№ 603
гр. Благоевград, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500765 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1113, Столична община, бул.
„Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза, чрез юрисконсулт, против Решение
№ 64/15.03.2025 г., постановено по гр. д. № 783/2022 г. по описа на РС -
Разлог.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни
предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********,
(с предишно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД), със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“
159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Г.М. и В.С. - членове на
УС, против Л. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** искове за признаване за
установено, че ответникът Л. Р. Г., ЕГН **********, дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********, следните суми,
които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 282 от 18.04.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 321/2022 г. по описа на
Районен съд - гр. Разлог, както следва: сумата от 6 321,74 лв. по следните
фактури: 1. Фактура № **********/07.01.2020 г. за сумата от 495,70 лева,
1
дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 13.09.2019
г. до 13.12.2019 г. 2. Фактура № **********/08.01.2020 г. за сумата от 147,20
лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
14.12.2019 г. до 02.01.2020 г. 3. Фактура № **********/20.02.2020 г. за сумата
от 346,14 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 03.01.2020 г. до 18.02.2020 г. 4. Фактура № **********/08.05.2020
г. за сумата от 566,95 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ за периода от 19.02.2020 г. до 05.05.2020 г. 5. Фактура №
**********/28.05.2020 г. за сумата от 154,62 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 06.05.2020 г. до 26.05.2020 г. 6.
Фактура № **********/25.06.2020 г. за сумата от 198.74 лева, дължима по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 27.05.2020 г. до 22.06.2020
г. 7. Фактура № **********/31.07.2020 г. за сумата от 268.85 лева, дължима по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 23.06.2020 г. до
28.07.2020 г. 8. Фактура № **********/18.09.2020 г. за сумата от 367.30 лева,
дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 29.07.2020
г. до 15.09.2020 г. 9. Фактура № **********/11.01.2021 г. за сумата от 697.24
лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
04.10.2020 г. до 04.01.2021 г. 10. Фактура № **********/13.05.2021 г. за сумата
от 813,70 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 11.02.2021 г. до 10.05.2021 г. 11. Фактура № **********/08.06.2021
г. за сумата от 219,42 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ за периода от 11.05.2021 г. до 03.06.2021г. 12. Фактура №
**********/17.06.2021 г. за сумата от 109,73 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 04.06.2021 г. до 15.06.2021 г. 13.
Фактура № **********/12.07.2021 г. за сумата от 182,38 лева, дължима по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 16.06.2021 г. до 08.07.2021
г. 14. Фактура № **********/12.08.2021 г. за сумата от 340.62 лева, дължима
по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 09.07.2021г. до
09.08.2021г. 15. Фактура № **********/20.08.2021 г. за сумата от 69.89 лева,
дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 10.08.2021
г. до 17.08.2021 г. 16. Фактура № **********/16.09.2021 г. за сумата от 235.56
лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
18.08.2021 г. до 13.09.2021 г. 17. Фактура № **********/12.10.2021 г. за сумата
от 209.42 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода
от 14.09.2021 г. до 07.10.2021г. 18. Фактура № **********/05.11.2021 г. за
сумата от 287,40 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 08.10.2021 г. до 03.11.2021 г. и сумата от 658,52 лв. - лихва по
горепосочените фактури, както следва: по Фактура № **********/07.01.2020
г. - 99.81 лв. лихва от 21.01.2020 г. до 21.02.2022 г. по Фактура №
**********/08.01.2020 г. - 29.66 лв. лихва от 21.01.2020 г. до 21.02.2022 г. по
Фактура № **********/20.02.2020 г. - 65.66 лв. лихва от 03.03.2020 г. до
21.02.2022 г. по Фактура № **********/08.05.2020 г. - 99.03 лв. лихва от
23.05.202 г. до 21.02.2022 г. по Фактура № **********/28.05.2020 г. 26.33 лв.
2
лихва от 09.06.2020 г. до 21.02.2022г. по Фактура № **********/25.06.2020 г. -
32,27 лв. лихва от 08.07.2020 г. до 21.02.2022г. по Фактура №
**********/31.07.2020 г.- 41,01 лв. лихва от 13.08.2020 г. до 21.02.2022г. по
Фактура № **********/18.09.2020 г. - 50,91 лв. лихва от 03.10.2020 г. до
21.02.2022 г. по Фактура № **********/11.01.2021 г. - 75,34 лв. лихва от
23.01.2021 г. до 21.02.2022 г. по Фактура № **********/13.05.2021 г. - 59,44
лв. лихва от 29.05.2021 г. до 21.02.2022 г. по Фактура №
**********/08.06.2021 г. - 14,62 лв. лихва от 22.06.2021 г. до 21.02.2022 г. по
Фактура № **********/17.06.2021 г. - 6,97 лв. лихва от 03.07.2021 г. до
21.02.2022 г. по Фактура № **********/12.07.2021 г. - 10,40 лв. лихва от
27.07.2021 г. до 21.02.2022 г. по Фактура № **********/12.08.2021 г. - 16,85
лв. лихва от 24.08.2021 г. до 21.02.2022 г. по Фактура №
**********/20.08.2021 г. - 3,18 лв. лихва от 08.09.2021 г. до 21.02.2022 г. по
Фактура № **********/16.09.2021 г. - 9,15 лв. лихва от 02.10.2021 г. до
21.02.2022 г. по Фактура № **********/12.10.2021 г. - 6,75 лв. лихва от
26.10.2021 г. до 21.02.2022 г. по Фактура № **********/05.11.2021 г. - 7,58
лв. лихва от 17.11.2021 г. до 21.02.2022 г. по Фактура №
**********/17.01.2022 г. - 3,56 лв. лихва от 01.01.2022 г. до 21.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Със същото решение е разпределена отговорността за разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес и седалище на управление гр. София 1113, Столична община, бул.
„Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза, чрез юрисконсулт А. Ф..
Жалбоподателят сочи, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон, поради което моли да бъде отменено изцяло и да бъдат потвърдени
исковете като основателни. Възразява на твърдението в оспорваното Решение,
че качеството потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ и ОУ на
ЕРМ Запад се определя от връзка на определено физическо лице с имота, до
който се доставя ел. енергия, т.е. дали такова лице е носител на вещно право на
собственост или ползване. Сочи, че районният съд не е взел предвид на чл. 15,
т. 6 от Общите условия на ответното дружество, с което е вменено задължение
на абонатите на електрическа енергия да уведомяват
електроразпределителното дружество писмено в 30-дневен срок за всяка
промяна, свързана с личните му данни или със собствеността на съответния
електроснабден имот. Сочи, че повече от двадесет години след прехвърлянето
на собствеността върху процесния имот, на ЕРМ Запад не е предоставена
каквато и да е информация за това събитие нито от предишния, нито от
настоящия собственик или неговите наследници. Твърди, че такова заявление
не е било съставяно и не е било представено по делото, тъй като не е
инициирана такава процедура. Сочи още, че съобразно приетата по делото
Справка от обществения доставчик на ел. енергия „Електрохолд Продажби“
3
ЕАД се установява, че по време на всяка от 19-те процесни проверки Л. Г. е
бил в договорни отношение с посоченото дружество, което доставя на
абонатите си ел. енергия посредством единствената на тази територия ел.
разпределителна мрежа на въззивното дружество, което се потвърждавало и
от приетата по делото Лицензия за разпределение на електрическа енергия, в
т. 2.3 от която е записано, че лицензианта има правото единствен да
осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия на
територията на лицензията.
На следващо място сочи, че категорично се доказало извършената
нерегламентирана промяна в схемата на свързване на СТИ и при 19-те
процесии КП, като вещото лице потвърдило, че по този начин при всички 19
проверки било установено пълно неотчитане на консумираната от абоната ел.
енергия. Сочи, че инж. Терзийски потвърдил коректното прилагане на
методиката за преизчисление по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, съобразно актуалните
към момента на всяка от 19-те корекции цени на електроенергията. Твърди
още, че процесните 19 бр. проверки са били извършени при спазване на
всички изисквания на ПИКЕЕ, абоната е бил своевременно известен за
съставените в негово отсъствие констативни протоколи, както и са му
изпратени 19 бр. фактури и справки за преизчислени количества електрическа
енергия, като съгласно приложените обратни разписки всички споменати
документи са изпратени на адреса на ищеца.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Л. Р.
Г., ЕГН **********, с адрес град ***, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че съдът правилно е приел, че
ищецът не е установил наличието на облигационно отношение между Л. Г. и
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и че в тежест на ищцовото
дружество е било е да установи наличието на облигационно отношение между
страните, въз основа на което са били претендирани сумите за потребена, но
неотчетена електрическа енергия. На следващо място сочи, че партидата за
снабдяване на обект с електрическа енергия може да бъде прехвърлена или
открита на друго лице, но само при наличието на условията за това -
изричното съгласие на собственика, депозирано пред въззивника в писмена
форма, заявление от ползвателя на недвижимия имот за прехвърляне или
откриване на партида на негово име и документи удостоверяващи правно
основание за това, които в най-честия случай са договор за наем, като такива
доказателства от въззивника не са били ангажирани по делото. Сочи още,че
никога не е бил собственик или носител на вещно право върху процесния имот
и за него никога не е възниквало задължението да уведомява въззивника за
промяната в правото на собственост, защото никога не е притежавал такова.
На следващо място сочи, че не е бил уведомяван за извършваните от
служители на въззивника проверки и съставените констативни протоколи.
Излага подробни съображения в тази насока, както и такива свързани с
нарушение на съдопроизводствените правила.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
4
доказателства от страните.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е
допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от
които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.
Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и
всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Мотивите на
решението обективират извършената от съда дейност по преценка на
съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз
основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях.
Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивния
жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.
По делото са представени 19 бр. фактури, издадени от ответното
дружество във връзка с извършени проверки в периода от 13.12.2019 г. –
12.01.2022 г. /Фактура № **********/07.01.2020 г. за сумата от 495,70 лева,
дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 13.09.2019
г. до 13.12.2019 г.;. Фактура № **********/08.01.2020 г. за сумата от 147,20
лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
14.12.2019 г. до 02.01.2020 г.; Фактура № *********/20.02.2020 г. за сумата
от 346,14 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 03.01.2020 г. до 18.02.2020г.; Фактура №
**********/08.05.2020 г. за сумата от 566,95 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 19.02.2020 г. до 05.05.2020 г.; Фактура
5
№ **********/28.05.2020 г. за сумата от 154,62 лева, дължима по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 06.05.2020 г. до 26.05.2020 г.;
Фактура № **********/25.06.2020 г. за сумата от 198.74 лева, дължима по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 27.05.2020 г. до 22.06.2020
г.; Фактура № **********/31.07.2020 г. за сумата от 268.85 лева, дължима по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 23.06.2020 г. до
28.07.2020 г.; Фактура № **********/18.09.2020 г. за сумата от 367.30 лева,
дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
29.07.2020 г. до 15.09.2020г.; Фактура № **********/11.01.2021 г. за
сумата от 697.24 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 04.10.2020 г. до 04.01.2021 г.; Фактура № **********/13.05.2021 г.
за сумата от 813.70 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ за периода от 11.02.2021 г. до 10.05.2021 г.; Фактура №
**********/08.06.2021 г. за сумата от 219.42 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 11.05.2021 г. до 03.06.2021 г.; Фактура
№ **********/17.06.2021 г. за сумата от 109.73 лева, дължима по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 04.06.2021 г. до 15.06.2021 г.;
Фактура № **********/12.07.2021 г. за сумата от 182.38лева, дължима по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 16.06.2021 г. до 08.07.2021
г.; Фактура № **********/12.08.2021 г. за сумата от 340.62 лева, дължима по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 09.07.2021 г. до
09.08.2021 г.; Фактура № **********/20.08.2021 г. за сумата от 69.89 лева,
дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 10.08.2021
г. до 17.08.2021 г.; Фактура № **********/16.09.2021 г. за сумата от 235.56
лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
18.08.2021 г. до 13.09.2021 г.; Фактура № **********/12.10.2021 г. за
сумата от 209.42 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 14.09.2021 г. до 07.10.2021 г.; Фактура № **********/05.11.2021 г.
за сумата от 287.40 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ за периода от 08.10.2021 г. до 03.11.2021 г.
Във връзка с извършените проверки на 13.12.2019 г., 02.01.2020 г.,
18.02.2020 г., 13.09.2021 г., 26.05.2020 г., 22.06.2020 г., 28.07.2020 г., 15.09.2020
г., 04.01.2021 г., 10.05.2021 г., 03.06.2021 г., 15.06.2021 г., 15.06.2021 г.,
08.07.2021 г., 09.08.2021 г., 17.08.2021 г., 13.09.2021 г., 07.10.2021 г., 03.11.2021
г. и 12.01.2021 г. на обект: гр. Разлог, ж.к. „Изток“ бл. 4, вх. А, ет. 1, ап. 2 са
съставени констативни протоколи /19 бр./, както следва: №№
3028502/13.12.2019 г., 3027964/02.01.2020 г., 3028535/18.02.2020 г.,
3028032/05.05.2020 г,. 3030043/26.052020 г., 3030084/22.06.2020 г.,
3030096/28.07.2020 г., 3030725/15.09.2020 г., 3030385/04.012021 г.,
2000119/10.05.2021 г., 2000094/03.062021 г., 2000069/15.06.2021 г.,
200142/08.07.2021 г., 2000473/09.08.2021 г., 2000444/17.08.2021 г.,
2000452/13.09.2021 г., 2000623/07.10.2021 г., 2000620/03.11.2021 г.,
2000754/12.01.2022 г., като в същите са отразени констатациите в хода на
проверките /идентични във всичките 19 бр. протоколи/ - „Липсва пломба на
6
щита на ел. таблото. Прекъснато СТИ за неплащане. Направено
присъединяване преди СТИ с проводни ПВ - А1 1х4 кв. мм (за фаза), като
единия му край е свързан към захранващият фазов проводник на ел. таблото, а
другия към ел. инсталацията на апартамента. По този начин на свързване е
направена промяна в схемата на свързване за измерване на ел. енергия.
Вследствие на това консумираната ел. енергия не се измерва.
