№ 9
гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000345 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260029/17.06.2021 год., постановено по т. д. № 19/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово е осъдено на основание чл. 79 във вр. с чл. 200 от ЗЗД, А. Т. К..,
ЕГН ********** от гр. Севлиево, ******** да заплати на „Вита“ ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Ангел Кънчев" № 8,
сумата от 38 000 лв., представляваща незаплатена част от продажна цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот, осъществена с нот. акт № 59/24.06.2014 г., т. IV, рег.
№ 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на нотариус № 543, вписан в СВ с вх. рег. № 2232/24.06.2014
г., акт № 140, т. 6, д. № 761/2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
предявяване на иска - 26.06.2019 г. и до окончателното й изплащане. Със същото решение е
осъден А. Т. К.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ******** да заплати на „Вита“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
„Ангел Кънчев" № 8, сумата от 17 361.31 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
24.12.2014 г. до 24.06.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. Осъден е А. Т. К.., ЕГН
********** от гр. Севлиево, ******** да заплати на по сметка на Габровския окръжен съд
сумата от 2 214.45 лв., представляващи държавна такса за настоящото производство на
1
основание чл. 77 от ГПК, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. Т. К.., ЕГН ********** от гр.
Севлиево, ********, чрез адв. С.Б. от АК – Габрово против Решение № 260029/17.06.2021
год., постановено по т. д. № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е нарушил грубо материалния и
процесуалния закон (чл. 236, ал. 2 от ГПК), като в мотивите не е направена конкретна
преценка на доказателствата, с оглед на което неправилно били интерпретирани и
релевантните и установени по спора факти, което довело до неправилен извод за
основателността на претенцията. По делото били представени писмени доказателства,
неоспорени от ответника, от които било видно, че задължението на ответника към ищеца
било заплатено в хода на производството.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъде отхвърлен предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Вита“
ЕООД (н.), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Ангел
Кънчев“ № 8.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е
образувано въз основа на предявени от „Вита“ ЕООД (н.), гр. Плевен против А. Т. К.. от гр.
Севлиево, искове за сумата от 38 000 лв. остатъка от цената по покупко-продажбата, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата
от 17 361.31 лв. представляваща лихва за забава от 24.12.2014 г. до датата на предявяване на
иска.
В исковата молба се излага, че с Решение № 91/18.06.2015 г., постановено по т. д. №
23/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, „Вита“ ЕООД било обявено в
несъстоятелност, като В.П. бил назначен за временен синдик на ищцовото дружество, а с
Определение № 573/16.07.2015 г., постановено по т. д. № 23/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен същият бил назначен за постоянен синдик. Твърди се, че по силата на
нотариален акт № 59, том ІV, рег. № 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на Нотариус П. Д. с рег. №
513 на НК и район на действие Севлиевски районен съд, „Вита“ ЕООД прехвърлило на А. Т.
К.. (ответникът) собственият си недвижим имот - 223/569 ид. части от ПИ с идентификатор
65927.501.2005 по КК и КР на гр. Севлиево, с административен адрес на имота гр.
Севлиево, ул. „Росица“ № 2, заедно със самостоятелни обекти в построената в имота сграда -
магазин с идентификатор 65927.501.2005.1.2, със застроена площ 35.50 кв.м. и магазин с
2
идентификатор № 65927.501.2005.1.3. със застроена площ 87.00 кв.м., общо за сумата от 81
500 лв., от които 9 000 лв. била платена в брой от купувача в деня на сделката, а останалите
72 500 лв. следвало да се изплати от купувача на продавача в шестмесечен срок от
сключване на сделката. След изтичане на този срок - 24.12.2014 г., а и до предявяване на
иска купувачът не бил изплатил част от дължимата продажна цена или неплатената сума е в
размер на 38 000 лв.
Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 38 000 лв.,
представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 24.06.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
й изплащане, както и сумата от 17 361.31 лв., представляваща лихва за забава от датата, на
която задължението е станало изискуемо - 24.12.2014 г. до датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от А.
Т. К.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ********, чрез адв. Н.Г. от АК – Габрово, в който
ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Не се оспорва
обстоятелството, че не платил исковата сума, но заявява, че той не е изплатил сумата от 38
000 лв., представляваща остатък от цената по договора за покупко-продажба, тъй като
ищецът не му е предал владението върху идеалните части от недвижимия имот и
самостоятелния обект в сграда за търговска дейност - магазин с кадастрален №
65927.501.2005.1.3. Поради това счита, че е налице неизпълнение от страна на ищеца-
продавач по сделката, което му дава основание да не изпълни задължението си да доплати
покупната цена. Прави възражение за неизпълнен договор по см. на чл. 90 от ЗЗД. Счита и
претенцията за лихви за неоснователна, тъй като продавача е в забава на основното си
задължение за предаване владението върху веща. Заявява, че ако съдът счете иска за
основателен, то моли да бъде присъдено едновременно изпълнение на двете насрещни
претенции - от една страна предаване владението и заплащане на цената от друга.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от „Вита“
ЕООД (н.), гр. Плевен. В същата се поддържа изложеното в исковата молба и се оспорват
твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на допълнителната искова
молба.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 91/18.06.2015 г., постановено по т. д. № 23/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен, е обявена неплатежоспособността на „Вита“ ЕООД, гр. Плевен, определена е
начална дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност,
назначен е временен синдик – ВЛ. Т. П., наложен е запор и възбрана върху имуществото на
длъжника, обявено е в несъстоятелност „Вита“ ЕООД, гр. Плевен и е прекратена дейността
му.
С Определение № 573/16.07.2015 г., постановено по т. д. № 23/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен за постоянен синдик в производството по несъстоятелност на
3
дружеството длъжник е бил назначен ВЛ. Т. П..
На 24.06.2014 г. между ищцовото дружество „Вита“ ЕООД (продавач) и А. Т. К..
(купувач) е сключен договор за покупко-продажба, с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 59, том ІV, рег. № 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на Нотариус П. Д. с
рег. № 513 на НК и район на действие Районен съд – Севлиево за следните недвижими
имоти, собственост на ищцовото дружество, а именно: 223/569 ид. части от ПИ с
идентификатор 65927.501.2005 по КК и КР на гр. Севлиево, с административен адрес на
имота: гр. Севлиево, ул. „Росица“ № 2, заедно с построените в този имот – самостоятелен
обект в сграда - магазин с идентификатор 65927.501.2005.1.2, със застроена площ 35.50 кв.м.
и самостоятелен обект в сграда - магазин с идентификатор № 65927.501.2005.1.3. със
застроена площ 87.00 кв.м., общо за сумата от 81 500 лв., от която сума в размер на 9 000 лв.
била платена в брой от купувача в деня на сделката, а останалата сума в размер на 72 500 лв.
следвало да се изплати от купувача в срок от 6-месеца от датата на подписване на договора.
Уговорено е продавачът да освободи имотите и да предаде владението на същите на
купувача в деня на подписване на договора.
Видно от Покана за плащане Изх. № НС-16/18.01.2016 г. ответникът е поканен да
заплати към 18.01.2016 г. сумата от 47 500 лв., която е останала незаплатена по договора за
покупко-продажба, ведно със законната лихва от 25.12.2014 г. до датата на плащането.
С Молба от 05.02.2019 г. от ответникът К. до синдика на „Вита“ ЕООД (н) същият е
заявил, че остатъка от сумата от 38 000 лв. не е заплатена от него, тъй като продавачът не
изпълнил задължението си да предаде владението върху идеалните части от недвижимия
имот и самостоятелния обект в сграда за търговска дейност - магазин с кадастрален №
65927.501.2005.1.3, поради което счита, че е налице неизпълнение от страна на ищеца-
продавач по сделката и моли на основание чл. 644, ал. 3 от ТЗ в 15-дневен срок синдикът да
отговори дали запазва действието на договора.
