Присъда по дело №241/2024 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 9
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20245540200241
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Чирпан, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
и прокурора И. Н. П.
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Наказателно дело от общ
характер № 20245540200241 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. В. З. – **, местоживеене в **, български гражданин,
женен, пенсионер, средно спец. образование, не е осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 02.12.2023 г, в с. Плодовитово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - овца, женска, на възраст 4 години, на
стойност 650,00лв., собственост на М. П. М. от с. Плодовитово, обл. Стара Загора, която е
попаднала у него случайно, поради което и на основание чл. 207, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и и чл.
54 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 130,00 / сто и тридесет / лева.
ОСЪЖДА подсъдимият Г. В. З., ЕГН: **********, с адрес **, местоживеене в **, да
ЗАПЛАТИ на М. П. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес **, сумите: -
- 650,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на
инкриминираното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 02.12.2023год. до окончателното й изплащане;
- 600,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинените му
в резултат на инкриминираното деяние и изразяващи се в чувство на тревога, възмущение,
безпомощност, много притеснения, силно безпокойство и страх да напуска дома си, за да не
стане обект на кражба, влошено здравословно състояние, чувство на отпадналост и лесно
уморяване с емоционална разтревоженост, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 02.12.2023год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск в останалата му част до размер на 2000, 00 лева – неимуществени вреди,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. В. З., с посочен адрес и ЕГН, да заплати на М. П. М. с посочен адрес и
ЕГН направените по делото разноски в размер на 330,19лв. за адвокатско възнаграждение,
1
съобразно уважената част .
ОСЪЖДА Г. В. З., с посочен адрес и ЕГН, да заплати по сметка на ОД на МВР Стара
Загора направените в ДП разноски в размер на общо 141,45 лв., както следва: 57,48 лв. за
два фотоалбума, 83,97 за съдебно оценителна експертиза, както и по сметка на РС Чирпан
направените в съдебното производство разноски в размер на 70,00 лева от които: - за вещо
лице в размер на 50,00лева и за явяването на свидетел 20,00 лева.
ОСЪЖДА Г. В. З., с посочен адрес и ЕГН, да заплати по сметка на РС Чирпан ДТ в
размер на 50,00лева, върху уважената част от гражданския иск.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред ОС -
Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 241 / 2024 г. по описа на РС Чирпан

Обвинението е против подсъдимия Г. В. З. – на X., **, местоживеене в XX, общ.
Братя Даскалови, обл. Стара Загора, ул. XX, български гражданин, женен, пенсионер, средно
спец. образование, не е осъждан, ЕГН: **********, за престъпление по чл. 207 ал. 2, вр. ал. 1
от НК,за това, че на 02.12.2023 г, в с. Плодовитово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - овца, женска, на възраст 4 години, на
стойност 650,00лв., собственост на М. П. М. от с. X, която е попаднала у него случайно.
Производството се разгледа по общият ред.
Съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото НОХД № 241 / 2024 г. по описа
на РС Чирпан предявения граждански иск от М. П. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес
село X, община Братя Даскалови, XX, пострадал от престъплението, предмет на разследване
по досъдебно производство, въз основа на което е образувано НОХД № 241/2024г. по описа
на Районен съд Чирпан срещу Г. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес село X -
подсъдим по НОХД № 241/2024г. по описа на Районен съд Чирпан, за сумите:- 650,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на инкриминираното деяние
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, както и 2000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
причинените му в резултат на инкриминираното деяние и изразяващи се в чувство на
тревога, възмущение, безпомощност, много притеснения, силно безпокойство и страх да
напуска дома си, за да не стане обект на кражба,, влошено здравословно състояние- високо
кръвно налягане, чувство на отпадналост и лесно уморяване с емоционална разтревоженост,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като
съдът конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото М. П. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес село X, община Братя Даскалови, XX.
Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Моли съдът, лично и чрез процесуалния си представител, да приеме,че не е виновен
по повдигнатото му обвинение и да постанови оправдателна присъда, като се отхвърли и
предявения граждански иск.
Представителят на обвинителната власт поддържа предявеното на подсъдимия
обвинение и моли съда да му наложи наказание в максимален размер. Относно предявения
граждански иск счита, че същият е частично основантелен, като следва пострадалия да бъде
обезщетен за причинените му материални щети в размер на посочения в експертизата по
делото, а за притендираните неимуществени щети частично основателен, като да се
определи обезщетение в не пълния искан размер, в близост до средата. Взема становище, че
направените в хода на разследването разноски, следва да се заплатят от подсъдимия.
