
поземления имот, като твърди, че сделките за дарението и запазването на
ползването върху ид.ч. са нищожни, защото със сделката дарение ищецът не е
искал да надари своя син, а я е извършена само и единствено защото ищецът е
длъжник на Държавата, респективно е предприето действие от публичен
изпълнител към ТД на НАП - Варна, поради което по-късно тази сделка е
2
обявена за относително недействителна спрямо взискателя Държавата, чиито
представител е ТД на НАП - Варна, като за целта са постановени
последователни съдебни решения - PC - Варна, ОС - Варна, ВКС. На
основание влязлото в сила съдебно решение с категоричност се опровергава
дарственото основание на сделката дарение. Запазването на правото на
ползване върху процесините ид.ч. от поземления имот е нищожен акт, т.к.
преди това, дарителят - сега ищец не е държал поземления имот, не го е
владял, не го е използвал - което се признава изрично в и.м., поради което и не
може да го запази за себе си - т.е. е налице нищожност поради липса на
начално основание за сделката.
Моли съда да приеме в мотивите си, че сделките са нищожни поради
липса на основание/заобикаляне на закона, на основание чл.26 от ЗЗД. Сочи,
че не е получавал покани от ищеца да предаде държание/владение/ ползване
за закупените от него през 2012г. ид.ч. от процесния поземлен имот. Сочи, че
ищеца от момента на запазването на право на ползване в негова полза на
600кв.м. от процесния имот през 2013г., нито по-рано, никога не е реализирал
нито едно от правомощията, включени в него, поради което на основание
чл.59, ал.3 от ЗС то е погасено по силата на закона, а оттам предявеният
ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави
възражение за погасяване правото на иск по чл.108 от ЗС по давност. По
отношение на искът за заплащане на обезщетение по реда на чл.73 от ЗС сочи,
че е неоснователен не само поради доводите за неоснователност на главния
иск, а и поради следните допълнителни доводи:
Прави възражение за погасяване по давност на предявения иск.
Ответникат никога не е получавал от ищеца покана за предаване на държането
/владението/ ползването върху процесиите ид.ч. от поземления имот, които
той е придобил през 2012г., респективно правото на ползване през 2013г. На
следващо място, в поземления имот има изградени сгради, чиито собственик е
ответника - жилищна сграда и гараж и поземления имот се явява тяхна обща и
обслужваща част, поради което не се дължи на ищеца обезщетение. Ако
ищецът твърди, че той не е държал/не е владял/ не е ползвал прехвърлените му
идеални части от спорния поземлен имот, то той следва да насочи тези си
претенции към своя праводател. Оспорва размера на претендираното
обезщетение с възражението, че то е прекомерно завишено, а и ищецът няма
необходимост да използва процесиите си идеални части, а и това е
невъзможно, понеже същите се явяват обща част на построените в поземления
имот сгради, както е установено и от вещото лице по делбеното дело.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.108 от ЗС и чл.73 от ЗС.
Ищецът за доказване качеството си на собственик на запазено право на
ползване е представил по делото копие от нот.акт №16, т.V, рег.№11539, д.
№449/2013г. в който е обективирано дарение извършено от него в полза на
неговият син С. С. В. на 600кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор
10135.2723.859 находящ се в гр.Варна, м-ст Траката, целият с площ от
1 257кв.м. по акт за собственост, а по скица 1 258кв.м., като в документа е
посочено, че дарителят и настоящ ищец си запазва безсрочно и безвъзмездно,
до края на живота си вещното право на ползване върху имота. Посоченият
документ не съдържа изрично изявление на някоя от страните по
3
обективираната в него сделка, че С. С. се намира в реално владение на имота.
От друга страна самият ищец изрично заявява в исковата си молба, че той от
2012г. е правил няколко извънсъдебни опита да установи владение върху
полагащите му се първо като собственик, а после като лице с учредено право
на ползване идеални части от имота и тези опити са били безрезултатни. От
момента на дарението през 2013г. ищецът е придобил качеството на лице
притежаващо право на ползване спрямо което е приложима разпоредбата на
чл.59, ал.3 от ЗС предвиждаща погасяване на това право в случаите когато то
не е упражнявано за период по-дълъг от 5 години. От момента на възникване
на правото на ползване за Сп.С. 2013г. до момента на сезиране на съда с
настоящата му искова молба 19.09.2023г. са изминали не пет, а десет години и
в този период ищецът не само, че по негови собствени изивляния в исковата
молба не е упражнявал правото си, но липсват и доказателства да е предприел
действия годни да прекъснат давността. По делото са разпитани свидетели от
чиито показания също се установява, че ответникът живее сам в мястото -
свид.З.Г.а снаха на ответника. Другият ответников свидетел син на Н.Г. също
сочи, че баща му е живял и живее сам в имота и там няма чужди вещи.
Предвид описаната фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че правото на ползване на 600кв.м. ид.ч. се е погасило при условията
на чл.59, ал.3 от ЗС и иска по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
бил лишен, за периода от 01.10.2018г. до датата на завеждане на исковата
молба съставът намира, че този иск също се явява неоснователен поради това,
по аргумент от приетото по-горе становище, че ищецът е загубил правото си
на ползване поради изтекла давност, като изключение следва да се направи за
частта от иска за времето от 1.10.2018г. до 31.10.2018г., за който период искът
се явява отново неоснователен, но не защото ищецът е бил изгубил правото
си, а защото в настоящото производство той не е доказал какви ползи е
пропуснал в следствие на лишаването си от правото. Предявеният иск би бил
основателен за посоченият кратък период, ако ищецът бе ангажирал
доказателства, че в посоченото време за него са щели да настъпят конкретни
ползи.
Предвид извода за неоснователност на претенциите, направеното искане
и представените доказателства съставът намира, че ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на
1 900лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан по основание предявеният от С. В. С.
ЕГН********** от гр.Варна, *** срещу Н. Н. Г. ЕГН********** от гр.Варна,
*** иск по реда на чл.108 от ЗС да се осъди ответника да предаде на ищеца,
владението върху 600кв.м. ид.ч. от поземлен имот (ПИ) с кадастрален
идентификатор №10135.2723.859, находящ се в гр.Варна, общ.Варна,
обл.Варна, район Приморски, местност Траката (Ваялар), с трайно
4
предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване, с площ по кадастрална карта от 1258кв.м., стар идентификатор -
няма, номер по предходен план 1449, при актуални граници на цялото по
кадастрална карта имоти №№: 10135.2723.85, 10135.2723.9509,
№10135.2723.857 и 10135.2723.858.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан по основание предявеният от С. В. С.
ЕГН********** от гр.Варна, *** срещу Н. Н. Г. ЕГН********** от гр.Варна,
*** иск по реда на чл.73 от ЗС да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е бил
лишен, за периода от 01.10.2018г. до 19.09.2023г.
ОСЪЖДА С. В. С. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на Н. Н.
Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 900лв. сторени по делото
разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5