По делото са представени Банкова референция от 16.10.2020 г. на „Юробанк
България“ АД; Операционна бележка за плащане от 13.11.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД към
„Юробанк България“ АД за сумата от 4 050 лв. - плащане по предварителен договор за
покупко-продажба на имот; Операционна бележка за плащане от 13.11.2020 г. на „Банка
ДСК“ ЕАД към ЧСИ – И. И. по изп. д. № 542/2013 г. за сумата от 63 500 лв. и преводно
нареждане от 13.11.2020 г. за сумата от 4 048.54 лв. – такси по изп. дело № 542/2013 г.
С молба от 11.03.2021 г. от синдикът на „Вита“ ЕООД - в несъстоятелност е заявил,
че е запознат с представените от ответника писмени доказателства и не ги оспорва. Заявил е
изрично, че така представените писмени доказателства установявали погасяване от
ответника на задължения на ищеца „Вита“ ЕООД към „Юробанк България“ АД по изп. д. №
20137350400542 надвишаващи сумата по предявените искове по настоящото дело.
От представеното пред въззивната инстанция Удостоверение Изх. № 8208/6.12.2021 г.
на ЧСИ И. И., рег. № 735 на КЧСИ по изп. дело № 542/2013 г. се установява, че А. Т. К..
(ответникът) е заплатил по изп. дело № 542/2013 г. сумата от 63 500 лв. по сметка на ЧСИ,
които са преведени на взискателя „Юробанк България“ АД на 18.11.2020 г., съгласно
4
Банкова референция от 16.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД, както и сумата от 4 048.54
лв. – такси и разноски по делото. Удостоверено е, че горепосочените суми са заплатени от
К. и са относими, както и погасяват задължението му по издадената Банкова референция от
16.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД относно имот с идентификатор №
65927.501.2005.1.3.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260029/17.06.2021 год., постановено по т. д. № 19/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 183, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 200 от ЗЗД
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Ако купувачът не изпълни точно задължението си за
заплащане на цената, продавачът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. наличие на валиден договор
за продажба, по който ищецът е продавач, а ответникът купувач; 2. купувачът да не е
заплатил цената на продавача.
Безспорно установено е, че на 24.06.2014 г. между ищцовото дружество и ответника е
сключен валиден договор за покупко-продажба, с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 59, том ІV, рег. № 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на Нотариус П. Д. с рег.
№ 513 на НК и район на действие Районен съд – Севлиево, по силата на който ищцовото
дружество е продало на ответника недвижими имоти (подробно описани по-горе) срещу
продажна цена от 81 500 лв., от която сума в размер на 9 000 лв. била платена в брой от
купувача в деня на сделката, а останалата сума в размер на 72 500 лв. следвало да се изплати
от купувача в срок от 6-месеца от датата на подписване на договора. Част от цената била
заплатена от ответника, като неиздължена останала сумата от 38 000 лв.
В случая е установено, че ответникът е заплатил по изп. дело № 542/2013 г. сумата от
5
63 500 лв. по сметка на ЧСИ, които са преведени на „Юробанк България“ АД на 18.11.2020
г., съгласно Банкова референция от 16.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД, взискател по
изп. дело № 542/2013 г. по описа на ЧСИ И. И., рег. № 735 на КЧСИ. Това обаче не доказва
изпълнение на кредитора му („Вита“ ЕООД (н)), за задълженията на ответника, съгласно
договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.06.2014 г., предмет на
настоящото производство, съгласно чл. 75 от ЗЗД. Не съществуват данни по делото,
кредиторът (в случая ищцовото дружество) да го е потвърдил или да се е възползувал от
него – чл. 75, ал. 1, изр. второ от ЗЗД.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД изпълнението трябва да бъде направено на кредитора
или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително
само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него (чл. 75, ал. 1, изр. второ от
ЗЗД). Както се установи, твърдяното от ответника плащане не е направено директно на
кредитора по вземането, тъй като сметката, по която е осъществен превода е тази на ЧСИ И.