Присъединението е премахнато и ел. захранването на абоната е временно
преустановено“. Отразено е в протоколите, че потребителят отсъства по време
на проверката.
Описаните КП са приложени в оригинал, ведно с оригинал на обратни
разписки за изпращането им на ответника, изискани по реда на чл. 183 от
ГПК.
Въз основа на така съставените констативни протоколи, са съставени
Справка за преизчислени количества електрическа енергия на основание
раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
чл. 50, ал. 2. Вследствие на това са издадени и процесните 19 бр. фактури.
По делото са разпитани като свидетели участвалите при извършване на
процесните проверки, чиито показания могат да бъдат обособени в две групи -
сътрудници на Федерация на потребителите София и служители на „ЕРМ
Запад“.
Третата група свидетели са показанията на свидетелите на ответника,
които сочат, че същият не е бил собственик на проверявания недвижим имот.
Сочат, че тези задължения са на третото лице помагач.
В хода на производството е приложен Договор за покупко - продажба на
общински имот, сключен по реда на Закона за общинската собственост и
Правилника за прилагане на ЗОС от 28.11.2001 г., по силата на който Община
Разлог продава на М.Б. Г., собствеността върху следния недвижим имот:
апартамент № 2, находящ се в гр. Разлог, ж.к. „Изток“, бл. 4, вх. А, ет. 1, ап. 2.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна
страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е дружество, притежаващо
лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г.,
издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, като собственик на
електроразпределителната мрежа на съответната лицензионна територия.
Установи се по делото, че на посочените в исковата молба дати от служители
на ищцовото дружество са извършени проверки на електромер фабр. №
*********, монтиран на обект на потребител, находящ се в гр. Разлог, ж.к.
„Изток“, бл. 4, вх. А, ет. 1, ап. 2, при които е констатирано следното: „Липсва
пломба на щита на ел. таблото. Прекъснато СТИ за неплащане. Направено
присъединяване преди СТИ с проводни ПВ - А1 1х4 кв. мм (за фаза), като
единия му край е свързан към захранващият фазов проводник на ел. таблото, а
другия към ел. инсталацията на апартамента. В тази връзка са издадени
7
описани в исковата молба 19 броя фактури, с получател ответника Л. Р. Г..
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
положителен установителен иск ищцовото дружество следва да установи, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорно отношение за доставка на електрическа енергия
между страните, наличието на предпоставки за извършване на едностранна
корекция на сметка и правилно преизчисляване на дължимите суми.
Въззиваемият - ответник дължи да докаже възраженията си срещу вземането,
респ. срещу изискуемостта на вземането. Възможността за корекция на
сметката за потребена електрическа енергия не се извежда от недоказаност на
точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не
въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението на
потребителя е за бездействие, поради което и основание за ангажиране на
отговорността му възниква при доказано действие, каквото същият се е
задължил да не осъществява. Именно поради това тежестта на доказване е на
доставчика на електрическа енергия – така и и съдебната практика. В
настоящото производство доказателства за съществуването на договорно
отношение за сочените периоди между страните за имот с адрес гр. Разлог,
ж.к. „Изток“, бл. 4, вх. А, ет. 1, ап. 2 от страна на ищцовото дружество не са
ангажирани.
Напълно обосновани са фактическите констатации на районният съд, че
ищецът не е доказал по делото, че ответникът има качеството "битов клиент"
на електрическа енергия, тоест че е възникнало валидно облигационно
отношение между него и ответника по делото, въпреки изричните указания на
съда, дадени в този смисъл с доклада по делото. Ищцовото дружество не е
доказало съгласно възложената му доказателствена тежест (при условията на
пълно доказване), че ответникът Л. Р. Г. е титуляр на право на собственост
върху процесния електроснабден имот или че има качеството на вещен
ползвател на същия на валидно правно основание в процесния период. Това е
достатъчно основание районният съд да приеме, че предявените искове се
явяват неоснователни.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав формира извод
за неоснователност и недоказаност на предявените искове, какъвто е и
решаващият извод на районният съд, респективно за правилност на
обжалваното първоинстанционно решение, което като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, право на разноски има само
въззиваемият и отговорността за разноски следва да бъде понесена от
въззивника. Представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. При направено възражение
за прекомерност на претендираните разноски съдът следва да съобрази
същото и го приема за основателно с оглед предмета на иска и обхвата на
8
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
като следва да присъди на въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 998,03 лв.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64/15.03.2025 г., постановено по гр.д.
783/2022 г. по описа на РС - Разлог.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД,
ЕИК *********, (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“
АД) със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от
Г.М. и В.С. - членове на УС, да заплати на Л. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** сумата от 998,03 лв., представляваща направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнагражение.
Решението е постановено при участието на трети - лица - помагачи на
ответника - А. М. Г., С. М. Г. и С. М. Г., с адрес на призоваване: гр. ****
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9