Р Е Ш Е Н И Е № 92
гр.Сливен, 12.12.2019г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря РАДОСТ ГЪРДЕВА и в
присъствието на зам. окръжен прокурор ДИАНА СТОЕВА, като разгледа докладваното
от съдията НЕЙЧЕВА ВАНД № 622 описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 7, ал. 3 от Указа за борба с
дребното хулиганство /УБДХ/ за проверка на решение, постановено по
реда на чл. 6, ал.1 б."а" от УБДХ.
Образувано е по жалба на адв. К.К.
от АК – С. в качеството му на защитник на Г.Ю.Х. против решение № 540 /
10.12.2019г. по АНД № 1771 / 2019г. по описа на същия съд. С атакуваното решение съдът е признал за установено, че Г.Ю.Х. на 09.12.2019г. в 12:00 часа в гр. Сливен, в
сградата на Трета поликлиника - ДКЦ 2 е извършила непристойна проява,
изразяваща се в отправяне на обидни думи
към Ф.Р.А. и
близките й наричайки ги „курви”, „простачки”, „да си заровите децата”, нанасяла
й удари и й скубела косата, но поради ниската степен на обществена
опасност не представлява престъпление
по чл. 325 от НК, поради което и на
основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ й е наложил административно наказание
„задържане в РУ на МВР - Сливен” за срок от пет денонощия.
В жалбата на защитника на
нарушителката, по повод на която е образувано настоящото производство пред
окръжния съд, депозирана в установения от закона /чл. 7, ал. 2 от УБДХ/ и указан от съда
24-часов срок за обжалване, решението се определя като неправилно и
незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо,
т.е. посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, от НПК.
Жалбоподателят твърди, че при разглеждане на делото районният съд не съобразил,
че нарушителката била провокирана от
свид. Ф. А.
и конфликтът започнал между последната и дъщерята на нарушителката – З.С.,
като нарушителката се намесила, за да ги разтърве и да отдели дъщеря си от
конфликта. Твърди, че както нарушителката, така и дъщеря й – З.С.
са преживели наскоро тежка травма - преди около 5 месеца е починал при автомобилна катастрофа
техен близък - син на З. и внук на Г., на 15 години, вследствие на което дъщерята на
нарушителката Г.Х. развила невротично заболяване - „Реакция на тежък стрес и разстройство
в адаптацията”, като се променил и начинът й на живот и за нея се грижела нарушителката - нейна майка. Последната също преживяла
тежко загубата на внука си и последващото състояние на дъщеря й също оказало
влияние върху психиката й. Жалбоподателят счита, че тези обстоятелства не са
станали известни на съда при определяне на вида и размера на наказанието, а те
са такива, индивидуализиращи вината на нарушителката и следвало да се вземат
предвид при определяне на наказанието й най-малкото като характеристични данни
за личността на нарушителката и нейната обществена опасност. В мотивите си
съдът изобщо не обсъдил тези обстоятелства, както и това, че нарушителката не
участвала пряко в конфликта, а се намесила, за да отърве от него своята дъщеря,
която била с психично заболяване. При тези обстоятелства жалбоподателят счита,
че и наложеното на нарушителката наказание е явно несправедливо и моли окръжния
съд да измените решението, като определи по-леко наказание - „глоба“.
Жалбоподателят твърди още, че в решението липсвал подробен анализ и оценка на
доказателствата и в тази им част мотивите съдържали вътрешни противоречия,
което водело до невъзможност да се установи каква е била действителната воля на
съда при оценката на доказателствата и се равнявало на липса на мотиви, което
съществено процесуално нарушение също не можело да бъде отстранено пред
настоящата инстанция, както и нарушението на правото им на защита. Моли
окръжния съд да отмените решението
и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на СлРС или да измени
същото и наложи наказание „глоба“.
В с.з. пред окръжния съд
нарушителката, редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник.
Последният заявява, че поддържа жалбата. Счита, че наложеното наказание на
нарушителката е прекалено тежко и необосновано, както с оглед на деянието,
което тя е извършила и мотивите, които са я подтикнали, така и с оглед нейната
обществена опасност. Тя се опитала да предотврати възникналия инцидент между
дъщеря й и пострадалата Ф.Ю., но незнайно защо на
нея също бил съставен акт за дребно хулиганство и съдът й наложил такова тежко
наказание, което не съответствало на извършеното нарушение. Моли окръжния съд
да измените обжалваното решение, като определи на нарушителката по-леко по вид
наказание, а именно „глоба”.
Нарушителката Х. моли, ако съдът
наложи на дъщеря й наказание глоба, на нея също да наложи такова наказание, а
ако дъщеря й остане в помещенията на МВР, тя също да остане там.
Участващият прокурор от ОП -
Сливен моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението на СлРС - да бъде
потвърдено като законосъобразно. Намира, че законът е приложен правилно; че
няма допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото,
както и че наложеното наказание е справедливо,
съответно на обществената опасност на деянието. Счита, че с това наказание биха
се постигнали целите на личната и генерална превенция и то ще въздейства
възпиращо по отношение на нарушителката.