И., рег. № 735 на КЧСИ. Липсват данни съдебният изпълнител да е оправомощено от
кредитора лице, а това не е било и необходимо предвид изрично въведената в договора за
покупко-продажба от 24.06.2014 г. клауза, закрепващата задължението на купувача да
изплати остатъка от продажната цена по банков път (т.е. по банкова сметка на продавача).
На следващо място не бе установено при условията на пълно и главно доказване, на
какво основание ответникът е заплатил по изп. дело № 542/2013 г. сумата от 63 500 лв. по
сметка на ЧСИ И. И.. В платежното нареждане за тази сума е посочено - „плащане по изп.
дело 542 2013 г. ЧСИ 735“, което по никакъв начин не води до извода, че той е платил
именно задължението си по процесния договор за покупко-продажба, или пък е платил
задължение на своя кредитор, за да се направи извод, че последния се е възползвал
(обогатил) от това. Освен това тази сума (63 500 лв.) съществено за различава от
задължението му по договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.06.2014 г., по
който е останала незаплатена част от продажната цена в размер на 38 000 лв. (исковата
сума).
Не е налице и изявление на кредитора (ищцовото дружество), че с това плащане по
изпълнителното дело от 63 500 лв. или с част от него е погасено задължението на ответника,
произтичащо от договора за покупко-продажба. Макар ищецът да е посочил, че е запознат с
тези платежни документи, не е заявил изрично, че сумите са платени погасявайки именно
вземането му по процесния договор за покупко-продажба. Няма данни за постигнато за
такова споразумение, между страните.
Неоснователно е възражението на ответника и предявеното от него право по чл. 90 от
ЗЗД, че не му е предадено владението върху идеалните части от недвижимия имот и
самостоятелния обект в сграда за търговска дейност - магазин с кадастрален №
65927.501.2005.1.3. Съгласно уговорките между страните, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 59, том ІV, рег. № 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на
Нотариус П. Д. с рег. № 513 на НК и район на действие Районен съд – Севлиево, същото е
предадено на ответника в деня на подписване на договора.
6
На следващо място в настоящото производство не бе установено за какви вземания е
образувано изп. дело № 542/2013 г. по описа на ЧСИ И. И., между какви страни и на какво
основание, още повече за връзката му с предмета на делото по настоящото производство.
Макар пред въззивната инстанция да е представен изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано горното изпълнително производство, не са налице данни за искането на
взискателя по същото.
Следователно след като не е платил на кредитора по вземането, а на ЧСИ, то
изпълнението от страна на ищеца не е валидно, по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Задължената страна по договора (ответникът) не е изпълнил задължението си
остатъка от продажната цена да бъде заплатена в уговорения срок. Съгласно закона при
определена дата на изпълнение (срока кани длъжника да изпълни) същият е изпаднал в
забава поради виновно неизпълнение на задълженията по договора.
В този смисъл, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първостепенният
съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Вита“ ЕООД (н.), гр.
Плевен против А. Т. К.. от гр. Севлиево иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 183, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
във вр. с чл. 200 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 38 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане е основателен и доказан.
Основателен и доказан е и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата от 17 361.31 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 24.12.2014 г. до 24.06.2019 г.
Крайният срок за изпълнение на задължението на ответника за плащане на остатъка
от продажната цена е определен в договора (6-месеца от датата на подписването му - т.е. -
24.12.2014 г.). Именно от тази дата до датата на предявяване на иска – 24.06.2019 г.,
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответникът дължи
лихва за забава.
И в тази част настоящата инстанция напълно споделя изводите на първостепенният
съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
С оглед на гореизложеното Решение № 260029/17.06.2021 год., постановено по т. д.
№ 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово следва да се потвърди.
Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата не е претендирал разноски, а и
такива не са направени, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260029/17.06.2021 год., постановено по т. д. №
19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8