Представителят на частния обвинител и гр. ищец изцяло поддържа доводите и
съображенията на РП Ст. Загора ТО Чирпан по повдигнатото обвинение. Моли съда да
уважи предявения граждански иск и да осъди подсъдимия да заплати обезщетение за
причинени в резултат на деянието имуществени вреди на пострадалия в размер на 650лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане, както и
моли съда да уважи предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 2000лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателно изплащане на същата.
Защитника на подсъдимия пледира за оправдателна присъда и моли също така, съда
да отхвърли и предявения по делото гр. иск. Не претендира за разноски.
От събраните и приобщени по делото доказателства, събрани в хода на досъдебното
и съдебното производство, приложени към ДП, както следва: разписка от Б. М. К.а,
Протокол за отговорно пазене, протокол за разпит на обвиняем, ДСМПИС, Справка за
съдимост, характерестична справка, Протоколи за разпит на свидетели:- М. П. М., Г. X З., С.
1
С. Т., Д. XX, Н. С. Кокорчев, Б. М. К., Протоколи за разпознаване на лица и предмети,
фотоалбуми, справка за съдимост рег. № 240911005000382415 от 11.09.2024г., СОЕ, както и
представените в днешно с.з. фотокопие на свидетелство за регистрация на МПС л.а. XX и
свидетелство за съдимост с рег. № 250414005000173992 от 14.04.2025 год. съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият живее в XX, общ. Братя Даскалови, като се занимава с отглеждане на
животни - овце. До 2022 г. имал уговорка срещу заплащане да помага в отглеждането на
овцете на негов познат- свидетеля М. П. М. от с. X, който имал 6 овце. В продължение на
две години, подсъдимия З. отглеждал овцете на св. М. в своя дом, но не получавал
уговореното заплащане. Поради това, през 2022 г. съобщил на М., че вече не желае да
отглежда животните му и да не ги пуска повече с неговото стадо. Въпреки това, когато
подсъдимия З. извеждал своите животни на паша и минавал покрай имота на М., овцете на
последния често се присъединявали към тях, тъй като имота му не бил ограден и обезопасен.
На 02.12.2023 г., подсъдимия З. отново преминал с животните си до имота на М.,
като неговите животни го последвали. Една от овцете- женска, кръстена от свидетелят М. с
името Мариана, с кафяво- черна козина, се присъединила към стадото на З. и повече не се
прибрала в имота на св. М.
На същия ден, следобед, свидетеля М. установил че всичките му животни са излезли
от двора и започнал да ги търси, като намерил пет от животните си пред имота на
подсъдимия З.. Установил, че му липсва една женска овца, на възраст 4 години, с кафяво-
черна козина.
Докато св. М. търсел животното си, чул блеене от обора на обвиняемия и извикал
„Марияна“, каквото било името на овцата. В отговор на името си, животното усилило
блеенето си, което окончателно убедило М., че овцата му се намира в обора на подсъдимия
З. и изчакал подсъдимия да му я върне. След като това не се случило, провел разговор с него
и поискал да си получи обратно овцата. Подсъдимият му казал да се обърне към полицията.
Действително свидетелят се обадил на органите на реда, но поради липса на екип полицаите
дошли на чак на третия ден от изчезването на овцата Мариана.
Междувременно св. М., на няколко пъти срещал подсъдимия в селото и си искал
обратно овцата, но без да има резултат от това.
През нощта на 06.12.2023 г. срещу 07.12.2023 г. подсъдимия З., придружаван от
съпругата си - св. Г. X З. превозил с нейния автомобил- XX овцата на св. М. до пазара в гр.
Асеновград, за да я продаде.
Там се намирал и свидетеля Б. М. К., който се занимавал с отглеждане, закупуване и
продажба на селскостопански животни и бил отишъл да закупува животни и разговарял с
подсъдимия, като изявил желание да закупи предлаганото от него животно за продажба.
След като постигнали съгласие за цената, св. К. закупил от подсъдимия овцата на М. за
сумата от 600 лв. и транспортирал животното до имота си в гр. Ракитово. На случая
присъствал и негов познат и роднина свидетеля Н. С. К., който управлявал бус, с който св.
К. превозвал животните.
На следващия ден св. К. публикувал обява за продажба на овцата в интернет група
за търговия за животни във Фейсбук.
На 07.12.2023 г. свидетеля С. С. Т., на когото свидетелят М. П. М. е кръстник,
разглеждал интернет сайта във Фейсбук, където видял обява за продажба на женска овца,
която разпознал като едно от животните на М.. Същият отглеждал в домът си овцете на св.
М., за месеците от юни до септември 2023 г. в периода на разгонване и ги познавал много
добре. Незабавно му позвънил и съобщил за обявата.
След като М. получил обаждането от св. Т., той позвънил по номера на обявата и
уговорил среща със св. К. в гр. Ракитово. Когато пристигнал в Ракитово и се приближил до
2
животните на К., извикал името „Марияна“, при което закупеното от подсъдимия животно,
разпознало собственика си, реагирало на името, заблеяло и се затичало към него. От своя
страна, св. М. също разпознал собственото си животно, а св. К., виждайки реакцията на
животното, окончателно се убедил, че то принадлежи на М.. На това по същество „
разпознаване“ присъствали и свидетелите Д. Г. Д., който на два пъти превозвал св. М. от с. X
до гр. Ракитово, обл. Пазарджик и св. К.. Те също ясно възприели обстоятелството,че овцата
разпознава гласа на св. М. и съответно името си.
Тъй като св. К. бил заплатил на подсъдимия З. цена за закупуване на овцата, за да
върне животното на св. М. поискал да му бъде заплатена сумата от 650 лв.
Св. М. заплатил на св. К. сумата от 650 лв., като откупил обратно животното си, към
което бил силно привързан.
В резултат на проведените оперативно - издирвателни мероприятия на РУ - Чирпан
подсъдимия З. бил установен като извършител на деянието.
По делото е било извършено разпознаване от страна на св. Б. М. К., който
разпознава по категоричен начин подсъдимия Г. З., като лицето, продало му овцата на М..
Видно от заключението на назначената съдебно оценителна експертиза стойността
на една женска овца, на 4 години с кафяво- черна козина /местна порода/ възлиза на сумата
от 650 лв.
По така описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият З. е
осъществил престъпния състав на престъпление по чл. 207 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на
02.12.2023 г. в с. Плодовитово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора противозаконно е
присвоил чужда движима вещ- овца, женска, на възраст 4 години на стойност 650 лв.,
собственост на М. П. М. от с. X, която е попаднала у него случайно.
Съдът приема за установена горната фактическа обстановка като дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели- С. Т., Б. К., Н. К., Д. Д. и на св. М. М.. Всички те са
логични, почиват на личните им възприятия, непротиворечиви са помежду си и с останалия
доказателствен материал, в това число и извършеното разпознаване на лица, а и тези
свидетели не са заинтересовани от изхода на делото.
От друга страна са свидетелските показания на свидетелката Г. П. З., съпруга на
подсъдимия. По същество показанията на тази свидетелка не опровергават по никакъв начин
показанията на горната група свидетели. От друга страна съдът не споделя доводът ,че в лек
автомобил Фолксваген Поло не може да се превозва един брой овца от порода, като
въпросната предмет на престъплението. Доколко и какъв цвят е бил лекия автомобил, с
който е била транспортирана овцата до пазара в гр. Асеновград, съдът счита,че това е без
значение за крайния изход от делото. Твърде вероятно е, в тъмната част на денонощието,
тъмно синия цвят да бъде възприет и като тъмночервен.
Престъплението по чл. 207, ал. 2 НК е специфичен случай на присвояването и има
за предмет случайно или по погрешка попаднала у дееца чужда движима вещ, като
предметът стига до дееца не вследствие на някакво правно действие, а на едно правно
събитие, в случая – случайно. От обективна страна подсъдимият е упражнил своя
фактическа власт върху въпросната овца, собственост пострадалия, която е попаднала у него
погрешка и е отказал да я върне, като чрез задържането й и осъществената продажба на
трето лице св. Б. К. , е обективирал и своенето й и то противно на волята на собственика. От
обективна страна подсъдимия е извършил действия, изразяващи се в упражняване на своя
лична, фактическа власт върху чужда движима вещ, собственост на св. М., след като същата
е попаднала у него случайно. Така подсъдимия случайно, без лични волеви усилия, е
придобил владението върху процесното животно - овца. Същевременно, по категоричен
начин с отказа си да върне животното и задържането му е обективирал намерение и
действия по своенето му. Присвоената вещ е чужда и е липсвало съгласие от страна на
3
собствениците й за подобно своене.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Логично, като човек с достатъчен житейски опит той е съзнавал, че у него е
попаднала чужда движима вещ, знаел кой е собственикът, но не му върнал овцата , а я е
своил, след което и разпоредил с нея. Бил е наясно с противоправния и общественоопасния
характер на деянието и пряко е целял настъпването на общественоопасния му
резултат.Подсъдимият е бил наясно, че тази овца не е негова и въпреки това не я е върнал, а
напротив продал я на трето лице.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят е предвидил наказание
глоба от сто до триста лева. Тук следва да се отбележи, че е неприложим чл. 218б НК и
съотв. чл. 78а от НК предвид невъзстановяване на причинените от деянието вреди. Чл. 9,
ал.2 НК също не следва да се прилага, тъй като макар стойността на вещта да е ниска-650,00
лв., то от самото деяние на пострадалия са нанесени вреди, причинен му е бил дискомфорт,
наложило се е да издирва овцата и т.н.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и
принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателно- правната ни система в специалния текст
на чл. 207, ал.2 от НК се предвижда наказание глоба от сто до триста лева. При
индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на
вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия съдът взе предвид
ниския размер на предмета на престъпление и чистото му съдебно минало, а като
отегчаващи ваната обстоятелства приема лошите му характеристични данни.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което му
наложи наказание глоба в размер на 130,00 лв. Съдът счита, че и с оглед напредналата
възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало следва да се приеме, че наказанието в
размер на 130,00 лв. е справедливо и ще изпълни целите си – да се поправи и превъзпита
подсъдимия и да се въздейства предупредително върху останалите членове на обществото,
т.е. че така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на
наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на
чл. 36 от НК.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва
да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че
подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане на
конституирания граждански ищец, като са налице и всички елементи на деликтната
отговорност - противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на
подсъдимия и причинна връзка между тях.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
По силата на чл. 45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
4
имуществени, така и неимуществени.
В случая е предявен иск за присъждане на сума представляваща причинени
имуществени вреди, както и иск за неимуществени щети.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че на ищеца
са причинени от подсъдимия имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени.
С оглед заключението на съдебно оценъчната експертиза, съдът приема гражданския
иск за основателен и доказан в предявения размер от 650,00 лв.по отношение на
претендираните имуществени щети.
По отношение на претендираните неимуществените вреди съдът счита,че те са
свързани с обстоятелството, че животните са в специални отношения на привързаност със
своите стопани и допринасят за качеството на живот на последните. Загубата или
увреждането на един домашен любимец е безспорно травмиращо за стопанина му събитие и
подлежи на обезвреда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост и зависи от степента на болка и страдания, времетраенето на отглеждането,
както и негативния отпечатък върху психологическото състояние на стопанина. От
събраните по делото доказателства се установява, че между свидетеля М. и овцата е била
изградена силна емоционална връзка. Стопанина кръстил овцата с името Мариана. Според
свидетеля Д. Д. М. е бил притеснен за овцата си. Настоял е св. Д. да остави всяка друга
работа за да заминат за района на Велинград / към гр. Ракитово/. Всички действия на св. М.
по откриването и връщането на овцата сочат на силна привързаност на стопанина към това
животно, имащи белезите да е със статут на домашен любимец. В тази насока са интересни
показанията на свидетеля С. Т., който в с.з. заявява, че св. М. М. е бил притеснен за овцата,
обикалял, търсил я. Според този свидетел, който също изнася, че овцата има име Мариана,
тази овца е била като водачка на останалите овце, собственост на св. М..
По този начин несъмнено с оглед силната емоционална привързаност на свидетеля
към неговата овца, гражданския ищец е претърпял морални вреди, изразяващи се в
смущение и притеснение. Доколкото се касае за морални вреди, техния размер следва да
бъде определен по правилата на чл. 52 ЗЗД - от съда по справедливост. Съгласно
разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 4/68 г., справедливостта не е абстрактно понятие, а
притежава конкретен, обективен мащаб. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от
него увреждания, по най- пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
В конкретния случай, меродавни за определяне на глобалното обезщетение са
обстоятелствата, че към датата на деликта ищецът живее на село, отглежда селскостопански
животни- овце, за лични нужди, а не със стопанско значение. Предвид продължителността на
отглеждане на въпросната овца, е изградил силна емоционална връзка с нея, която дори
кръстил с името Мариана и макар и да се касае за овца тя е била като домашен любимец на
св. М.
Предвид всичко гореизложено съдът счита, че претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на от 600,00
лв. до който и размер следва да бъде уважен, а в останалата част до размер на 2000,00 лв.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение,
което виновният причинител му дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на
това задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И
тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
5
дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения
следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в желанието на
подсъдимия да се облагодетелства по лек и престъпен начин и в незачитането му на
установения правов ред.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:




6
Съобщи за изтекли лични данни