Сливенският окръжен съд, след като
се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в
с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали и като извърши проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт на основанията посочени в чл. 348 от НПК, намери жалбата за
неоснователна.
Районният съд е разгледал
внесен акт от 09.12.2019г. за констатиране на проява на дребно хулиганство от Г.Ю.Х.
и въз основа на извършената преценка на наличните, събрани и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, е
приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към
решението.
В тях е прието за установено от
фактическа страна, че на 09.12.2019г. свидетелките Ф.А. и
Н. Х. били на третия етаж в ДКЦ 2, бившата Трета поликлиника, заедно с
детето на последната, което трябвало да бъде имунизирано. След имунизацията
свидетелките Ф.А. и Н. Х. заедно с детето слезли на партерния етаж,
където пред рецепцията се намирала нарушителката Г.Ю.Х. заедно със З.С.
и бременната Г. С.М.. Трите започнали да обиждат, псуват, проклинат и заплашват
свид. Ф.А. и близките й с думи и изрази „курви”, „простачки”, „да си заровите децата”, като свадата прераснала в сбиване и те започнали
да я скубят и удрят. Свид. Ф.А.
успяла да даде детето в ръцете на свид. Н.Х..
Една от медицинските сестри в лечебното заведение - свид. Д.П.
се намирала във фоайето и се опитала да ги разтърве, но не успяла. С помощта на
намиращите се във фоайето граждани успяла да ги избута навън от сградата.
Сигнализирано било РУ на МВР и на място пристигнал полицейски екип.
Нарушителките били отведени в районното управление. Х.К.
съставил актове за констатиране на дребно хулиганство на трите нарушителки - Г.Х.,
З.С.
и Г. М.
Тази фактическа обстановка е
възприета въз основа на събраните в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства и в частност – показанията на свид. Ф.А.
сведенията дадени по преписката от свидетелите Н.Х. и
Д.П.,
както обясненията на нарушителката Г.Х., освен в частта им, в която излага
защитна теза, че не тя е започнала конфликта и че е била предизвикана от свид. Ф.А.,
тъй като в тази им част обясненията й противоречат на показанията на посочените
свидетелки. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения относно
кредитирането на доказателствените източници и окръжният съд счита за
неоснователни твърденията в жалбата за
липса на подробен анализ и оценка на доказателствата и за съдържащи се вътрешни
противоречия при обсъждането им. Поради това не е налице твърдяното касационно
основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК - липса
на мотиви.
Настоящата съдебна инстанция принципно
възприема както приетите за установени от районния съд фактически положения,
така и извършената преценка на доказателствените материали, въз основа на които
тези положения са приети за установени.
Районният съд е обсъдил
конкретиката на случая и законосъобразно е приел, че извършеното е проява на
дребно хулиганство, съгласно нормата на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Проявата е непристойна по
своята същност. Поведението на нарушителката е недопустимо, с оглед отправите
обидни думи към Ф.Р.А. и близките й и физическата саморазправа със свид. А.
в лечебно заведение - на публично място, пред множество хора. С действията си Х.
нарушила обществения ред и спокойствие и предизвикала възмущение у
присъстващите.
Законосъобразна е и
преценката, че се касае за непристойна проява, представляваща явен израз на
пренебрежително отношение към установения обществен ред и в този смисъл
деянието на Г.Х. следва да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ, доколкото то не представлява престъпление по чл. 325 от НК поради по-ниската си степен на
обществена опасност.
На нарушителката Х. е
наложено наказание по чл. 1, ал.1, т.1 от УБДХ – задържане в
поделенията на МВР за срок от 5 денонощия, за което в мотивите към решението е
посочено, че то е справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на нарушителката. СлОС намира, че районният съд
отчитайки правилно тежестта на извършеното, обществената му опасност, подбудите
за това поведение, начинът на осъществяване на конкретните действия, а така също
и личността на нарушителката, й е определил справедливо по своя вид и размер
наказание "Задържане в структурно звено на МВР". Безспорно е, че
отношенията между родовете на нарушителката и на свид. Ф.А. са влошени, но
действията нарушителката не са оправдани, още повече извършени на такова място,
каквото е лечебното заведение. В конкретния случай правилно не е наложен
максималния размер на наказанието - до 15 денонощия, а същото е определено в
размер между средния и минималния. Липсват данни за други непристойни прояви на
нарушителката. Районният съд е приел, че с наказание „глоба” не биха се
изпълнили целите на генералната и специалната превенции - наказаната да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове на обществото.
Този извод на районния съд се споделя и от настоящата инстанция. Освен това, искането
за изменение на решението с налагане на
нарушителката на наказание „глоба” е неоснователно и поради това, че в случай,
че съдът измени обжалваното решение и наложи наказание „глоба” след като
нарушителката вече е изтърпяла три денонощия от наложеното й наказание, на
практика ще утежни нейното положение и
за едно нарушение дребно хулиганство ще й бъдат наложени две наказания.
Поради изложените съображения, няма основания
за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СлРС или
за изменение на същото с налагане на наказание „глоба”.
Ето защо, СлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540/10.12.2019
г. по АНД № 1771/2019г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: